Tag Archives: българско фентъзи

Българска фантастика в Щатите: дилогията на Геновева Детелинова The Witch’s Compendium of Monsters ще излезе през 2024 от Tor Books


Съобщението на авторката в Туитър: https://twitter.com/gen_dimova/status/1572987320747393024 (на английски)

Свободен превод на съобщението на български:
„Тази книга отне: 5 години 4 чернови 300+ хиляди думи (200 хиляди изтрити) на 2 езика много псувни (също на 2 езика). Но най-накрая моето дебютно фентъзи, вдъхновено от българския фолклор за вещица, нейния отмъстителен бивш и нейния гъмжащ от чудовища град, ще бъде публикувано от @torbooks през 2024!“

Тор е едно от най-големите издателства за фантастика в света: https://en.wikipedia.org/wiki/Tor_Books
Те издават книги от: Kage Baker, Kevin J. Anderson, Steven Brust, Orson Scott Card, Jonathan Carroll, Myke Cole, Charles de Lint, Philip K. Dick, Cory Doctorow, Steven Erikson, Sarah Gailey, Terry Goodkind, Steven Gould, Eileen Gunn, James Gunn, Brian Herbert, Glen Hirshberg, Robert Jordan, Richard Matheson, L. E. Modesitt, Jr., Andre Norton, Harold Robbins, Brandon Sanderson, John Scalzi, Mary Robinette Kowal, V. E. Schwab, Skyler White, and Gene Wolfe.
Каква чудесна компания!

Повече за Геновева Детелинова може да научите тук: http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B2%D0%B0_%D0%94%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0

Поздравления за авторката, това е голям успех! Пожелавам ѝ това да бъде началото на дълга и още по-успешна кариера!

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, литература, научна фантастика, Literature, фентъзи, science fiction

Български фантасти в пресата: „Словесно шоу за две лепти и половина“ от Янчо Чолаков в алманах „Море“


Имало едно време един читател, който бил същевременно и слушател. В последно време се улавял, че седи вкъщи и бичи само на подкастове, а му липсва живото слово. Тогава видял в телефона си известието, че на улица „Спасение”, до магазина за трикотаж, предлагат разказвачество на дълбокомислени истории, истински познания и други интелектуални гъдели. Някъде наблизо се помещавало и сладкарско магазинче, в което можело да се разнообразиш с нещо сиропирано. Рекламният спот завършвал апетитно с визуализация на пастички „Мария-Антоанета”.

Останалото може да прочетете в Алманах „Море“, брой 1, 2022, който е достъпен свободно тук: https://www.burgas.bg/uploads/posts/2022/more.pdf

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, аудиофантастика, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

За пророците и за българската фантастика в чужбина


В рамките на около година в Германия и Русия се появиха две антологии с българска фантастика. В сравнение с българското фантастично „гето“, това са необятни пазари, но сам по себе си големият им мащаб не гарантира, че е лесно едно преводно произведение – освен ако не е американско или английско – да се появи там. Големият мащаб означава и самонасищане, защото предполага съществуването на достатъчно мести автори, които могат да предложат разнообразни произведения и да задоволят почти всякакви читателски интереси.

Въпреки това – и с неоценимата помощ на ред приятели в двете страни – на немски и на английски се появиха няколко книги, които предлагат именно българското виждане към непознатото, към загадъчното, към интересното.

Подобни успехи имат и друга страна. Според старата пословица, никой не е пророк в собственото си село. Българската фантастика, с редки изключения, е подминавана с безразличие от „голямата литература“. Тези малки пробиви навън провлякоха вниманието на родната критика. В „Литературен вестник“, брой 28 от тази година, беше публикувана кратка бележка от Николай Тодоров, в която се казва:

*

В Германия се появи сборникът с български научнофантастични разкази „Контакт с вдругиден – българска научна фантастика“ („Kontakt mit Übermorgen – Bulgarische Science-Fiction“, Verlag Torsten Low). Новото издание е дело на най-неуморния популяризатор на наши автори на фантастика в чужбина, Ерик Симон, като редактор, съставител и преводач; на легендарния познавач на жанра Юрий Илков, като редактор и съставител; и на Стоян Христов, като преводач. Сред представените автори са: Любомир Николов, Николай Теллалов, Мартин Петков, Александър Карапанчев, Георги Малинов, Янчо Чолаков, Снежана Ташева и др.

*

Няма да копирам цялата статия, само ще кажа, че този конкретен пробив е повод за припомняне на един друг сборник с българска фантастика на немски – „Звезден метал – нова българска фантастика“ („Sternmetall – neue Phantastik aus Bulgarien“, Verlag Torsten Low, 2018), за академичните издания на БАН „Фантастика и бъдеще“ и „Познание и трансхуманитарна р/еволюция“ (дело на Елена Борисова, Николай Генов и Рени Янкова), и дори за списание „Тера Фантастика“ (което едва ли има нужда от представяне).

*

Повече са сборниците може да научите тук (те са достъпни в amazon.de):

http://bgf.zavinagi.org/index.php/Kontakte_mit_dem_Unbekannten_(Verlag_Das_Neue_Berlin,_1989)

http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%95%D1%80%D0%B8%D0%BA_%D0%A1%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%BD

http://bgf.zavinagi.org/index.php/Sternmetall_(V%D0%B5rlag_TORNSTEN_LOW,_2018)

http://bgf.zavinagi.org/

index.php/%D0%A2%D1%80%D0%B5%D1%82%D1%8C%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%88%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D0%B5_(%D0%98%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%92%D0%B5%D1%87%D0%B5,_2020)

Приятно четене!

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, science fiction

Ново от Никола Райков, автора на книгите игри за Таласъмчето: „Сказание” – настолна игра и книжка


Никола Райков (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0_%D0%A0%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%BE%D0%B2; https://prikazka-igra.com/author.html), известен най-вече с книгите-игри за малки и големи деца: „Голямото приключение на малкото таласъмче“ и „Още по-голямото приключение на малкото таласъмче“ подготвя нова приключение: „Сказание“ – настолна игра и книжка.

Дълго интервю с автора може да прочетете тук: https://segabg.com/category-weekend/suzdatelyat-na-talasumcheto-prodava-nenapisani-knigi

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction

Нов разказ в подкаста за българска фантастика: „Аве“ от Яница Радева Радева


Разказът печели наградата на почетното жури в десетия юбилеен конкурс „Агоп Мелконян“ (2021) и е публикуван в специалния печатен брой на списание “Сборище на трубадури” (година 12, брой 3, ред. А. Карапанчев и П. Тушков, оформление А. П. Славов).

Илюстрация: “Адам и Ева”, Тициан.

Подкастът е издание на Дружеството на българските фантасти “Тера Фантазия”, на Фондация „Човешката библиотека“ и на Клуба по фантастика, прогностика и евристика “Иван Ефремов”.

Може да слушате разказа тук:

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Поздрави от “Човешката библиотека”!


Честит ни празник на славянската писменост! ^_^

С панорама на детската литература Човешката библиотека пожелава вдъхновени, дръзки, но висококачествени книжовни занимания с подплатена смелост и любящо сърце. 15+ книги за 15-ата годишнина на ЧоБи!

Предвкусвайки Първи юни, сме приготвили палитра от книги, подходящи за деца; писани от деца и младежи или вълнуващи се от проблемите на децата.

Хроники на глухарчетата“ е най-новата рожба на казанлъшкия младежки клуб „Светлини сред сенките“ и трийсет и пета книга в поредица „Човешката библиотека“. Разкрива ни пред какви изпитания са изправени подрастващите особено от 13 март 2020 г. насам. Повестта е в стихотворна форма с лирически отклонения, но се чете гладко като проза. За почитателите на този стил препоръчваме и „Момичето от квартала“ на дейния колективен автор.

– Сборникът с разкази „По пътя към…“ на Георги Атанасов с илюстрации от Мел е с нов тираж като топло хлебче. 🙂

Мина и тайната на магиите“ на Весела Фламбурари е самодостатъчният завършек на засмяна романова трилогия, който плете и разплита порастването, отношенията с майката, с бащата, ако ги има родителите; набляга на ценността на всяко създание за преборването на трудностите и ни потапя в природни цветове и вкусове на чудни гозби, подправени с омайни български слова.

– Трилогията „Аурелион – вечният баланс: Монетата; Храмът; Демони на „Светлини сред сенките“ също се занимава с родителството и ни радва с хумор въпреки наболелите теми от обществено значение.

Дивна“, отново роман на Светлинките, също дълбае в съдбините на хората в обществото и не изпуска от поглед екологичната нишка.

Зелени разкази (ама наистина)“ е подобаващо разнообразен калейдоскоп за опазването на природата. Антология, в която… има… всичко.

– Повестта „Черният куфар“ на Християн Трифонов е самата свобода на селското дете в близост до Майката Земя, с буден приключенски дух и естествено влечение към лакомства. 🙂

– Корените ни теглят и към повестта „Невидена река“ на Мирослав Моравски – синестетично музикално преживяване, в което четем музиката, чуваме историята, също така виждаме героите, без непременно да са пред нас или да отговарят на бройката, която виждаме на сцената.

– Моро Миро е неизменно свързан и с романа „Непоискано добро“ на „Светлини сред сенките“ – да не каже някой, че в Човешката библиотека няма антиутопия, в две части.

– Друг земно-космически сюжет се развива в усмихнатата повест „Харт“ на Момчил Даскалов, с първообрази от нашия свят тук и сега.

– Същото, но и бъдното, важи и за романа „Ортодокс“ на Григор Гачев (книгите ни със забавни, инатливи вундеркиндчета и деца с особено силно изявено лично мнение са доста) със завишени нива на шахматосване.

Разкажи ми приказка“, Мел, продължава да ни разхожда из приказни светове дори на терасата.

„Бленуващите кристали“ на Теодор Стърджън е сгъстен трилър, който ни връща към началата.

За пълен набор от хартиени и електронни книги на Човешката библиотека заповядайте тук: https://choveshkata.net/blog/?page_id=13. Не всички са на фантастична тематика, но (почти) всички се занимават с добруването на Земята. За нас е важно да ползваме рециклирана хартия. Електронните издания, вкл. змейовете, драконите, слънцата, заклинанията, скорпионите, пентаграмите, шахтите, игрите, алманасите и пр., се заплащат по лична преценка и се разпространяват без дигитални защити. Еднорозите и песните са с пари :D. За спасяванията и докосванията не коментирам.

Другото важно съобщение, при това със срок 30 май, е призив за изпращане на нашенски номинации за Еврокон 2021. Двете известия нямат нищо общо помежду си, защото от празничния списък само Пътят и Харт могат да бъдат номинирани ;). Да не се объркате в ентусиазма си.

Третото съобщение е просто новина 🙂
С клуб „Абордаж“, Trouble Bakers, авокади, алоета, още бебешки растения и всички дарители на книги и средства дружно събрахме 1605 лв. за проект „Светло бъдеще за черните лешояди“ (картали) на http://fwff.org/BG. Книгите, които останаха, бяха приютени от народно читалище „Тротоара 2000“, а ЧОУ „Izzi Science for Kids“ ще осинови растения.

Поздрави, подвизи, позиви,
Христина

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, Literature, фентъзи, poetry, science fiction

Български номинации за Еврокон 2021


От 22 до 30.05 се събират номинации за европейските награди за фантастика, известни като Еврокон.

Категориите са общо 14 и в тях могат да се номинират писатели, поети, художници, издатели, преводачи, литературни произведения, списания, комикси, видео игри, музика, филми, фестивали, изложби и разнообразни други проявления в областта на фантастичното изкуство.

Еврокон е ежегоден фестивал за фантастика в Европа и се провежда от 1972 година. Събитието е съпътствано от изложения на фантастична литература и изкуство, а по време на официалното му закриване се връчват Европейските награди за научна фантастика. Български номинации са печелили награди от Еврокон и това е един от най-добрите начини за популяризиране на родната фантастика пред европейската публика. През 2004 година Еврокон се проведе в България, а тази година изданието ще се проведе от 15 до 18 юли във Фиуджи, Италия.

Можете да изпратите своите предложения за номинации на сайта на Инициатива ФендъмBG, която организира процеса: https://fandombg.org/eurocon/

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, литература, научна фантастика, фентъзи, poetry, science fiction

За българската фантастика в чужбина: конкурсът „Агоп Мелконян 2021“ в „Файл 770“ и алманахът „ФантАstika: Almanac of Bulgarian Speculative Fiction“ в блога Speculative Fiction in Translation


Два материала за българската фантастика се появиха през последните дни в западните жанрови медии:

– Статия за резултатите от литературния конкурс „Агоп Мелконян 2021“ (организиран от списание „Сборище на трубадури“ https://trubadurs.com/ и семейство Мелконян) в американския фензин „Файл 770“:

http://file770.com/bulgarian-sff-authors-win-agop-melkonian-2021-writing-awards/

Фензинът започва да излиза през 1978 година и е дело на Майк Глайер (Mike Glyer; https://en.wikipedia.org/wiki/File_770).

– Ревю на алманаха „ФантАstika: Almanac of Bulgarian Speculative Fiction“ (издание на фондация „Човешката библиотека“ https://choveshkata.net/blog/) в англоезичния блог Speculative Fiction in Translation:

https://www.sfintranslation.com/?p=10476

Създател на блога е Рейчъл Кардаско (Rachel Cordasco; https://www.sfintranslation.com/?page_id=108). Началото му е положено през 2016 година.

Радостно е, че за България се говори нещо различно от обичайната чернилка в чуждите новини.

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Десети литературен конкурс за разкази „Агоп Мелконян“ (2021) – резултати


Почетното жури в състав Едуард Мелконян, Людмила Мелконян, Велко Милоев, Петър Кърджилов, Дилян Благов и Юри Илков присъди Специалната награда на името на Агоп Мелконян на разказа „Аве“ от Яница Радева Радева.

За високи творчески постижения бяха отличени разказите: „Когато Иван петров Ставрев намери машината на времето“ от Йордан Веселинов Колев, „Подсладителят“ от Ив-Ана Драгомирова, „Душа 58074“ от Кристина Емилова Петрова и „Последен спомен“ от Виктория Константинова Баръмова.

Основното жури на конкурса – сп. „Сборище на трубадури“ и представители на фантастичната общност – присъди следните награди:

1. „Страшни кръвопийци“ от Антон Цветанов Меляков

2. „Отрязах момент и той падна на пода“ от Рая Атанасова Антонова

3. „Миноги“ от Георги Николаев Янакиев

Повече информация за конкурса може да се намери тук: https://trubadurs.com/2021/05/15/ofitsialni-rezultati-ot-desetiya-konkurs-agop-melkonyan-2021/

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, in memoriam, Literature, science fiction

Разговор с писателя Янчо Чолаков в “Литературен вестник”: Фантастичното все по-малко ще бъде възприемано като жанрова характеристика


В бр. 15 за 2021 г. е публикувано интервю с българският писатал-фантаст и по-скоро изобщо писател Янчо Чолаков от Бургас.

– Преди две години издадохте повестта „Прояснение“, в която описвате бъдещ свят, в който, медицината, както и днес, не може да помага на хората. Разкажете малко повече за вашата книга?

– От такава анотация човек ще остане с впечатление, че „Прояснение“ се занимава с еволюцията на болестите, ведно с тази на човешката раса. А там става дума за друго: що е ЗАБОЛЯВАНЕ, какво ни разболява, до каква степен някой друг може да ни помогне, можем ли изобщо някак да си помогнем сами? Какви митологеми се заформят в публичното пространство и се загнездват в главите ни? Премиерата на книгата буквално съвпадна с тази на пандемията… Точно това обстоятелство бе причина текстът й да бъде публикуван в продължение на близо шест месеца върху страниците на българския вестник в Чикаго, защото темата стана господстваща в световен мащаб, а „Прояснение“ разгръща, с малко неочаквани и донякъде агресивни художествени средства, действителните измерения на БОЛЕСТТА като масово явление – природни, психически, семейни, социални. Тръгвайки от един съвсем частен случай, тя ни разказва за нарушената хармония, доведена до пълна невъзможност да бъде възстановена.

Цялото интервю може да прочетете тук:

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, Literature, фентъзи, science fiction

Книжен празник с благотворителен уклон – „Зелени разкази (ама наистина)“


За 25 април, неделя, подготвяме раззеленяващ книжен празник с благотворителен уклон :). Навръх Цветница от 15 ч. в клуб за настолни игри „Абордаж“ на ул. Веслец 22 https://abordage.bg ще си припомним „Зелени разкази (ама наистина)“ на Човешката библиотека https://choveshkata.net/blog/?page_id=5447, ще чуем аудиозапис на авокадо и накрая ще се отдадем на засаждане на малки стайни растения, които всеки може да си отнесе вкъщи и да им се радва! 🙂

ВАЖНО: запазете своето място с писмо до poslednorog-въ-gmail и не се помайвайте.

По ваш избор и преценка ще можете да оставите лепта за растенията – средствата ще бъдат дарени за опазване на дивата природа http://fwff.org/BG. Хващаме вълната от благотворителни събития в „Абордаж“ в полза на лешоядите в България:
– лекция за лешоядите с д-р Атанас Грозданов на 21 април от 19 ч. https://www.eventbrite.com/e/146181230997
– книжни изкушения с вдъхновителите Trouble Bakers ^_^ http://troublebakers.eu – разпродажба на книги на 24 и 25 април от 11 до 15 ч. непосредствено преди нашето събитие.

По този начин отбелязваме Деня на Земята, защото е важно всеки ден неуморно и систематично да подпомагаме добруването и разцвета на природата и нейните многолики обитатели по разнообразни и находчиви начини!

Ще имате възможност да си купите нашите Зелени разкази на хартия. Имаме и електронно издание, което се разпространява свободно и без защити, можете по всяко време да си го поръчате на poslednorog-въ-gmail.

Очакваме ви с нетърпение в дома и духа на живата медовина!

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Литературен конкурс „Агоп Мелконян 2021“


Електронно списание „Сборище на трубадури“ и семейство Мелконян за десета година (https://trubadurs.com/category/contests/konkurs-agop-melkonyan/) обявяват конкурс за кратък фантастичен разказ по повод годишнина от рождението на Агоп Мелконян.

Литературен конкурс „Агоп Мелконян 2021“

Електронно списание „Сборище на трубадури“ и семейство Мелконян за десета година (https://trubadurs.com/category/contests/konkurs-agop-melkonyan/) обявяват конкурс за кратък фантастичен разказ по повод годишнина от рождението на Агоп Мелконян.

Срокът за изпращане на разказите е от 10 март 2021 г. до 24:00 ч. на 12 април 2021 г.

Очакваме разказите ви в обем до 3600 думи, написани на кирилица, шрифт Times New Roman или Courier, размер на шрифта 12, във формат .odt, .doc, .docx или .rtf.

Жанр и форма: Литература на идеите във всички класически и модерни поджанрове на фантастиката (научна фантастика, фентъзи, ужаси, ню уиърд, приказен реализъм и т.н., включително и жанрово преливане). Оценяваме литературните и идейните качества на творбата. Приветстваме различни повествователни стилове в рамките на обема.

Разказите трябва да са на български език. Разкази на чужд език могат да бъдат изпращани, но организаторите не гарантират, че могат да осигурят навременен и качествен превод, така че творбата да се състезава наравно с останалите в конкурса. В този смисъл преводът остава задължение на участника.

Брой творби: Допуска се един разказ от автор.

Пълните условия могат да се прочетат на страницата на конкурса в електронното списание „Трубадури“:

https://trubadurs.com/2021/03/10/konkurs-agop-melkonyan-2021/

Успех на участниците!

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, Литературен конкурс, алтернативна история, киберпънк, криптоистория, литература, научна фантастика, Literature, фантастина живопис, фентъзи, science fiction

Нова българска фантастика в бр. 1/12 на сп. „Сборище на трубадури“


Списание „Сборище на трубадури“ хвана последния януарски влак (или самолет) и вечерта на 31.I.2021 г. публикува своя нов, дългоочакван брой. Основен акцент в него са наградените и някои отличени разкази от миналогодишния конкурс „Агоп Мелконян“. Но почти 180-те му страници са се побрали и множество други интересни текстове – новини, статии, разкази, рисунки от маестро Калин Николов…

За да добиете по-пълна представа, поместваме тук написаното от Александър Карапанчев

РЕДАКЦИОННО ВСТЪПЛЕНИЕ:

< Според класика Йордан Радичков най-българският месец в годината е януари.
Тъкмо през него работихме и по нашия специален брой 1 на списанието. Разгледан по-отблизо, той спокойно може да се раздели на три секции или, ако предпочитате, на три тематични блока.
Първата секция е посветена на Агоп Мелконян и „хвърля“ няколко погледа към неговото тъй богато творчество. Тук сме включили една от най-интересните му статии, публикувана навремето в „Библиотека Галактика“ (в която, нека припомним, той беше не просто най-младият член на редколегията, но и автор, преводач, съставител). Освен това тук сме приютили нов разказ на Явор Цанев, вдъхновен от агоповския цикъл „Досиета от лудницата“, и кратка като въздишка биографична импресия на Янчо Чолаков. На снимки ще видите превъплътения в бронз Агоп, синьо-бяла табела с неговото име… и не само.
По-нататък закономерно идва основният блок в този зимен брой – десет български разказа от нашия конкурс 2020, пет наградени от почетното и от основното жури и други пет, подбрани от двайсетицата най-добри. И много, много важна добавка: ухажвайте плътно вашите музи и точете здраво авторските си пера, защото съвсем скоро се задава десетият ни, юбилеен конкурс за разкази!
(Лично на мен ми се иска тая десета надпревара да се обогати и с нещо принципно ново. Ето защо съм предложил сега да се въведе допълнителна конкурсна категория за фантастично стихотворение или пък за фантастично есе – области, в които неуморният Агоп Мелконян също се изявяваше блестящо.)
Но хайде с бърз скок пак да погледнем първата корица на списанието пред нас. На нея е сложена веселата и изящна рисунка на Калин Николов, художник и изкуствовед с множество различни лица и почерци, който безвъзмездно ни отстъпи няколко свои графични работи, специално нарисувани за нас.
В такъв смисъл е редно да благодарим за преотстъпени права и на Розалия и Димитър – дъщерята и сина на Йордан Радичков, на преводачката от немски език Маргарита Дилова, на всички включени тука български автори, без които броят нямаше да се получи.
А той се получи действително пъстър – за това свидетелства и третата секция, предложила в страниците си особено точната, полезна статия на Явора Руменова на тема „редактиране“. И също – информация за последните към момента награди „Тера“, сред чиито носители се оказа и един писател, преминал в отвъдното преди… почти цял век. И нов фантастичен хорър от варненеца Йордан Матеев. И есе от австриеца Стефан Цвайг за вълшебника на перото Ернст Теодор Амадеус Хофман, роден през януари преди 245 години.
(Ако позволите, още една вметка. Като изписах името Цвайг, отново се подсетих колко хармонично е съчетал той в есето си биографични данни за автора на „Лешникотрошачката“ и свои размисли за творчеството му. Точно това е и любимият ми подход към литературата: научѝ повече за живота на писателя, за да проникнеш по-надълбоко в света на творбите му.)
Накрая остана да кажа две думи за антологията „Третье пришествие“, излязла през м.г. в голямото московско издателство „Вече“. Но тъй като за тази книга има отделно инфо, нека привърша с пожеланието – през 2021-ва българската фантастика да излезе на още по-широк международен друм! >

o o o

Това електронно списание е безплатно и не изисква въвеждане на средство за разплащане. Ако вече имате акаунт в книжарница „Ерго“, се уверете, че сте логнати. Ако нямате акаунт, ще можете да се регистрирате по време на поръчката. Натиснете бутона „Купи“, за да го добавите във вашата количка… Още за изтеглянето ТУК:
https://store.ergobooks.eu/product/sborishte-na-trubaduri-god-12-br-1-e-spisanie/

https://www.akg-images.com/Docs/AKG/Media/TR3_WATERMARKED/c/e/a/b/AKG896563.jpg

В броя е специално отбелязана и годишнината от рождението на великия приказник и диаболист Е. Т. А. Хофман.

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, horror, фентъзи, science fiction

Българска фантастика в чужбина: Aspiring Magician. разказ от Калоян Захариев, публикуван от американското издателство Distant Shore Publishing


Разказ от българският писател Калоян Захариев (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%8F%D0%BD_%D0%97%D0%B0%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%B2) беше публикуван от американското издателство Distant Shore Publishing (http://distantshorepublishing.com/) в тяхното електронно списание:
http://distantshorepublishing.com/2021/01/15/aspiring-magician/
Преводът е дело на Десислава Сивилова и Калин Ненов, а илюстрацията – на Katie Barrett.
Калоян Захариев е роден в Добрич и по професия е юрист. Пише не само фантастика и е носител; на награди от множествп конкурси. Дебютният му роман „Ех, магесническа му работа“ е публикуван от издателство MBG books през 2014 година.
Страницата му в Гудрийдс: https://www.goodreads.com/author/show/7171467._
Distant Shore Publishing е младо независимо издателство, основано през 2020 годна. То се специализира в цифровите книги и новели и плаща професионални хонорари, според правилата на Американската асоциация на авторите на научна фантастика фентъзи (SFWA).
Поздравления на Калоян!

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, Literature, фентъзи, science fiction

„Нова българска фантастика“: „Среща“, сборник с разкази от Емануел Икономов


Емануел Икономов (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%95%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%83%D0%B5%D0%BB_%D0%98%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%B2), известен като един от създателите на новото издателство „Аргус“ (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%98%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%90%D1%80%D0%B3%D1%83%D1%81), мецанат на фантастиката, лауреат на наградата „Еврокон“ за 2000 година, издател, критик и разбира се, автор на фантастични и криминални произведения, за които многократно е бил награждаван, има нов сборник с разкази. Някои от тях имат фантастични елементи, но не са строго фантастични, обаче в заглавието на съобщението не се сдържах да използвам името на поредицата (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%84%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0), в която видяха дебютните си книги много български фантасти.

Сборникът е достъпен свободно на:

https://www.yumpu.com/xx/document/view/65175673/emanuel-ikonomov-rendez-vous

Поздравления!

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, фентъзи

Да живее интелектуалната кражба! (с ирония)


Крадат ни – значи сме ценност!

Тези дни нелегална електрона версия на нашия сборник „Третье пришествие. Современная фантастика Болгарии“ (https://fantlab.ru/edition277868) се появи на един небезизвестен руски ресурс с електронни книги. Жалко за издателството, което пусна книгата. От друга страна, така със сигурност ще стигне до повече читатели.

Легално копие може да се купи от:
https://www.litres.ru/raznoe-4340152/trete-prishestvie-sovremennaya-fantastika-bolgarii/chitat-onlayn/
https://www.labirint.ru/books/743063/
и от други места.

Интервю с един от авторите Кирил Добрев:
http://www.novjivot.info/2020/04/09/%D1%84%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%BA%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BB%D0%B8-%D1%89%D0%B5-%D1%81%D0%B5-%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D1%80%D1%83%D1%81/

Съдържание и повече информация за сборника:

Серия: Новая библиотека приключений и научной фантастики
Тираж: 1000 экз.
ISBN: 978-5-4484-1894-5
Тип обложки: твёрдая
Формат: 84×108/32 (130×200 мм)
Страниц: 384

Описание:
Рассказы и повесть болгарских писателей-фантастов.
Иллюстрация на обложке Н.А. Васильева.
Содержание:
Атанас П. Славов. Болгарская “Терра фантазия” (предисловие), стр. 5-7
Кирилл Добрев, Валентин Иванов. Сказочник и укрепление нравов (рассказ, перевод Н. Теллалова), стр. 8-38
Атанас П. Славов. Сны для космодора (рассказ, перевод О. Поповой), стр. 39-62
Атанас П. Славов. Третье пришествие (рассказ, перевод О. Поповой), стр. 62-66
Мартин Петков. Помидоры — голубые, телята — с крыльями (рассказ), стр. 67-77
Янчо Чолаков. И спросил солдат: «Кто меня позвал?» (рассказ, перевод К. Петрова), стр. 78-96
Григор Гачев. Надлежащий уход (рассказ, перевод О. Поповой), стр. 97-121
Иоанн Владимир. Покушение (рассказ, перевод О. Поповой), стр. 122-163
Иоанн Владимир. Демонофилия (рассказ, перевод О. Поповой), стр. 163-174
Александр Карапанчев. На кладбище Дампера (рассказ, перевод И. Крыжановского), стр. 175-189
Александр Карапанчев. Летим к Гиадам (рассказ, перевод Н. Теллалова), стр. 190-196
Александр Карапанчев. Авторский постскриптум, стр. 197
Александр Карапанчев. В эпоху Унимо (рассказ), стр. 197-216
Николай Теллалов. Наташа и Дракон (повесть), стр. 217-316
Николай Теллалов. Корона муравьев (рассказ), стр. 316-371
Атанас Славов, Янчо Чолаков. Краткий обзор новейшей болгарской фантастики — тенденции и развитие жанра (статья, перевод Н. Недялковой), стр. 372-382

Примечание:
Переводчики предисловия А. Славова, рассказов М. Петкова и «В эпоху Унимо» А. Карапанчева, а также произведений Николая Теллалова не указаны.

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, литература, научна фантастика, Literature, фентъзи, science fiction

Коледно издание на подкаст “Българска Фантастика” 020: „Да поговориш с Жабко“, разказ от Радостина А. Ангелова


Разказът е публикуван през 2013 година в сборника „За спасяването на света“, дело на колектив съставители от „Човешката библиотека“, „Тера Фантазия“ и списание „Тера фантастика“.

Илюстрации: Силвия Иванова, Илия Иванов и Елица Иванова (от ляво на дясно).

Подкастът е издание на Дружеството на българските фантасти “Тера Фантазия”, на Фондация „Човешката библиотека“ и на Клуба по фантастика, прогностика и евристика “Иван Ефремов”.

Весела Коледа, честита нова година приятно слушане!

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, литература, научна фантастика, Literature, фентъзи, science fiction

За българската фантастика и фентъзи в чужбина: Николай Райнов във fantlab.ru


Съдейки от тиражите, които поти никога не надминават три цифрени числа, българската фантастика у нас няма кой знае колко фенове. 😦 А в чужбина са още по-малко. Безспорно фен номер едно зад граница е Евгений Викторович Харитонов, който със своята „Болгария фантастическая“ (https://fantlab.ru/edition24137 и https://www.goodreads.com/book/show/15853990) извърши истински подвиг, по същество продължавайки делото на почти неизвестния на феновете днес Ивайло Рунев (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D0%BE_%D0%A0%D1%83%D0%BD%D0%B5%D0%B2; в по-ново време – Дилян Благов – http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%94%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%BD_%D0%91%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B2).

През последните години Вертер де Гёте (https://fantlab.ru/user6585) поддържа интереса към българската фантастика в рускоезите среди чрез поредица статии в https://fantlab.ru – по същество това е руско езичен аналог на Григоровото уики (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0).

Последната статия на Вертер е посветена на Николай Райнов: https://fantlab.ru/blogarticle69404

Попадал съм на критика, че статиите му не са пълни и съдържат неточности, но съм склонен да му ги прощавам – човекът се бори с чужд език и полага усилия да илюстрира статиите си и да дори да предлага миниатюрни анализи на авторите и произведенията.

Да му благодарим мислено и да е жив и здрав, да продължава със статиите. А на нас си пожелавам да имаме и други фенове от странство като него.

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, horror, Literature, science fiction

Българска фантастика в чужбина: Никола Райков в Китай


Никола Райков е български писател, най-известен и любим на много деца заради великолепните приключения на малкото таласъмче. Днес в пресата се появи статия за него, в която е обявено, че предстои книгите му да бъдат публикувани в Китай.

Успехът на неговите книги игри в България е впечатляващ: „Голямото приключение на малкото таласъмче” е достигнала тираж 12000 бройки – успех, с какъвто у нас могат да се похвалят много малко български заглавия.

Цялата статия може да прочетете тук: https://segabg.com/category-culture/bezplatni-knigi-nosyat-pazaren-uspeh-na-pisatel-chak-kitay

Един особено характерен и според мен много важен цитат от статията: „Оказва се, че свободно качените книги не пречат на пазарната реализация, когато носят добавена стойност (за подарък, за развитие на логическото мислене при децата в невиртуална среда и т.н.). Посредниците в контакта с публиката не са задължителни.“

Повече за автора: http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0_%D0%A0%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%BE%D0%B2

Успех и чакаме нови приключениея на таласъмчето!
https://www.youtube.com/watch?v=O1udlLnnSTw
https://www.youtube.com/watch?v=uLejEnplNNc
https://www.youtube.com/watch?v=4Ya4B-eCvos

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Приказки от чекмеджето: Първата Принцеса на Двора / или как се става крал /


Детска приказка, хумористично фентъзи и шега с жанра – още един разказ, написан преди повече от тридесет години. В известен смисъл това е далечен предшественик на авторския сборник с хумористични фентъзи разкази, която написахме с Киро („Професия Юнак“, изд. „Аргус“, 2006).
* * *
– Тази история, сине мой, се е случила тогава, когато слънцето все още изгрявало на изток и залязвало на запад, и за ума на мъжете се съдело по тежестта на меча, който носели на кръста си. Това се случило по времето, когато вратите на домовете се отваряли навън, а капаците се правели от дебело буково дърво, обковано с масивни железни ъгли. Това се случило в деня, в който принцеса Аманда, Първа Принцеса на Двора и Най-достойна да Бъде Любима – да благослови бог името ѝ – изчезнала…
Нищо не предвещаваше бедата, нито един оракул, нито една врачка не я предсказаха. Щом лошата вест достигна до ушите на краля, той грозно сбръчи вежди и нареди да изпратят за придворния гадател, началника на вътрешната стража и палача. Скоро вятърът донесе от двора тъпи звуци от удари на нащърбена секира.
„Трябва а заповядам да му дадат нова“ – помисли си Негово величество, – „но това търпи отлагане, а другото – не.“
– Ти! – височайшият показалец се спря пред гърдите на широкоплещест рицар със старателно излъскани стари доспехи.
С гръм и скърцане избраният коленичи сред залата, положи едната ръка на гърдите си, а с другата обхвана дръжката на страховития си меч.
– Верността на сърцето ми и силата на оръжието ми са твои, кралю!
– Нолан, – царят най-сетне си спомни името му, – заповядвам ти да върнеш принцеса Аманда. И колкото по-скоро го сториш, толкова по-щедра ще бъде отплатата за достойната ти служба!
– Благодаря, господарю.
– А сега върви. Разрешавам да вземеш със себе си десетте най-смели мъже от гвардията ми.
– Благодаря, господарю, не се съмнявам в в доблестта на Вашите гвардейци, но предпочитам да поема по пътя си сам. Не искам никой да ми пречи, когато дойде време да завъртя меча си.
– Горделив си. Затова те изпращам. Бързай.
– Да, господарю. – Нолан първо спусна забралото на шлема, после бавно се надигна и със стъпки, които биха разклатили кулите на всеки друг дворец, освен на този, тръгна да дири съдбата си. При изхода го настигна викът на краля:
– Ако върнеш Принцесата, един ден ще имаш дъщеря ми за жена и половината кралство отгоре!
Рицарят погледна към невръстното хлапе, което си играеше с кукли в ъгъла на тронната зала и отново се поклони. Придворните със страхливо почитание последиха как гърбът му се скри зад посребрелите от прах, но иначе вишневи завеси. Като гледаше бавните му движения, един човек, нисичък и пълен рицар, наречен Валтасар, със задоволство отбеляза, че Нолан също старее.
Като изчака тишината да се стопи в шепота на пищни бъбриви дами и мързеливи застаряващи барони, Валтасар се промуши през една от пролуките в завесата и на свой ред пое по пътеките на славата и опасността.
В ония дни, сине мой, гадателите повдигали воала на бъдещето много по-често, отколкото днес. Затова не е чудно, че и Нолан, и Валтасар първо помислили за един добър оракул…
По бучка захар, по изсъхнало коренче или по сърце на младо агне старият Ездрас можеше да им посочи знак към Принцеса Аманда, Най-достойна да Бъде Любима. И тъй като славата на гадателя се бе разнесла от богатите зали на Двореца до бедните колиби в подножието на Сините планини, няма нищо чудно в това, че двамата рицари се озоваха при него в едно и също време.
Той ги посрещна, седнал на напукана пейка сред китната си градина. На раменете му стояха пойни птички и издаваха най-чудните трели, които някога са галели слуха на човек. Още преди гостите да отворят уста, Ездрас проговори:
– Очите ми не виждат, ушите ми не чуват, дланите ми не усещат, но сърцето ми казва, че идат двама силни и смели мъже. Само единият от вас е достоен да изпълни славната мисия, поръчана от Краля.
– Аз ли съм този, блажени Ездрас? – В един глас попитаха Нолан и Валтасар.
– Избирайте, рицари. Ще ви задам един въпрос и който отговори правилно, на него ще посоча верния път. Но на този, който не познае, ще легне страшно проклятие – проклятието на моята сестра – вещицата Хронида. Срещу него има само един лек – целувката на млада жена.
– Какво е това тъй страшно проклятие? – не се сдържаха рицарите.
– Старостта – отвърна им Ездрас и като почака малко, попита: – Е, какво решихте, храбри мъже?
В това време Нолан и Валтасар гледаха сбръчканата кожа на гадателя, мъчеха се да отлепят очи от нащърбеното му лице; погледите им попиваха и неговите съсухрени ръце, и натежалите му крака, и дървената тояжка, мирно подпряна на кръста му вместо меч.
– Устата ви мълчат, но сърцата ви говорят, че сте съгласни – промълви Ездрас, – защото гледате мен, но мислите за прекрасната Принцеса, Най-достойна да Бъде Любима.
– Задай въпроса си, гадателю – каза Нолан.
– Съгласни сме на всичко – кимна Валтасар.
– Добре тогава. Чуйте го: очите ми не виждат, ушите ми не чуват, дланите ми не усещат; защо тогава държа на раменете си тези две пойни птички?
Отвориха уста от изумление храбрите рицари, от гърдите им се изтръгна въздишка, тиха като целувка на влюбени.
Въпросът беше труден, много по-труден, отколкото очакваха смелчаците, а отговорът бе загадъчен като тайната на самото проклятие. Те свалиха коланите с тежките мечове и се канеха да потънат в дълъг размисъл, когато ги стресна гласът на Ездрас.
– Стар немощен съм вече, защо не изорете нивата ми, докато се готвите да отговорите?
– Да, гадателю.
По същото време, сине мой, когато рицарите обработвали градината на гадателя, съвсем близо до двореца си играело момченце, назовано с пищното име Бардолф; име, което древните давали на оня, що владеели добре секирата и не се бояли от вълци.
Барди бе твърде малък за да оправдае името си напълно и в редките случаи, когато се опитваше да го направи, си докарваше неприятности. Почти не минаваше ден без майка му да изхвърли поредната проскубана котка или краставо куче, които малчуганът тайно внасяше в къщи.
Този път обаче хлапето прояви особена изобретателност, защото котката, която беше хванал край оградата на Двореца не беше като другите. Даже не се наложи истински да я улавя – щом ѝ каза: „Пс-с-с, маци, маци!“ – и тя сама дойде при него. Беше с приятно загладено бяло кожухче и огромна рошава опашка. Най-необичайното в нея бяха големите й червени очи, които гледаха едновременно жално и хипнотизиращо, сякаш сами казваха – какво чакаш, хайде, вземи ме!
Момчето не бе от хората, които могат да издържат на такава молба. Той прегърна бедното изоставено животно, направи няколко бързи крачки и спря като вкаменен. Тъкмо навреме, защото насреща му вървяха неговите две големи сестри. За щастие, увлечени в разговора, не го забелязаха и малчуганът тихо благодари на бога за тяхната бъбривост; те напълно споделяха чувствата на майка си към бездомните любимци на по-малкото си братче.
Като се отдалечи на безопасно разстояние, Барди сбръчи чело и се зае да търси най-верния отговор на един твърде труден въпрос – къде да дене бедното същество. Котката сякаш усети, че сега се решава жизнено важен за нея проблем, сви се на кълбо и жално измяука няколко пъти. Ниският ѝ задушевен глас окончателно трогна сърцето на момчето, то взе окончателно и твърдо решение да я спаси и се запъти към своята тайна дупка в стената. През нея се стигаше право в хамбара, там винаги имаше достатъчно мишки за да не се налага всеки ден да оставя половината от закуската си за котката или което е още по-лошо – да краде нощем от големия шкаф в кухнята парченца сланина.
Барди влезе в хамбара, тихо върна откованата дъска върху процепа, и седна да си поиграе с това толкова мило животинче.
– От къде се взе ти на нашата улица, Мацо? Сигурно си избягала от къщи. И аз като тебе не обичам да стоя в къщи. Бият ме. А теб бият ли те? Май си живяла в богат дом – при някоя графове или барони. А пък може и да си била в самия дворец – размечта се хлапето и вече се мъчеше да си представи какви лакомства се поднасят там за вечеря, когато го стресна гласът на майка му:
– Бардолф, Бардолф! Къде си, непрокопсанико? Идвай бързо, че зелевата чорба ще изстине!
– Ти почакай тук, а аз ще отида да хапна и ей сегичка се връщам.
Барди не се върна тази вечер в хамбара. Недоволна, че синът ѝ е закъснял, майка му го заключи в килера при мишките – тя си мислеше, че се той се страхува от тях, но хлапето бързо се сприятели с най-големия плъх и го нахрани с трохите, останали в джобовете на протритото си панталонче. Когато угощението свърши, плъхът поцвърча малко, пообикаля наоколо и като разбра, че няма да има добавка, се запиля нейде из ъглите. Известно време Барди го вика да си поиграят още, но като не го намери легна върху глинения под и свит на кравайче заспа, уморен от многобройните приключения през този дълъг-предълъг ден.
Животът поднася най-различни изненади, сине мой. Понякога те са приятни, понякога – не. А има случаи, когато човек просто не знае как да ги оцени. Вече ти казах, че през онези години хората често се опитвали да открият тайната на бъдното. И все пак те повече живеели в неуловимия миг на настоящето…
Докато само преди няколко часа Нолан и Валтасар тръпнеха в очакване кого ще посочи старият Ездрас и си разменяха злокобни погледи, сега с дружни те усилия сами теглеха огромния плуг, иначе влачен от три чифта яки биволи. Преди да потъмнеят Сините планини и преди белият сърп на луната да се вдигне за небесна жетва, двамата изораха нивата на гадателя, а после уморено отпуснаха телата си върху земята – топла и ухаеща на вълшебни треви.
Като леко опипваше с пръчица пътечката пред себе си, Ездрас се приближи към тях и с благ глас ги попита:
– Е, добри мъже, открихте ли най-после отговора на моя въпрос?
Не, Нолан и Валтасар все още не го бяха открили, но разораната земя долови напрегнатите удари на техните сърца, смили се над жестоката участ, която ги очакваше и им се притече на помощ, прошепна тихичко в техните бучащи от напрежение уши.
– Старият Ездрас не вижда, не чува и не усеща, но другите хора могат и птиците са за да радват техните очи и уши и ръце.
По-широки бяха раменете на Нолан, по-големи бяха гърдите му, по-силен беше и гласът му, който се извиси и заглуши уморения шепот на Валтасар.
– Верен е отговорът ти, храбри и достойни. На теб ще покажа пътя към Принцеса Аманда, Най-достойна да Бъде Любима. Вземи тази тояжка и тръгни с нея подир слънцето. Вечер, преди легнеш, я забивай в земята, близо до себе си. На сутринта ще я откриеш паднала и тръгвай натам, на където сочи тънкият ѝ край. Ти ще откриеш своята Принцеса – каза Ездрас и ликът му бавно се разсея в здрача.
Нолан скочи, взе тояжката и я заоглежда – най-обикновена чепата пръчица, необелена и неизгладена. Понечи и Валтасар да се вдигне от земята, но необикновена тежест скова тялото му, нетърпими болки не му даваха да се помръдне. Като видя, че не може сам да се надигне и като разбра, че проклятието на Хронида го е сполетяло, той помоли и своя доскорошен съперник:
– Помогни ми, виждаш че ме е обзела старческа немощ. Подай ми ръка или още по-добре, позволи ми да използвам тояжката за да стана по-лесно.
Нолан му я подаде, а Валтасар само това чакаше – взе я и я счупи. Разяри се Нолан, но не можеше да вдигне ръка срещу старец, и то паднал. Прибра ядно меча в ножницата и тръгна на път, като не забрави да вземе със себе си двете половинки. Надяваше се, че макар и счупена, тояжката не е загубила силата си.
Огромно беше щастието на рицаря на следващата сутрин, когато се събуди и видя, че двете парчета сочат с тънките си краища в една и съща посока – към столицата. Заподсвирква си, затананика си и нервно пришпори коня.
Понякога, сине мой, хубавите неща идват от там, от където никой не ги очаква. Помисли си, дали сега ти щеше да бъдеш престолонаследник, ако на следващия ден майка ми – твоята достопочтена баба – не беше намерила котката в хамбара, ако не я беше изхвърлила и ако аз не бях тръгнал да я търся след това. И докато си играехме с нея, някак случайно попаднахме пред моста с веригите, дето го пускат над рова край Двореца. После един от стражниците изтича от вътре, вдигна ме на ръце така, както си държах котката и ме внесе в самия Дворец.
Като че ли беше вчера – така добре си спомням думите на стария Крал:
– Принцесата-котка занесете в Котешкия Двор, а този млад юнак преоблечете и го представете на дъщеря ми.

14.I.1990 г. Валентин Димитров
гр. София Иванов

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, Literature, science fiction