Tag Archives: космически изследвания

In memoriam: Франк Дрейк (Frank Drake; 1930-2022)


На 2.09.2022 г. почина американският астроном Франк Дрейк, известен преди всичко с уравнението, носещо неговото име. Той е един от основоположниците на програмите за търсене на радиосигнали от извънземни цивилизации. Преди повече от двадесет години имах щастието да слушам негова лекция и съм го запомнил като един жив старец с чувство за хумор, който говори бързо и изстрелва остроумни отговори с учудваща скорост. Ако съм запомнил правилно, при въпросите след лекцията стана дума дали има значение кой вид е носител на разума и той каза, че няма – ако бяхме разумни динозаври, навярно по същия начин щяхме да търсим братя по разум в космоса, защото любопитството е качество на разума, независимо от другите фактори.

Прословутото уравнение на Дрейк дава оценка на броя технологични извънземни цивилизации, съществуващи едновременно с нас в Млечния път. С други думи, това са цивилизациите, с които потенциално бихме могли да контактуваме, стига да не са прекалено далече от нас, примерно на другия край на галактиката. Уравнението все още е и навярно за дълги години ще остане предизвикателство за астрономията, биологията и дори за социалните науки, защото много от коефициентите в него не са оценени или са оценени с прекалено ниска точност.

Повече за самия Франк Дрейк може да се прочете тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Frank_Drake

а за неговото уравнение – тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Drake_equation

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Малка стъпка за отделен човек, огромна – за цялото човечество


Велико постижение!
Днес, на 20.07.2022, се навършват 53 години, откакто кракът на Нийл Армстронг докосна лунната повърхност. Общо дванадесет човека стъпват на Луната, четирима от които са все още живи, включително вторият – Бъз Олдрин – и последният – геологът Харисън Шмит, който е единственият цивилен и учен сред тях. Никой от тази дузина не лети отново в космоса след края на Лунната програма.
Още дванадесет човека летят до Луната, без да кацат на нея. Половината от тях са все още живи. От тази група Том Стафорд лети по-късно в съветско-американската програма „Съюз-Аполо“, а Кен Матингли лети дори два пъти с космическата совалка.
През 1960-те години уникална комбинация от политически и технологични фактори прави възможни пилотираните полети до Луната. Имам съмнения дали днешното човечество е способно на такова сложно, рисковано и мащабно начинание. Може би „ракетомоделистите“ като Мъск и Безос ще го направят, когато космосът стане достатъчно достъпен за една компания, а не само за една-две държави, както беше преди.
В дългосрочен план без овладяване на космоса за човечеството няма голяма надежда, както биха потвърдили динозаврите, ако те самите се бяха заели с това навреме.

Leave a comment

Filed under космонавтика, наука, технология, science

Конференционен хумор: Един астроном влиза в бар…


Не, астроном не влиза в бар, а един германец, представител на Европейската космическа агенция (European Space Agency, съкращава се ESA) изнася доклад на астрономическа конференция. Той дълго и упоително говори как на базата на наблюденията от техния телескоп наречен „Гая“ се публикуват три път повече научни статии годишно, отколкото с наблюденията от „Хъбъл“, който е космически телескоп на конкурентната американска агенция НАСА.
Докладът свършва, настъпва времето за въпросите. Вдига ръка един французин (даже не американец!). Както се разбира в следващия момент, много му е дошъл възторжено-пропагндния тон на човека от ESА. Французинът започва:

  • NASA, за разлика от ESA, обикновено прави нещата бързо…
    Германецът го прекъсва и проявява чувство за хумор, каквото обикновено не очакваме от неговите сънародници:
  • Като „Джеймс Уеб“…
    Хората в залата, около хиляда човека, избухват в гръмогласен смях.
    Като изчаква суматохата да се утоложи, Французинът признава:
  • That was an easy target… (което на английски е идиоматичен израз, означаващ нещо като: това е очевиден и лесен за посочване проблем, за който знаят всички, мистър Очевидност…)

Професионалният хумор обикновено се обяснява трудно, но по изключение тази шега лесно може да се разбере и от хора извън астрономията или аеро-космическата индустрия. Французинът имаше предвид безспорния факт, че през историята си NASA е правила и продължава да осъществява проекти бързо, изпреварвайки всички останали. Подходящи примери са автоматичните станции до външната част на слънчевата система. Най-известна сред тях може би е New Horizons, която преди няколко години достигна Плутон. Но това правило си има изключения защото NASA има склонност подценява сложността на някои мисии. Точно такъв е случая с телескопа „Джеймс Уеб“. В момента той преминава последни настройки и изпитания, и дори започнаха да се провеждат научни наблюдения с някои от инструментите му. Но, от сравнително прост продължител/заместник на „Хъбъл“, той се превърна в огромна, сложна и амбициозна космическа обсерватория. Себестойността му подскочи от около 1-1.5 милиарда долара до над 10 милиарда, и той започва работата почти с едно десетилетие закъснение.

ESA и NASA са нещо като frenemies – нова е английски неологизъм, означаващ две страни, които едновременно се конкурират, но в същото време – доброволно или не – си сътрудничат. Например ESA е част от въпросния „Хъбъл“ и дори е платила 15% от цената му. Поради това европейските астрономи имат достъп до него, и даже получават по-голям дял от наблюдателното му време, отколкот им се полага, просто защото пишат по-добри заявки.

А „Гая“ е друга бира. В астрономическите среди този телескоп е добре известен, но широката публика почти не е чувала за него. „Бедата“ на „Гая“ е, че не произвежда красиви картинки, защото това е специализиран широко-ъгълен телескоп за астрометрични наблюдения (това означава, че може много точно да измерва положенията на звездите, и по метода на праралакса – също и разстоянията до тях). Изображенията, които получава „Гая“ са прекалено големи за да се прехвърлят до земята и да се обработват там. По тази причина те се обработват в космоса, на борда на телескопа, и на Земята се получават само резултатите – таблици с измервания. Което не пречи по тези таблици наистина да се публикуват три пъти повече научни статии годишно, отколкото по изображенията и спектрите от „Хъбъл“.

Един астроном влиза в бар…
Само по себе си това е виц. Нещо като известния стар виц: Сталин и Молотов пълзят в калта през една разорана нива…

Leave a comment

Filed under Uncategorized

Новини от „Джеймс Уеб“: започна настройката на главното огледало


Космически телескоп „Джеймс Уеб“ вече пристигна в точката на Лагранж Л2, от където предстои да прави наблюдения (за това писах преди: ) и инженерите на земята запчнаха да настройват главното му огледало. То се сустои от осемнадесет сегмента, всеки от които е монтиран на подвижна рамка. За да представят по разбирам начин какво се случва, хората от отдела за връзки с обществеността в НАСА използваха следното сравнение: ако цялото главно огледало се сравни в площта на САЩ, отделните му компонентно имат приблизително площта на щата Тексас, а точността, с която трябва да съвпаднат повърхностите им е по-малко от 4 сантиметра. Процедурата по настройката ще отнеме месеци, преди телескопът да е в състояние да започне научни наблюдения.

Защото тогава е избрана тази – на пръв поглед излишно сложна – конструкция? Тя е сложна само на пръв поглед и всъщност опростява значително строежа на телескопите, намалява масата им, прави ги по-независими от температурните промени и не на последно място по важност – снижава цената им. По тези причини най-големите телескопи – и в космоса, и на земята – днес се строят с огледала, съставени от отделни сегменти.

Връзката между маса и топлина е важна заради температурните промени: през нощта, когато куполът на един телескоп е отворен и се правят наблюдения, в подкуполното пространство влиза студен въздух. Ако огледалото се е загряло през деня, то отдава топлина и загрява въздуха, вследствие на което топлият въздух започва да се движи нагоре и на негово място от вън навлиза друг, по-студен въздух. И така, докато температурата на огледалото се изравни с тази на околния въздух. А движенията на въздуха имат негативен ефект върху качеството на изображението – също когато дори са невъоръжено (т.е. без бинокъл или далекоглед) око виждаме как звездите близо до хоризонта трепкат… Колкото по-масивно е огледалото, толкова по-бавно се охлажда то. Повечето модерни телескопи имат системи за охлаждане през деня, които ги поддържат до температури, близки до нищните, а куполите им се боядисват с бои с висок коефициент на отражение за да се намали нагряването от слънцето.

В космоса разбира се няма въздух, но масата на главното огледало трябва да се изведе с ракета-носител до същия този космос, а от това зависи цената на изстрелването – използването на по-мощна ракета струва повече.

Не на последно място, сегментите внасят елемент на серийност в производството на телескопа – едно голямо огледало е уникален продукт, за чието производство се строят също толкова уникални уреди. А сегментите се „щамповат като салами“, ако трябва да използваме леко модифициран цитат на един политик от ерата на Елвис Пресли. Тук разбира се, опростявам картината, но наистина сегментите, които са на едно и също разстояние от центъра на оптичната ос на телескопа, са еднакви. Впрочем, оптичните компании и астрономите опитват същия подход и с големите монолитни огледала и даже с цели телескопи – например VLT е комплекс от четири идентични телескопа (но съоръжени с различни уреди за да се решават най-разнообразни задачи) с 8-метрови огледала, телескопите „Джемини“ са два идентични – един на Хаваите за наблюдения на Северното небе, и втори в Чили за наблюдения на Южното небе. Подобна двойка близнаци са телескопите SALT в Южна Африка и HET в Щатите.

Да се върнем към „Джеймс Уеб“. Той в момента получава първите технически изображения. За настройката се използва звездата HD84406 – не особено забележима звездичка, с маса и спектър подобни на слъчевите, на около 260 светлинни години (80 парсека) от нас. Тя е съвсем малко по-слаба от най-слабите звезди, които могат да се видят с невъоръжено око, но е лесно достъпна с бинокъл или малък телескоп.

https://cdn.mos.cms.futurecdn.net/dfh7cvUpZMy5FoYufRVwfF-1024-80.png.webp

Според плана, първите научни изображения ще бъдат получени през март или април. Тук:

https://www.stsci.edu/jwst/science-execution/approved-programs

може да се видят одобрените наблюдателни програми, но за тях – друг път…

Leave a comment

Filed under astronomy, наука, science

„Джейсм Уеб“ пристигна в „точката“ на постоянната си дислокация


Точно един месец след изстрелването си на 25.12.2021 година, най-новият и за сега най-голям космически телескоп „Джеймс Уеб“ достигна точката на Лагранж Л2, от където предстои да прави наблюдения: https://www.jwst.nasa.gov/content/webbLaunch/whereIsWebb.html

Всъщност телескопът няма да стои точно в Л2, а ще обикаля около нея: https://cdn.mos.cms.futurecdn.net/NsBgcWZosTWhgBdhKswLSH.jpeg

Тук може да се види анимация, която показва орбитата на телескопа: https://www.youtube.com/watch?v=6cUe4oMk69E

Точката Л2 не е избрана случайно – за разлика от предшественика си „Хъбъл“, който се движеше по околоземна орбита и по тази причина не можеше да наблюдава дълго едни и същи обекти (освен ако не са в малки зони около „полюсите“ на неговата орбита), новият телескоп ще може да може да наблюдава в течение на много часове обекти почти навсякъде по небесната сфера, стига да не са от другата страна на Слънцето, разбира се. Новият телескоп е ориентиран така, че винаги да е в сянката на огромния си защитен екран, за да не не нагрява. Това означава, че телескопът наблюдава само настрани от Слънцето.

При „Хъбъл“ този проблем беше особено явен, когато трябваше да се наблюдават пасажи на планети около други звезди – повечето пасажи продължават 2-3 часа и наблюденията бяха разделени на серииот по 40 минути същински наблюдения и 40 минути пауза, през която Земята се намира между телескопа и обекта. Един пример може да се види тук:

На кого е кръстен „Джеймс Уеб“? – Изненадващо, телескопът не носи името на астроном, а на политика Джеймс Уеб (1906-1992; https://en.wikipedia.org/wiki/James_E._Webb), който е втори ръководител на НАСА през периода 1961-1968 г. Това е нова „мода“ – космическият телескоп „Роман“ също носи името на политик, но поне преди да премине към административна работа Нанси Грейс Роман (1925-2018; https://en.wikipedia.org/wiki/Nancy_Roman#Research_career) има успешна астрономическа кариера. А Уеб е юрист по образование и политик от кариерата. Името му би подхождало много повече на някой от компонентите на новата американска лунна програма – например на окололунната станция, а телескопът, на чийто прогрес се радваме сега би могъл да носи името на Джордж Елъри Хейл (1868-1938; https://en.wikipedia.org/wiki/George_Ellery_Hale) или на Клайд Томбо (1906-1997; https://en.wikipedia.org/wiki/Clyde_Tombaugh). Хейл революционизира строителството на големи телескопи в началото на двадесети век (на него се дължи построяването на 5-м телескоп в обсерваторията Паломар; https://en.wikipedia.org/wiki/Hale_Telescope, който дълго време е най-големият в севта и продължава, разбира се след много усъвършенствания, да работи успешно и днес), а Томбо открива Плутон и независимо дали това е планета или транснептунов обект, е забележително постижение. Тук съзнателно игнорирам не-американските астрономи, все пак това е мисия на НАСА.

През следващите два-три месеца предстоят още настройки, най-вече свързани с главното огледало. Първите технически изображения сигурно ще бъдат получени скоро, а за първото научно изображение навярно ще трябва да почакаме до март или април.

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, космонавтика, наука, технология, science

Космическият телескоп „Джеймс Уеб“ – какво предстои през следващите дни


На 25.12.2021 от космодурма Куру във Френска Гвиана, с ракета-носител „Ариана“ беше изстрелян космическият телескоп „Джеймс Уеб“. Той често е наричан наследник на „Хъбъл“, но много по-добър – диаметърът на главното му огледало е 6.5 метра, а за сравнение огледалото на „Хубъл“ има диаметър малко над 2 м. „Уеб“ ще работи в оптичния и инфрачервения диапазон. За разлика от „Хъбъл“, обаче, „Уеб“ ще достига до средното инфрачервено – около 30 микрона – което е по-скоро продължение на мисията на 60-см космически телескоп „Спитцер“. От друга страна, „Уеб“ няма инструменти в ултравиолета, каквито „Хъбъл“ имаше.

Силата на космическите телескопи е в наблюденията в области от спектъра, които се поглъщат почти напълно от земната атмосфера. Слабостта им е, че те винаги са по-скъпи (за сравнение „Уеб“ струва десетина милиарда долара, а един 30-40м наземен телескоп – около милиард) и по-малки и от наземните телескопи.

Повече за „Джеймс Уеб“ може да се прочете тук:

https://jwst.nasa.gov/content/about/orbit.html

https://en.wikipedia.org/wiki/James_Webb_Space_Telescope

В момента телескопът пътува към мястото на постоянната си работа – точката на Лагранж Л2 – тя се намира на около 1.5 млн км от земята, върху продължението на линията, която съединява земята и Слънцето, по от „външната“ страна на Земята, т.е. по посока противоположна на посоката към слънцето. Движението на телескопа може да се проселиди тук: https://jwst.nasa.gov/content/webbLaunch/whereIsWebb.html

Телескопът беше изстрелян в „сгънато“ състояние и сега като една по-една „разтваря“ системите си. Процесът може да се проследи тук: https://jwst.nasa.gov/content/webbLaunch/deploymentExplorer.html

Последната операция, която се случи вчера, на петия ден след изстрелването, беше да се отворят капаците слънцезащитните екрани, коото по същество са многослойни сенници, предназначени да пазят телескопа от нагряване. Самите екрани все още не са разпънати, това ще става през следващите няколко дни и планът е да завърши на 2 януари. След това предстои разтваряне на главното и на вторичното огледала, настройка на отделните елементи на главното огледало – все критични са успеха на мисията стъпки, които ще продължат поне до 7 януари. Пътуването до токата Л2 ще отнеме около месец, след което ще започне половингодишна фаза на калибриране, изпитания и настройки на телескопа. Основната мисия на телескопа, когато ще се правят научни наблюдения, има продължителност 5 г. (телескопът носи гориво за евентуалното ѝ продължение с още 5 г.).

„Джеймс Уеб“ е изключително сложно инженерно съоръжение, което ще бъде прекалено далече от Земята за да бъде обслужвано или ремонтирано (поне за сегашното състояние на пилотираната космонавтика). Техническите рискове не са малки, но от друга страна са правени доста наземни изпитания, а и технологията, която се използва в този телескоп, не веднъж е била реално използвана в космоса (както твърдят градските легенди за шпионските спътници).

Телескопът е кръстен на един от ръководителите на НАСА от времето на Луната надпревара. За съжаление това е нова традиция, астрономическите спътници да се кръщават на името на политици и администратори (строящият се в момента космически телескоп Роман е друг пример), сякаш великите астрономи на миналото са се свършили.

Нека да пожелаем успех на „Джеймс Уеб“ и особено на астрономите, които ще го използват!

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, космонавтика, наука, science

Симпозиум по космическа медицина


През последните години за повечето хора медицината се сви до вируса, но противно на популярните представи, тя не е само това. Въпреки „спъването“ с Ковид-19, човечеството продължава да върви напред (и даже смея да се надявам, че в дългосрочен аспект, смъртта на тези пет милиона човека, отишли си по-рано заради вируса, ще ни научи на нещо, но това е друга тема).

От понеделник, 8.11.2021 до сряда, 10.11.2021 (включително), НАСА организира симпозиум по космическа медицина. Ще е на английски и ще може да се гледа свободно по НАСА ТВ (https://www.nasa.gov/multimedia/nasatv/schedule.html), както и през страницата на агенцията (https://www.nasa.gov/nasalive) или през тяхното приложение (https://www.nasa.gov/connect/apps.html).

Програмата на симпозиума може да се види тук: https://www.nasa.gov/hrp/spaceflightforeverybody и заглавията на повечето доклади изглеждат достатъчно популярни, за да бъдат разбрани от човек с малко по-голям интерес към космоса.

Leave a comment

Filed under космонавтика, наука, science

Космическата надпревара на милиардерите – как да гледаме на живо


Днес, на 11.07.2021, в 16:00 българско време, компанията за космически туризъм „Върджин Галактик“ (https://en.wikipedia.org/wiki/Virgin_Galactic) на Ричард Брансън (https://en.wikipedia.org/wiki/Richard_Branson) ще опита за пръв път да изпрати хора в космоса. Става дума за суборбитален полет, подобен на полета на Джон Глен.

Опитът може да се гледа на живо тук:

https://www.space.com/virgin-galactic-richard-branson-unity-22-launch-explained

(и вероятно на много други места).

Полетът ще трае около 90 мин, от излитането на самолета-носител от Спейспорт Америка в Лас Крусес, Ню Мексико, връщането на земята. Астронавтите ще се издигнат над символичната граница от 50 мили (около 80 км), от която започва космоса (според правилата на НАСА), и ще включва приблизително 4 мин дълъг престой в безтегловност.

Полетът е по схема на ракетен самолет, който се изстрелва от самолет-носител, подобно на някогашната програма Dina-soar (https://en.wikipedia.org/wiki/Boeing_X-20_Dyna-Soar) и особено Х-15 (https://en.wikipedia.org/wiki/North_American_X-15).

На 20.07 (годишнина от полета на Аполо-11) ще направи първия си опит и компанията на Джеф Безос „Блу ориджин“ (https://en.wikipedia.org/wiki/Blue_Origin). Също суборбитален полет. Предполага се, че корабът ще се издигне мало по-високо, до около 100 км, където се намира т.нар. граница на Карман (https://en.wikipedia.org/wiki/K%C3%A1rm%C3%A1n_line; Карман е унгарски/американски физик – https://en.wikipedia.org/wiki/Theodore_von_K%C3%A1rm%C3%A1n), над която въздухът е толкова разреден, че аеродинамичните кормила (елерони, рул) стават безполезни. Но и тези астронавти ще прекарат в безтегловност почти същото време.

Може дълго да се спори, дали тези полети са „ракетомоделизъм за милиардери“ или реален напредък на космическите технологии. За сравнение, компанията „Спейс Екс“ (https://en.wikipedia.org/wiki/SpaceX) на Илон Мъск (https://en.wikipedia.org/wiki/Elon_Musk) междувременно осъществи истинска революция в космонавтиката с въвеждането на ракети за многократна употреба и вози космонавти до околоземна орбита. Все пак трябва да се признае, че в случай на успех, Брансън и Безос ще направят космонавтиката (поне суборбиталната) достъпна до много повече хора, в сравнение с полетите на Мъск.

Leave a comment

Filed under космонавтика, наука, science

Първият китайски марсоход кацна на Марс


По тоя повод в медиите цари такава смесица на необразованост, незнание на историята, лоши преводи и прочее, че направо се чудя как човечеството изобщо е слязло от дърветата.

Примерно пише, че Китай е втората нация, изпратила марсоход. Първият марсоход, достигнал успешно повърхността на Марс е съветски – със станцията „Марс-3“, 1971 г. Не е известно дали е работил, връзката със спускаемия апарат прекъсва скоро след кацането, по време на изпращането на първата картинка (която не е съвсем сигурно дали е първата картинка или има дефект в електрониката). След това са американските марсоходи.

Така че Китай не е дори втората нация, изпратила марсоход, нито дори втората, доставила го на Марс. Може би ще е втората, за която ще се знае, че марсоходът работи.

Пише, че Китай е третата нация (след Съветския съюз и Щатите), осъществила кацане на Марс. Не е вярно, трети са Англичаните с „Бийгл-2“ от 2003 г. Известно време се смяташе, че апаратът се е разбил, но впоследствие на снимки от орбита се видя, че е кацнал успешно, обаче два от слънчевите панели не са се отворили, вероятно защото банално и непредсказуемо е кацнал в яма. Панелите покриват антената и правят връзката невъзможна. Но мекото кацане си е факт, иначе нищо нямаше да проработи.

С други думи, китайците са четвъртите, които правят успешно меко кацане на Марс.

Тези забележки са към слабата журналистика. Иначе самата мисия е небивал успех – от първи опит стигнаха друга планета, влязоха в орбита около нея, приземиха се и имат шанс да пуснат марсоход. Съвсем наскоро, т.е. от съвременни технологични позиции, Израел и Индия не можаха от първи опит да кацнат меко на Луната през 2019 г.

Статия за китайския марсоход може да се прочете тук:

https://forum.novosti-kosmonavtiki.ru/index.php?topic=11924.440

Статията в Укипедия за марсохода може да се види тук:

https://en.wikipedia.org/wiki/Tianwen-1

Анимация на кацането може да се види тук:

Все още няма снимки. По план марсоходът трябва да слезе от спускаемия апарат на 22.05, но може би ще видим снимки преди това.

Leave a comment

Filed under космонавтика, наука, science

Проект на НАСА и ЕСА за доставка на марсианска почва


В съобщение за пресата НАСА и ЕСА описаха бъдещата си съвместна програма за доставка на проби марсианска почва на земята:

https://www.nasa.gov/press-release/nasa-moves-forward-with-campaign-to-return-mars-samples-to-earth

Схемата се свежда до следното : марсоходът „Perseverance“, който предстои да кацне на Марс на 18 Февруари 2021 г. ще събира проби и ще ги съхранява в херметични контейнери. Друга
станция, която все още предстои да бъде построена, ще занесе на Марс ракета и още един марсоход. Този марсоход ще вземе пробите от „Perseverance“ и ще ги натовари на ракетата (но според съобщението това може да направи и сегашния марсоход). Следва изстрелване от Марс, скачване с още една станция в Марсианска орбита, прехвърляне на пробите на нея и пътуване обратно до Земята. Предполага се, че пробите ще пристигнат в началото на 2030-те г. Архитектурата на мисията има някои прилики с архитектурата на китайската Чангъе-5, която донесе на земята лунни проби.

Дългият срок за изпълнение на програмата е разбираем – той включва големи периоди на изчакване докато Земята и Марс се окажат в подходяща конфигурация, позволяваща полетите между двете планети да се осъществят с минимално количество гориво.

Това не е първия подобен проект. Още през 1970-те г. в СССР са обмисляли да върнат проби от Марс като отговор на лунната надпревара: http://www.russianspaceweb.com/5m-origin.html
Но са го сметнали за прекалено сложно и с ниски шансове за успех, и са се отказали от него. Друга причина за отказа е бил биологичния риск: при отказ на прашутната система, е имало риск херметичният съд с пробите да се разбие и – евентуално – хипотетични марсиански организми да заразят Земната биосфера.

Може би решението да не се бърза с подобен проект е било правилно, с оглед на ниската надеждност на електрониката през онези години. Сега животът на космически апарати се измерва с десетилетия – марсоходите „Spirit“ и “Opportunilty“ са подходящи примери – заради многократното дублиране (възможно заради по-леките и компактни електронни елементи) и заради по-напредналото разбиране на слънчевата активност и на екранировката. Нещо повече – днес знаем, че за добро или зло животът не е широко разпространен на Марс и на другите космически тела, и опасността от заразяване е много по-ниска, отколкото са смятали през оптимистичните 1960-те или 1970-те г.

Именно поради порасналата надеждност на космическите апарати може да се каже, че човечеството живее в „златен век“ на програмите за връщане на проби от космически тела: достатъчно е да си спомним двата японски апарата от серията „Hayabusa“ (https://en.wikipedia.org/wiki/Hayabusa и https://en.wikipedia.org/wiki/Hayabusa2) и американските „Stardust“ (https://en.wikipedia.org/wiki/Stardust_(spacecraft)) и (https://en.wikipedia.org/wiki/OSIRIS-Rex). Плановете на космическите агенции за следващото десетилетие включват доставка на проби от марсианския спътник Фобос (Япония), астероида Церес (Китай), Луната (Русия и Китай) и разбира се, Марс (САЩ и Китай).

Leave a comment

Filed under космонавтика, наука, science

Живот на Венера – 2. Архивите са живи


След статията на Грейвс и ко., група химици/астробиолози/планетолози/астрономи (нарочно пиша това за да подчертая, че съвременната наука е когнитивна), прегледали отново измерванията, направени с един от уредите на мисията Пионер-Венера (https://www.nasa.gov/mission_pages/pioneer-venus/ и https://en.wikipedia.org/wiki/Pioneer_Venus_project) през 1978 година – масс-спектрограф, който е измерил масите на различните компоненти в атмосферата на Венера.
Новата статия на Mogul, Limaye, Way и Cordova Jr. може да се види тук;
https://arxiv.org/ftp/arxiv/papers/2009/2009.12758.pdf
Тя все още не е минала през рецензиране, т.е. вероятно в момента го минава.
На фигура 1 могат да се видят линии в масс-спектура на венерианската атмосфера – линията на фосфина е на около 34 AMU (Atomic Mass Unit; 1 AMU е приблизителни колкото масата на водородния атом). Но нещата не са толкова прости – линията е малко отместена от точната маса на фосфина и авторите го обясняват с това, че в атмосферата има приблизително толкова водороден сулфат (състоящ се от два атома водород и един сяра), колкото и фосфин, и комбинацията от линиите на двете молекули дава наблюдаваната линия. Разрешителната способност на масс-спектрографа не позволява линиите на фосфина и на водородния сулфат да се видят отделно, и те се сливат в една линия, чийто център е приблизително по средата между положенията на двете линии.
Това е доста силно доказателство за наличието на фосфин в атмосферата на Венера, но то не отговаря на въпроса как се е образувал фосфина – дали от биологични или от други процеси. Обаче демонстрира нагледно един възможен път да се изследва на място химичният състав на венерианската атмосфера.

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, космонавтика, наука, science

Как да гледаме изстрелването на SpaceX Demo 2 на 30.05.2020? (обновена)


Новата дата на старта е 30.05, събота, 22:22 часа българско време.

Как да гледаме:
https://www.nasa.gov/live
https://www.youtube.com/watch?v=21X5lGlDOfg
https://www.youtube.com/nasa
През приложение за Андроид: https://play.google.com/store/apps/details?id=gov.nasa&hl=en
През приложение за iPhone: https://itunes.apple.com/app/nasa-app/id334325516?mt=8&at=1001lnRX&ct=space-1445678775743436800
https://www.facebook.com/NASA/
https://twitter.com/nasa

Знаейки колко добра е службата за връзки с обществеността на НАСА, не се съмненявам, че програмата ще бъде направена много добре.
Приятно гледане!


Стара информация:
Най-напред, какъв е планът (по-надолу – българско време и разбира се, в случай, че няма закъснения по каквито и да е причини):
27.05, сряда:

  • 19:15 – започва директното предаване на NASA TV (и ще продължи до скачването)
  • 23:33 – старт
    След излизане в орбита предстои около един час тестване на орбитални маневри под ръчно управление на кораба.
    28.05, четвъртък:
  • 02:30 – пресконференция в космическия център „Кенеди“ (това е мястото, от където се из изстрелват ракетите)
  • 18:39 – скачване с орбиталната станция
  • 20:55 – отваряне на люка между кораба и станцията
  • 23:15 – пресконференция в космическия център „Джонсън“ (там е центъра за управление на полетите)
    29.05, петък
  • 18:05 – пресконференция с екипажа от борда на орбиталната станция

Leave a comment

Filed under космонавтика, наука, science

The Bulgarian Space Program (Българската космическа програма)


… in the past, present and future is reviewed here (в миналото, настоящето и бъдещето е разгледана тук): http://thespacereview.com/article/3638/1
PS: Вече само на български – Светослав Александров и друг път е публикувал статии в The Space Review (http://thespacereview.com), но предполагам, че тази статия ще е особено интересна за българите, които не познават родната ни космическа история.

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, История, космонавтика, наука, history, science

Извънземна станция ли е Оумуамуа? – Вероятно не. Хубав пример за научна журналистика.


Преди няколко дни се появи статия на двама физици от Харвард (единият от което е доста известният Аби Льоб, понастоящем ръководител на катедрата по астрономия), в която се разглеждат възможните обяснения на аномалното ускорение на Оумуамуа…

Но да не избързвам. Оумуамуа е междузвезден астероид, което „навести“ слънчевата система, идвайки от системата на друга звезда. Може само да гадаем от коя и как е бил „изхвърлен“ от нейната планетна система Оумуамуа (няколко статии по върпоса: https://arxiv.org/abs/1809.09009, https://arxiv.org/abs/1711.03558, https://arxiv.org/abs/1810.02148). Забележителна е формата му – обектът не е овален, а е подобен на пура (което е известно от кривата на блясъка му: https://arxiv.org/abs/1711.01402,

https://arxiv.org/abs/1711.04927, https://arxiv.org/abs/1712.06552). Преди известно време наблюденията показаха, че той се ускорява (аз писах за това: http://valio98.blog.bg/technology/2018/06/28/omuamua-oumuamua-ne-e-quot-myrtva-quot-i-se-uskoriava.1614590) с посока, обратна на Слънцето. С други думи, Оумуамуа се отдалечава от слънцето по-бързо, отколкото гравитацията предсказва.

Дон Линкълн (самият той е физик в един от големите американски ядрени центрове – Фермилаб, близо до Чикаго; https://en.wikipedia.org/wiki/Don_Lincoln) е написал чудесна научно-популярна статия за Оумуамуа, обяснявайки на „човешки“ какво се крие зад написанот от Абу Льоб. Може да я прочетете тук: https://edition.cnn.com/2018/11/07/opinions/oumuamua-alien-probe-opinion-lincoln/index.html

А самата статия на Байли и Льоб може да прочетете тук:

https://arxiv.org/pdf/1810.11490.pdf

Накратко, има две възможно обяснения за аномалното ускорение. Оумуамуа дълго, вероятно милиони години е пътувал в студеното междузвездно пространство. Приближавайки се до нашето Слънце, тялото е подложено на слънчевата радиация, което има две последствия.

Първо, повърхността му се нагрява, което води до изпарения на материал от нагрятата страна; представете си, че по повърхността на астероида „избухват“ малки гейзери. За обект с малка дори те са своеобразни ракетни двигатели, които прилагат върху астероида сила, в посока обратна на нагрятата страна, т.е. в посока, обратна на посоката към слънцето – което се наблюдава.

Второ, слънчевата радиация носи със себе си импулс и когато попада върху Оумуамуа, му предава този импулс. Мислете за всеки слънчев фотон като за миниатюрен юмрук, който удря Оумуамуа и го отхвърля по-далеч от Слънцето.

И двете явления са известно отдава и са наблюдавани при други небесни тела. За първото може да си припомним „гезерите“ който европейската научна станция „Розета“ наблюдаваше докато изследваше кометата Чурюмов-Герасименко“ http://www.esa.int/spaceinimages/Images/2015/01/Comet_activity_22_November_2014.

За съществуването на второто – наречено радиационно налягане (https://en.wikipedia.org/wiki/Radiation_pressure) – е предполагал още Кеплер, но математически го е описал едва Максуел, а експериментално го е регистрирал за пръв път Лебедев преди малко повече от един век.

И двата механизма могат да обяснят аномалното ускорение на Оумуамуа. Най-вероятно работят и двата, но допринасяйки вя различна степен за аномалното ускорение.

Масата на Оумуамуа и налягането на слънчевата радиация са известни и авторите изчисляват, че ако работи само и единствено (подчертавам – това е абстрактно разглеждане на крайния случай; допускане, а не наблюдателен факт) налягането на слънчевата радиация, астероидът трябва да е плосък, с дебелина 0.3-0.9 милиметра. Такава форма не се среща често (да не кажа – съвсем) при космическите обекти, но е именно такава, каквато бихме избрали, ако трябваше да строим сонда, използваща слънчевия „вятър“: платно.

Да не забравяме, че съществува и другата възможност – гейзерите-двигатели. Така, че допускането, за което споменах по-нагоре не е единствено и необходимо обяснение на ускорението.

По-голяма част от „сензационната“ статия е посветена на търсене на отговори дали космически апарат с платно би оцелял пътуване между звездите, защото той ще бъде подложен на разрушителното действие на удари от прахови частици и газови атоми, много от които които в ще „залепват“ към платното и ще увеличават масата на космическия апарат.

Много по-интересна е една друга работа на Lьоб, в която той и съавторите му разглеждат възможността междузвездни астероиди, подобни на Оумуамуа, да са носители на живот между звездните системи. Изведнъж се появяват наблюдателни ограничения на теорията за панспермията (https://en.wikipedia.org/wiki/Panspermia) и тя се превръща в нещо повече от абстракция… Но за това – друг път.

Все пак преди да приключа, ще добавя още една връзка – към съобщение в блога на списание „Scientific American“, където Льоб разсъждава за търсенето на следи от отдавна изчезнали космически цивилизации: https://blogs.scientificamerican.com/observations/how-to-search-for-dead-cosmic-civilizations/

 

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, космонавтика, наука, научна фантастика, science, science fiction

Българска популяризация на науката: есе от Светослав Александров в The Space Rreview за свободния достъп до изображенията от космоса


Една картинка се равнява на хиляда думи, твърди известната английска поговорка. Картинките от космоса сигурно са еквивалентни на още повече думи, защото ни пренасят в светове, които нямаме (и сигурно скоро няма да имаме) възможността да докоснем и усетим със собствените си сетива. Есе за значението на свободния достъп и по-специално за начина, по който се организира този достъп до снимките от космическите станции, написано от българина Светослав Александров, беше публикувано в The Space Rreview: http://thespacereview.com/article/3052/1

За самия Светослав Александров може да научите повече от блога му (https://svetlyoalexandrov.wordpress.com/) и от страницата му във Фейсбук (https://bg-bg.facebook.com/svetlyoalexandrov/).

Забележете, че есето е предизвикало доста оживена дискусия.

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, космонавтика, наука, science