Tag Archives: Дружество на българските фантасти

Размисли за литературния конкурс: „ИЗГРЕВЪТ НА СЛЕДВАЩОТО“ (обем до 6000 думи, срок 1.06.2018 г.). II


Припомням, че целта на конкурса (обявата му с условиата може да видите тук: http://sf-sofia.com/forum/index.php?f=7&t=27350&rb_v=viewtopic) е да открие произведения, свързани с търсенето на оптимистично бъдеще. Това ме накара да се спомня как преди време Димитър Съселов, астроном в Харвард, изнесе TED доклад за първите резултати от търсенето на планети с американския космически телескоп „Кеплер“. TED е съкращение от Technology, Education and Design и макар че в тези дни на глобализация едва ли ще остане някой не разбрал, давам превода: технология, образовани и дизайн. По това време „Кеплер“ вече беше работил известно време, но още не бяха публикувани никакви статии с резултати, и явно в момента по света не се случваше нищо достойно за интереса на новинарските агенции, защото те подхванаха новината и съобщиха с огромни заглавия, че планетите от земен тип (по-точно е да се каже – с размер, подобен на земния, защото „Кеплер“ мери само размерите на планетите, не месите и още по-малко – химическия състав на атмосферите или температурата на повърхността им) се срещат често в Млечния път. Дори да оставим настрана стремежа към сензационност, това е важна новина, защото означава, че в нашата галактика има много планети (оценката е милиарди), които потенциално биха могли да поддържат живот, подобен на земния.
Докато четях коментарите на новината в страницата на CNN, бях изумен: много хора негодуваха, че резултатът от тази американска мисия е бил обявен в Лондон, при това от някой си с явно неамериканско име, и т.н. и т.н.
Обаче изходът от тази неприятна на пръв поглед ситуация беше положителен. Огромният брой коментари потвърждава големия обществен интерес към астрономията и в частност към търсенето на живот. Злобарстващите коментатори, вместо да извадят очи, изписаха вежди, както каза друг колега. Скоро тимът, който управлява „Кеплер“ публикува плеада от статии със забележителни резултати, а продължението на мисията – наречено К2 – прие много по-открита политика по отношение на данните, което е допълнителен бонус за астрономите по света. А също и за създателите на „Кеплер“, защото тяхното творение ще остави по-широка следа в науката.
Последният алманах „ФантАstika 2017“ (http://sf-sofia.com/forum/index.php?f=7&t=27352&rb_v=viewtopic#p46750) излезе съвсем наскоро. Появата му също беше съпроводена с проблем – поради не дотам добра комуникация се оказа, че нямаме разрешение за публикуване на един от най-добрите разкази – „Терпсихора“ от Тереса Мира де Ечеверия (http://teresamira.blogspot.de/) от Аржентина.
Какво да се прави в подобна ситуация? Написахме на авторката, обяснихме проблема, извинихме ѝ се и … намерихме нова приятелка! На снимката по-надолу ще видите Тереса с нашия алманах в ръка.
Какво общо имат тези истории с конкурса? – Те показват, че от лошото може да се направи добро, още повече, че понякога няма от какво друго, Разкази за това търсим…
Тереса с новия алманах „ФантАstika 2017“:

Advertisements

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Размисли за литературния конкурс: „ИЗГРЕВЪТ НА СЛЕДВАЩОТО“ (обем до 6000 думи, срок 1.06.2018 г.). I


Целта на конкурса (обявата му с условиата може да видите тук: http://sf-sofia.com/forum/index.php?f=7&t=27350&rb_v=viewtopic) е да открие произведения, свързани с търсенето на оптимистично бъдеще.
Точно сега, по молба на един сайт, на който сътруднича с ревюта, чета книгата „Сапиенс – кратка история на човечеството“ (българският превод е на изд. Изток-Запад, 2016 г.). Книгата е интересна в контекста на конкурса, защото предлага – доколкото е възможно – обективен и лишен от пристрастия поглед на бъдещето, което човечеството, къде съзнателно, лъде – не съвсем, строи за себе си. Авторът Ювал Харари (статия за него в уикипедия: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AE%D0%B2%D0%B0%D0%BB_%D0%A5%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%80%D0%B8; лична страница: http://www.ynharari.com/) е израелски историк и популяризатор. В тази книга, или поне в първите ѝ шестдесетина страници, той защитава тезата, че човечеството е надмогнало периода, в който главните грижи са се свеждали до преодоляване на три основни проблема – глад, болести и война. От позицията си на историк Харари твърди, че безсилието пред тези три злини подхранва религията: почти през цялата история на човечеството единственото средство на обикновения човек за противодействие против тези нещастия е била божествената намеса, човек е бил практически безсилен пред тях и дори не ги е разбирал по друг начин, освен като естествено състояние на нещата. По-нататък авторът противопоставя прави обзор на съвременното състояние на човечеството и заключава, че до голяма степен тези злини са победени или поне, за разлика от преди, днес съществуват средства и възможности те да бъдат победени.
При това Харири далеч не гледа на света с розови очила и посочва интересни статистически факти в подкрепа на своето твърдение. Да, днес хора гладуват и сигурно ще продължават да гладуват. Но днес човечеството поне знае какво трябва да се направи за да ги ликвидира, и прави чест на автора, че той посочва: главните виновници за хуманитарните кризи като тези в Африка и Близкия Изток са политически – липсата на воля те да бъдат ликвидирани има икономически причини. Когато пише за болестите, Харири припомня, че грипната епидемия през 1918 г. е убила между 50 и 100 милиона души по целия свят. За сравнение, в Първата световна Война загиват около 40 милиона. А днес, въпреки много по-развитите комуникации, който лесно биха разнесли болестотворните бацили по всичко континенти, нито една от страшните епидемии, с които ни плашат новинарските емисии не е достигнала подобни мащаби. И накрая, за войната Харири отбелязва, че тя вече не е същата перманентна опасност, както по-рано. Съвременната ѝ реинкарнация, тероризмът, през 2010 г. е довел до смъртта на около 7700 души, а от диабет предизвикан от затлъстяване са починали над 3 милиона. Харири саркастично заключва, че за съвременния Американец или Европеец Кока-Кола е далеч по-опасна от която и да е терористична организация.
От свое име бих отбелязал, че за един университетски професор, дори в университета в Йерусалим, войните в Африка и Близкия Изток може и да не са толкова осезаеми, колкото за хората извън академичните среди, но признавам, че той е прав в едно: съвременните войни не са неизбежна необходимост за оцеляване, както е било примерно в Средновековието, когато често единственият начин да се оцелее е бил да се нападне съседната страна, да се избият жителите ѝ, и да се събере малкото жито, останало в житниците ѝ.
В контекста на конкурса „ИЗГРЕВЪТ НА СЛЕДВАЩОТО“ е по-интересна следващата част от книгата на Харири, в която той описва новите цели на човечеството: преодоляването на смъртта, постигането на щастие (за всички, и даром, разбира се) и обладаването на божествени, или по-скоро богоподобни сили и умения. Но веднага след като изрежда тези нови цели, той говори и за опасностите, свързани с постигането им.
Но за това – следващия път.

Leave a comment

Filed under Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, фантастина живопис, science fiction

Нова антология с българска фантастика и фентъзи: „За спасяването на света“, издателство „Човешката библиотека“


От съобщението за пресата:

* * *

На 4 декември 2013 г., точно седем години след появата на „Последният еднорог“ на български език, излиза тринадесетата книга в поредица „Човешката библиотека“ (http://choveshkata.net/blog/): антологията „За спасяването на света“.

„За спасяването на света“ събира 48 разказа, новели и повести от 41 български автори и пет десетилетия. Тези близо 400 хиляди думи я правят най-мащабната антология в българската литература.

Мащабни са и темите на самите текстове – всеки от тях е подбран заради силата си да ни размисли, развълнува, навярно даже промени. „Спасяване“ и „свят“ се появяват буквално и метафорично, сериозно и с намигване.

В спасяването на света ръка си подават писатели със статус на съвременни класици – като Величка Настрадинова, Агоп Мелконян, Светослав Славчев, Любен Дилов; утвърдени имена – като Николай Теллалов, Йоан Владимир, Петър Кърджилов, Любомир П. Николов, Янчо Чолаков, Атанас П. Славов, Александър Карапанчев, Велко Милоев, Красимир Георгиев, Елена Павлова, Георги Малинов; и млади (но вече впечатляващи) творци – Димитър Риков, Красимира Стоева, Геновева Детелинова, Саша Александрова, Калоян Захариев. Голяма част от текстовете са награждавани в България и издавани по света.

„За спасяването на света“ е съвместно издание на фондация „Човешката библиотека“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“ и списание „Тера фантастика“. Антологията излиза в електронен и хартиен вариант. Електронният вариант се разпространява свободно на принципа „читателите плащат колкото и ако преценят“. Всички приходи се разпределят между творческите участници: автори, съставители, редактори, коректори, художници и оформители.

За повече: http://choveshkata.net/blog/?page_id=4075 и на poslednorog -в- gmail-точка-com

* * *

Предговорът можете да прочетете на: http://choveshkata.net/blog/?page_id=4237

В антологията няма нови разкази. Съдържание е достъпно на: http://choveshkata.net/blog/?page_id=4076

И последно, ние с Киро участваме с разказа „Денят, в който вярата се завърна“, който през 2007 г. спечели първа на града в конкурса „Фантастика през 100 очи“ на издателство „Аргус“ (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%98%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%90%D1%80%D0%B3%D1%83%D1%81).

2 Comments

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science, science fiction