Category Archives: фантастина живопис

THOUGHTS ABOUT THE SCIENCE FICTION (ENGLISH EDITION)


The free e-book is available at: https://valentindivanov.wordpress.com/thoughts-about-the-science-fiction-english-edition/

* * *

Brother(1) fan,

I used this address to readers in an editorial I wrote for the first and only issue of the Bulgarian newspaper Terra Fantastika all the way back in 1993. It was the first newspaper in my country, covering the speculative genre. Of course we intended to publish fiction, but that was not the main goal. I saw it as a publication about the SF&F, much more then of SF&F. Alas, the sales were low. Those were crazy times in my country, the political system had just changed a few years earlier and the reality exceeded even our most fantastic expectations.
Despite the fact that I write on occasion science fiction, at first and foremost I am a promoter and I prefer to enjoy and to study the genre. The latter is probably due to my curiosity; just like my day-time job to do astronomy research does. I was surprised to discover that I would rather spend my time revealing the ideas and exploring the words of others rather than to come up with ideas on my own. My second drive is to find ways to use science fiction as a tool to promote the natural sciences, in particular my favorite – the astronomy.
Those who know me won’t be surprised that most of the pieces I include here were written as part of my long-standing efforts to spread the word about the Bulgarian SF&F abroad. This is a companion to another similarly titled book that includes about two dozen essays written in Bulgarian. The materials in common between the two volumes is minimal, because most of the pieces in English were written directly in that language, and as much as I wanted, I simply don’t have enough the time to translate back and forth the non-overlapping essays.
There is very little non-fiction in Bulgaria about the SF&F. A few critical books were authored by Elka Konstantinova, Ognian Saparev and more recently Kamen Todorov. There is also a number of articles by Atanass P. Slavov (who invented the word fantastologia, e.g. science of the fantastic) scattered across various venues; these are still waiting to be collected in a single volume. Critique and non-fiction translated in other language almost don’t existent. As far as I know only Rady Radev has published some general reviews of the Bulgarian SF&F in Locus, in the latest incarnation of Amazing Storis, and he has a collection of non-fiction for sale on Amazon. There are also a few blog posts in English here and there from other authors.
The probability that any of the Bulgarian books that I review here would see print in translation is negligible and older works are not easily accessible even for readers who are proficient in Bulgarian. I am sure that in the future the translating tools will be able to deal with fiction (this may require no less than achieving an working artificial intelligence), but this day has not arrived yet. Therefore, I conscientiously adopted a more narrative style, sometime even providing a full synopsis of the reviewed works.
Obviously, I am a non-native English speaker and my writing needs editing. The pieces that have appeared in written or in some on-line publications have already been edited (and I make sure to mention the names of their editors in the short intros I have added to each chapter). However, this still leaves quite a large fraction of the book to rely only on my own language skills. To remedy this I conceived this project as a crowd-sourcing effort. I do not plan to charge money for for the book – the collection is distributed freely as an e-book. However, I intend to ask for your time and intellect: while reading, please mark any typos, grammatical or stylistic errors and send them to me. I prefer to work with doc file with corrections and suggestions in save-changes editing mode. In a year or whenever I receive enough (whatever that means) corrections, I will introduce them in a new edition. The names of all contributors will be mentioned. Thank you in advance!
Note that the hyperlinks were not updated for this publication and won’t be updated in the future either. The Internet is too much in flux to to keep up. Just google it! There is another reason that I consider more important, though – I want to preserve these essays in the form they were originally published. Some of them are nearly a decade old and as the time goes by they will be – hopefully – a living monument of sites that have perished in the cracks of the global network.
My two most important English language publications are missing for copyright reasons. The first is a statistical study of the speculative publication landscape by sub-genre, based on the regular presentations of new books in Locus Online. However, I included the foreword – I have written introductions for each essay in this book. The second piece is an a comparative essay on the Tiptree Jr and her contemporary from behind the Iran wall – the Bulgarian science fiction writer Zora Zagorska. It appeared in 2015 in the award winning anthology Letters to Tiptree. The foreword that explains the origin of that essay is also a part of this book.
Those who expect to find here a work of academic literary criticism might be disappointed. I lack the education to do that. Instead, I set a goal to bring the attention of wider, non-Bulgarian speaking audience to the speculative fiction of my country. This is more an introduction to the genre in Bulgarian, than anything else. The Bulgarian fiction dominates this volume, but I have not limited myself to it. Books from other countries that caught my attention are also reviewed. The essays are featured in chronological order, with a few exceptions.

Enjoy!

May 9 – June 11, 2017
Munch

 

(1) And sisters fans too, but back then I wasn’t thinking about that.

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, фантастина живопис, science fiction

ВЪВ ФОКУСА: ЯРЪК КОСМИСТ. Художникът Димитър ЯНКОВ навърши две по трийсет и пет


Гост-блогър: Александър КАРАПАНЧЕВ

*

Върти се, колело на паметта, върти се по-силно!

И без да съм познавач на румънската тема, мога спокойно да кажа: град Тимишоара на северната ни съседка е записан със златни букви (а, здравей, клише) в историята. Ако не в онази на царете или президентите, то – със стопроцентова сигурност! – в многобагрената история на въображението. Понеже тъкмо Тимишоара става домакин на Европейския конгрес на фантастиката през празнично светлия месец май на лето Господне 1994-то.

Тогава двайсет и четирима българи наехме чартърен автобус и след дълги погранични и попътни митарства се „приземихме“ в Тимишоарско. Помня, че някъде в дъното на тази кола се возеха симпатичните тийнейджърки Диляна и Юлияна и техният баща, художникът Димитър Янков. Тримата крепяха в ръцете си грижливо увити в амбалажна хартия картини – по-късно с тия десетина платна, искрящи от цветовете на фантазията му, Митко подреди миниизложба в царството на Еврокона, направи наистина отрадно впечатление и съвсем справедливо получи континенталната награда за живопис.

Но щом се настроихме на вълната „Разни отличия“, нека да продължим с нея.

Купи, звънки медали, грамоти със засукани подписи… През 1974 година в конкурса „Пространство, време, човек“, вдъхновен от московското списание „Техника – молодежи“, премерват талант 4000 творби на художници от цялата планета. Втора награда при тази изключително люта конкуренция спечелва – да, познахте – Димитър Янков. През 1975-а пък той „грабва“ лауреатски диплом от учредената в Киев надпревара под мотото „Светът на утрешния ден“. Тук се спирам за няколко мига, колкото да си задам въпроса: ей, къде изчезнахте вие, оптимистични и по човешки стоплени конкурси за мечти?

Картини от Димитър Янков можете да видите в неговата е-галерия – http://fs.choveshkata.net/index.php/%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2%E2%80%9C
А да те забележи и похвали самият космически първопроходец и колега живописец Алексей Леонов – това също е своего рода награда, нали? То се случва на Еврокон ’76 в Познан, където Димитър е занесъл седем картини. Тогава съветската знаменитост му отделя един час, за да разговарят „по душам“, и обсъжда с него различни творчески проблеми… Днес аз пак пътешествам из албума на Алексей Архипович: намирам работите му по-скоро техничарски, звучат ми като т.нар. фантастика на близкия прицел; комай не им достигат и дързък полет на въображението, и духовен огън, с каквито често се отличават платната на нашия човек Янков.

(И колко е смешно, че неотдавна една очилата заместник-министърка на БГ културата заяви, че у нас нямало художници фантасти?! Ха де, демокрацийо не само късогледа, ами и с дебели наочници…)

Впрочем нека подчертая, че всичката фактология в очерка ми е почерпана от извора – тоест от майстора на четката Димитър Янков, у когото гостувах през миналия август. Действително в моята журналистика предпочитам срещите на живо, които не може да замени никакво традиционно пощенско или имейлово общение. По-натам аз ще дам думата на Митко: така, както съм записвал неговите отговори у дома му (в Разград), а по-късно той е допълнил с няколко „електронни“ абзаца, отнели му малко повечко време за избистряне.

– – – – – – –

Бяха два чудесни дена в Разград – това колоритно селище, което от шест години се явява домакин на единствения в света фестивал на киселото мляко и което… С моя гид Димитър Янков посетихме разкошно уредената регионална библиотека и се разхождахме, обстрелвани от слънцето, сред останките на римския град Абритус. Там, между дяланите ослепително бели камъни с шарки мъх, аз си помислих как ожаднява и се изостря зрението, когато си в компанията на изявен художник. Но хайде вече да пристъпим към нашето „ударно“ интервю:

– Митко, опитвал ли си се някога да определиш своя художествен стил? Ще се наречеш ли например космист, мечтател, визионер или пък…?

– Не, не знам как да се нарека, а и не е много важно. Важното е този стил да въздейства, някой да го хареса, да приеме една по-друга естетика и нова сетивност, за момент да го изведе в друг свят.

– Да те попитам как се подготвяш, за да нарисуваш твоите яркоцветни картини, за които черно-бялата репродукция ще бъде равна почти на смърт?

– Творческият процес при мен не е особено сложен. Винаги имам безброй вътрешни визии. По-нататък следват два етапа: уравновесяване на композицията, при което изчиствам линията и формата до приемлива степен на прецизност; и балансиране на колорита в тоналности при избран някакъв основен цвят… После… е, после работя бавно по детайлите на платното.

Съзнателно търся елегантност на линиите и хармония в строежа на всяка композиция, но това не всякога се постига. Дълго преценявам цялостното въздействие и ако нещо ми „прозвучи“ в дисбаланс, аз го премахвам или го коригирам. Не притежавам онзи замах и експресивност, така характерни за големите таланти. Що се отнася до различните компютърни техники, те не са ми известни и, общо взето, не вярвам в тях.

Внушенията за космичност в моите работи провокират други усещания и размисли извън реалния свят около нас и точно това е един от мотивите ми да правя тъкмо такива картини. А още по-силният ми мотив е моето лично удоволствие от тези творчески приключения.

– Добре, ами къде и как усвои маслената технология на Нейно превъзходителство Живописта?

– Не съм завършил художествена академия – мисля, че не е и нужно. Техниките се овладяват с практика и експериментиране, а пък другото е дар от Бога, не от академиите. Разбира се, аз уважавам хората, които са се изучили в такава академия, обаче тя не дава абонамент за крайния успех.

– Какъв е твоят собствен девиз в живота и в изкуството?

– Ако трябва да кажа някакъв свой девиз, това е моето желание да живея в космическата хармония.

… И сега отново гледам, вкусвам, припомням си платната на Димитър Янков. И не ми омръзва да им се възхищавам! Покоряват ме техните сравнително близки (в Слънчевата система) или далечни видения на свободен визионер, влюбен в астрономията. Изпитвам не само духовно, но и почти физическо удоволствие от янковската палитра: сякаш е завъртял четките си в разтопени скъпоценни камъни; сякаш е „откъснал“ безчет нюанси от пламъците, танцуващи в огромна звездна пещ. Митко е може би най-добрият колорист в българската фантастика, чиито багри като че пеят, сладостно музицират; те стоплят душата човешка и ѝ вдъхват наистина космически устрем.

Към нови вселени, до които ще стигнат обновени хора!

Да, този художник винаги е държал здраво ръката на живописта – нито веднъж не е пробвал силите си в графиката или акварела и никога не е рисувал илюстрации по нечия литература. Дошъл на бял свят на 8 май 1947 година в Разград, до момента той е направил три самостоятелни изложби: в Братислава, Прага и Русе. Дано скоро успее поне да удвои току-що цитираното число, му пожелавам от сърце!

– – – – – – –

Читателю приятелю, и на тебе ли ти се прииска още малко местен колорит?

С моя щедър домакин Димитър Янков отскочихме да видим некропола под Гинина могила, повече известен – направо световноизвестен! – като Свещарската царска гробница. Тук човек може да усети по необичаен начин хода на Времето, а за релефните женски фигури в гробницата ще речеш, че са изваяни от ясножълт пчелен прашец – не, не, по-скоро от слънчев огън. Ето как голямото Изкуство оцелява, пътува, надскача вековете: нека се поучим от него, братя и сестри во фантастике…

В апартамента на Петранка и Димитър Янкови са закачени десетина китайски камбанки (напомнят снопове от сребреещи тръбички), за които Митко казва, че енергизират. И пак дочувам техния звън, преди да задам следващия си въпрос от нашето интервю:

– Пазиш ли някаква памет за своите успехи, сиреч поддържаш ли личен архив?

– Архивът ми включва информация за няколко международни награди и за моите участия в няколко български или европейски изложби. Също така имам доста репродукции в отечествени и чуждестранни издания – някога смятах това за сериозно постижение. Днес се радвам истински, ако някой почитател на живописта хареса нещо, нарисувано от мене.

– Кои са ти най-любимите художници по света и у нас, фантасти с отвинтена капачка на въображението или „сурови“ майстори реалисти?

– Обичам да се наслаждавам на работите на Винсент ван Гог – сто процента изкуство! Каква съдба, каква изтънчена чувствителност и тази трагична обреченост да бъде художник: затова е велик. Специално съм го изследвал в музея му в Амстердам. Пак там отблизо се запознах и с другите двама, които страшно високо ценя – става дума за Вермеер и Рембранд. Естествено, много са великите художници във времето и пространството и няма сред тях някой по-велик от колегите си…

(В един по-ранен вариант на тоя отговор Митко посочи, че харесва Салвадор Дали, понеже в неговия сюрреализъм се усеща своеобразен допир с космичното. Освен мустакатият испански ексцентрик му допадат също Ел Греко и Модиляни, докато от родните ни светила особено харесва графѝка с бялата креда Васил Иванов.)

– Към края на нашата разградска среща: какви са плановете и мечтите ти за близкото бъдеще?

– Искам да намеря воля и време да реализирам повече от вътрешните си визии в картини, което значи решително да се откажа от своите социални ангажименти. Но за мен съществува и нещо по-важно от изкуството. Имам предвид т.нар. духовна реализация – това е истинската еволюция на душата, едно пречистване и извисяване, които са трудно постижими, а останалото е суета.

… Върти се, колело на паметта, по-силно се върти! Август сипе прозрачна жар над равнината, аз пътувам с автобуса за София, обаче продължавам да виждам пред очите си Димитър Янков – маестрото на живописта и човека от живота. Комай забравих да спомена, че той е строителен специалист и от десетки години работи по промишлени обекти из цялата ни страна? От него се излъчват стопляща благонамереност, чистосърдечност, омиротвореността на разум, който е наясно с „тавана“ и „дъното“ си.

Твърде пестелив на себеизтъкващи жестове, Димитър отбелязва със спокойния си глас:

– Напоследък интересите ми отидоха в по-различна посока – говоря за езотериката и още по-точно за дълбочините на източната философия. През последните няколко години пътешествам по йога ашрами (тоест центрове), по будистки манастири или хиндуистки храмове от Хималаите до Шри Ланка, но не съм загърбил и фантастиката…

Отново съзирам великолепните индийски храмове, обсипани с невероятни по майсторство – и откъм въображение! – оцветени скулптури, заснети собственоръчно от Митко. Същинско пиршество за душата. Ала си мисля и друго нещо. Един холандски професор беше писал неотдавна, че България може да се превърне в духовния санаториум на Европа. И в този санаториум, ще допълня аз, непременно трябва да греят повече картини от космиста, мечтателя, визионера Димитър Янков.

Картини, красиви като златни и сребърни многосвещници със запалени свещи; картини, които зоват към нови вселени!

*

Първа публикация в: годишника „Ваяния 2007“, съставител Емануел Икономов, издателство ЕГИ, София, 2008.

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, фантастина живопис, science fiction, Uncategorized

Българска фантастична живопис – on-line галерия


Последните няколко седмици Атанас П. Славов положи усилия да събере най-красивото от българската фантастична живопис от художниците: Димитър Янков, Калин Николов, Димо Миланов, Пламен Семков, Атанас П. Славов\, Георги Марков (Hof), Катерина Данаилова, Атанас Стоянов, Крикор Касапян и Мъгърдич Касапян, Сабин Бойкинов, Петър Станимиров, Светлин Велинов, Йордан Янков, Васил Иванов, Стефан Лефтеров, Пламен Аврамов и Емил Вълев.
Наслаждавайте се:
http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%A1%D0%B5%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%A5%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B6%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8#.D0.A1.D1.8A.D1.81.D1.82.D0.B0.D0.B2

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, литература, научна фантастика, фантастина живопис, science fiction

Нов брой на алманах „ФАНТАSTIKA 2016“


Готово е поредното издание на алманаха „ФАНТАSTIKA 2016“!

Смея да твърдя, че за нашата фантастика това е знаково явление, подобно на това, което някога за американската фантастика беше комбинацията между списание “Омни” и ежегодните сборници “The Year’s Best Science Fiction”, редактирани от Гарднър Дозоя (Gardner Dozois).

Новият алманах съдържа много разкази от български и чужди автори, както и публицистика, включително критика за фантастични произведения, представяне на изложби и пътепис от последния Еврокон.

*

Съдържание:

Нови признания на съставителя …………………………………………………………………..6

Преводи

Представяне на списание „Фантастични светове“ …………………………………………8

Малко преди края – Лари Нивън …………………………………………………………………..9

Хемингуей в Космоса – Кингсли Еймис ………………………………………………………19

Божествена трагедия (Ще ми паднеш ти!) – Ф. М. Бъсби ……………………………24

Изгревът на следващото

Пътешествие във времето – Рей Бредбъри ………………………………………………….29

Първите хора – Хауърд Фаст (+ за списание „Тера фантастика“ No 15) ……….39

Камертонът – Милена Алгара ……………………………………………………………………..71

Орфей, съвършеният – Валерий Гаевски …………………………………………………….79

Български фантасти

Портрет в 3,14 D: Стефан Кръстев: „Моето сърце“, „Пръстът на дриадата“

и „Само фередже ѝ липсва“………………………………………………………………………120

Класиците

Многоликата вселена на д-р Славчев – Емануел Икономов ………………………..136

Жребият – Светослав Славчев ………………………………………………………………….140

Реверватът – Весела Люцканова ………………………………………………………………..145

Наследници на Светослав Минков

Insomnia Globalis – Светослав Нахум ……………………………………………………….150

Резониращи светове – Кънчо Кожухаров ………………………………………………….152

Малка стъпка – Мàри ……………………………………………………………………………….176

Динозавър за Коледа – Елена Павлова ………………………………………………………183

Министерски гамбит – Емануел Икономов ………………………………………………..196

Фантастихия

Георги Малинов, Валери Петров, Данила Стоянова, Невена Стоянова,

Максимилиан Волошин, Росица Панайотова, Емил Орманов, Алексей Белмасов,

Георги Струмски, Красимир Георгиев ……………………………………………………….211

Фантастичното нефантастично

Други три карти – Александър Карапанчев ……………………………………………….226

Фантастология

Фантастичен книгопис – Дилян Благов и Атанас Петков …………………………232

Книгосъбития на 2015–2016 година ………………………………………………………….242

За романа „Отдел „И“ и други рецензии ……………………………………………………246

Среща по хронофона: Амиен, 1904 година – Сандро Георгиев …………………..254

Представяме ви: Кина Къдрева …………………………………………………………………257

Деформации на личността в трансформираната реалност (2)……………………..260

Един художник… един фен… един писател… – три интервюта ……………………269

На гости при далечните потомци, или още нещо

за фантастиката на безсмъртието – alexandrit ……………………………………………288

Прозренията на фантаста – Димитър Хаджитодоров ……………………………….293

Майкъл Крайтън взел назаем „Джурасик парк“ от Петър Бобев

Михаил Михалев ……………………………………………………………………………………310

Творчески отличия за членовете на ДБФ „Тера Фантазия“………………………….312

USA чалгата – Светослав Нахум ………………………………………………………………315

Съзвездие Кинотавър

Целулоидната Уелсиада – Петър Кърджилов ……………………………………………320

Политическа фантастика

или самоорганизирани прозрения? – Атанас П. Славов ……………………………350

Американският филм Tomorrowland като съветска фантастика

Лин Лобарьов ………………………………………………………………………………………..357

Хорърът в киното и неговите поджанрове – Иван Атанасов ……………………..360

Футурум

Светлото бъдеще на Homo Sexualis – Стоян Колев …………………………………..371

Sexplosion – Станислав Лем …………………………………………………………………….374

ФаКтастика: „Самоосъзнатият ИИ“ и други ……………………………………………..381

Забравеният българин, който качи… – Людмила Първанова ………………………391

Визионария

Заха от Марс – Лидия Манолова ……………………………………………………………….397

Изложбата на Христо Симеонов… – К. Николов ………………………………………..406

Нови картини от А. Славов – Калин Николов ……………………………………………409

Откъде идваме

Абитуриентският бал на „Фанданго“ – В. Гаевски и Ю. Орлова ………………..419

Пътуване през Еврокона – Атанас П. Славов ……………………………………………421

Нова награда тръгна по своя път ………………………………………………………………430

Присмехулник за убиване

Спасеният от лавината – Веселин Маринов ……………………………………………….432

Избрани кудкудякания – Янчо Чолаков ……………………………………………………..443

Мисля, значи лъжа“ – Станислав Лем …………………………………………………….446

Странният град на вампирите – Х. Л. Олди ……………………………………………….450

*

НОВИ ПРИЗНАНИЯ НА СЪСТАВИТЕЛЯ

Както обича да казва моят скъп приятел и съратник, издателят на списанието на българския фендъм „Тера фантастика“ Макрия Ненов (неженен, философ): „Пролет пукна, ние не!“. Така че пред вас е един своеобразен „седморен“ юбилей – алманахът, излизащ от 2007 г., е вече със седми брой, и то през 2017 година!!! В този том ни гостуват някои братски издания. Току-що споменатата „Тера…“ е представена чрез най-богатия си 15 брой със съдържание и разказ (сред текста на който можете да видите кориците на книжките, появили се през годините от 1999 до сега).

И ако ядрото на това списание е предимно от членове на пазарджишкия клуб „Аркадий и Борис Стругацки“, то другото, „Фантастични светове“, което имаме удоволствието да презентираме, е дело на пловдивския клуб „Соларис“. От него сме включили съдържание, предговор и разказ. Нека се множат и крепнат списанията фантастични и да пребъдат поне до края на нашето столетие!

Изтеклите 2015 и 2016 година бяха наситени с интересни събития. Между тях са участието ни на Еврокона в Санкт Петербург, където нашият алманах получи титлата Best Magazine като най-добро периодично издание в Европа, и излизането на брой 2 на историческия дайджест за славянска фантастика на английски Orphia, който (заедно с испаноезичния Fanternet) ни представи достойно на следващия Еврокон в Барселона. Но как са протекли дните там – ще прочетете в специалната статия накрая.

На родната сцена също имаше знаменателни изяви. Завършени бяха две отдавна чакани трилогии, на Весела Фламбурари и на Светлини сред сенките, със съпровождащо преиздание на първите два тома. Ярко дебютираха в жанра Мария Гюзелева и Милена Алгара, зарадваха ни с нови заглавия Елена Павлова,

Мартин Петков и Петър Тушков, чиито книги станаха истински събития в българската фантастика. В този брой на алманаха можете да се запознаете с портрета в З,14 D на Стефан Кръстев – един автор с множество издания, същински активист на психологическата фантастика, който е незаслужено малко познат в София и някои други региони. Отделено е подобаващо място и на Александър Карапанчев, отбелязал наскоро полукръгъл юбилей.

Преводната витрина е много разнообразна: Бредбъри съседства с Кингсли Еймис, американският фен с „Хюго“ Бъсби – с руския лидер на клуба „Фанданго“ Гаевски, но всички те участват тук с най-нестандартните си произведения, ориентирани към разбирането, че бъдещето е родина на творчеството, а не с обичайните картини на междузвездни побоища или антиутопични чернилки.

С голяма печал през ноември м.г. изпратихме незабравимия д-р Светослав Славчев, нека сега си припомним един от най-красивите му разкази. Сериозно обзорно припомняне получават и 150-годишният юбилей на Хърбърт Уелс,

Петър Бобев и Александър Геров, създателят на първия НФ клуб в България Христо Гешанов и изтъкнатият приятел на България Генадий Прашкевич. В раздела „Съзвездие Кинотавър“ този път сме намалили обзорно-разказвателния стил и сме увеличили критичния. Съставителят си е позволил да загърби политкоректността и да изкаже своето искрено мнение относно хорър филмите и политико-алтернативните американски сериали. Онези, които останат недоволни от това, нека помнят, че става дума за „напълно субективно мнение на автора“!

И ако „Футурум“ е посветен предимно на бъдещето на секса, в раздела „Визионария“ централна фигура е вдъхновяващият образ на неотдавна напусналата ни Заха Хадид, която представяме тук като фантаст архитект и която, забележете, световната критика неслучайно нарича starchitect.

Бъдете с нас и в този том, завършващ „фантастичната ни седморка“ алманаси.

Sic!

 

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, фантастина живопис, science fiction

Изложба в галерия “ЛИК” на картини по Хърбърт Уелс от художника Роман Гуманюк; 21-23.12.2016


Скъпи фенове,

Каним ви на откриването на изложбата по картини на Хърбърт Уелс в софийската галерия “ЛИК”! Патрон на изложбата е клуб “Иван Ефремов” и молбата ми към всички е да присъстваме на откриването, което е официално обявено и до всички медии! Ето го и съобщението, което е поставено на страницата на клуба и ще бъде разпратено до онлайн списанията, във Фейсбук и където другаде се сетя. Препращайте и вие, за да достигне до максимален брой хора! Изложбата трае само 3 дена и най-добре ще е да я посетим на откриването, където ще има и нещо като реч от страна на клуба.

На 21 декември отбелязваме 150-годишнината от рождението на Хърбърт Уелс с изложба „Машината на времето и шахматният крал“ на художника Роман Гуманюк, организирана от ИКФЕП „Иван Ефремов“ и галерия „ЛИК“

Официално откриване на изложбата: 21 декември 2016 г., 18:30 часа. Адрес: София, ул. „Лайош Кошут“ № 37. Телефони за връзка: 0896 478 408, (02) 470 12 34

На зрителя е предложен необичаен подход към темата. Художникът е комбинирал в една експозиция творбите си по мотиви от произведения на Хърбърт Уелс и картини от своята „Шахматна серия“. Резултатът е една много интересна и зрелищна комбинация, където на коварните марсианци се противопоставят шахматните фигури, оживяващи като герои в сражението. „Войната на световете“ на Уелс се прехвърля на шахматното поле. И само благодарение на Уелсовата „Машина на времето“ в решителната битка могат да вземат участие гордият крал и неговият благороден рицар от Средновековието, древният воин от антични времена и войниците от началото на ХХ век.

Роман Гуманюк е роден през 1985 година. Той е професионален художник. До момента има 26 самостоятелни изложби. Творбите му са представени в музеите и галериите на Украйна, Беларус, Казахстан, Киргизстан, България, Франция, САЩ, Италия. Авторът е участник на VI Биенале на съвременното изкуство във Флоренция.

Неговият персонален изложбен проект „Светлините на Припят или Сенките на Чернобил“ е широко известен на публиката. Проектът е създаден от автора след посещението му в Зоната на отчуждение в Чернобилската атомна електроцентрала през 2012 г. и е представен в 5 държави, включително България.

Художникът работи в различни жанрове и техники. Частни колекционери и ценители на изобразителното изкуство от различни държави по света притежават негови творби в своите колекции.

Гоа

Leave a comment

Filed under литература, научна фантастика, Literature, фантастина живопис, science fiction