Category Archives: фантастина живопис

Нова научнопопулярна статия: какво да очакваме от новия космически телескоп или опит за предсказване на предстоящите му открития (и микроразкази)


В бр. 8 на сп. „Осем“ излезе моя нова научнопопулярна статия, озаглавена „Прозорец към небето“.

Никой не знае за какво е мечтаел Галилео, когато е превърнал далекогледа в телескоп, насочвайки го към небето. А какви ли открития очакват астрономите от новия космически телескоп „Джеймс Уеб“?

Останалото може да прочетете в списанието.

В същия брой публикуваха и няколко микроразказчета. Свързва ги общата тема: как щяха да започват някои велики научно-фантастични романи, ако бяха написани от българи?

Leave a comment

Filed under alternate history, alternative history, Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, алтернативна история, астрономия, космонавтика, литература, наука, научна фантастика, Literature, фантастина живопис, science

Български комикси в Щатите: художникът Айхан Хайрула и неговият графичен роман „Swordsmith Assassin“


На 4.юли в художествената галерия на ул. „Шипка 6“ в София се открива изложба на ардинския художник на комикси Айхан Хайрула.

Повече за него и за изложбата може да прочетете тук:

http://www.novjivot.info/2022/06/21/%d0%b0%d0%b9%d1%85%d0%b0%d0%bd-%d1%85%d0%b0%d0%b9%d1%80%d1%83%d0%bb%d0%b0-%d0%be%d1%82-%d0%b0%d1%80%d0%b4%d0%b8%d0%bd%d0%be-%d1%81%d0%b5-%d0%bd%d0%b0%d1%80%d0%b5%d0%b6%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d1%80%d0%b5/

А част от графичния роман може да видите тук:

http://www.novjivot.info/2022/06/21/%d0%b0%d0%b9%d1%85%d0%b0%d0%bd-%d1%85%d0%b0%d0%b9%d1%80%d1%83%d0%bb%d0%b0-%d0%be%d1%82-%d0%b0%d1%80%d0%b4%d0%b8%d0%bd%d0%be-%d1%81%d0%b5-%d0%bd%d0%b0%d1%80%d0%b5%d0%b6%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d1%80%d0%b5/

Успех!

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, комикси, литература, научна фантастика, фантастина живопис, science fiction

Български номинации за наградите Еврокон 2022


Днес бяха обявени българските номинации за наградите на европейското дружество за фантастика. Пълният списък може да се види тук: https://fandombg.org/eurocon/2022/

Честито на номинираните!

Подкастът за българска фантастика, който правя (https://www.youtube.com/watch?v=O-QV3smqS1A&list=PLo3b4R_lZDshq52RPQ51uT7Kc92crxY5D), влезе в краткия списък, но не спечели номинация. Благодаря на феновете, които са го предложили и гласували за него!

Списък с моите собствени гласове може да се види тук: https://valio98.blog.bg/izkustvo/2022/02/10/moiat-izbor-za-bylgarskite-nominacii-za-nagradite-bezevronak.1802879

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, фантастина живопис, фентъзи, science fiction

Започва изборът на български номинации за наградите Еврокон 2022!


Номинирайте любими български творци, творби и популяризатори за Европейските награди за фантастика – Еврокон 2022

За поредна година България отново ще изпрати своите номинации за наградите на Европейската общност за научна фантастика (ESFS), които се връчват на мащабния фестивал Еврокон 2022.

Избирането на финалните номинации ще премине през два етапа – номиниране и гласуване, в които всеки желаещ може да се включи. 

Номинирайте до 18 февруари

До 18 февруари всеки може да изпрати свои предложения за български номинации в категориите за наградите Еврокон. Това са творци и произведения в различни сфери на изкуството от жанровете фентъзи, фантастика, хорър, магически реализъм и всички техни разклонения.

Във всяка категория може да се изпратят до 3 (три) номинации. Тази година подредбата е от значение и най-високо поставената номинация получава най-много точки. Финалните точки от този етап се смятат на база индивидуалната подредба от всеки номиниращ, както и от броя хора, изпратили номинацията.

Категориите са общо 14 и в тях могат да се номинират писатели, поети, художници, издатели, преводачи, литературни произведения, списания, комикси, музика, филми, изложби и разнообразни други проявления в областта на фантастичното изкуство. 

Вторият етап ще започне на 22 февруари, когато за отворено гласуване ще преминат само най-подкрепяните номинации. Всички фантастични фенове ще могат да изберат чрез своя вот във всяка категория кандидата с най-голям шанс да спечели награда за България на фестивала.

За Еврокон и българското участие

Еврокон е ежегоден фестивал за фантастика в Европа и се провежда от 1972 година. Събитието е съпътствано от изложения на фантастична литература и изкуство, а по време на официалното му закриване се връчват Европейските награди за научна фантастика, от ESFS.

Тази година фестивалът има 50-годишен юбилей и ще се проведе в рамките на традиционния Люкскон (Luxcon). Мястото на събитието е Дюделанж, Люксембург, а датите са 7 до 10 април 2022 г.

Български номинации са печелили множество награди от Еврокон и това е един от най-добрите начини за популяризиране на родната фантастика пред европейската публика. Първата такава награда е от далечната 1976 г. в категорията за писатели, присъдена на Любен Дилов. През 2004 година Еврокон се проведе в България. Сред почетните гости бяха Робърт Шекли и Анджей Сапковски.

Екипът, който тази година организира избирането на българските номинации за Еврокон, се състои изцяло от доброволци. Основната цел е да администрира процеса и подсигури, че номинациите на България отговарят на правилата на Европейската общност за научна фантастика.

Номинирайте сега любими творци и произведения в различни сфери на фантастичното изкуство на сайта на българските номинации за Еврокон 2022 (https://fandombg.org/eurocon/2022/).

Повече информация може да намерите и във фейсбук страницата на Инициатива ФендъмBG (https://www.facebook.com/fandombgorg/).


* * *

Моите персонални фаворити за номинациите може да видите тук:
https://valio98.blog.bg/izkustvo/2022/02/10/moiat-izbor-za-bylgarskite-nominacii-za-nagradite-bezevronak.1802879

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, Литературен конкурс, алтернативна история, киберпънк, литература, научна фантастика, horror, Literature, фантастина живопис, фентъзи, poetry, science fiction

Моят избор за българските номинации за наградите Безевронакон 2022


Категория: Най-добро литературно произведение

  1. „По лунните пътеки“, от Бойко Драскачев
    Трети том на космическа опера за първата лунна база на траките и какво става, когато пет столетия по-късно експедиция до Луната изпратена от Географското Дружество на Негово Величество Цар Иван Шишман намира нейните останки.
  2. „Изворът на белоногата“, от Бялка Н. Писалкова
    Страхотен фентъзи роман в средновековна България.
  3. „Свредел в горните слоеве на уранската атмосфера“, от Б. Р. Д. М. Капитанов
    Военна фантастика. Това казва всичко.

Категория: Най-добро художествено (арт) произведение

  1. Мустакът на Колю Фичето, от П. Г. Л. Говедаров.
    Епично алт-историческо платно за момента, в който първите български магьосници губят магическите си способности.
  2. Шаржове на български фантасти, от А. И. Фелтеров-Младши.
    Художникът е изобразил всичките четирима български писатели-фантасти, които са печелили наградата „Хюго“ в категорията за роман, в реалиите на техните най-известни произведения.
  3. Илюстрации към романа „С еполетите на дявола“, от А. и Б. Шмиргелови
    Черно-бели графики, които напълно предават ноарната атмосфера на произведението, принадлежащо към жанра прогресорска фантастика.

Категория: Най-добро представление

  1. „Тайната на 33 и 1/2 планета“, от театралната група „Криптата на «Ал. Невски»“, сценарист Ф. А. Л. Измишльотинов, режисьор Н. М. Поставанчев.
    Фантастична комедия с елементи на екзистенциален ужас.
  2. „Мигове до микроскопа“ Студия за документаРни филми „Боряна“, адаптиран сценарий Славека Птичева, режисура М. А. Н. Иванова
    Филм със забележително дълги сцени, разказващ за борбата между две колонии разумни прото-бактерии.
  3. „Понеделник сутрин“, сценарист Милойко Велков, режисьор Черньо Работников
    Художествен филм, маскиран като учебно помагало за трудовото ежедневие на редови магьосници и магьоснически от службата за астрална сигурност, отделение Корабостроителни Заводи – Русе.

Категория: Най-добър фензин

  1. „Фантасмагор“, издание на литературен кръжец „Тайната вечеря“
    Изключително фантасмагоричен.
  2. „Зелените ливади на София“, апокрифно издание на литературен клуб „Бюфета на парламАнта“
    Във фендъма цари убеждението, че е списван почти изключително от политици с дълбок интерес към жанра. Номинира се за тяхното невъобразимо и неограничено въображение.
  3. „Пирон и тесла“, издание на литературна група „Край тезгяха“
    Специализиран в жанрова литературна и кино критика.

Категория: Най-добро произведение за деца

  1. „7х7+8!“, от П. Р. О. Светова
    Под прикритието на фантастичен роман е скрит най-занимателния учебник по математика, който обяснява на децата по разбираем начин дори факториелната функция.
  2. „Петимата от Морето на бурите“, А. В. Фантазмов
    Юношеска приключенска книга за първата любов между сина на семейство космонавти и русалка от каменните лунни морета.
  3. „Малката магоьснакина от Черния кос“, от Иванчо И. Иванчов.
    Нов том от невероятните приключения на младата магьоснакиня Марийка.

Категория: Най-добра Интернет публикация, различна от фензин

  1. „Тестът“, аз
    Тестово попълване на формата за номиниране за една велика литературна награда, която ще остане неназована.
  2. „Тестът. 2“, пак аз
    Горното попълване е толкова добро, че го номинирам два пъти.
  3. „Тестът на З“, от А. З.
    Не, това не е трета номинация на същото попълване, а блогът на неизвестния критик А. Замаянов, в който той излага вижданията си за книги и събития (основно въображаеми) във фендъма (основно въображаем).

Категория: Най-добър писател

  1. А. К. Мукавянова
    За изГАждане на цялостни и убедително образи.
  2. Б. Т. Икономистова
    За революционно нова и убедителна икономическа система в нейните фентъзи романи.
  3. Е. К. Нютон-Айнщайн
    Това е псевдоним, истинското име на автора е неизвестно. За убедително описание на алтернативна физическа реалност с отрицателна скорост на светлината и намаляваща ентропия. Авторът вече получи две Нобелови награди по физика, редно е да го отличим и за фантастика.

Категория: Най-добър художник

  1. С. Е. Оплесканов
    За изящество на рисунъка.
  2. П. Е. Треперушев
    За въвеждане на нов стил във фантастичното изкуство, така наречената „трепереща ръка“.
  3. Бялка Чернова
    За оригинален подход към избора на цветова гама.

Категория: Най-добър издател

  1. У. С. Неграмоников
    За систематична редакторска работа с авторите (двама от които вече се самоубиха, трима се отказаха от писането, и по слухове един е преминал към монументално-фасадна живопис).
  2. А. Р. Шестолистов.
    За смелостта да издаде космическа опера от девет 600-странични тома.
  3. Н. Е. Плащанев.
    За щедростта му към авторите.

Категория: Най-добър популяризатор на фантастика

  1. Г. А. Нямов
    За чудесната реч, с която представи българските номинации на последния уърлдкон. Сред фендъма е популярно мнението, че благодарение на него те донесоха в къщи три статуетки.
  2. А. Замаянов
    Втора номинация, за популяризацията на измислените български автори в неговия блог.
  3. М. С. Кочева
    За упоритостта, с която прокарва българската фантастика с рогите напред.

Категория: Най-добро периодично издание

  1. Вестник „Където ни няма“
    За увереността, с която осведомяват читателите си за далечни фантастични събития.
  2. Списание „Където ни има“
    За умението да създават събития около себе си, а после да ги описват.
  3. Електронен бюлетин „Не знам, не чух, не видях“
    За оригинално название на новинарска страница.

Категория: Най-добър преводач

  1. K. Kl. M. Wsk#jh@g!er-Gaf*jh
    За чудесните преводи на българска фантастика на клинонски и вогонски.
  2. А. Р. Димитровски
    За няколко особено трудни превода на северномаДЕКонски и южносБЪРски.
  3. В. Н. Петров
    За новите преводи на Шекспир на български, след което англоезичният свят си го преведе обратно и го преиздаде наново, но като фантастика.

Категория: Награда за дебют

  1. „Следите остават“ от А. Б. Повтарянчев
    За оригиналния криминален сюжет.
  2. „Дяволчето Тюф“ от А. Б. Повтарянчев
    За оригинален герои.
  3. „ПравопиЗен реШник“ от Н. Ново-Новаков
    За свеж и оригнален поглед към българския език (вкл. правопис и граматика).

Категория: Гранд-майстор на фантастиката

  1. Ст. Мустакатов
    За оригинално писане на фантастика – с помощта на натопени в мастило мустаци.
  2. Цвятко Бояджиев
    За монументална фантастична живопис.
  3. Ж. Принтеров
    За издателска смелост.

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, Литературен конкурс, алтернативна история, криптоистория, литература, научна фантастика, Literature, фантастина живопис, фентъзи, science fiction

Bulgarian SFF Panorama in the Romanian on-line magazine Galaxia 42


Please try to make a brief introduction on Bulgarian SF history.

There is a debate which is the first Bulgarian SF work.

Probably the best-known candidate is Bulgarian mainstream writer Ivan Vazov (Иван Вазов; 1850-1921) with his story “The Last Day of the XX century” („Последният ден на ХХ век“; 1899) where, as the title suggests, he described a prosperous Bulgaria hundred years in the future. Furthermore, he wrote a poem “In the Kingdom of the Fairies” („В царството на самодивите“; 1884) that could easily be called a fantasy.

The second contender is the mysterious author of Veda Slovena („Веда Словена“; 1874-1881). Originally published by Stephan Verkovich (Стефан Веркович; 1821-1893) as folk tales from the Rhodope Mountains area, collected by Ivan Gologanov (Иван Гологанов; 1839-1895) over a period of twelve years. Gologanov worked as a teacher in that area. The content of the book, describing pagan gods and pre-Islamic/pre-Christian myths, cast doubts about its authenticity. Today many scientists consider it a literary hoax, written by Gologanov himself.

Some people think Svetoslav Minkov (Светослав Минков; 1902-1966) was the first Bulgarian SF writer because of his fantastic and diabolic works from the 1920s. He certainly started the Bulgarian horror genre. Minkov was also a co-founder, together with Vladimir Polyanov (Владимир Полянов; 1899-1988) of Argus (“Аргус”; 1922), the first publishing house in the world specialized exclusively in speculative fiction.

Finally, there is the great body of Bulgarian folk tales, but those are usually considered precursors of the fantastic genre. In the end, it doesn’t really matter if SF&F started a decade earlier or later; all the candidates for the title of the first Bulgarian SF&F writer contributed to the rich and diverse genre that we all love so much today.

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, литература, Literature, фантастина живопис, фентъзи, science fiction

Лауреати на наградите Еврокон 2021 (три за България!)


Във Фюджи (Италия) бяха обявени лауреатите на ежегодните награди на Европейското дружество на любителите на фантастиката Еврокон за 2021 година:

Най-добър художник – Игор Баранко / Игорь Баранько (Украйна)

Най-добър писател – Виктор Пелевин / Виктор Пелевин (Русия)

Най-добър издател – поделена е между: Azbooka / Азбука (Русия); Щрига (Хорватия); Colibri (България)

Най-добър популяризатор – Vanja Kranjčević (Хърватия)

Най-добро списание – двама победителя: Mir Fantastiki / Мир фантастики (Русия); Helion (Румъния)

Най-добър преводач – Serhiy Legeza / Сергій Легеза (Украйна)

Най-добро художествено произведение – Корицата на книгата „L’Héliotrope“ от Vaderetro (Франция)

Най-добро художествено произведение – Радек Рак – Baśń или wężowym sercu albo wtóre słowo или Jakóbie Szeli (Полша)

Най-добра постановка – Руска киберпанк ферма / Руска кибердеревня (Русия)

Най-добър фензин – Galaxy 42 # 4 (Румъния)

Най-добро произведение за деца – „Приключение в Долната земя. Коледари срещу Hallus Beasts “от Елена Павлова (България)

Най-добро мрежова публикация – Декамерон 2020, истории от karantene (Хърватия)

Награди Chrysalis (за дебют):

Анна Забини (Австрия)

Ирена Първанова (България)

Хелън Коркоран (Ирландия)

Ромина Брагион (Италия)

Cosimo Suglia (Люксембург)

Михаил Ковба / Михаил Ковба (Русия)

Bianca Sol (Румъния)

Влад Сорд / Влад Сорд (Украйна)

Жан-Мишел Ре (Франция)

Chiara Pumper (Хърватия)

Драгич Рабренович (Черна гора)

Сара Енгстрьом (Швеция)

Честито на победителите, особено на българските!

Информацията е от тук: https://fantlab.ru/blogarticle73512

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, фантастина живопис, фентъзи, science fiction

Литературен конкурс „Агоп Мелконян 2021“


Електронно списание „Сборище на трубадури“ и семейство Мелконян за десета година (https://trubadurs.com/category/contests/konkurs-agop-melkonyan/) обявяват конкурс за кратък фантастичен разказ по повод годишнина от рождението на Агоп Мелконян.

Литературен конкурс „Агоп Мелконян 2021“

Електронно списание „Сборище на трубадури“ и семейство Мелконян за десета година (https://trubadurs.com/category/contests/konkurs-agop-melkonyan/) обявяват конкурс за кратък фантастичен разказ по повод годишнина от рождението на Агоп Мелконян.

Срокът за изпращане на разказите е от 10 март 2021 г. до 24:00 ч. на 12 април 2021 г.

Очакваме разказите ви в обем до 3600 думи, написани на кирилица, шрифт Times New Roman или Courier, размер на шрифта 12, във формат .odt, .doc, .docx или .rtf.

Жанр и форма: Литература на идеите във всички класически и модерни поджанрове на фантастиката (научна фантастика, фентъзи, ужаси, ню уиърд, приказен реализъм и т.н., включително и жанрово преливане). Оценяваме литературните и идейните качества на творбата. Приветстваме различни повествователни стилове в рамките на обема.

Разказите трябва да са на български език. Разкази на чужд език могат да бъдат изпращани, но организаторите не гарантират, че могат да осигурят навременен и качествен превод, така че творбата да се състезава наравно с останалите в конкурса. В този смисъл преводът остава задължение на участника.

Брой творби: Допуска се един разказ от автор.

Пълните условия могат да се прочетат на страницата на конкурса в електронното списание „Трубадури“:

https://trubadurs.com/2021/03/10/konkurs-agop-melkonyan-2021/

Успех на участниците!

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, Литературен конкурс, алтернативна история, киберпънк, криптоистория, литература, научна фантастика, Literature, фантастина живопис, фентъзи, science fiction

Българска фантастика в чужбина: статии за автори на български комикси в Русия


Статии звездите на източноевропейския комикс се появиха в Фантлаб:

– Никифор Русков: https://fantlab.ru/blogarticle70889

– Борис Димовски: https://fantlab.ru/blogarticle70797

– Петър Станимиров: https://fantlab.ru/blogarticle70744

Има и за други автори, например за полската писателка и художникккШарлота Павел: https://fantlab.ru/blogarticle70807

Техен автор е Алексей Грибанов, известен под псевдонима Вертер де Гёте (https://fantlab.ru/user6585). За него съм писал и преди, той често представя писатели от България. Ето още няколко негови статии за творчеството на Николай Райнов: https://fantlab.ru/blogarticle69403, https://fantlab.ru/user6585/blogpage3 и на Елин Пелин: https://fantlab.ru/blogarticle69533

А ФантЛаб е руски ресурс за фантастика, подобен на уикито за българска фантастика, поддържано от Григор Гачев: bgf.zavinagi.org

Смятам, че тези представяния на български автори на комикси са важни, защото визуалността на комиксите ги прави по-достъпни в сравнение с „нормалната“ литература, а оскъдните им текстове често са разбираеми за носителите на други славянски езици дори без превод.

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, литература, научна фантастика, Literature, фантастина живопис, фентъзи, science fiction

Архивите са живи: Обява „СИМФОНИЯ НА ДАЛЕЧНИТЕ СЛЪНЦА“


Обява за аудио-видео… представление, шоу, спектакъл? от Петър Петров-Динев (1942-2001) – инженер-електроник, фен и активен деятел на клуб „Иван Ефремов“.

Повече за него може да научите тук:
http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%94%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%B2

Представете си долния текст, разпечатан с матричен принтер, на тънка кафеникава хартия, на която веднъж вече от другата страна е било печатано нещо. Шрифтът, разбира се, беше с фиксирам размер на буквите, затова сега подравняването не е каквото беше. Хартиената версия не е оцеляла, но един стар файл от ChiWriter успешно е прескочил пропастта между 5 и 1/4 инчовите дискети и твърдите дискове.

* * *

 

*
* * * * * * * * * * * *
* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *
* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *
*                                                                                                *
* С И М Ф О Н И Я Н А Д А Л Е Ч Н И Т Е С Л Ъ Н Ц А *
*                                                                                                *
* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *
* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *
* * * * * * * * * * * *
*

                           *                                                                                *
диорама на фантастична живопис и оригинални космически снимки
*

*
*
К Ъ Д Е : в Дома на Културата, * община “Средец”
(бивш Централен * Младежки Дом “Лиляна Димитрова”)
*          ул. “Кракра”, 4 етаж, 41 стая, КЛУБ ЗА ФАНТАСТИКА
*
К О Г А : 22.март.1993г. (понеделник)
от 18 часа и 30 минути.                                         *
*
К А К : вход само с пропуск, подписан от Айзък Азимов,
*         Артър Кларк или А. и Б. Стругацки. По изключение
пропуски има           *           право да издава и Клифърд Саймък.
*

*

 

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, научна фантастика, фантастина живопис, science fiction

Българска фантастика в чужбина: сборник с разкази на А. Мелконян, В. Настрадинова, А. Карапанчев и други на руски


„Электрические слезы“, съставител С. В. Тренгова:
https://fantlab.ru/edition240202
Историята с този сборник не е много ясна, но обикновено fantlab.ru са доста надежден източник, така че разпространявам новината.
Корицата е на Ст. Лефтеров:
https://data.fantlab.ru/images/editions/big/240202

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, литература, научна фантастика, фантастина живопис, science fiction

Размисли за литературния конкурс: „ИЗГРЕВЪТ НА СЛЕДВАЩОТО“ (обем до 6000 думи, срок 1.06.2018 г.). I


Целта на конкурса (обявата му с условиата може да видите тук: http://sf-sofia.com/forum/index.php?f=7&t=27350&rb_v=viewtopic) е да открие произведения, свързани с търсенето на оптимистично бъдеще.
Точно сега, по молба на един сайт, на който сътруднича с ревюта, чета книгата „Сапиенс – кратка история на човечеството“ (българският превод е на изд. Изток-Запад, 2016 г.). Книгата е интересна в контекста на конкурса, защото предлага – доколкото е възможно – обективен и лишен от пристрастия поглед на бъдещето, което човечеството, къде съзнателно, лъде – не съвсем, строи за себе си. Авторът Ювал Харари (статия за него в уикипедия: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AE%D0%B2%D0%B0%D0%BB_%D0%A5%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%80%D0%B8; лична страница: http://www.ynharari.com/) е израелски историк и популяризатор. В тази книга, или поне в първите ѝ шестдесетина страници, той защитава тезата, че човечеството е надмогнало периода, в който главните грижи са се свеждали до преодоляване на три основни проблема – глад, болести и война. От позицията си на историк Харари твърди, че безсилието пред тези три злини подхранва религията: почти през цялата история на човечеството единственото средство на обикновения човек за противодействие против тези нещастия е била божествената намеса, човек е бил практически безсилен пред тях и дори не ги е разбирал по друг начин, освен като естествено състояние на нещата. По-нататък авторът противопоставя прави обзор на съвременното състояние на човечеството и заключава, че до голяма степен тези злини са победени или поне, за разлика от преди, днес съществуват средства и възможности те да бъдат победени.
При това Харири далеч не гледа на света с розови очила и посочва интересни статистически факти в подкрепа на своето твърдение. Да, днес хора гладуват и сигурно ще продължават да гладуват. Но днес човечеството поне знае какво трябва да се направи за да ги ликвидира, и прави чест на автора, че той посочва: главните виновници за хуманитарните кризи като тези в Африка и Близкия Изток са политически – липсата на воля те да бъдат ликвидирани има икономически причини. Когато пише за болестите, Харири припомня, че грипната епидемия през 1918 г. е убила между 50 и 100 милиона души по целия свят. За сравнение, в Първата световна Война загиват около 40 милиона. А днес, въпреки много по-развитите комуникации, който лесно биха разнесли болестотворните бацили по всичко континенти, нито една от страшните епидемии, с които ни плашат новинарските емисии не е достигнала подобни мащаби. И накрая, за войната Харири отбелязва, че тя вече не е същата перманентна опасност, както по-рано. Съвременната ѝ реинкарнация, тероризмът, през 2010 г. е довел до смъртта на около 7700 души, а от диабет предизвикан от затлъстяване са починали над 3 милиона. Харири саркастично заключва, че за съвременния Американец или Европеец Кока-Кола е далеч по-опасна от която и да е терористична организация.
От свое име бих отбелязал, че за един университетски професор, дори в университета в Йерусалим, войните в Африка и Близкия Изток може и да не са толкова осезаеми, колкото за хората извън академичните среди, но признавам, че той е прав в едно: съвременните войни не са неизбежна необходимост за оцеляване, както е било примерно в Средновековието, когато често единственият начин да се оцелее е бил да се нападне съседната страна, да се избият жителите ѝ, и да се събере малкото жито, останало в житниците ѝ.
В контекста на конкурса „ИЗГРЕВЪТ НА СЛЕДВАЩОТО“ е по-интересна следващата част от книгата на Харири, в която той описва новите цели на човечеството: преодоляването на смъртта, постигането на щастие (за всички, и даром, разбира се) и обладаването на божествени, или по-скоро богоподобни сили и умения. Но веднага след като изрежда тези нови цели, той говори и за опасностите, свързани с постигането им.
Но за това – следващия път.

Leave a comment

Filed under Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, фантастина живопис, science fiction

Аудиофантастика на български


Подкастът (https://www.youtube.com/playlist?list=PLo3b4R_lZDshq52RPQ51uT7Kc92crxY5D), който обявих преди около три месеца (http://sf-sofia.com/forum/index.php?f=7&t=27316&rb_v=viewtopic) бавно се разраства.

Току що добавих нов разказ (https://www.youtube.com/watch?v=b0AUdI2hbkM) избран по повод на днешния рожден ден на Христо Пощаков. Да му е честото!

Предишните два епизода също излязоха по повод на юбилеи и това увеличи честота на публикациите над очакваното. Честно казано ще ми е трудно да поддържам такава честота на публикациите в бъдеще. А това е жалко, защото има още няколко хубави разказа, които “чакат”, но такива са реалностите.

Мисля, че още е рано за изводи, подкастът е твърде млад. Ще отбележа само, че за сега болшинството разкази бързо стигат около 50-70 изслушвания, и после бройката бавно нараства, като може да стигне и 200-300 за месец или два. Единственият “стар“ разказ има малко под 600 прослушвания за близо година и четири месеца.

Доколкото знам, тези числа са в рамките на типичните тиражи на българската фантастика, така че вероятно стигам до не много по-различна аудитория, отколкото и хартиените книги. Разликата е, че сме безплатно “издание” и производството не изисква финансови инвестиции, само време (което само по себе си също е дефицитно!). Разбира се, че броячът не следи доколко хората наистина са слушали, но и по купуването на книга не гарантира прочитането ѝ.

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, фантастина живопис, science fiction

THOUGHTS ABOUT THE SCIENCE FICTION (ENGLISH EDITION)


The free e-book is available at: https://valentindivanov.wordpress.com/thoughts-about-the-science-fiction-english-edition/

* * *

Brother(1) fan,

I used this address to readers in an editorial I wrote for the first and only issue of the Bulgarian newspaper Terra Fantastika all the way back in 1993. It was the first newspaper in my country, covering the speculative genre. Of course we intended to publish fiction, but that was not the main goal. I saw it as a publication about the SF&F, much more then of SF&F. Alas, the sales were low. Those were crazy times in my country, the political system had just changed a few years earlier and the reality exceeded even our most fantastic expectations.
Despite the fact that I write on occasion science fiction, at first and foremost I am a promoter and I prefer to enjoy and to study the genre. The latter is probably due to my curiosity; just like my day-time job to do astronomy research does. I was surprised to discover that I would rather spend my time revealing the ideas and exploring the words of others rather than to come up with ideas on my own. My second drive is to find ways to use science fiction as a tool to promote the natural sciences, in particular my favorite – the astronomy.
Those who know me won’t be surprised that most of the pieces I include here were written as part of my long-standing efforts to spread the word about the Bulgarian SF&F abroad. This is a companion to another similarly titled book that includes about two dozen essays written in Bulgarian. The materials in common between the two volumes is minimal, because most of the pieces in English were written directly in that language, and as much as I wanted, I simply don’t have enough the time to translate back and forth the non-overlapping essays.
There is very little non-fiction in Bulgaria about the SF&F. A few critical books were authored by Elka Konstantinova, Ognian Saparev and more recently Kamen Todorov. There is also a number of articles by Atanass P. Slavov (who invented the word fantastologia, e.g. science of the fantastic) scattered across various venues; these are still waiting to be collected in a single volume. Critique and non-fiction translated in other language almost don’t existent. As far as I know only Rady Radev has published some general reviews of the Bulgarian SF&F in Locus, in the latest incarnation of Amazing Storis, and he has a collection of non-fiction for sale on Amazon. There are also a few blog posts in English here and there from other authors.
The probability that any of the Bulgarian books that I review here would see print in translation is negligible and older works are not easily accessible even for readers who are proficient in Bulgarian. I am sure that in the future the translating tools will be able to deal with fiction (this may require no less than achieving an working artificial intelligence), but this day has not arrived yet. Therefore, I conscientiously adopted a more narrative style, sometime even providing a full synopsis of the reviewed works.
Obviously, I am a non-native English speaker and my writing needs editing. The pieces that have appeared in written or in some on-line publications have already been edited (and I make sure to mention the names of their editors in the short intros I have added to each chapter). However, this still leaves quite a large fraction of the book to rely only on my own language skills. To remedy this I conceived this project as a crowd-sourcing effort. I do not plan to charge money for for the book – the collection is distributed freely as an e-book. However, I intend to ask for your time and intellect: while reading, please mark any typos, grammatical or stylistic errors and send them to me. I prefer to work with doc file with corrections and suggestions in save-changes editing mode. In a year or whenever I receive enough (whatever that means) corrections, I will introduce them in a new edition. The names of all contributors will be mentioned. Thank you in advance!
Note that the hyperlinks were not updated for this publication and won’t be updated in the future either. The Internet is too much in flux to to keep up. Just google it! There is another reason that I consider more important, though – I want to preserve these essays in the form they were originally published. Some of them are nearly a decade old and as the time goes by they will be – hopefully – a living monument of sites that have perished in the cracks of the global network.
My two most important English language publications are missing for copyright reasons. The first is a statistical study of the speculative publication landscape by sub-genre, based on the regular presentations of new books in Locus Online. However, I included the foreword – I have written introductions for each essay in this book. The second piece is an a comparative essay on the Tiptree Jr and her contemporary from behind the Iran wall – the Bulgarian science fiction writer Zora Zagorska. It appeared in 2015 in the award winning anthology Letters to Tiptree. The foreword that explains the origin of that essay is also a part of this book.
Those who expect to find here a work of academic literary criticism might be disappointed. I lack the education to do that. Instead, I set a goal to bring the attention of wider, non-Bulgarian speaking audience to the speculative fiction of my country. This is more an introduction to the genre in Bulgarian, than anything else. The Bulgarian fiction dominates this volume, but I have not limited myself to it. Books from other countries that caught my attention are also reviewed. The essays are featured in chronological order, with a few exceptions.

Enjoy!

May 9 – June 11, 2017
Munch

 

(1) And sisters fans too, but back then I wasn’t thinking about that.

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, фантастина живопис, science fiction

ВЪВ ФОКУСА: ЯРЪК КОСМИСТ. Художникът Димитър ЯНКОВ навърши две по трийсет и пет


Гост-блогър: Александър КАРАПАНЧЕВ

*

Върти се, колело на паметта, върти се по-силно!

И без да съм познавач на румънската тема, мога спокойно да кажа: град Тимишоара на северната ни съседка е записан със златни букви (а, здравей, клише) в историята. Ако не в онази на царете или президентите, то – със стопроцентова сигурност! – в многобагрената история на въображението. Понеже тъкмо Тимишоара става домакин на Европейския конгрес на фантастиката през празнично светлия месец май на лето Господне 1994-то.

Тогава двайсет и четирима българи наехме чартърен автобус и след дълги погранични и попътни митарства се „приземихме“ в Тимишоарско. Помня, че някъде в дъното на тази кола се возеха симпатичните тийнейджърки Диляна и Юлияна и техният баща, художникът Димитър Янков. Тримата крепяха в ръцете си грижливо увити в амбалажна хартия картини – по-късно с тия десетина платна, искрящи от цветовете на фантазията му, Митко подреди миниизложба в царството на Еврокона, направи наистина отрадно впечатление и съвсем справедливо получи континенталната награда за живопис.

Но щом се настроихме на вълната „Разни отличия“, нека да продължим с нея.

Купи, звънки медали, грамоти със засукани подписи… През 1974 година в конкурса „Пространство, време, човек“, вдъхновен от московското списание „Техника – молодежи“, премерват талант 4000 творби на художници от цялата планета. Втора награда при тази изключително люта конкуренция спечелва – да, познахте – Димитър Янков. През 1975-а пък той „грабва“ лауреатски диплом от учредената в Киев надпревара под мотото „Светът на утрешния ден“. Тук се спирам за няколко мига, колкото да си задам въпроса: ей, къде изчезнахте вие, оптимистични и по човешки стоплени конкурси за мечти?

Картини от Димитър Янков можете да видите в неговата е-галерия – http://fs.choveshkata.net/index.php/%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2%E2%80%9C
А да те забележи и похвали самият космически първопроходец и колега живописец Алексей Леонов – това също е своего рода награда, нали? То се случва на Еврокон ’76 в Познан, където Димитър е занесъл седем картини. Тогава съветската знаменитост му отделя един час, за да разговарят „по душам“, и обсъжда с него различни творчески проблеми… Днес аз пак пътешествам из албума на Алексей Архипович: намирам работите му по-скоро техничарски, звучат ми като т.нар. фантастика на близкия прицел; комай не им достигат и дързък полет на въображението, и духовен огън, с каквито често се отличават платната на нашия човек Янков.

(И колко е смешно, че неотдавна една очилата заместник-министърка на БГ културата заяви, че у нас нямало художници фантасти?! Ха де, демокрацийо не само късогледа, ами и с дебели наочници…)

Впрочем нека подчертая, че всичката фактология в очерка ми е почерпана от извора – тоест от майстора на четката Димитър Янков, у когото гостувах през миналия август. Действително в моята журналистика предпочитам срещите на живо, които не може да замени никакво традиционно пощенско или имейлово общение. По-натам аз ще дам думата на Митко: така, както съм записвал неговите отговори у дома му (в Разград), а по-късно той е допълнил с няколко „електронни“ абзаца, отнели му малко повечко време за избистряне.

– – – – – – –

Бяха два чудесни дена в Разград – това колоритно селище, което от шест години се явява домакин на единствения в света фестивал на киселото мляко и което… С моя гид Димитър Янков посетихме разкошно уредената регионална библиотека и се разхождахме, обстрелвани от слънцето, сред останките на римския град Абритус. Там, между дяланите ослепително бели камъни с шарки мъх, аз си помислих как ожаднява и се изостря зрението, когато си в компанията на изявен художник. Но хайде вече да пристъпим към нашето „ударно“ интервю:

– Митко, опитвал ли си се някога да определиш своя художествен стил? Ще се наречеш ли например космист, мечтател, визионер или пък…?

– Не, не знам как да се нарека, а и не е много важно. Важното е този стил да въздейства, някой да го хареса, да приеме една по-друга естетика и нова сетивност, за момент да го изведе в друг свят.

– Да те попитам как се подготвяш, за да нарисуваш твоите яркоцветни картини, за които черно-бялата репродукция ще бъде равна почти на смърт?

– Творческият процес при мен не е особено сложен. Винаги имам безброй вътрешни визии. По-нататък следват два етапа: уравновесяване на композицията, при което изчиствам линията и формата до приемлива степен на прецизност; и балансиране на колорита в тоналности при избран някакъв основен цвят… После… е, после работя бавно по детайлите на платното.

Съзнателно търся елегантност на линиите и хармония в строежа на всяка композиция, но това не всякога се постига. Дълго преценявам цялостното въздействие и ако нещо ми „прозвучи“ в дисбаланс, аз го премахвам или го коригирам. Не притежавам онзи замах и експресивност, така характерни за големите таланти. Що се отнася до различните компютърни техники, те не са ми известни и, общо взето, не вярвам в тях.

Внушенията за космичност в моите работи провокират други усещания и размисли извън реалния свят около нас и точно това е един от мотивите ми да правя тъкмо такива картини. А още по-силният ми мотив е моето лично удоволствие от тези творчески приключения.

– Добре, ами къде и как усвои маслената технология на Нейно превъзходителство Живописта?

– Не съм завършил художествена академия – мисля, че не е и нужно. Техниките се овладяват с практика и експериментиране, а пък другото е дар от Бога, не от академиите. Разбира се, аз уважавам хората, които са се изучили в такава академия, обаче тя не дава абонамент за крайния успех.

– Какъв е твоят собствен девиз в живота и в изкуството?

– Ако трябва да кажа някакъв свой девиз, това е моето желание да живея в космическата хармония.

… И сега отново гледам, вкусвам, припомням си платната на Димитър Янков. И не ми омръзва да им се възхищавам! Покоряват ме техните сравнително близки (в Слънчевата система) или далечни видения на свободен визионер, влюбен в астрономията. Изпитвам не само духовно, но и почти физическо удоволствие от янковската палитра: сякаш е завъртял четките си в разтопени скъпоценни камъни; сякаш е „откъснал“ безчет нюанси от пламъците, танцуващи в огромна звездна пещ. Митко е може би най-добрият колорист в българската фантастика, чиито багри като че пеят, сладостно музицират; те стоплят душата човешка и ѝ вдъхват наистина космически устрем.

Към нови вселени, до които ще стигнат обновени хора!

Да, този художник винаги е държал здраво ръката на живописта – нито веднъж не е пробвал силите си в графиката или акварела и никога не е рисувал илюстрации по нечия литература. Дошъл на бял свят на 8 май 1947 година в Разград, до момента той е направил три самостоятелни изложби: в Братислава, Прага и Русе. Дано скоро успее поне да удвои току-що цитираното число, му пожелавам от сърце!

– – – – – – –

Читателю приятелю, и на тебе ли ти се прииска още малко местен колорит?

С моя щедър домакин Димитър Янков отскочихме да видим некропола под Гинина могила, повече известен – направо световноизвестен! – като Свещарската царска гробница. Тук човек може да усети по необичаен начин хода на Времето, а за релефните женски фигури в гробницата ще речеш, че са изваяни от ясножълт пчелен прашец – не, не, по-скоро от слънчев огън. Ето как голямото Изкуство оцелява, пътува, надскача вековете: нека се поучим от него, братя и сестри во фантастике…

В апартамента на Петранка и Димитър Янкови са закачени десетина китайски камбанки (напомнят снопове от сребреещи тръбички), за които Митко казва, че енергизират. И пак дочувам техния звън, преди да задам следващия си въпрос от нашето интервю:

– Пазиш ли някаква памет за своите успехи, сиреч поддържаш ли личен архив?

– Архивът ми включва информация за няколко международни награди и за моите участия в няколко български или европейски изложби. Също така имам доста репродукции в отечествени и чуждестранни издания – някога смятах това за сериозно постижение. Днес се радвам истински, ако някой почитател на живописта хареса нещо, нарисувано от мене.

– Кои са ти най-любимите художници по света и у нас, фантасти с отвинтена капачка на въображението или „сурови“ майстори реалисти?

– Обичам да се наслаждавам на работите на Винсент ван Гог – сто процента изкуство! Каква съдба, каква изтънчена чувствителност и тази трагична обреченост да бъде художник: затова е велик. Специално съм го изследвал в музея му в Амстердам. Пак там отблизо се запознах и с другите двама, които страшно високо ценя – става дума за Вермеер и Рембранд. Естествено, много са великите художници във времето и пространството и няма сред тях някой по-велик от колегите си…

(В един по-ранен вариант на тоя отговор Митко посочи, че харесва Салвадор Дали, понеже в неговия сюрреализъм се усеща своеобразен допир с космичното. Освен мустакатият испански ексцентрик му допадат също Ел Греко и Модиляни, докато от родните ни светила особено харесва графѝка с бялата креда Васил Иванов.)

– Към края на нашата разградска среща: какви са плановете и мечтите ти за близкото бъдеще?

– Искам да намеря воля и време да реализирам повече от вътрешните си визии в картини, което значи решително да се откажа от своите социални ангажименти. Но за мен съществува и нещо по-важно от изкуството. Имам предвид т.нар. духовна реализация – това е истинската еволюция на душата, едно пречистване и извисяване, които са трудно постижими, а останалото е суета.

… Върти се, колело на паметта, по-силно се върти! Август сипе прозрачна жар над равнината, аз пътувам с автобуса за София, обаче продължавам да виждам пред очите си Димитър Янков – маестрото на живописта и човека от живота. Комай забравих да спомена, че той е строителен специалист и от десетки години работи по промишлени обекти из цялата ни страна? От него се излъчват стопляща благонамереност, чистосърдечност, омиротвореността на разум, който е наясно с „тавана“ и „дъното“ си.

Твърде пестелив на себеизтъкващи жестове, Димитър отбелязва със спокойния си глас:

– Напоследък интересите ми отидоха в по-различна посока – говоря за езотериката и още по-точно за дълбочините на източната философия. През последните няколко години пътешествам по йога ашрами (тоест центрове), по будистки манастири или хиндуистки храмове от Хималаите до Шри Ланка, но не съм загърбил и фантастиката…

Отново съзирам великолепните индийски храмове, обсипани с невероятни по майсторство – и откъм въображение! – оцветени скулптури, заснети собственоръчно от Митко. Същинско пиршество за душата. Ала си мисля и друго нещо. Един холандски професор беше писал неотдавна, че България може да се превърне в духовния санаториум на Европа. И в този санаториум, ще допълня аз, непременно трябва да греят повече картини от космиста, мечтателя, визионера Димитър Янков.

Картини, красиви като златни и сребърни многосвещници със запалени свещи; картини, които зоват към нови вселени!

*

Първа публикация в: годишника „Ваяния 2007“, съставител Емануел Икономов, издателство ЕГИ, София, 2008.

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, фантастина живопис, science fiction, Uncategorized

Българска фантастична живопис – on-line галерия


Последните няколко седмици Атанас П. Славов положи усилия да събере най-красивото от българската фантастична живопис от художниците: Димитър Янков, Калин Николов, Димо Миланов, Пламен Семков, Атанас П. Славов\, Георги Марков (Hof), Катерина Данаилова, Атанас Стоянов, Крикор Касапян и Мъгърдич Касапян, Сабин Бойкинов, Петър Станимиров, Светлин Велинов, Йордан Янков, Васил Иванов, Стефан Лефтеров, Пламен Аврамов и Емил Вълев.
Наслаждавайте се:
http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%A1%D0%B5%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%A5%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B6%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8#.D0.A1.D1.8A.D1.81.D1.82.D0.B0.D0.B2

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, литература, научна фантастика, фантастина живопис, science fiction

Нов брой на алманах „ФАНТАSTIKA 2016“


Готово е поредното издание на алманаха „ФАНТАSTIKA 2016“!

Смея да твърдя, че за нашата фантастика това е знаково явление, подобно на това, което някога за американската фантастика беше комбинацията между списание “Омни” и ежегодните сборници “The Year’s Best Science Fiction”, редактирани от Гарднър Дозоя (Gardner Dozois).

Новият алманах съдържа много разкази от български и чужди автори, както и публицистика, включително критика за фантастични произведения, представяне на изложби и пътепис от последния Еврокон.

*

Съдържание:

Нови признания на съставителя …………………………………………………………………..6

Преводи

Представяне на списание „Фантастични светове“ …………………………………………8

Малко преди края – Лари Нивън …………………………………………………………………..9

Хемингуей в Космоса – Кингсли Еймис ………………………………………………………19

Божествена трагедия (Ще ми паднеш ти!) – Ф. М. Бъсби ……………………………24

Изгревът на следващото

Пътешествие във времето – Рей Бредбъри ………………………………………………….29

Първите хора – Хауърд Фаст (+ за списание „Тера фантастика“ No 15) ……….39

Камертонът – Милена Алгара ……………………………………………………………………..71

Орфей, съвършеният – Валерий Гаевски …………………………………………………….79

Български фантасти

Портрет в 3,14 D: Стефан Кръстев: „Моето сърце“, „Пръстът на дриадата“

и „Само фередже ѝ липсва“………………………………………………………………………120

Класиците

Многоликата вселена на д-р Славчев – Емануел Икономов ………………………..136

Жребият – Светослав Славчев ………………………………………………………………….140

Реверватът – Весела Люцканова ………………………………………………………………..145

Наследници на Светослав Минков

Insomnia Globalis – Светослав Нахум ……………………………………………………….150

Резониращи светове – Кънчо Кожухаров ………………………………………………….152

Малка стъпка – Мàри ……………………………………………………………………………….176

Динозавър за Коледа – Елена Павлова ………………………………………………………183

Министерски гамбит – Емануел Икономов ………………………………………………..196

Фантастихия

Георги Малинов, Валери Петров, Данила Стоянова, Невена Стоянова,

Максимилиан Волошин, Росица Панайотова, Емил Орманов, Алексей Белмасов,

Георги Струмски, Красимир Георгиев ……………………………………………………….211

Фантастичното нефантастично

Други три карти – Александър Карапанчев ……………………………………………….226

Фантастология

Фантастичен книгопис – Дилян Благов и Атанас Петков …………………………232

Книгосъбития на 2015–2016 година ………………………………………………………….242

За романа „Отдел „И“ и други рецензии ……………………………………………………246

Среща по хронофона: Амиен, 1904 година – Сандро Георгиев …………………..254

Представяме ви: Кина Къдрева …………………………………………………………………257

Деформации на личността в трансформираната реалност (2)……………………..260

Един художник… един фен… един писател… – три интервюта ……………………269

На гости при далечните потомци, или още нещо

за фантастиката на безсмъртието – alexandrit ……………………………………………288

Прозренията на фантаста – Димитър Хаджитодоров ……………………………….293

Майкъл Крайтън взел назаем „Джурасик парк“ от Петър Бобев

Михаил Михалев ……………………………………………………………………………………310

Творчески отличия за членовете на ДБФ „Тера Фантазия“………………………….312

USA чалгата – Светослав Нахум ………………………………………………………………315

Съзвездие Кинотавър

Целулоидната Уелсиада – Петър Кърджилов ……………………………………………320

Политическа фантастика

или самоорганизирани прозрения? – Атанас П. Славов ……………………………350

Американският филм Tomorrowland като съветска фантастика

Лин Лобарьов ………………………………………………………………………………………..357

Хорърът в киното и неговите поджанрове – Иван Атанасов ……………………..360

Футурум

Светлото бъдеще на Homo Sexualis – Стоян Колев …………………………………..371

Sexplosion – Станислав Лем …………………………………………………………………….374

ФаКтастика: „Самоосъзнатият ИИ“ и други ……………………………………………..381

Забравеният българин, който качи… – Людмила Първанова ………………………391

Визионария

Заха от Марс – Лидия Манолова ……………………………………………………………….397

Изложбата на Христо Симеонов… – К. Николов ………………………………………..406

Нови картини от А. Славов – Калин Николов ……………………………………………409

Откъде идваме

Абитуриентският бал на „Фанданго“ – В. Гаевски и Ю. Орлова ………………..419

Пътуване през Еврокона – Атанас П. Славов ……………………………………………421

Нова награда тръгна по своя път ………………………………………………………………430

Присмехулник за убиване

Спасеният от лавината – Веселин Маринов ……………………………………………….432

Избрани кудкудякания – Янчо Чолаков ……………………………………………………..443

Мисля, значи лъжа“ – Станислав Лем …………………………………………………….446

Странният град на вампирите – Х. Л. Олди ……………………………………………….450

*

НОВИ ПРИЗНАНИЯ НА СЪСТАВИТЕЛЯ

Както обича да казва моят скъп приятел и съратник, издателят на списанието на българския фендъм „Тера фантастика“ Макрия Ненов (неженен, философ): „Пролет пукна, ние не!“. Така че пред вас е един своеобразен „седморен“ юбилей – алманахът, излизащ от 2007 г., е вече със седми брой, и то през 2017 година!!! В този том ни гостуват някои братски издания. Току-що споменатата „Тера…“ е представена чрез най-богатия си 15 брой със съдържание и разказ (сред текста на който можете да видите кориците на книжките, появили се през годините от 1999 до сега).

И ако ядрото на това списание е предимно от членове на пазарджишкия клуб „Аркадий и Борис Стругацки“, то другото, „Фантастични светове“, което имаме удоволствието да презентираме, е дело на пловдивския клуб „Соларис“. От него сме включили съдържание, предговор и разказ. Нека се множат и крепнат списанията фантастични и да пребъдат поне до края на нашето столетие!

Изтеклите 2015 и 2016 година бяха наситени с интересни събития. Между тях са участието ни на Еврокона в Санкт Петербург, където нашият алманах получи титлата Best Magazine като най-добро периодично издание в Европа, и излизането на брой 2 на историческия дайджест за славянска фантастика на английски Orphia, който (заедно с испаноезичния Fanternet) ни представи достойно на следващия Еврокон в Барселона. Но как са протекли дните там – ще прочетете в специалната статия накрая.

На родната сцена също имаше знаменателни изяви. Завършени бяха две отдавна чакани трилогии, на Весела Фламбурари и на Светлини сред сенките, със съпровождащо преиздание на първите два тома. Ярко дебютираха в жанра Мария Гюзелева и Милена Алгара, зарадваха ни с нови заглавия Елена Павлова,

Мартин Петков и Петър Тушков, чиито книги станаха истински събития в българската фантастика. В този брой на алманаха можете да се запознаете с портрета в З,14 D на Стефан Кръстев – един автор с множество издания, същински активист на психологическата фантастика, който е незаслужено малко познат в София и някои други региони. Отделено е подобаващо място и на Александър Карапанчев, отбелязал наскоро полукръгъл юбилей.

Преводната витрина е много разнообразна: Бредбъри съседства с Кингсли Еймис, американският фен с „Хюго“ Бъсби – с руския лидер на клуба „Фанданго“ Гаевски, но всички те участват тук с най-нестандартните си произведения, ориентирани към разбирането, че бъдещето е родина на творчеството, а не с обичайните картини на междузвездни побоища или антиутопични чернилки.

С голяма печал през ноември м.г. изпратихме незабравимия д-р Светослав Славчев, нека сега си припомним един от най-красивите му разкази. Сериозно обзорно припомняне получават и 150-годишният юбилей на Хърбърт Уелс,

Петър Бобев и Александър Геров, създателят на първия НФ клуб в България Христо Гешанов и изтъкнатият приятел на България Генадий Прашкевич. В раздела „Съзвездие Кинотавър“ този път сме намалили обзорно-разказвателния стил и сме увеличили критичния. Съставителят си е позволил да загърби политкоректността и да изкаже своето искрено мнение относно хорър филмите и политико-алтернативните американски сериали. Онези, които останат недоволни от това, нека помнят, че става дума за „напълно субективно мнение на автора“!

И ако „Футурум“ е посветен предимно на бъдещето на секса, в раздела „Визионария“ централна фигура е вдъхновяващият образ на неотдавна напусналата ни Заха Хадид, която представяме тук като фантаст архитект и която, забележете, световната критика неслучайно нарича starchitect.

Бъдете с нас и в този том, завършващ „фантастичната ни седморка“ алманаси.

Sic!

 

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, фантастина живопис, science fiction

Изложба в галерия “ЛИК” на картини по Хърбърт Уелс от художника Роман Гуманюк; 21-23.12.2016


Скъпи фенове,

Каним ви на откриването на изложбата по картини на Хърбърт Уелс в софийската галерия “ЛИК”! Патрон на изложбата е клуб “Иван Ефремов” и молбата ми към всички е да присъстваме на откриването, което е официално обявено и до всички медии! Ето го и съобщението, което е поставено на страницата на клуба и ще бъде разпратено до онлайн списанията, във Фейсбук и където другаде се сетя. Препращайте и вие, за да достигне до максимален брой хора! Изложбата трае само 3 дена и най-добре ще е да я посетим на откриването, където ще има и нещо като реч от страна на клуба.

На 21 декември отбелязваме 150-годишнината от рождението на Хърбърт Уелс с изложба „Машината на времето и шахматният крал“ на художника Роман Гуманюк, организирана от ИКФЕП „Иван Ефремов“ и галерия „ЛИК“

Официално откриване на изложбата: 21 декември 2016 г., 18:30 часа. Адрес: София, ул. „Лайош Кошут“ № 37. Телефони за връзка: 0896 478 408, (02) 470 12 34

На зрителя е предложен необичаен подход към темата. Художникът е комбинирал в една експозиция творбите си по мотиви от произведения на Хърбърт Уелс и картини от своята „Шахматна серия“. Резултатът е една много интересна и зрелищна комбинация, където на коварните марсианци се противопоставят шахматните фигури, оживяващи като герои в сражението. „Войната на световете“ на Уелс се прехвърля на шахматното поле. И само благодарение на Уелсовата „Машина на времето“ в решителната битка могат да вземат участие гордият крал и неговият благороден рицар от Средновековието, древният воин от антични времена и войниците от началото на ХХ век.

Роман Гуманюк е роден през 1985 година. Той е професионален художник. До момента има 26 самостоятелни изложби. Творбите му са представени в музеите и галериите на Украйна, Беларус, Казахстан, Киргизстан, България, Франция, САЩ, Италия. Авторът е участник на VI Биенале на съвременното изкуство във Флоренция.

Неговият персонален изложбен проект „Светлините на Припят или Сенките на Чернобил“ е широко известен на публиката. Проектът е създаден от автора след посещението му в Зоната на отчуждение в Чернобилската атомна електроцентрала през 2012 г. и е представен в 5 държави, включително България.

Художникът работи в различни жанрове и техники. Частни колекционери и ценители на изобразителното изкуство от различни държави по света притежават негови творби в своите колекции.

Гоа

Leave a comment

Filed under литература, научна фантастика, Literature, фантастина живопис, science fiction