Category Archives: фентъзи

Българска фантастика в Щатите: дилогията на Геновева Детелинова The Witch’s Compendium of Monsters ще излезе през 2024 от Tor Books


Съобщението на авторката в Туитър: https://twitter.com/gen_dimova/status/1572987320747393024 (на английски)

Свободен превод на съобщението на български:
„Тази книга отне: 5 години 4 чернови 300+ хиляди думи (200 хиляди изтрити) на 2 езика много псувни (също на 2 езика). Но най-накрая моето дебютно фентъзи, вдъхновено от българския фолклор за вещица, нейния отмъстителен бивш и нейния гъмжащ от чудовища град, ще бъде публикувано от @torbooks през 2024!“

Тор е едно от най-големите издателства за фантастика в света: https://en.wikipedia.org/wiki/Tor_Books
Те издават книги от: Kage Baker, Kevin J. Anderson, Steven Brust, Orson Scott Card, Jonathan Carroll, Myke Cole, Charles de Lint, Philip K. Dick, Cory Doctorow, Steven Erikson, Sarah Gailey, Terry Goodkind, Steven Gould, Eileen Gunn, James Gunn, Brian Herbert, Glen Hirshberg, Robert Jordan, Richard Matheson, L. E. Modesitt, Jr., Andre Norton, Harold Robbins, Brandon Sanderson, John Scalzi, Mary Robinette Kowal, V. E. Schwab, Skyler White, and Gene Wolfe.
Каква чудесна компания!

Повече за Геновева Детелинова може да научите тук: http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B2%D0%B0_%D0%94%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0

Поздравления за авторката, това е голям успех! Пожелавам ѝ това да бъде началото на дълга и още по-успешна кариера!

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, литература, научна фантастика, Literature, фентъзи, science fiction

Булгакон 2022 Перперикон на живо онлайн / Bulgakon 2022 “Perperikon” live on line


https://www.twitch.tv/bulgacon

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, наука, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, фентъзи, science, science fiction

Българска фантастика в Бургас: разказ на Янчо Чолаков в сайта на Бургаската писателска общност


Разказът „По чехли към Австралия“ от Янчо Чолаков на бургаския писател Янчо Чолаков може да се прочете в сайта на Бургаската писателска общност:

Поздравления на автора, а на останалите – приятно четене!

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, фентъзи, science fiction

Литературен конкурс „Агоп Мелконян“ 2022


Ежегодният Конкурс за фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян ще се проведе малко по-късно тази година. Приемът на творби ще бъде обявен в края на лятото или началото на есента. Максимален брой отличени творби ще бъдат публикувани в годишна конкурса антология. Предвиждаме минимум две представяния/четения с участието на отличените автори и официално награждаване, съвпадащо с рождението на патрона на конкурса. За пръв път в това издание на конкурса авторът на разказа, отличен на първо място, ще бъде награден и със специална статуетка.

За повече подробности:

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, фентъзи, science fiction

Програма на Булгакон 2022 „Перперикон“


За най-новата версия на прорамата и за други новини:
https://bg-bg.facebook.com/events/5385274148196651/?acontext=%7B%22event_action_history%22%3A[%7B%22mechanism%22%3A%22group_featured_unit%22%2C%22surface%22%3A%22group%22%7D]%2C%22ref_notif_type%22%3Anull%7D
и
https://valentindivanov.wordpress.com/%d0%b1%d1%83%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d0%ba%d0%be%d0%bd-2022-%d0%bf%d0%b5%d1%80%d0%bf%d0%b5%d1%80%d0%b8%d0%ba%d0%be%d0%bd-bulgacon-2022-perpericon

= = = = =

Скъпи приятели и фенове на фантастичното,

Заповядайте на юбилейното, международно издание на Булгакон 2022 „Перперикон“. Събитието ще събере автори, издатели, илюстратори и фенове на фантастичното от България и чужбина в емблематичния Кърджали. Срещите ще се проведат в комбиниран формат, като ще се редуват онлайн и присъствени лекции, панели и дискусии. Програмата ще се разнообрази с посещения на исторически забележителности и обсерватория, така че не пропускайте!

️ ПРОГРАМАТА в подробности:

2.09.2022 (ПЕТЪК)

Настаняване на най-големите мераклии.

3.09.2022 (СЪБОТА)

️ 11:00-13:00 – Посещение на Регионалния исторически музей.

13:00-14:00 – Обяд.

14:00-14:30 – ОФИЦИАЛНО ОТКРИВАНЕ НА БУЛГАКОН 2022.

14:30-15:00 – Спомен за Никола Кесаровски, Тодор Ялъмов, Александър Карапанчев и Атанас П. Славов.

15:00-16:15 – Онлайн панел „Цената на смъртта като разменна монета в литературата: да колим масово или елегантно да пронизваме“ с участието на Елена Павлова.

16:15-16:45 – КАФЕ-ПАУЗА.

️ 16:45-17:45 – Онлайн среща с израелския писател фантаст Лави Тидар.

️ 17:45-18:45 – Онлайн панел с британския писател Пол Маколи и чешката писателка Джули Новакова.

18:45-19:15 – Представяне на сборника от юбилейния Национален конкурс за фантастичен разказ на клуб „Фантастика“ (Кърджали) и община Кърджали.

19:15-20:00 – Обзор на българска фантастика (книги и комикси) от последната година: Григор Петров.

По мръкнало – Среднощно литературно четене (от хора на място).

КРАЙ ЗА ДЕНЯ

4.09.2022 (НЕДЕЛЯ)

10:00-12:00 – Екскурзия до Перперикон.

12:30-13:30 – Обяд на Перперикон.

14:00-15:00 – Григор Гачев: „Блокчейновете – фантастика в реалността“.

️ 15:00-16:00 – Онлайн панел „Жените в полската фантастика“ с участието на Кристина Чодоровска.

16:00-16:45 – КАФЕ-ПАУЗА.

️ 17:00-18:00 – Преводът на „Трите тела“ и предизвикателството да превеждаш фантастика: Стефан Русинов.

️ 18:00-19:00 – Онлайн панел „Науката във фантастиката в науката във фантастиката…“ с участието на Валентин Д. Иванов.

19:00-20:00 – Онлайн панел „Изгревът на следващото и трънливият път към светлото бъдеще“ – разговор с Божан Божков и Невена Паскалева за наградените в конкурса на Човешката библиотека романи и визията им за бъдещето на човечеството.

По мръкнало: Литературна бирария, оп, четене с Елена Павлова.

КРАЙ ЗА ДЕНЯ

5.09.2022 (ПОНЕДЕЛНИК)

Ден (и нощ) в Обсерваторията

️ 10:40-11:40 – Онлайн панел: Разговор с българския писател-фантаст Николай Теллалов

11:40-12:30 – Присъствен панел: „Вграждане на фантастични елементи в книгите за деца и млада публика и защо да ги учим да четат такива щуротии“ с участието на Елена Павлова, Явор Цанев, Петър Станимиров и др.

12:30-13:30 – Обяд.

️ 14:00-15:00 – Онлайн панел: Агниешка Халас разказва историята на най-старото полско жанрово списание „Nowa Fantastyka“.

️ 15:00-16:00 – Присъствен разговор с Петър Станимиров – за комиксите, илюстрациите, кориците на Стивън Кинг и др.

16:00-16:45 – КАФЕ-ПАУЗА.

16:45-17:45 – Присъствен панел „Между утопия и дистопия: визии за човека в научната фантастика“ с участието на Николай Генов, професор Миглена Николчина и Чавдар Парушев.

️ 17:45-18:45 – Онлайн среща с румънския писател Кристиян Тамаш.

18:45-19:00 – КАФЕ-ПАУЗА.

️ 19:00-20:30 – Онлайн разговор с Питър Уотс и литературно четене.

По мръкнало – Демонстративни астрономически наблюдения с Агоп Бохосян.

КРАЙ ЗА ДЕНЯ

6.09.2022 (ВТОРНИК)

11:00-11:30 – Среща на фенклубовете.

11:30-12:30 – Представяне на нови български книги: сборник на Елена Павлова и книги на издателство „Гаяна“ с Елена Павлова и Явор Цанев.

12:30-14:00 – Традиционен търг за книги.

Очаквайте изненади и извънредни включвания!

‼️ ВАЖНО ‼️

– Входна такса за цялото събитие: 10 лв.

– Настаняване: Център за подкрепа за личностно развитие – Комплекс ученически общежития „Родопи“ (ЦПЛР – КУО „Родопи“) 6600, град Кърджали, улица „Генерал Делов“ №3.

– Желаещите да резервират моля да пишат на имейл kido61551@gmail.com или да се свържат с Кирил Добрев. Двойните стаи са ограничен брой, побързайте!

– На 3 и 4.09 лекциите ще се проведат в НЧ „Обединение 1913“ на адрес: ул. „Републиканска“ 47, 6600 Кърджали Център

– Всички панели с чуждестранно участие ще се провеждат на английски език. Преводачи ще са налични, но за всеки случай опреснете знанията си.

-️ Екскурзията и посещението на музея се предоставят безплатно от организаторите, но местата са ограничени. Моля заявете желанието си да се включите отсега!

Очакваме ви!

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, Literature, фентъзи, science fiction

Подкаст “Българска Фантастика” 023 : Планета щастие. Утопичен разказ с някои реални лица, от Тодор Ялъмов


Излезе новият брой: https://www.youtube.com/watch?v=n8TU2eCF9kU


Пръв, и доколкото е известно, единствен разказ на автора. Публикуван в през 2014 година в сборника „Измерения и модели“ (съставители Александър Карапанчев и Атанас П. Славов. – София: Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“) и през 2018 година в алманаха „ФантАstika/2018“ (съставител Атанас П. Славов. – София: Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, Фондация „Човешката библиотека“).

Колаж: Валентин Д. Иванов, по материали от БГФ Завинаги и страницата на клуб “Ив. Ефремов”.

Подкастът е издание на Дружеството на българските фантасти “Тера Фантазия”, на Фондация „Човешката библиотека“ и на Клуба по фантастика, прогностика и евристика “Иван Ефремов”.

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, аудиофантастика, литература, научна фантастика, Literature, фентъзи, science fiction

Българска фантастика на щанда на „Човешката библиотека“ на Фермерския фестивал, 31.07.2022, 11:00-19:00, до НДК, откъм бул. „Патриарх Евтимий“


Следващата неделя (31 юли, 2022) от 11:00 до 19:00 ч. Сдружение Човешката Библиотека (още известно като ЧпБи; https://choveshkata.net/) отново ще се подвизава на фермерския фестивал на Хранкооп (https://www.hrankoop.com/) пред НДК откъм бул. „Патриарх Евтимий“.

Освен с книги и музика в подкрепа на родните им автори ще разполагаме и с растения, които можете да приютите в полза на Animal Rescue Sofia (https://arsofia.com/bg/). Ако си намерите и други изненади, ваши са ^_^.

Споделете и с другарчета особено ако нямате възможност да ни посетите лично.
Организаторите ни уведомиха, че ще има специална схема с тетевенска рибена чорба (саламура) 😀 [Радичков тая дума я ползва в мъжки род]. Ако от един щанд (ПРИМЕРНО НА ЧОВЕШКАТА!) пазарувате за над 20 лева, получавате талонче за безплатна порция в рамките на събитието.

Приятен ден!

Leave a comment

Filed under Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, Literature, фентъзи, science fiction

Български номинации за наградите Еврокон 2022


Днес бяха обявени българските номинации за наградите на европейското дружество за фантастика. Пълният списък може да се види тук: https://fandombg.org/eurocon/2022/

Честито на номинираните!

Подкастът за българска фантастика, който правя (https://www.youtube.com/watch?v=O-QV3smqS1A&list=PLo3b4R_lZDshq52RPQ51uT7Kc92crxY5D), влезе в краткия списък, но не спечели номинация. Благодаря на феновете, които са го предложили и гласували за него!

Списък с моите собствени гласове може да се види тук: https://valio98.blog.bg/izkustvo/2022/02/10/moiat-izbor-za-bylgarskite-nominacii-za-nagradite-bezevronak.1802879

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, фантастина живопис, фентъзи, science fiction

Започва изборът на български номинации за наградите Еврокон 2022!


Номинирайте любими български творци, творби и популяризатори за Европейските награди за фантастика – Еврокон 2022

За поредна година България отново ще изпрати своите номинации за наградите на Европейската общност за научна фантастика (ESFS), които се връчват на мащабния фестивал Еврокон 2022.

Избирането на финалните номинации ще премине през два етапа – номиниране и гласуване, в които всеки желаещ може да се включи. 

Номинирайте до 18 февруари

До 18 февруари всеки може да изпрати свои предложения за български номинации в категориите за наградите Еврокон. Това са творци и произведения в различни сфери на изкуството от жанровете фентъзи, фантастика, хорър, магически реализъм и всички техни разклонения.

Във всяка категория може да се изпратят до 3 (три) номинации. Тази година подредбата е от значение и най-високо поставената номинация получава най-много точки. Финалните точки от този етап се смятат на база индивидуалната подредба от всеки номиниращ, както и от броя хора, изпратили номинацията.

Категориите са общо 14 и в тях могат да се номинират писатели, поети, художници, издатели, преводачи, литературни произведения, списания, комикси, музика, филми, изложби и разнообразни други проявления в областта на фантастичното изкуство. 

Вторият етап ще започне на 22 февруари, когато за отворено гласуване ще преминат само най-подкрепяните номинации. Всички фантастични фенове ще могат да изберат чрез своя вот във всяка категория кандидата с най-голям шанс да спечели награда за България на фестивала.

За Еврокон и българското участие

Еврокон е ежегоден фестивал за фантастика в Европа и се провежда от 1972 година. Събитието е съпътствано от изложения на фантастична литература и изкуство, а по време на официалното му закриване се връчват Европейските награди за научна фантастика, от ESFS.

Тази година фестивалът има 50-годишен юбилей и ще се проведе в рамките на традиционния Люкскон (Luxcon). Мястото на събитието е Дюделанж, Люксембург, а датите са 7 до 10 април 2022 г.

Български номинации са печелили множество награди от Еврокон и това е един от най-добрите начини за популяризиране на родната фантастика пред европейската публика. Първата такава награда е от далечната 1976 г. в категорията за писатели, присъдена на Любен Дилов. През 2004 година Еврокон се проведе в България. Сред почетните гости бяха Робърт Шекли и Анджей Сапковски.

Екипът, който тази година организира избирането на българските номинации за Еврокон, се състои изцяло от доброволци. Основната цел е да администрира процеса и подсигури, че номинациите на България отговарят на правилата на Европейската общност за научна фантастика.

Номинирайте сега любими творци и произведения в различни сфери на фантастичното изкуство на сайта на българските номинации за Еврокон 2022 (https://fandombg.org/eurocon/2022/).

Повече информация може да намерите и във фейсбук страницата на Инициатива ФендъмBG (https://www.facebook.com/fandombgorg/).


* * *

Моите персонални фаворити за номинациите може да видите тук:
https://valio98.blog.bg/izkustvo/2022/02/10/moiat-izbor-za-bylgarskite-nominacii-za-nagradite-bezevronak.1802879

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, Литературен конкурс, алтернативна история, киберпънк, литература, научна фантастика, horror, Literature, фантастина живопис, фентъзи, poetry, science fiction

Моят избор за българските номинации за наградите Безевронакон 2022


Категория: Най-добро литературно произведение

  1. „По лунните пътеки“, от Бойко Драскачев
    Трети том на космическа опера за първата лунна база на траките и какво става, когато пет столетия по-късно експедиция до Луната изпратена от Географското Дружество на Негово Величество Цар Иван Шишман намира нейните останки.
  2. „Изворът на белоногата“, от Бялка Н. Писалкова
    Страхотен фентъзи роман в средновековна България.
  3. „Свредел в горните слоеве на уранската атмосфера“, от Б. Р. Д. М. Капитанов
    Военна фантастика. Това казва всичко.

Категория: Най-добро художествено (арт) произведение

  1. Мустакът на Колю Фичето, от П. Г. Л. Говедаров.
    Епично алт-историческо платно за момента, в който първите български магьосници губят магическите си способности.
  2. Шаржове на български фантасти, от А. И. Фелтеров-Младши.
    Художникът е изобразил всичките четирима български писатели-фантасти, които са печелили наградата „Хюго“ в категорията за роман, в реалиите на техните най-известни произведения.
  3. Илюстрации към романа „С еполетите на дявола“, от А. и Б. Шмиргелови
    Черно-бели графики, които напълно предават ноарната атмосфера на произведението, принадлежащо към жанра прогресорска фантастика.

Категория: Най-добро представление

  1. „Тайната на 33 и 1/2 планета“, от театралната група „Криптата на «Ал. Невски»“, сценарист Ф. А. Л. Измишльотинов, режисьор Н. М. Поставанчев.
    Фантастична комедия с елементи на екзистенциален ужас.
  2. „Мигове до микроскопа“ Студия за документаРни филми „Боряна“, адаптиран сценарий Славека Птичева, режисура М. А. Н. Иванова
    Филм със забележително дълги сцени, разказващ за борбата между две колонии разумни прото-бактерии.
  3. „Понеделник сутрин“, сценарист Милойко Велков, режисьор Черньо Работников
    Художествен филм, маскиран като учебно помагало за трудовото ежедневие на редови магьосници и магьоснически от службата за астрална сигурност, отделение Корабостроителни Заводи – Русе.

Категория: Най-добър фензин

  1. „Фантасмагор“, издание на литературен кръжец „Тайната вечеря“
    Изключително фантасмагоричен.
  2. „Зелените ливади на София“, апокрифно издание на литературен клуб „Бюфета на парламАнта“
    Във фендъма цари убеждението, че е списван почти изключително от политици с дълбок интерес към жанра. Номинира се за тяхното невъобразимо и неограничено въображение.
  3. „Пирон и тесла“, издание на литературна група „Край тезгяха“
    Специализиран в жанрова литературна и кино критика.

Категория: Най-добро произведение за деца

  1. „7х7+8!“, от П. Р. О. Светова
    Под прикритието на фантастичен роман е скрит най-занимателния учебник по математика, който обяснява на децата по разбираем начин дори факториелната функция.
  2. „Петимата от Морето на бурите“, А. В. Фантазмов
    Юношеска приключенска книга за първата любов между сина на семейство космонавти и русалка от каменните лунни морета.
  3. „Малката магоьснакина от Черния кос“, от Иванчо И. Иванчов.
    Нов том от невероятните приключения на младата магьоснакиня Марийка.

Категория: Най-добра Интернет публикация, различна от фензин

  1. „Тестът“, аз
    Тестово попълване на формата за номиниране за една велика литературна награда, която ще остане неназована.
  2. „Тестът. 2“, пак аз
    Горното попълване е толкова добро, че го номинирам два пъти.
  3. „Тестът на З“, от А. З.
    Не, това не е трета номинация на същото попълване, а блогът на неизвестния критик А. Замаянов, в който той излага вижданията си за книги и събития (основно въображаеми) във фендъма (основно въображаем).

Категория: Най-добър писател

  1. А. К. Мукавянова
    За изГАждане на цялостни и убедително образи.
  2. Б. Т. Икономистова
    За революционно нова и убедителна икономическа система в нейните фентъзи романи.
  3. Е. К. Нютон-Айнщайн
    Това е псевдоним, истинското име на автора е неизвестно. За убедително описание на алтернативна физическа реалност с отрицателна скорост на светлината и намаляваща ентропия. Авторът вече получи две Нобелови награди по физика, редно е да го отличим и за фантастика.

Категория: Най-добър художник

  1. С. Е. Оплесканов
    За изящество на рисунъка.
  2. П. Е. Треперушев
    За въвеждане на нов стил във фантастичното изкуство, така наречената „трепереща ръка“.
  3. Бялка Чернова
    За оригинален подход към избора на цветова гама.

Категория: Най-добър издател

  1. У. С. Неграмоников
    За систематична редакторска работа с авторите (двама от които вече се самоубиха, трима се отказаха от писането, и по слухове един е преминал към монументално-фасадна живопис).
  2. А. Р. Шестолистов.
    За смелостта да издаде космическа опера от девет 600-странични тома.
  3. Н. Е. Плащанев.
    За щедростта му към авторите.

Категория: Най-добър популяризатор на фантастика

  1. Г. А. Нямов
    За чудесната реч, с която представи българските номинации на последния уърлдкон. Сред фендъма е популярно мнението, че благодарение на него те донесоха в къщи три статуетки.
  2. А. Замаянов
    Втора номинация, за популяризацията на измислените български автори в неговия блог.
  3. М. С. Кочева
    За упоритостта, с която прокарва българската фантастика с рогите напред.

Категория: Най-добро периодично издание

  1. Вестник „Където ни няма“
    За увереността, с която осведомяват читателите си за далечни фантастични събития.
  2. Списание „Където ни има“
    За умението да създават събития около себе си, а после да ги описват.
  3. Електронен бюлетин „Не знам, не чух, не видях“
    За оригинално название на новинарска страница.

Категория: Най-добър преводач

  1. K. Kl. M. Wsk#jh@g!er-Gaf*jh
    За чудесните преводи на българска фантастика на клинонски и вогонски.
  2. А. Р. Димитровски
    За няколко особено трудни превода на северномаДЕКонски и южносБЪРски.
  3. В. Н. Петров
    За новите преводи на Шекспир на български, след което англоезичният свят си го преведе обратно и го преиздаде наново, но като фантастика.

Категория: Награда за дебют

  1. „Следите остават“ от А. Б. Повтарянчев
    За оригиналния криминален сюжет.
  2. „Дяволчето Тюф“ от А. Б. Повтарянчев
    За оригинален герои.
  3. „ПравопиЗен реШник“ от Н. Ново-Новаков
    За свеж и оригнален поглед към българския език (вкл. правопис и граматика).

Категория: Гранд-майстор на фантастиката

  1. Ст. Мустакатов
    За оригинално писане на фантастика – с помощта на натопени в мастило мустаци.
  2. Цвятко Бояджиев
    За монументална фантастична живопис.
  3. Ж. Принтеров
    За издателска смелост.

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, Литературен конкурс, алтернативна история, криптоистория, литература, научна фантастика, Literature, фантастина живопис, фентъзи, science fiction

Номинации на България за Европейските награди за научна фантастика, Еврокон 2022


Уважаеми колеги и приятели,

Пишем ви във връзка с тазгодишните номинации на България за Европейските награди за научна фантастика, които ще се раздадат на Еврокон 2022.

От Инициатива ФендъмБГ отново организираме процеса по избиране на българските официални номинации. Форматът е сходен с този на предишните две издания, през 2017 г. и 2021 г., и се състои от два етапа с отворено участие за всички почитатели на фантастиката. Първият етап дава възможност на всеки да номинира до трима кандидати във всяка категория на наградите. На втория етап се гласува за най-популярните номинации сред онези, които отговарят на условията за участие. Победителите във всяка категория ще са българските кандидати за награди на Еврокон 2022. Припомняме, че миналата година България успя да спечели цели три награди (едната по право) и се надяваме да подобрим постижението тази година.

Тазгодишният екип отново е изцяло от доброволци.

Синтезирана информация има и в нашия Фейсбук пост, който ще се радваме да споделите: https://www.facebook.com/fandombgorg/posts/1333023363776837

Очаквайте скоро и официалния прес рилийз с всички подробности, когато отворим платформата за номиниране по-късно тази седмица. Тогава ще обявим и детайлите по процеса и сроковете. Ще се радваме да подкрепите процеса като номинирате заслужили български творци и творби, като участвате в гласуването на втория етап и преди всичко – като популяризирате инициативата с цел да достигне до възможно най-много фенове. Силно българско представяне на европейските фантастични събития и повече видимост към процеса на номинациите според нас е от значение за това повече хора в България да говорят за фантастика и да я творят в различни медии и жанрове. Разчитаме на вас!

Насреща сме за всякакви въпроси.

Сърдечни поздрави,

Екипът на Българските номинации за наградите Еврокон 2022

*

За ежегодните конвенти Еврокон може да прочетете тук:

http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%82_%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BD

През 2004 г. двадесет и шестият конвент се провежда в Пловдив, а тазгодишният Еврокон ще се проведе от 7 до 10.04 в Люксембург.

Списък а лауреатите на наградите Еврокон може да се види тук:

http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%9D%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0_%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BD

Същата страница съдържа и списък на българите, носители на наградите Еврокон. Първият наш лауреат, от преди почти полови век, през 1976 г. е Любен Дилов. Любомир Николов печели два пъти – през 1986 г. за романа „Червей под есенен вятър“ (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%B9_%D0%BF%D0%BE%D0%B4_%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D0%B2%D1%8F%D1%82%D1%8A%D1%80) и през 2008 г. за най-добър преводач.

Обръщение на организаторите на Еврокон 2022 може да се види тук:

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, Литературен конкурс, научна фантастика, фентъзи, science fiction

Bulgarian SFF Panorama in the Romanian on-line magazine Galaxia 42


Please try to make a brief introduction on Bulgarian SF history.

There is a debate which is the first Bulgarian SF work.

Probably the best-known candidate is Bulgarian mainstream writer Ivan Vazov (Иван Вазов; 1850-1921) with his story “The Last Day of the XX century” („Последният ден на ХХ век“; 1899) where, as the title suggests, he described a prosperous Bulgaria hundred years in the future. Furthermore, he wrote a poem “In the Kingdom of the Fairies” („В царството на самодивите“; 1884) that could easily be called a fantasy.

The second contender is the mysterious author of Veda Slovena („Веда Словена“; 1874-1881). Originally published by Stephan Verkovich (Стефан Веркович; 1821-1893) as folk tales from the Rhodope Mountains area, collected by Ivan Gologanov (Иван Гологанов; 1839-1895) over a period of twelve years. Gologanov worked as a teacher in that area. The content of the book, describing pagan gods and pre-Islamic/pre-Christian myths, cast doubts about its authenticity. Today many scientists consider it a literary hoax, written by Gologanov himself.

Some people think Svetoslav Minkov (Светослав Минков; 1902-1966) was the first Bulgarian SF writer because of his fantastic and diabolic works from the 1920s. He certainly started the Bulgarian horror genre. Minkov was also a co-founder, together with Vladimir Polyanov (Владимир Полянов; 1899-1988) of Argus (“Аргус”; 1922), the first publishing house in the world specialized exclusively in speculative fiction.

Finally, there is the great body of Bulgarian folk tales, but those are usually considered precursors of the fantastic genre. In the end, it doesn’t really matter if SF&F started a decade earlier or later; all the candidates for the title of the first Bulgarian SF&F writer contributed to the rich and diverse genre that we all love so much today.

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, литература, Literature, фантастина живопис, фентъзи, science fiction

In memoriam: Александър Карапанчев (1951-2021)


Вчера българската фантастика осиротя със загубата на един от доайените си – напусна ни Александър Карапанчев. За него може да се каже много и голяма част от българските фантасти му е длъжна (ние с Киро също – той редактира нашия сборник в изд. „Аргус“).

По-надолу копирам представянето му на страницата на софийския клуб за фантастика, евристика и прогностика „Иван Ефремов“ (вероятно писано от Атанас П. Славов), защото е трудно да се каже по-добре:

„Александър Карапанчев е роден по случай Шести септември през 1951 (тогава датата още не се е чествала, сега грешката е поправена). Съответно Сандро Георгиев, както понякога се подписва, не умее да разделя, за да владее. Предпочита действие събиране. Завършва турска филология и е не по-малко търпелив. Смята текста за брашнен чувал – винаги има какво да изтупаш. Затова само той си знае какво е написал и кога ще го предложи за печат. Времето за него е нещо временно. Все пак нещичко са успели да му публикуват на руски, немски, английски и даже български. Като автор – мечта за всеки редактор. Като редактор – мечта за всеки добър автор.

Работил е в първото профилирано списание за фантастика “ФЕП”, първите частни НФ издателства “Ролис” и “Орфия”, а сега копае в издателство “Аргус”и “ЕГИ”. Съставител и редактор е на първия демократичен сборник “Нова българска фантастика’ 91” и антологията “Чудни хоризонти”, която през август миналата година отнесе 4 номинации и две награди на Европейския конгрес по фантастика. Най-после през 2002 година издаде и авторски сборник: “В епохата на УНИМО” Хоби: минерали, кулинарни книги, хубави спомени.“

Повече за Сашо Карапанчев може да се прочете тук:

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2

Библиография:

http://sfbg.us/person/books/Aleksandyr_Karapanchev

Той поддържаше и „електронно литературно списание“ във форума на клуба:

http://sf-sofia.com/phpbb3/viewtopic.php?f=7&t=26701

http://sf-sofia.com/phpbb3/viewtopic.php?f=7&t=27070

http://sf-sofia.com/phpbb3/viewtopic.php?f=7&t=27582

http://sf-sofia.com/phpbb3/viewtopic.php?f=7&t=26798

Колонка в Трубадурите:

https://www.google.com/imgres?imgurl=https%3A%2F%2Ftrubadurs.com%2Fwp-content%2Fuploads%2F2016%2F11%2Ffeatured-%25D0%25A1%25D0%25B2%25D0%25B5%25D1%2582%25D0%25BE%25D1%2581%25D0%25BB%25D0%25B0%25D0%25B2-%25D0%259C%25D0%25B8%25D0%25BD%25D0%25BA%25D0%25BE%25D0%25B2-%25D0%25BF%25D0%25BE%25D1%2580%25D1%2582%25D1%2580%25D0%25B5%25D1%2582-%25D0%25BE%25D1%2582-%25D0%259A%25D0%25B8%25D1%2580%25D0%25B8%25D0%25BB-%25D0%25A6%25D0%25BE%25D0%25BD%25D0%25B5%25D0%25B2.jpg&imgrefurl=https%3A%2F%2Ftrubadurs.com%2Ftag%2Fkolonkata-na-aleksandar-karapanchev%2F&tbnid=WVn1vADzAoSvkM&vet=12ahUKEwjxu-2n05z0AhVOnKQKHcUTDU4QMygeegUIARDSAQ..i&docid=kB1KHAFIg4RZzM&w=620&h=315&itg=1&q=%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80%20%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2&client=firefox-b-d&ved=2ahUKEwjxu-2n05z0AhVOnKQKHcUTDU4QMygeegUIARDSAQ

Интервю с него:

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, литература, научна фантастика, Literature, фентъзи, science fiction

Нов литературен конкурс: „Изгревът на следващото“ (срок 30.11.2021)


От тук: https://choveshkata.net/blog/?p=8772#comment-144946

Живеем в свят, където буквалните, механични екстраполации на съвременните тенденции пораждат усещане за предстоящи катастрофи.

Взети заедно, те се опитват да оправдаят очакването за непреодолим перманентен разпад (почти като перманентната революция на председателя Мао 🙂 ). Повечето писани днес антиутопии са резултат на трудолюбие, а не на творческо въображение. Те са призвани да обяснят отпуснатите ръце и безразличието с единствения аргумент, че утре нещата ще бъдат по-зле.

Неслучайно хиляди талантливи писатели, художници и кинотворци изградиха внушителни визии на такова мрачно бъдеще, с които едва ли не го „узакониха“. Но това всъщност не e нищо повече от ответна реакция на Изкуството, каквато то е правило досега през цялата човешка история! Убедени сме, че фантастиката трябва да продължи по-нататък, да не забравя пионерското си проникване в територията на истински новото.

~

Някога фантастиката започна като израз на търсещата младa енергия, на интелектуалната храброст, като експлозия на въображението и откривателството.

Днес истинската интелектуална смелост и сила на творческия талант е в търсенето на формите за Изхода.

Смелостта да допуснеш, че Човешкият дух е в състояние да намери пътя си към по-високото ниво,
интелектът да си го представиш
и талантът да го защитиш художествено.
Без готови идеологии, митологеми и религиозни догми!

Какво е решението на задачата, наречена „Кризисно съвремие“?

Какво е решението, което води до по-висше състояние на ЧоВечността и Човечеството, към бъдеще, в което ЧоВечният Разум е надрасъл безчовечното невежество?

Какво е решението, което ще създаде свят, в който науките и технологиите ще се развиват, за да расте качеството на Човека, а не богатствата на единици?

Какво е решението, което ще избегне застиналите утопиянства, където позьори с бели хитони рецитират един на друг надути речи?

~

Конкурсът „Изгревът на следващото“ очаква истории, посветени на това търсене. Произведения, които с художествен талант и моделираща сила защитават нови светове от този вид по един от следните два начина:

  • По спиралата към следващото: Съдби на индивиди и общества, търсещи изхода от съвременното кризисно състояние на света ни; образи на учени, мислители и обикновени хора, напипващи в мрака на неизвестното пътищата към тази цел; приключения на личности, въвлечени в такъв спирален процес и постепенно осъзнаващи смисъла му.
  • Визии на следващото: Изграждане на образи, възникнали в нашето съвремие, но носещи белезите на новото, притежаващи вътрешна свобода; образи на групи и общества, постигнали белези на следващото, без ескейпизъм, фанатизъм и аскетизъм. Хуманитарни технологии, водещи до освобождаване от опредметяването, разкриващи етическите и интелектуалните ресурси на ЧоВечното. Непротиворечиви и реалистично обрисувани общества на бъдещето, в които всяка личност е пълноценно разгърната и осъществена, без да зависи или да бъде притежавана от друга.

Приемливи са всички жанрове – достатъчно е текстовете да засягат поне една от горните две теми. Ако примерите в тях ви звучат твърде ограничаващо, приемете ги като насоки. Същественото е сюжетите ви да предлагат решения и надежда, а основните ви герои да ви вдъхновяват с отношението си към света и отношенията си с другите.

Очакваме вашите завършени романи на адрес: poslednorog -в- gmail -точка- com.

Приемат се до три ръкописа от автор. Съавторствата се броят като половин, третина, четвъртина и пр. ръкопис, според броя на участващите автори.

За всеки ръкопис ни пратете следните файлове:

1) пълният текст на романа;

2) един общ файл с откъси, които включват:
– началото на романа – до 10 станд. стр. (18 000 знака);
– финала на романа – до 10 станд. стр.;
– една сцена, която ви е любима – до 10 станд. стр.

3) (само по ваше желание) резюме/синопсис в рамките на 2 страници.

Запишете файловете в някой от форматите ODT, DOC, DOCX или RTF. Направете ги анонимни. Личната си информация – име, възраст, град, държава – напишете отделно, в самия имейл.

Допускат се и вече публикувани романи, стига да:

1) са изчерпани – напълно или почти;

2) имате разрешение за евентуалното им преиздаване.

Всички текстове ще бъдат оценявани анонимно от журито ни. Най-високо класираният ръкопис ще бъде редактиран, издаден и разпространяван от Човешката библиотека и Тера Фантазия. Авторът му получава процент от всички бъдещи тиражи (или приходи), който отговаря на мисията ни за достойно възнаграждение на творците. (Точният процент за автора се изчислява, когато книгата е готова за издаване – понеже зависи от работата, която всеки участник в творческия екип е свършил – но никога не пада под 18%.)

Запазваме си правото да:

  • не наградим нито един ръкопис;
  • наградим повече от един ръкопис.

Краен срок за изпращане: 30 ноември 2021 г.

Следете този запис за промени в условията.

~

Произведения-ориентири

Български:
Отличените разкази от предните три издания на конкурса, публикувани в алманасите „ФантАstika 2018“, „ФантАstika 2019-20“ и предстоящия „ФантАstika 2021“
„Трогателна екзекуция“ – Емил Манов
„Невероятната Марта“, „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“ – Величка Настрадинова
„Пълноземие“, „Слънце недосегаемо“, „Десет на минус девета“ – Николай Теллалов
„Дивна“, „Момичето от квартала“ – Светлини сред сенките
„Ортодокс“ – Григор Гачев

Преводни:
„Уменията на Ксанаду“ – Теодор Стърджън
„Падналите богове“ – Дейвид Зиндел
„Мъглявината Андромеда“ и „Часът на Бика“ – Иван Ефремов
„Еон“ и „Вечност“ (главите за Аксисград); „Радиото на Дарвин“ – Грег Беър
Трилогията „Марс“ – Ким Стенли Робинсън
„Далечната планета“ – А. и Б. Стругацки
„Битие“ – Дейвид Брин

Непреведени:
„Полдень, XXII век“ – А. и Б. Стругацки
„Тигр проводит вас до гаража“ – Сергей Другаль
Останалите две части от A Requiem for Homo Sapiens на Дейвид Зиндел: The Wild и War in Heaven
Earth – David Brin
2312; Three Californias Triptych – Kim Stanley Robinson
Seveneves; Anathem – Neal Stephenson
Darwin’s Children – Greg Bear
Поредицата Heartstrikers – Rachel Aaron

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, фентъзи, science fiction

Лауреати на наградите Еврокон 2021 (три за България!)


Във Фюджи (Италия) бяха обявени лауреатите на ежегодните награди на Европейското дружество на любителите на фантастиката Еврокон за 2021 година:

Най-добър художник – Игор Баранко / Игорь Баранько (Украйна)

Най-добър писател – Виктор Пелевин / Виктор Пелевин (Русия)

Най-добър издател – поделена е между: Azbooka / Азбука (Русия); Щрига (Хорватия); Colibri (България)

Най-добър популяризатор – Vanja Kranjčević (Хърватия)

Най-добро списание – двама победителя: Mir Fantastiki / Мир фантастики (Русия); Helion (Румъния)

Най-добър преводач – Serhiy Legeza / Сергій Легеза (Украйна)

Най-добро художествено произведение – Корицата на книгата „L’Héliotrope“ от Vaderetro (Франция)

Най-добро художествено произведение – Радек Рак – Baśń или wężowym sercu albo wtóre słowo или Jakóbie Szeli (Полша)

Най-добра постановка – Руска киберпанк ферма / Руска кибердеревня (Русия)

Най-добър фензин – Galaxy 42 # 4 (Румъния)

Най-добро произведение за деца – „Приключение в Долната земя. Коледари срещу Hallus Beasts “от Елена Павлова (България)

Най-добро мрежова публикация – Декамерон 2020, истории от karantene (Хърватия)

Награди Chrysalis (за дебют):

Анна Забини (Австрия)

Ирена Първанова (България)

Хелън Коркоран (Ирландия)

Ромина Брагион (Италия)

Cosimo Suglia (Люксембург)

Михаил Ковба / Михаил Ковба (Русия)

Bianca Sol (Румъния)

Влад Сорд / Влад Сорд (Украйна)

Жан-Мишел Ре (Франция)

Chiara Pumper (Хърватия)

Драгич Рабренович (Черна гора)

Сара Енгстрьом (Швеция)

Честито на победителите, особено на българските!

Информацията е от тук: https://fantlab.ru/blogarticle73512

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, фантастина живопис, фентъзи, science fiction

Поздрави от “Човешката библиотека”!


Честит ни празник на славянската писменост! ^_^

С панорама на детската литература Човешката библиотека пожелава вдъхновени, дръзки, но висококачествени книжовни занимания с подплатена смелост и любящо сърце. 15+ книги за 15-ата годишнина на ЧоБи!

Предвкусвайки Първи юни, сме приготвили палитра от книги, подходящи за деца; писани от деца и младежи или вълнуващи се от проблемите на децата.

Хроники на глухарчетата“ е най-новата рожба на казанлъшкия младежки клуб „Светлини сред сенките“ и трийсет и пета книга в поредица „Човешката библиотека“. Разкрива ни пред какви изпитания са изправени подрастващите особено от 13 март 2020 г. насам. Повестта е в стихотворна форма с лирически отклонения, но се чете гладко като проза. За почитателите на този стил препоръчваме и „Момичето от квартала“ на дейния колективен автор.

– Сборникът с разкази „По пътя към…“ на Георги Атанасов с илюстрации от Мел е с нов тираж като топло хлебче. 🙂

Мина и тайната на магиите“ на Весела Фламбурари е самодостатъчният завършек на засмяна романова трилогия, който плете и разплита порастването, отношенията с майката, с бащата, ако ги има родителите; набляга на ценността на всяко създание за преборването на трудностите и ни потапя в природни цветове и вкусове на чудни гозби, подправени с омайни български слова.

– Трилогията „Аурелион – вечният баланс: Монетата; Храмът; Демони на „Светлини сред сенките“ също се занимава с родителството и ни радва с хумор въпреки наболелите теми от обществено значение.

Дивна“, отново роман на Светлинките, също дълбае в съдбините на хората в обществото и не изпуска от поглед екологичната нишка.

Зелени разкази (ама наистина)“ е подобаващо разнообразен калейдоскоп за опазването на природата. Антология, в която… има… всичко.

– Повестта „Черният куфар“ на Християн Трифонов е самата свобода на селското дете в близост до Майката Земя, с буден приключенски дух и естествено влечение към лакомства. 🙂

– Корените ни теглят и към повестта „Невидена река“ на Мирослав Моравски – синестетично музикално преживяване, в което четем музиката, чуваме историята, също така виждаме героите, без непременно да са пред нас или да отговарят на бройката, която виждаме на сцената.

– Моро Миро е неизменно свързан и с романа „Непоискано добро“ на „Светлини сред сенките“ – да не каже някой, че в Човешката библиотека няма антиутопия, в две части.

– Друг земно-космически сюжет се развива в усмихнатата повест „Харт“ на Момчил Даскалов, с първообрази от нашия свят тук и сега.

– Същото, но и бъдното, важи и за романа „Ортодокс“ на Григор Гачев (книгите ни със забавни, инатливи вундеркиндчета и деца с особено силно изявено лично мнение са доста) със завишени нива на шахматосване.

Разкажи ми приказка“, Мел, продължава да ни разхожда из приказни светове дори на терасата.

„Бленуващите кристали“ на Теодор Стърджън е сгъстен трилър, който ни връща към началата.

За пълен набор от хартиени и електронни книги на Човешката библиотека заповядайте тук: https://choveshkata.net/blog/?page_id=13. Не всички са на фантастична тематика, но (почти) всички се занимават с добруването на Земята. За нас е важно да ползваме рециклирана хартия. Електронните издания, вкл. змейовете, драконите, слънцата, заклинанията, скорпионите, пентаграмите, шахтите, игрите, алманасите и пр., се заплащат по лична преценка и се разпространяват без дигитални защити. Еднорозите и песните са с пари :D. За спасяванията и докосванията не коментирам.

Другото важно съобщение, при това със срок 30 май, е призив за изпращане на нашенски номинации за Еврокон 2021. Двете известия нямат нищо общо помежду си, защото от празничния списък само Пътят и Харт могат да бъдат номинирани ;). Да не се объркате в ентусиазма си.

Третото съобщение е просто новина 🙂
С клуб „Абордаж“, Trouble Bakers, авокади, алоета, още бебешки растения и всички дарители на книги и средства дружно събрахме 1605 лв. за проект „Светло бъдеще за черните лешояди“ (картали) на http://fwff.org/BG. Книгите, които останаха, бяха приютени от народно читалище „Тротоара 2000“, а ЧОУ „Izzi Science for Kids“ ще осинови растения.

Поздрави, подвизи, позиви,
Христина

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, Literature, фентъзи, poetry, science fiction

Български номинации за Еврокон 2021


От 22 до 30.05 се събират номинации за европейските награди за фантастика, известни като Еврокон.

Категориите са общо 14 и в тях могат да се номинират писатели, поети, художници, издатели, преводачи, литературни произведения, списания, комикси, видео игри, музика, филми, фестивали, изложби и разнообразни други проявления в областта на фантастичното изкуство.

Еврокон е ежегоден фестивал за фантастика в Европа и се провежда от 1972 година. Събитието е съпътствано от изложения на фантастична литература и изкуство, а по време на официалното му закриване се връчват Европейските награди за научна фантастика. Български номинации са печелили награди от Еврокон и това е един от най-добрите начини за популяризиране на родната фантастика пред европейската публика. През 2004 година Еврокон се проведе в България, а тази година изданието ще се проведе от 15 до 18 юли във Фиуджи, Италия.

Можете да изпратите своите предложения за номинации на сайта на Инициатива ФендъмBG, която организира процеса: https://fandombg.org/eurocon/

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, литература, научна фантастика, фентъзи, poetry, science fiction

Разговор с писателя Янчо Чолаков в “Литературен вестник”: Фантастичното все по-малко ще бъде възприемано като жанрова характеристика


В бр. 15 за 2021 г. е публикувано интервю с българският писатал-фантаст и по-скоро изобщо писател Янчо Чолаков от Бургас.

– Преди две години издадохте повестта „Прояснение“, в която описвате бъдещ свят, в който, медицината, както и днес, не може да помага на хората. Разкажете малко повече за вашата книга?

– От такава анотация човек ще остане с впечатление, че „Прояснение“ се занимава с еволюцията на болестите, ведно с тази на човешката раса. А там става дума за друго: що е ЗАБОЛЯВАНЕ, какво ни разболява, до каква степен някой друг може да ни помогне, можем ли изобщо някак да си помогнем сами? Какви митологеми се заформят в публичното пространство и се загнездват в главите ни? Премиерата на книгата буквално съвпадна с тази на пандемията… Точно това обстоятелство бе причина текстът й да бъде публикуван в продължение на близо шест месеца върху страниците на българския вестник в Чикаго, защото темата стана господстваща в световен мащаб, а „Прояснение“ разгръща, с малко неочаквани и донякъде агресивни художествени средства, действителните измерения на БОЛЕСТТА като масово явление – природни, психически, семейни, социални. Тръгвайки от един съвсем частен случай, тя ни разказва за нарушената хармония, доведена до пълна невъзможност да бъде възстановена.

Цялото интервю може да прочетете тук:

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, Literature, фентъзи, science fiction

Литературен конкурс „Агоп Мелконян 2021“


Електронно списание „Сборище на трубадури“ и семейство Мелконян за десета година (https://trubadurs.com/category/contests/konkurs-agop-melkonyan/) обявяват конкурс за кратък фантастичен разказ по повод годишнина от рождението на Агоп Мелконян.

Литературен конкурс „Агоп Мелконян 2021“

Електронно списание „Сборище на трубадури“ и семейство Мелконян за десета година (https://trubadurs.com/category/contests/konkurs-agop-melkonyan/) обявяват конкурс за кратък фантастичен разказ по повод годишнина от рождението на Агоп Мелконян.

Срокът за изпращане на разказите е от 10 март 2021 г. до 24:00 ч. на 12 април 2021 г.

Очакваме разказите ви в обем до 3600 думи, написани на кирилица, шрифт Times New Roman или Courier, размер на шрифта 12, във формат .odt, .doc, .docx или .rtf.

Жанр и форма: Литература на идеите във всички класически и модерни поджанрове на фантастиката (научна фантастика, фентъзи, ужаси, ню уиърд, приказен реализъм и т.н., включително и жанрово преливане). Оценяваме литературните и идейните качества на творбата. Приветстваме различни повествователни стилове в рамките на обема.

Разказите трябва да са на български език. Разкази на чужд език могат да бъдат изпращани, но организаторите не гарантират, че могат да осигурят навременен и качествен превод, така че творбата да се състезава наравно с останалите в конкурса. В този смисъл преводът остава задължение на участника.

Брой творби: Допуска се един разказ от автор.

Пълните условия могат да се прочетат на страницата на конкурса в електронното списание „Трубадури“:

https://trubadurs.com/2021/03/10/konkurs-agop-melkonyan-2021/

Успех на участниците!

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, Литературен конкурс, алтернативна история, киберпънк, криптоистория, литература, научна фантастика, Literature, фантастина живопис, фентъзи, science fiction

Българска фантастика в чужбина: статии за автори на български комикси в Русия


Статии звездите на източноевропейския комикс се появиха в Фантлаб:

– Никифор Русков: https://fantlab.ru/blogarticle70889

– Борис Димовски: https://fantlab.ru/blogarticle70797

– Петър Станимиров: https://fantlab.ru/blogarticle70744

Има и за други автори, например за полската писателка и художникккШарлота Павел: https://fantlab.ru/blogarticle70807

Техен автор е Алексей Грибанов, известен под псевдонима Вертер де Гёте (https://fantlab.ru/user6585). За него съм писал и преди, той често представя писатели от България. Ето още няколко негови статии за творчеството на Николай Райнов: https://fantlab.ru/blogarticle69403, https://fantlab.ru/user6585/blogpage3 и на Елин Пелин: https://fantlab.ru/blogarticle69533

А ФантЛаб е руски ресурс за фантастика, подобен на уикито за българска фантастика, поддържано от Григор Гачев: bgf.zavinagi.org

Смятам, че тези представяния на български автори на комикси са важни, защото визуалността на комиксите ги прави по-достъпни в сравнение с „нормалната“ литература, а оскъдните им текстове често са разбираеми за носителите на други славянски езици дори без превод.

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, литература, научна фантастика, Literature, фантастина живопис, фентъзи, science fiction