Tag Archives: Величка Настрадинова

Нова антология с българска фантастика и фентъзи: „За спасяването на света“, издателство „Човешката библиотека“


От съобщението за пресата:

* * *

На 4 декември 2013 г., точно седем години след появата на „Последният еднорог“ на български език, излиза тринадесетата книга в поредица „Човешката библиотека“ (http://choveshkata.net/blog/): антологията „За спасяването на света“.

„За спасяването на света“ събира 48 разказа, новели и повести от 41 български автори и пет десетилетия. Тези близо 400 хиляди думи я правят най-мащабната антология в българската литература.

Мащабни са и темите на самите текстове – всеки от тях е подбран заради силата си да ни размисли, развълнува, навярно даже промени. „Спасяване“ и „свят“ се появяват буквално и метафорично, сериозно и с намигване.

В спасяването на света ръка си подават писатели със статус на съвременни класици – като Величка Настрадинова, Агоп Мелконян, Светослав Славчев, Любен Дилов; утвърдени имена – като Николай Теллалов, Йоан Владимир, Петър Кърджилов, Любомир П. Николов, Янчо Чолаков, Атанас П. Славов, Александър Карапанчев, Велко Милоев, Красимир Георгиев, Елена Павлова, Георги Малинов; и млади (но вече впечатляващи) творци – Димитър Риков, Красимира Стоева, Геновева Детелинова, Саша Александрова, Калоян Захариев. Голяма част от текстовете са награждавани в България и издавани по света.

„За спасяването на света“ е съвместно издание на фондация „Човешката библиотека“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“ и списание „Тера фантастика“. Антологията излиза в електронен и хартиен вариант. Електронният вариант се разпространява свободно на принципа „читателите плащат колкото и ако преценят“. Всички приходи се разпределят между творческите участници: автори, съставители, редактори, коректори, художници и оформители.

За повече: http://choveshkata.net/blog/?page_id=4075 и на poslednorog -в- gmail-точка-com

* * *

Предговорът можете да прочетете на: http://choveshkata.net/blog/?page_id=4237

В антологията няма нови разкази. Съдържание е достъпно на: http://choveshkata.net/blog/?page_id=4076

И последно, ние с Киро участваме с разказа „Денят, в който вярата се завърна“, който през 2007 г. спечели първа на града в конкурса „Фантастика през 100 очи“ на издателство „Аргус“ (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%98%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%90%D1%80%D0%B3%D1%83%D1%81).

Advertisements

2 Comments

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science, science fiction

Две неправилни книги: „Сестри Палавееви“ от Алек Попов и „Закриването на Америка“ от Величка Настрадинова


Неправилни е неточна дума, за това което искам да опиша. Колебая се между „политически некоректни“, като буквален превод на английския израз „politically incorrect“ или просто необичайни, и кое е по-подходящо оставям да решат другите читатели, всеки за себе си.
Алек Попов направи име в съвременната българска литература с „Черната кутия“ и „Мисия Лондон“. „Кутията…“ прочетох от любопитство, защото лично познавах бащата на писателя – той ми преподаваше „Математически анализ“ в първи курс. Аз бях един от сто и двадесетте студенти, които в ужас гледаха как изпълва дъска след дъска – в голямата аудитория на ФМИ-то имаше три, те се вдигаха една над друга и в края на двучасовата лекция изглеждаше като че ли цялата стена е изписана с математически символи. Описанието на романа откровено подсказваше за автобиографични елементи, започнах го по тази причина – за да ме върне поне за кратко в годините на ранното ми студентство, но му се насладих като на прекрасна литература.
„Сестри Палавееви“ беше рекламиран като „първия партизански роман, написан след края на комунизма“. Това е разказ за две сестри, гимназистки, които изненадващо за самите себе си, се оказват въвлечени в партизанското движение – на пръв поглед типична история как момичетата от деца се превръщат във възрастни – “coming of age story“ На второ място романът е трилър, разказващ за преследването на двете сестри и на партизаните от жандармерийския капитан, известен в прякора Нощ. На трето – историите на паноптикум от герои, с които двете Палавееви се срещат докато трае краткото им приключение при партизаните.
За мен трилърният елемент беше най-слабото място на романа заради предсказуемостта си, а най-много ми хареса как пестеливо и между другото са развити второстепенните герои. Откровено казано, те ми се сториха по-интересни от двете сестри, които въпреки много си неочаквани умения, в края на краищата са две тинейджърки без почти никакъв жизнен опит, две момичета, които са се начели и наслушали на романтични приказки и които с лекота са се оставили да бъдат излъгани. Те просто не предлагат достатъчно дълбочина за да бъдат интересни, за разлика от останалите в отряда. Даже младите партизани са видели и преживели много повече, натрупали са жизнен опит и са по-любопитни като герои; дори някой от тях предизвикват съчувствие – именно това имах предвид, казвайки, че романът в известен смисъл е политически некоректен. А ако това беше филм, можеше да се каже, че жандармерийският капитан буквално открадва сцените, в които участва. Без да има дълбочината и особено цинизма на Велински от „На всеки километър“, този герой предлага любопитно противоречие – убиец с характер на хрътка, който губи ума и дума пред една гимназистка, демонстрирайки почти пълно отсъствие на социални умения.
За разлика от новелите на Богдан Русев, за които писах по-рано, романът на Алек Попов не изобилства с исторически детайли и фактология. Аз забелязах само един вероятен анахронизъм – „Свири хармонико“ е бригадирска песен, учуден съм, че партизаните я пееха.
Краят на книгата намеква за възможно продължение и няма да се учудя, ако то ще свърже романа по някакъв начин с „Мисия Лондон“. Но не питая големи надежди характерите на сзестрите да станат по-интересни – едната по всяка вероятност ще се превърне в богата безделничеща съпруга, а другата – в бездушна бюрократка.

* * *

„Закриването на Америка“ е недетска детска книга. Авторката Величка Настрадинова ми е позната от далечните детски години – „Приключенията на дядо Пиперко“ беше една от първите книги, които прочетох. Тя формира литературния ми вкус в най-ранна детска възраст и първият ми литературен опит беше fan-ficiton (любителско продължение на литературна творба, филм, телевизионен сериял) на тези знаменити „Приключения…“ – колкото и пъти да ги препрочитах, те все свършваха на същото място, а аз исках да има още, и в миг на отчаяние затраках на мамината пишеща машина…
Един приятел, който търгува с книги и добре познава слабостта ми към произведенията на Величка Настрадинова, ми намери книгата, уж за децата, но аз я прочетох пръв. „Закриването…“ е историята на две момиченца на по десетина години, от Пловдив, които са евакуирани в едно от близките села заради бомбардировките на съюзниците. Светът на децата се сблъсква със света на възрастните, хлапетата се опитват да осмислят ставащото, доколкото и както могат. Заглавието иде от реакцията на едно по-малко братче, което в отговор на известието, че именно американците бомбардират, решава да закрие Америка, с надеждата, че бомбардировките ще спрат. Уви, те не спират.
Момиченцата, макар и умни, и разсъдливи, навярно са интересни герои само за хора, които имат малки деца и за да ги сравняват с тях. И тук по-интригуващи са възрастните, с които хлапетата се срещат. Селото е наводнено с бедни интелигенти, които са се оказали без източници на доходи и една преживяват. Една рокля „обхожда“ половината жени, като по пътя няколко пъти се прекроява, за да послужи за съответното събитие. На страниците на книжката – строго погледнато, това е повест, – момиченцата познават добрина, съчувствие, предателство и смърт.
Величка Настрадинова създава забележителни второстепенни герои. Какво струва само руският емигрант Ацит, който търгува с оцет. Не мога да се сдържа да не цитирам дословно:

– Ацит-ацит, защо имаш перушина в ушите?
– Слушал команди. (На Ацит-ацит ушите са обрасли с дълги косми).
– Ацит-ацит, защо ти е толкова голяма устата?
– Целавался.
– Ацит-ацит, защо нямаш зъби?
– Гаварил.
– Ацит-ацит, защо нямаш коса?
– Мислил о человечество.
– Ацит-ацит, защо продаваш оцет?
– От скроб. Ако я бил счаслив, продавал би мед, да вино.

– Ацит-ацит, кой сега царува в Русия?
– Маршал-семинарист.
– А в Германия?
– Ефрейтор-самозванец.
– Ами в Америка?
– Политик-паралитик.
– Ами в Италия?
– Дуче-куче.

Излишно е да обяснявам защо причислявам и тази книга към политически некоректните. Всъщност е малко чудо, че тя изобщо е била публикувана.
Трудно е да бъда сигурен, но вероятно „Закриването“ съдържа доста автобиографични елементи – Величка Настрадинова е родена през 1936 година в Пловдив, което я „поставя“ по възраст и място близо до героините й (В.Н. има и сестра – известната естрадна певица Мария Нейкова).

* * *

Започнах да пиша това ревю с идеята да сравня книгите, но ми е трудно е да избера коя от двете ми харесва повече. Те разказват за труден и противоречив, дори взривоопасен период от историята ни, който има преки паралели със съвременната политика. Романът на Алек Попов е динамичен, изчистен и повествованието се развива с размах. А повестта на Величка Настрадинова е бавна, напевна и поетична. След цитата на Ацит, бих добавил и руската дума „вдумчива“. Аз определено съм пристрастен – нали литературните ми вкусове са формирани от „Приключениятя на Дедо Пиперко“, – и мисля, че „Закриването“ е по-добра литература. Освен това афоризмите, които се срещат в него, са великолепни. Но Алек Попов е млад, и както показа „Черната кутия“, има талант.

* * *

„ Сестри Палавееви“, автор Алек Попов, издателство „Сиела“, София, 2013, 308 страници, цена 14 лева
„Закриването на Америка“, автор Величка Настрадинова, издателство „ Отечество“, София, 1981, 112 страници, цена 0.44 лева

* * *

Страницата на Алек Попов: http://www.alekpopov.net/index%20-%20Biography%20-%20B.html
За новата книга на Величка Настрадинова „24 чисто нови приказки“: http://www.blitz.bg/article/33775

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, България, История, литература, history, Literature, ревюта на книги