Tag Archives: астрономически инструменти

Виртуален тур из най-голямата обсерватория на света – честване на 60-годишнината на Европейската Южна Обсерватория


На 2.12.2022 в 18:00 българско време ще може да докоснете далечните Анди, където се намират наблюдателните станции на най-голямата обсерватория в света – ЕСО. Събитието ще може да се наблюдава на живо в youtube:

ЕСО е съкращение от Европейската Южна Обсерватория на английски.

Тя е ввропейска, защото е консорциум от на 16 страни от Европа, които прз далечната 1962 г. са осъзнали, че поотделно не могат да се състезават с технологичния, научен и не на последно място, икономичекси потенциал на САЩ, и да се обединили за да могат учените в тях да правят конкурентно способна наука (впрочем, по същата причина съществуват ядреният институт и космическата агенция ЕСА).

Тя е южна, защото от северното и от южното полукълба се виждат различни части на небесната сфера, а на юг има няколко много важно и уникални обекта – центърът на нашата галактика, Магелановите облаци, които са най-близките до Млечния път сравнително големи галактики и почти между другото – галактиката Центавър А, която е най-близката до нас радио галактика.

Първоначалните планове са били ЕСО да бъде построена в Намибия, където Германия вече е имала наблюдателна станция, но в края на краищата са избрали Чили заради политическата стабилност (кой е можел да си представи, че десетина години по-късно вечер из Сантяго

е се чува автоматична стрелба и е трябвало обсерваторията да внася сухо мляко за съпругите на служителите).

Повече за ЕСО може да се научи тук:

https://en.wikipedia.org/wiki/European_Southern_Observatory

и разбира се, на страницата на самта обсерватория:

https://www.eso.org/public/

Книга за ранната история на ЕСО може да се чете безплатно тук:

https://www.eso.org/public/products/books/book_0044/

Аз самият почти четвърт век работя в тая обсерватория, първите близо петнадесет години на най-вълнуващото място – наблюдателните станции в Чили. Беше страхотно преживяване, сигурен съм, че турът, макар и виртуален, ще е много специално преживяване!

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, технология, science

Популярно обяснение на изображенията, получени с космическия телескоп „Джеймс Уеб“


Вече видяхме изображението на купя от галактики SMACS 0723, когато вчера президентът Байдън го показа. Повече за куповете и гравитационните телескопи може да прочетете в предния ми пост. Новото е, че сега показаха и няколко спектъра на далечни галактики, на които се виждат обичайните емисионни линии, по които може да се определи, че тези малки петънца на изображението наистина са далечни галактики, светлината от която е излъчена преди 11-13 милиарда години, съвсем скоро след Големия взрив.

Повече за това изображение може да се прочете тук:

https://www.nasa.gov/image-feature/goddard/2022/nasa-s-webb-delivers-deepest-infrared-image-of-universe-yet

Спектър на горещия юпитер WASP-96b е получен когато планетата минава между нас и звездата. Планетата се нарича горещ юпитер, защото има размер като на нашия добре познат Юпитер, но е много близо до звездата, по-близо, отколкото е Меркурий до Слънцето. Температурата на подобни планети е стотици и дори хиляди градуси.

Част от светлината на звездата – много малка част, процент от процента – преминава през атмосферата на планетата и газовете в планетната атмосфера поглъщат част от светлината на звездата. В спектъра на звездата се получават „чужди“ планетни линии. Обаче горещият юпитер, колкото и да е горещ, не е толкова горещ, колкото звездата, която има температура от порядъка на поне 2-3 хиляди градуса (Слънцето има температура около 6000 градуса).

Спектърът изглежда странно – хората, които са свикнали със спектри обикновено си представят (приблизително) плосък континуум, насечен тук-ам от долини – именно те са абсорбционните линии.

Обаче когато става дума за планетни пасажи (известни още като транзити) нещата интуитивно работят по друг начин. При пасажа наблюдателите измерват каква част от звездата е засенчена от планетата. Засенчването зависи от размера на планетата, от нейния радиус. Ако планетата е парче камък, диаметърът е един и същ на всички дължини, защото сянката е чисто геометрична.

Ако планетата има атмосфера нещата се променят. На онези дължини на вълните, които съответствуват на линиите на поглъщате в атмосферата на планетата, планетата изглежда по-голяма! Не, защото се е надула от гордост, а защото част от фотоните на звездата преминават през планетната атмосфера и каква част от тях преминава зависи именно дали има линии на поглъщане. Там къде има такива линии, планетата ефективно изглежда по-голяма. По вертикалната ос на картинката със спектъра, която виждаме, е нанесен ефективния размер на планетата на дадена дължина на вълната. „Хълмчетата“ в спектъра на WASP-96b са местата, където водната пара в атмосферата на планетата поглъща повече от светлината на звездата:

Повече за това изображение може да се прочете тук:

https://www.nasa.gov/image-feature/goddard/2022/nasa-s-webb-reveals-steamy-atmosphere-of-distant-planet-in-detail

Мъглявината Южен пръстен е планетарна мъглявина – предсмъртен тремор на звезда, която преди да ни напусне, изхвърля голяма част от външната си обвивка (т.е. от масата си). Това е процес, който може да се повтори неколкократно, поради което виждаме няколко обвивки, изхвърлени по различно време – по-външните са изхвърлени по-рано. А в центъра остава все още горещо ядро на умиращата звезда. В случая централната звезда е двойна и по червения ѝ цвят се вижда, че единия компонент е обкръжен от прахов облак.

Повече за това изображение може да се прочете тук:

https://www.nasa.gov/image-feature/goddard/2022/nasa-s-webb-captures-dying-star-s-final-performance-in-fine-detail

Квинтетът на Стефан – пет галактики, четири от които са близо една до друга, на разстояние около триста милиона светлинни години. Петата галактика не е свързана физически с останалите, тя е по-близо до нас от останалите. Всяка от тези галактики в сравнима по размер с нашата собствена галактика, Млечния път. Сливането на галактики е обичайни явление във Вселената. На нашата собствена галактика предстои да се слее с галактиката в съзвездието Андромеда (известна още като М31) и да образува гигантска елиптична галактика. Сливането на галактики е доста бурен процес, при който газът и прахът, които обичайно са разпръснати из дисковете на спиралните галактики, са подложени на на ударни вълни и се свиват и се образуват множество млади звезди…

Повече за това изображение може да се прочете тук:

https://www.nasa.gov/image-feature/goddard/2022/nasa-s-webb-sheds-light-on-galaxy-evolution-black-holes

Мъглявината Карина е район на активно звездообразуване. Те се намира на 76 хиляди светлинни години от нас, което по космически мащаби е нищожно разстояние. Това изображение, и другите, които неизбежно ще го последват, позволява да се изучава в детайли процеса на звездообразуване – как от газ и прах космическите сили, главно гравитацията – произвеждат звезди. Но гравитацията не е единствения играч в този процес – помагат или пречат, според обстоятелствата, звездният вятър, магнитните полета, диференциалното въртене на Млечния път (т.е. не всички части на нашата галактика се въртят по един и същи начин) и т.н.

Повече за това изображение може да се прочете тук:

https://www.nasa.gov/image-feature/goddard/2022/nasa-s-webb-reveals-cosmic-cliffs-glittering-landscape-of-star-birth

Leave a comment

Filed under alternate history, астрономия, наука, технология, science

Конференционен хумор: Един астроном влиза в бар…


Не, астроном не влиза в бар, а един германец, представител на Европейската космическа агенция (European Space Agency, съкращава се ESA) изнася доклад на астрономическа конференция. Той дълго и упоително говори как на базата на наблюденията от техния телескоп наречен „Гая“ се публикуват три път повече научни статии годишно, отколкото с наблюденията от „Хъбъл“, който е космически телескоп на конкурентната американска агенция НАСА.
Докладът свършва, настъпва времето за въпросите. Вдига ръка един французин (даже не американец!). Както се разбира в следващия момент, много му е дошъл възторжено-пропагндния тон на човека от ESА. Французинът започва:

  • NASA, за разлика от ESA, обикновено прави нещата бързо…
    Германецът го прекъсва и проявява чувство за хумор, каквото обикновено не очакваме от неговите сънародници:
  • Като „Джеймс Уеб“…
    Хората в залата, около хиляда човека, избухват в гръмогласен смях.
    Като изчаква суматохата да се утоложи, Французинът признава:
  • That was an easy target… (което на английски е идиоматичен израз, означаващ нещо като: това е очевиден и лесен за посочване проблем, за който знаят всички, мистър Очевидност…)

Професионалният хумор обикновено се обяснява трудно, но по изключение тази шега лесно може да се разбере и от хора извън астрономията или аеро-космическата индустрия. Французинът имаше предвид безспорния факт, че през историята си NASA е правила и продължава да осъществява проекти бързо, изпреварвайки всички останали. Подходящи примери са автоматичните станции до външната част на слънчевата система. Най-известна сред тях може би е New Horizons, която преди няколко години достигна Плутон. Но това правило си има изключения защото NASA има склонност подценява сложността на някои мисии. Точно такъв е случая с телескопа „Джеймс Уеб“. В момента той преминава последни настройки и изпитания, и дори започнаха да се провеждат научни наблюдения с някои от инструментите му. Но, от сравнително прост продължител/заместник на „Хъбъл“, той се превърна в огромна, сложна и амбициозна космическа обсерватория. Себестойността му подскочи от около 1-1.5 милиарда долара до над 10 милиарда, и той започва работата почти с едно десетилетие закъснение.

ESA и NASA са нещо като frenemies – нова е английски неологизъм, означаващ две страни, които едновременно се конкурират, но в същото време – доброволно или не – си сътрудничат. Например ESA е част от въпросния „Хъбъл“ и дори е платила 15% от цената му. Поради това европейските астрономи имат достъп до него, и даже получават по-голям дял от наблюдателното му време, отколкот им се полага, просто защото пишат по-добри заявки.

А „Гая“ е друга бира. В астрономическите среди този телескоп е добре известен, но широката публика почти не е чувала за него. „Бедата“ на „Гая“ е, че не произвежда красиви картинки, защото това е специализиран широко-ъгълен телескоп за астрометрични наблюдения (това означава, че може много точно да измерва положенията на звездите, и по метода на праралакса – също и разстоянията до тях). Изображенията, които получава „Гая“ са прекалено големи за да се прехвърлят до земята и да се обработват там. По тази причина те се обработват в космоса, на борда на телескопа, и на Земята се получават само резултатите – таблици с измервания. Което не пречи по тези таблици наистина да се публикуват три пъти повече научни статии годишно, отколкото по изображенията и спектрите от „Хъбъл“.

Един астроном влиза в бар…
Само по себе си това е виц. Нещо като известния стар виц: Сталин и Молотов пълзят в калта през една разорана нива…

Leave a comment

Filed under Uncategorized

Пожар в Националната астрономическа обсерватория на Кит Пийк


Долната снимка е направена на стотина метра от телескопа, на който правех наблюденията за дисертацията си. Обикновено наблюденията ми траеха седмица или дори 10-ина дена. Правех спектрална библиотека в инфрачервената област. По онова време инфрачервените детектори бяха малки – с размер само 256 на 256 пиксела (сега са с по 2048 на 2048 или дори 4096 на 4096 пиксела) и за да се направи спектър на една звезда трябваше да направя около дузина отделни наблюдения, които покриваха малки части от целия спектър и после се обединяваха. При всяко наблюдение се променяше положението на дифракционната решетка и за съжаление повторяемостъта на механизма не беше добра. С други думи, ако завъртиш дифракционната решетка и после поискаш да я върнеш на предишното място, тя няма да се върне съвсем точно на него. Това налагаше наблюденията на стандартите да се редуват с наблюденията на обектите и правеше наблюденията бавни и трудоемки, защото телескопът трябваше да се мести на всеки 5-10 минути. Телескопните оператори бързо научиха особеностите на моята програма и като ме видеха, тъжно въздишаха: „Ох, пак ли ти…“ За разлика от мен много други аспиранти стояха на един и същ обект с часове и единствената грижа на операторите беше да следят дали процепът на купола – който се върти – следва движението на телескопа.
Сега има реална опасност всичко това да изчезне в пламъците.

https://cdn.mos.cms.futurecdn.net/miCqceYcwb4V3RyPW4cEgM-1024-80.jpg.webp

Кит Пийк е името на върха, където е построена Националната обсерватория на Съединените щати. Кръстен е на дъщерята на местен политик. Намира се на територията на племето Тохоно Оодхам, в сърцето на пустинята Сонора. Обсерваторията е основана през 1958 г. и има два оптични телескопа от 4-м клас и десетина по-малки, както и радиоантена на VLBI (вижда се на снимката). Повече за обсерваторията може да се прочете тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Kitt_Peak_National_Observatory
Пожари на Кит Пийк са се случвали и преди, но никога не са стигали толкова близо до самата обсерватория. Обаче преди няколко години в Австралия горяха телескопи и картинката на разтопените огледала е… впечатляваща: https://www.science.org/content/article/australian-observatory-destroyed
Ако огънят може да разтопи стъкло, представете си какво може да направи с хората.
Повече за пожара може да се прочете тук: https://www.space.com/fire-reaches-kitt-peak-observatory-arizona

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука

На лов за гравитация – статия от Валентин Д. Иванов в Списание „8“ („Осем“), брой 3, 2018 г.


Моя статия се появи в новия брой на списание „Осем“. Ето я обявата на страницата на списанието:

https://www.spisanie8.bg/%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BD/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/235-%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-32018-%D0%B3.html

Авторът е астроном в Европейската южна обсерватория в Чили. Той е сред учените, които прекарват безсънни нощи, изучавайки странен сигнал, продължаващ цели 100 секунди. На фона на дотогавашните с продължение едва няколко секунди, този е безпрецедентна и безценна находка. Теоретиците подсказват, че това е гравитационен сигнал, който може да произхожда от сливането на две неутронни звезди. Астрономите го наблюдават в реално време, макар че се е случило още когато на Земята са властвали динозаврите. Гравитационните вълни са смущения във време-пространствения континуум. Дават възможност чрез тях да се анализират явления от „бебешката” възраст на Вселената. На какви въпроси ще отговори гравитационната астрономия, този нов прозорец към света?

Може да си купите списанието в павилионите за вестници, а също и в някои книжарници.

Leave a comment

Filed under astronomy, наука, science