Tag Archives: извънземен живот

За една шепа марсианска пръст… повече


Моето поколение се роди твърде късно за вълнуващите дни на ранната космическа надпревара, а откакто се помня, пилотирания полет до Марс си остава петнадесет-двадесет години в бъдещето.

Автоматичната доставка на марсианска почва е слаба утеха, но да се радваме на малкото, което може би ще имаме: NASA планира да донесе проби от Марс през 2033 година. Днес, 27.07, се състоя пресконференция, където тази програма бе обсъждана.

Обяснение на програмата може да се види тук: https://mars.nasa.gov/msr/

Всъщност тя започна вече и последният марсоход събира първите проби, които някой ден може да попаднат в земни лаборатории. Земните лаборатории са безкрайно по-добри и от най-изобретателния експеримент – забележете, че след толкова години учените биолозите още спорят за точната интерпретация от експериментите на борда на Викинг-ите.

Да се надяваме, че някоя неприятна изненада няма да попречи на тези амбициозни планове.

За отбелязване е, че Европейската космическа агенция също участва.

Архитектирата на мисията е доста сложна, предполага успешна работа на няколко космически апарата и техническият риск сигурно не е пренебрежим. През 196/70-те години на подобни мисии са изпращали по няколко апарата, които да се дублират един друг. Сега дублирането е „вътрешно“, в рамките на един апарат.

Самата пресконференция: https://www.youtube.com/watch?v=wThkJXvCmrw

Leave a comment

Filed under космонавтика, наука, технология

Български фантасти в чужбина: научнопопулярна статия в Analog SF


Списание Analog SF, в броя за Юли/Август 2022: We also have a fact “short” about the problems with fictional bio-scanners—you know: as in “Scanning the planet for life-forms, captain!”—from Valentin D. Ivanov, in “Biosignatures: the Second Biggest Blunder of SF.”

Пълното съдържание на броя може да се види тук: https://www.analogsf.com/next-issue/

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, астрономия, литература, наука, Literature, технология, science fiction

Предстоящо кацане на Марс, 18.02.2021, около 22:40 българско време


Утре следващият марсоход „Perseverance“ („Постоянство“) ще предприеме опит да кацне на Марс. По план това трябва да стане около 22:40 българско време време.

Повече за марсохода може да се прочете на страницата на НАСА: https://mars.nasa.gov/mars2020/ или https://en.wikipedia.org/wiki/Perseverance_(rover)

Марсоходът е малко по-малък от двуместен „Смарт“ – има дължина 2м срещу 2.5м на автомобила, но е по-тежък: 1 тон срещу около 700 кг. За сравнение предният марсоход „Curiosity“ тежеше около 900 кг. За производството ма марсохода са изхарчени около 2.2. милиарда долара, като се предполага, че още около половин милиард ще бъде изразходван зв хода на мисията за следващите десетина години – толкова време се очаква да работи марсоходът. Той има 7 научни инструмента (включително, спектрограф, метеостанция, радар за изследване на структурата на почвата, експерименти за получаване на кислород от атмосферата и за търсене на живот), 23 камери и дори дрон – миниатюрен въртолет за снимки от високо. Освен преките изследвания, марсоходът ще събира проби от марсианската почва за евентуално връщане на Земята с бъдеща мисия.

Анимация показваща какво и как се очаква да стане в процеса на кацането може да се види тук: https://www.space.com/perseverance-mars-rover-ready-for-landing и тук: https://www.dlr.de/content/en/articles/news/2021/01/20210215_nasa-s-perseverance-rover-search-for-traces-of-past-life-on-mars.html (със субтитри на английски).

Самото кацане може да се гледа в реално време тук: https://www.nasa.gov/multimedia/nasatv/#public

По план този марсоход за пръв път откакто има кацания на Марс, ще предава „жива“ картинка и звук докато се спуска през марсианската атмосфера.

Leave a comment

Filed under astronomy, космонавтика, наука

Две мои научнопопулярни статии в сп. „Осем“, бр, 11/2020: за планетата Венера и за нобелистите по физика за 2020 година


Живот на Венера?

Засега не са известни небиологични причини за формирането на фосфин в атмосферата на планетата.

АЛМА – огромен радиотелескоп в Атакама – регистрира фосфин в атмосферата на Венера. Фосфинът, молекула от един атом фосфор и три водород, е известен с биологичния си произход. На Земята той се произвежда без участието на кислород от микроби в блатата, в отходните канали и в червата на животните. Възможно е фосфинът да се е образувал от микроби в атмосферата на Венера.

*

Сърцето на Млечния път

Лауреатите на наградата за физика за 2020 г. откриха в центъра на Галактиката ни свръхмасивен, невидим обект.

Втора поредна година Нобелова награда по физика се присъжда за астрономически изследвания: британецът Роджър Пенроуз получи половината от нея, защото показа, че съществуването на черните дупки е пряко следствие от общата теория на относителността. Втората половина си разделиха германецът Райнхард Гензел и американката Андрея Гез, които доказаха с наблюдения, че в центъра на нашата галактика се намира невидим свръхмасивен обект.

*

Съдържанието на новия брой може да видите тук:

https://spisanie8.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-112020-%D0%B3.html

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, космонавтика, наука, science

Живот на Венера – 2. Архивите са живи


След статията на Грейвс и ко., група химици/астробиолози/планетолози/астрономи (нарочно пиша това за да подчертая, че съвременната наука е когнитивна), прегледали отново измерванията, направени с един от уредите на мисията Пионер-Венера (https://www.nasa.gov/mission_pages/pioneer-venus/ и https://en.wikipedia.org/wiki/Pioneer_Venus_project) през 1978 година – масс-спектрограф, който е измерил масите на различните компоненти в атмосферата на Венера.
Новата статия на Mogul, Limaye, Way и Cordova Jr. може да се види тук;
https://arxiv.org/ftp/arxiv/papers/2009/2009.12758.pdf
Тя все още не е минала през рецензиране, т.е. вероятно в момента го минава.
На фигура 1 могат да се видят линии в масс-спектура на венерианската атмосфера – линията на фосфина е на около 34 AMU (Atomic Mass Unit; 1 AMU е приблизителни колкото масата на водородния атом). Но нещата не са толкова прости – линията е малко отместена от точната маса на фосфина и авторите го обясняват с това, че в атмосферата има приблизително толкова водороден сулфат (състоящ се от два атома водород и един сяра), колкото и фосфин, и комбинацията от линиите на двете молекули дава наблюдаваната линия. Разрешителната способност на масс-спектрографа не позволява линиите на фосфина и на водородния сулфат да се видят отделно, и те се сливат в една линия, чийто център е приблизително по средата между положенията на двете линии.
Това е доста силно доказателство за наличието на фосфин в атмосферата на Венера, но то не отговаря на въпроса как се е образувал фосфина – дали от биологични или от други процеси. Обаче демонстрира нагледно един възможен път да се изследва на място химичният състав на венерианската атмосфера.

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, космонавтика, наука, science

Живот на Венера?


С няколко думи: радио наблюдения от два телескопа показват, че в атмосферата на Венера има фосфин (чиято молекула се състои от един атом фосфор и три водород): двадесет молекули на милиард молекули. Фосфинът може да се образува по различни начини: на Земята това става от микроби, т. е. той има биологичен произход, а в атмосферите на гигантските планети се образува по небиологичен начин. Нещо повече, фосфинът в атмосферата на Венера бързо се разрушава от киселинната среда, така че трябва да има процес, който непрекъснато произвежда нов фосфин на мястото на разрушения и както стана дума по-нагоре, е възможно (важна уговорка: възможно е, но не е задължително!) фосфинът да е продукт от някаква форма на живот в атмосферата на Венера. Така че за сега е рано да празнуваме откриване на живот извън Земята, но откритието е обнадеждаващо.

Статия в Nature Astronomy (вижте фиг. 2 с линията на фосфина):

Съобщение за пресата от ЕСО:

https://www.eso.org/public/news/eso2015/

В новините на английски:

https://www.space.com/venus-clouds-possible-life-chemical-discovery.html

В новините на български:

https://news.bg/world/ucheni-otkriha-gaz-na-venera-svarzan-s-zhivota-na-zemyata.html

Leave a comment

Filed under астрономия, наука, science

Нова научнопопулярна статия: Биосигнатурите – „пръстови отпечатъци“ на живота


Анализирайки т.нар. биосигнатури, астрономите търсят следи от него дори на много отдалечени от нас планети.
До средата на 90-те години е било разбираемо един фантастичен роман да започва с описание как междузвезден кораб се приближава до някоя далечна звезда и астрономите в екипажа му трескаво се залавят да търсят планетите в тази нова и непозната система. Авторите, които описват подобни сценарии, сериозно са изостанали от развитието на съвременната наука – измина повече от четвърт век, откакто астрономията е в състояние да открие планети около други звезди и дори да определи от какво се състоят техните атмосфери. Следващата стъпка е търсенето на живот.

По-нататък четете в бр. 2 на списание „Осем“ за 2020 година:
https://spisanie8.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-22020-%D0%B3.html

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science