Tag Archives: ДБФ

Александър Карапанчев в портала „Белый мамонт“, Русия


Стихотворението в проза „Водни кончета и планети” от българския писател-фантаст Александър Карапанчев се е появило в портала „Белый мамонт“:

Там има и друго негово произведение – разказът „Летим към Хиадите“.

Да му е честито поредното излизане в чужбина!

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, България, литература, поезия, science fiction

Премиера на романа „Аз, грешният Иван“ (19.10.2020)


Приятели (:

Заповядайте на премиерата на най-новата ни книга – второто допълнено издание на романа „Аз, грешният Иван“ (https://choveshkata.net/blog/?p=8560). Тя ще се състои навръх празника на главния си герой свети Иван Рилски: 19 октомври от 18 часа в галерията-книжарница на агенция „София Прес“ на ул. „Славянска“ 29 (https://www.bgmaps.com/link/420C6DD635C245AE2C2FA61186B6B76C) в София.

Входът е свободен, но местата са ограничени, така че молим до тази събота, 17 октомври, да ни потвърдите на poslednorog -в- gmail.com, ако ще присъствате. Освен настроението си носете и маските. 😉

Авторът Николай Светлев ще бъде с нас, за да ни изненада с неизвестните страни от живота на Иван Рилски и с ярко индивидуалните си автографи. 😉

Очакваме ви!

*

тридесет и четвърта книга в поредица „Човешката библиотека“:

„Аз, грешният Иван“ предлага алтернативен поглед към светеца Иван Рилски и поставя редица съвременни въпроси: за въздействието на властта върху живота ни, за цената на самоусъвършенстването, за двоякия, сложен характер на вярата по българските земи. „В съдбовните перипетии по пътя към недостижимостта се убеждаваме, че не отшелничеството води до светостта, а добротата трябва да се търси в самия живот“ – отбелязва редакторът Любен Дилов в отзива си за романа. Първото издание на „Аз, грешният Иван“ е отличено с наградата на публиката за най-добра фантастична книга на 2000-та година.

Още от невръстно сополиво хлапе усещах обаче, че не съм като останалите и не мога да спасявам като тях само тялото си. Те също го усещаха и като ме виждаха такъв замаян и отнесен, страняха от мен и ми се подиграваха. А понякога ме замеряха с камъни, дюдюкаха и крещяха обиди подире ми.
И на мен ми ставаше много тежко, но душата ми устояваше и устискваше по български, и не ми даваше да заплача. Дори когато вечер мама ме утешаваше скришом от татко и ми шепнеше да се уповавам на Бога, който всекиму ще въздаде заслуженото.
А какво можеше така да настървява връстниците ми срещу мен, като аз само исках да знам защо? Защо расте тревата, защо водата тече отгоре надолу, а пък се вдига после в облаците, защо се раждат хората и защо умират?
Но в Скрино имаше само двама човека, с които можех да говоря по тези въпроси. За жалост, те пък не се понасяха помежду си.
Единият бе селският поп Драган, който пиеше вино като триглав змей, но понеже пасях и неговия добитък, ме изучи криво-ляво да сричам и пиша на новата ни азбука. И макар да бях невръстен, ставаше ми страшно понякога, като проумявах каква велика сила е скрита в писанията Божии.
Същите страшни тръпки ме побиваха, когато се срещах и с другия – едноокия езически колобър дядо Темар, който живееше вдън джендемите страховити, в една ужасяваща пещера. За него говореха, че може да се превръща във вълк, да лети като сокол и да пълзи като змия. Но пред мен никога не бе правил нищо такова, само ме гледаше с огненото си око и когато отговаряше на въпросите ми, не мърдаше устни, а аз всичко чувах. Един ден не се сдържах и го запитах:
– Кажи ми, дядо Темаре, защо ти не си като другите хора, а имаш само едно око по средата на челото?!
– Ех, мъниче Оване, нима и ти си като другите хора, дето гледат, а не виждат?! Та аз имам седемдесет и седем очи! – отвърна той и аз чудодейно се озовах в яките му ръчища на една педя от чудовищното му лице.
– Гледай, гледай сега в окото ми и какво виждаш?
Виждах лудите дълбини на света как бляскаха в седемдесет и седем рубинови зеници, събрани в една. Неземна сила струеше от тях и напираше да ме помете в ада на езичеството.
– Не зови напразно Неговото име, защото и аз съм Негово творение, както си и ти, мъниче, защото Бог е един! – И това го каза не благочестив християнски свещеник, а изродът човешки Темар, отритнатият от света колобър на Тангра.
После той ме пусна от ръцете си, също без да усетя, а от пещерата тозчас изпълзя огромният смок Варен, следван от черния вълк Куртю, който беше едър колкото магаре.
Знаех какво трябва да направя, защото го бях сторвал десетки пъти. Яхнах могъщия врат на Куртю, Варен се уви около тялото му и с три скока само се озовахме в долчината, дето пладнуваше кравето стадо на половината Скрино.
И от висините като камък падна соколът Догу, който вардеше кравите, докато аз говорех с Темар.
След това смокът Варен изсука всичкото мляко от виметата на дванадесетте крави на попа Драган – изду се като беломорски мях. През това време Куртю виеше първобитната си вълча песен, а Догу му пригласяше с пронизителните писъци на предвкусваната радост.
Защото те не бяха обикновени животни, както не бе обикновен и господарят им. Те всичките се хранеха само с мляко и през зимата гладуваха по четири месеца, без да умрат.
Когато смокът Варен допълзеше горе до пещерата, увиваше се гальовно около Темар и първом нему вливаше с раздвоения си език тънка бяла струйка в ощърбавялата уста, а после го правеше и с останалите.
Тази своя храна споделяха по братски, като най-малко оставаше за сокола Догу, който бе най-дребен.
И винаги пиеха млякото на попа Драган, а другите крави не закачаха и за мен това бе магия някаква. Как така Христос Вседържителя не види, че неговото мляко отива в гърлата на гнусните твари и еретика неверен.
Привечер, когато връщах стадото към село, кой знае как виметата на поп Драгановите крави бяха по-напращели от тези на другите добичета. И аз пак се чудех на тая нова магия – как старият ни български бог Тангра дава, ей така, своето мляко на челядта на Христовия служител?!

„Аз, грешният Иван“ излиза както в хартиен, така и в електронен вариант. Като останалите издания на Човешката библиотека, електронната версия се разпространява без дигитални (DRM) защити и следва принципа „читателите плащат колкото и ако преценят“. Всички приходи се разпределят между творческите участници: автори, редактори, коректори, художници и оформители.

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, История, литература, научна фантастика, Literature, фентъзи, science fiction

Обзорна статия „Современная болгарская фантастика“


Обзор на българската фантастика от Атанас Славов и Янчо Чолаков в ФантЛаб (русkи аналог на http://locusmag.com)

Когда в 1989 году наступил переломный момент в болгарской истории, и началось переустройство старой политической системы, немногие предполагали, каким образом данное отразится на процессах в искусстве. Оказалось, что Болгария — это не страна диссидентов и «литературы из ящика стола», которую надо публиковать, почти нет. Фантастика долгое время использовала эзопов язык, выражалась иносказательно, и образы героев в ней соответствовали канонам застойного реализма. Чисто жанровое письмо было редкостью, и самые значимые результаты были связаны с такими писателями как Павел Вежинов, Йордан Радичков и Эмил Манов, которые подвизались преимущественно в мейнстриме. Наступивший хаос освободил мощное книгопечатание, в котором графомания низкого пошиба сожительствовала с талантливыми произведениями самиздата, создававшимися в прошедшие десятилетия авторами, опубликование которых было задержано не столько цензурой, насколько тормозилось конъюнктурой.

Цялата статия може да прочетете в: https://fantlab.ru/blogarticle66408 и в сборника „Третье пришествие. Современная фантастика Болгарии“ (https://fantlab.ru/work1280977). Преводът на статията е дело на Наталия Недялкова.

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, литература, научна фантастика, science fiction

Литературен конкурс за фантастика “Изгревът на следващото” 2019: резултати


Трите награди от 200 лева се присъждат на:
– “Експериментът “Гъливер” – Димитър Желев
– “Урокът” – Калина Александрова
– “Папъл, папъл и хайде в комина” – Елена Петрова

В алманаха “ФантАstika 2019” освен трите наградени разказа бъдат публикувани (ако авторите разрешат):
– “Миналото” – Калоян Захариев
– “Утре започва от днес” – Радина Ангелова

За пълна информация: https://choveshkata.net/blog/?p=7296

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Представяне на антологията „Фантастивал в Европолис“ – 2.10.2018, Клуб “Ив. Ефремов”, София


Утре, 2.10.2018, вторник от 20:00 до 21:30 ще се състои
представяне на „Фантастивал в Европолис“ на редовната
сбирка на клуб “Иван Ефремов” в Младежки дом “Средец”,
на улица “Кракра” 2а, в залата на втори етаж.

Това е удобен случай да си купите или да си поръчате
екземпляр от антологията.

Повече за „Фантастивал в Европолис“:
http://choveshkata.net/blog/?p=6805
http://choveshkata.net/blog/?page_id=180

Повече за клуб “Иван Ефремов”:
http://sf-sofia.com/
http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%9A%D0%BB%D1%83%D0%B1_%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%95%D1%84%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%B2

Моля разпространявайте новината и ако доведете ваши
приятели и познати – те също са добре дошли!

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction

България – родината на слоновете: виц за чукчите, еволюцията, социалистическия реализъм и „Разказвачът на приказки“


Говорят си двама чукчи.

– Алкохолизмът не е нашият метод. Пияният чукча представлява жалко зрелище.

– А ти забелязал ли си, че ние се развиваме? Преди сто години чукчата падал като отсечен от половин чаша. А сега нищо ни няма, държим се. Скоро ще догоним руснаците.

– Не можем ги догони, Те също… еволюционират.

– При това – с изпреварващи темпове.

***

Това е мой мнооооого свободен превод на един диалог от „Родината на слоновете“ – алтернативноисторически роман от Олег Дивов.

Интересното в тази книга – въпреки или може би поради добре разкритата алкохолна тематика – е положителния подход към бъдещето. Дивов го оправдава и постига чрез фантастичното допускане, че мамонтите са оцелели на Чукотка и в Якутия. Нещо повече, те са като кучетата, но по-добри, и общуването с тези големи и мъдри животни прави и хората по-добри. По-добри, отколкото сме в нашата времева линия без мамонти. В резултат се е получило почти утопично общество – ако не в рамките на цялата планета или на отделно взета държава, поне в рамките на едно чукотско стопанство за отглеждане на мамонти. По атмосфера, като изключим алкохолната тема, романът изненадващо прилича на ранните книги от серията за „Пладне, 22 век“ на братя Стругацки.

За да обясни утопичния си модел Дивов привлича мамонтите, Стругацки – великата теория на възпитанието. А ние с Киро (барабар Петковци с мъжете*) привлякохме приказките.

Тук (нескормно*) ще завърша с това, че нашето безсмъФно произведение „Разказвачът на приказки служи на нравите“, с който започва цикълът ни за Приказничеството, открива (съвсем незаслужено*) антологията „Фантастивал в Европолис“, издание на Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“. Томчето е първи номер от поредицата за българска фантастика.

Може да си я поръчате тук:

http://choveshkata.net/blog/?p=6805

http://choveshkata.net/blog/?page_id=180

Приятно четене!

——-

* Автор на текстовете в скобите е моята съвест. От която се разграничавам (за малко*).

Leave a comment

Filed under alternate history, alternative history, Bulgaria, България, алтернативна история, литература, научна фантастика, Literature, science fiction