Category Archives: ревюта на книги

Аудиофантастика на български


Подкастът (https://www.youtube.com/playlist?list=PLo3b4R_lZDshq52RPQ51uT7Kc92crxY5D), който обявих преди около три месеца (http://sf-sofia.com/forum/index.php?f=7&t=27316&rb_v=viewtopic) бавно се разраства.

Току що добавих нов разказ (https://www.youtube.com/watch?v=b0AUdI2hbkM) избран по повод на днешния рожден ден на Христо Пощаков. Да му е честото!

Предишните два епизода също излязоха по повод на юбилеи и това увеличи честота на публикациите над очакваното. Честно казано ще ми е трудно да поддържам такава честота на публикациите в бъдеще. А това е жалко, защото има още няколко хубави разказа, които “чакат”, но такива са реалностите.

Мисля, че още е рано за изводи, подкастът е твърде млад. Ще отбележа само, че за сега болшинството разкази бързо стигат около 50-70 изслушвания, и после бройката бавно нараства, като може да стигне и 200-300 за месец или два. Единственият “стар“ разказ има малко под 600 прослушвания за близо година и четири месеца.

Доколкото знам, тези числа са в рамките на типичните тиражи на българската фантастика, така че вероятно стигам до не много по-различна аудитория, отколкото и хартиените книги. Разликата е, че сме безплатно “издание” и производството не изисква финансови инвестиции, само време (което само по себе си също е дефицитно!). Разбира се, че броячът не следи доколко хората наистина са слушали, но и по купуването на книга не гарантира прочитането ѝ.

Advertisements

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, фантастина живопис, science fiction

“ОМНИ” или “Локус” на българската фантастика? – Алманахът “ФАНТАSTIKA 2016” се появи на пазара.


“ОМНИ” е научно-популярно и научно-фантастично списание. Първата му реинкарнация излиза между 1978 и 1995 година на хартия. То има електрона версия още от 1986 година, а през периода 1996-1997 излиза само в цифров вид. С аналитичините си статии и с прекрасните си илюстрации на гланцова хартия “ОМНИ” си извоюва трайно място и в двата жанра, които представя.
“Локус” е специалирано издание за фантастика, но то не публикува проза а само публицистика за жанра. И също както “ОМНИ” се отличава сред останалите издания с качеството на материалите и прекрасното си полиграфско оформление. Излиза от 1968 година, а от 1997 година съществува и негова електрона версия, която не е идентична ас хартиеното издание.
Поне няколко издания в България имат амбициите да имитират моделите на “ОМНИ” и “Локус”, като се започне от вече древното “Космос” и се стигне до наследника му “8”; и обезателно се мине през неумиращата “Тера Фантасика”. Особено място в тази традиция заемат антологиите и смея ад твърдя, че те са уникално явление за българския жанров пазар – и “Ваяния”, и “Фантаstika” съчетават проза и поезия с литературна критика и дори популяризация на науката. Вероятно това е свързано с миниатюрния книжен пазар у нас, който не може да поддържа издания с месечна или дори сезонна периодичност – примерът на “Тера Фантастика” го доказва. Ежегодните алманаси се оказват призовани да запълнят, доколкото е възможно, нишата на списанията.
Разбира се, трябва да спомена и електронните издания като “Шадоуданс” и “Трубадури”, които публикуват материали редовно, някои от тях почти ежеседмично. Те могат да реагират на събитията във жанра много по-оперативно от хартиените издания. Обаче престижът на хартиените публикации си остава ненадминат и аз даже ги ценя още повече именно сега, във времената когато традиционните издания преживяват криза – именно защото пробивът в издания на “мъртво дърво” се постигат по-трудно.
Алманахът “Фантаstika” е издание на Дружеството на българските фантасти “Тера Фантазия” и на фондация “Човешката библиотека’“. “Мотор” и главна движеща сила зад алманаха е Атанас П. Славов, подкрепян неизменно от Александър Карапанчев и Калин Ненов. Догодина, през 2018, “Фантаstika” ще навърши десетилетие, през което са видяли бял свят осем тома (един от които е преработено и допълнено преиздание). През 2015 година алманахът спечели наградата Еврокон в категорията за списание, което косвено потвърждава моята хипотеза, че в нашата фантастика алманасите донякъде изпълняват функциите на списания.
Аз не съм обективен в оценката си за алманаха и няма как да бъда, но не защото от време на време пиша по някоя статия за него, а защото съм част от екипа, който го подготвя, защото алманахът изразява моите виждания за фантастиката и доколкото може, отговаря на търсенията и на интереса ми към фантастичното.
В новия брой на 450 страници може да прочетете много разкази и статии. Представени са както майстори на жанра, така и световно неизвестни млади автори. Публицистиката е всеобхватна – от репортаж за миналогодишния Еврокон до ревюта на нови фантастични (и не съвсем фантастични) книги. Моето собствено участие е съвсем скромно – с едно представяне на чудесния роман “Отдел И” от Петър Тушков.
Надявам се всеки да открие по нещо в новото томче. То е продукт на сътрудничеството ни с издателство “Артлайн” и може да го намерите в повечето по-големи книжарници. Съдържанието може да видите тук:
http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%90%D0%BB%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%85_%D0%A4%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%90stika/2016

Leave a comment

Filed under alternative history, Book Review, book reviews, Bulgaria, алтернативна история, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science, science fiction

Репортаж от мястото на събитието: Еврокон 2017, Дортмунд. Ден втори – 17.06.2017


Успах се, след нощното писане на лог-а за първия ден до един и след предната нощ в рейса. И забравих да си “навия” будилника на телефона, така че закъснях за първия доклад, който поо програма беше от 10:00 до 11:00. Темата му беше екзопланети, изнасяше го Ulf Fildebrndt. Програмист и писател. Тази сесия се проведе в една малка стая в подземието; като отидох имаше десет човека, аз бях единадесетия слушател. Не бях обърнал внимание, че докладът ще е на немски, но темата ми е достатъчно позната и се разбираше. Той говори общо за екзопланетите, описа много добре състоянието на проблема, пусна филмчета за атмосферната циркулация на планетите, които са обърнати винаги с една страна към звездата – както например би трябвало да бъде с планетите в обитаемата зона на студените звезди то спектрален клас М. Даде и примери за различните видове планети от НФ литература. Една от книгите, които спомена и ми се стори интересна беше “Grauwacht” от Robert Cordvus (2015). Спомена и своя собствен роман “Dunkelwarts”. Освен това разказа и за звездата на Таби – обект открит с помощта на космическия телескоп Кеплер, за който все още няма общоприето обяснение (https://en.wikipedia.org/wiki/KIC_8462852). Тук не издържах и разказах, че последния месец звездата пак е показала “dip” – затъмнение, което се опитахме не много успешно да наблюдаваме на два телескопа – един в Словакия и един в България. Нямахме никакъв късмет с времето и събрахме само около 5.5 часа наблюдателен ред. Към края Улф имаше интересна графика – линия на времето с описание на планети в НФ от горната страна и с истински астрономически открития на планети от долната страна. А накрая разказа за планираните бъдещи изследвания – спомена два космически телескопа, които имат потенциал да ни помогнат да получим много нови знания за екзопланетите. В заключение говори за романа “Transport” от Philipp P. Peterson като духовно продължение на “Gateway” от Фредерик Пол. Последните пет минути му задаваха въпроси и се получи доста добре. Лекторът беше емоционален и създаде контакт с публиката.

Между 11:00 и 12:00 имаше интервю с Андрес Ешбах, немски писател, автор на “The Carpetmakers”. Чел съм я, много ми хареса и впоследствие намерих от него също и “Видеото Исус”, но бях разочарован. Ерик Симон ми каза, че “Тъкачите на килими” е най-добрата книга на Ешбах и че едва ли ще напише друга толкова добра, защото си изкарва прехраната с писане (единственият, който успява да го прави в Германската фантастика) и е принуден да пише много.

Първо го попитаха дали не я е започнал като фентъзи и после я е продължил като научна фантастика. Той отговори, че винаги е бил в конфликт с литературните категории и че книгите му могат да се намерят на различни рафтове в различните книжарници. Той започвал да пише с идеята, и ако идеята не пасва на категориите, толкова по-зле за категориите.

Вторият му роман е трилър, в който действието се развива на космическа станция и има интрига, свързана със слънчева енергетика (не съм я чел). Той каза, че винаги се интересува главно от бъдещето – нали това е мястото, в което ще прекараме остатъка от живота си. Каза и че с възрастта губел оптимизъм. За разлика от вчерашното интервю с илюстратора Пърсер, Ешбах не беше толкова ентусиазиран и се държеше сдържано, както подобава на истински немец. Обаче в отговорите си вмъкваше френски цитати, показвайки ерудиция. Той повтори, че не се интересува от категории, и нека другите да класифицират книгите му, за него е важно книгата да работи. Тава беше в отговор на въпрос за “Billion dollar man”. Цитира някого: the biggest source of problems is solutions. Явно, не е много оптимистично настроен към новите технологии – каза, че решението на всеки проблем създава два нови проблема. Той не вярва в общите решения, каза че те в най-добрия случай решават 80% от проблема и остатъка се превръща в нов пълноценен проблем. Един от героите му казва, че се съмнява дали светът заслужава да бъде спасяван, че проблемът с оцеляването е проблем на богатите държави, за бедните катастрофата е по-скоро възможност. Във връзка с негова друга книга, го попитаха дали ние трябва да се адаптираме към новите технологии. Той – изглежда това му е навик – помисли, преди да отговори – и каза, че промяната и адаптацията са нещо като запазена марка на човечеството.

По време на интервюто преводачът трескаво си водеше записки и четеше отговорите след всеки 2-3 изречения. После говорих с още едион човек от преводаческия тим и ги гледах как работят. Оказа се, че не са професионалисти, просто фенове, но се справяха добре.

Този път стилът беше доста различен от “предаването на топката”, което правехме с преводача на моята лекция след всяко изречение.

Ешбах каза, че прогресът ни дава много възможности, но остава въпроса дали имаме нужда от тях. Даде пример с визитните картички на които преди 25 години, е имало само един телефонен номер, а сега има няколко телефона, ISQ (личи си, че е от по-старата генерация), електронна поща и какво ли не, само че да се намери човекът е едва ли не е по-трудно, отколкото преди 25 години.

Питаха го за тайната на писането. Той отговори, че е като във футбола – вкарай един гол повече от противника. При писането номерът е след прочитането на първото изречение читателят да иска да прочете второто и т.н. На него самият лесно му става досадно, и ако на него му е досадно да пише, на читателят ще му е досадно да чете. Някой бил казал, че има три правила за добро писане, но за съжаление те са неизвестни.

Водещият го попита: има много книги с правила, включително за изграждане на герои, за развитие на сюжет и пр., с други думи за занаятчийската част на писането и какво е неговото виждане по въпроса. Той отговори, че самият често се чудел какво прави една книга хубава и от къде идва усещането за напрежение. Според него не е просто спазване на някакви правила. Той изследвал някой то любимите си книги, писал много бележки по полетата. Не открил правила. Трябва да се действа като тръбопроводчик – ако видиш, че от някъде тече вода, трябва да се разбере от къде изтича и да запушиш дупката

Стана дума и за мотивацията за писане,. Той каза, че тя идва от четенето, Като професионалните футболисти – те искат да са такива, защото са гледали мачове по телевизията. Ако човек си задава подобни въпрос, значи не иска да бъде писател а иска да бъде велик. На такива хора казвал, че писателите не ги разпознават на улицата, да отиват да работят в телевизията, но той не познавал правилата на тази игра.

Повечето то любимите му писатели са вече мъртви. На полиците му има автори които са много влиятелнi, и други автори които заемат много място. От вторите са Стивън Конг, Волфганг Йешке, Джон Гришам. Сега препрочитал Жул Верн, който бил чел като дете, и сега открил, че той все още се чете добре. Харесва му немският фантаст Хайнц Доминик. Имал много книги на Р. Хейнлайн, А. Кларк, Алистър Маклейн – те са били негови герои. Маклейн бил Дан Браун na 1960те. Косалек и Зимел са двама немски автори на пълп романи, които харесва, например от тях се учи добре как да се въвеждат героите. Започнал е да преминава на електронни книги заради проблема с мястото, което книгите заемат.

Питаха го от публиката за какво е следващата му книга. Той каза, че това не трябва да бъде споменавано, както името на един герой от романите за Хари Потър.

Аз го попитах дали е написал нещо друго в света на тъкачите и дали мисли да се върне към него. Той отговори, че има такъв роман “Quest”. който не е преведен на английски. Има повече идеи, но те не са узрели за да бъдат написани романи по тях.

Някой друг от публиката го попита какво би направил ако е крал на Германия? Не мога да измисля нищо, отвърна той, но ако има референдум за превръщане на Германия в кралство, щял да помоли да гласуваме с “не, защото вече си бил намерил любимата професия.

От 12:00 до 13:00 бях на лекция за НФ&Ф в Португалия, изнесенаот Алваро де Суиса Холщайн (Alvaro de Suisa Holstein). Лекторът чете дума по дума английския текст с нисък глас, трудно му се разбираше, а освен това имаше преводач на немски и всичко беше доста накъсано.

Както навсякъде и в Португалия фентъзито е много популярно. Първите прародители на жанра идват от средата на 16-ти век. По-късно имат романи с фентъзи елементи: имена на няколко авторе: Joaquin Teofila Frnandes Braga, Bartolomeu Lorenco de Gusmao. Този род литература е отричан от католическата църква и властите като заплаха за социалната стабилност. Първата португалска НФ е “Светът през 3000-та година”, публикувана през 1859 година. През 1819 година е публикувана поема за жителите на луната. По него време излиза и романът “Жителите на планетата Сатурн”. В нея се описва контакт с жителите на Сатурн и Нептун. Това са истински фантастики, съдържащи научни обяснения. Последното десетилетие на 19-ти век донася доста фантастични книги, вкл. и за марсианска цивилизация. Те имат и доста книги, описващи португалски световни и дори галактически империи.

Имат и силна алтернативна история – Campos Monteiro през 1923 година описва социалистическа революция в страната.

Списание “Омни” е имало португалско издание, просъществувало само 11 броя.

Много от main-stream-ските им писатели пишат фентъзи или фантастика, но не си го признават, например Хосе Карамаго.

Попитах го дали има професионални автори, които се издържат с НФ – нямат, въпреки въпреки потенциално големия бразилски (и Мозамбикски) пазар.

За съжалент тук ми направиха забележка, че печатам много шумно и трябваше да спра записките си, но един от домакините германци ми обеща запис на лекцията.

От 13:00 до 14:00 слушах представяне на двуезична фантастика от италианеца Francesco Verso – името на проекта му е Future Fiction – електронна публикация, къси разкази; те смятат, че бъдещето идва навсякъде и искат да го опишат. от различни гледни точки. Имаше двадесетина слушатели.

Той започна с инфографика на историята и произхода на НФ от http://www.wardshelley.com/paintings/pages/jpegs/histSciFi-mid1smweb.jpg и използва картинката за да покаже че фантастиката е литература на различно и на трансформацията.

После показа друга графика на “спектъра” на НФ от позитивна до песимистична, после карта на страните, от които са публикували разкази. Проектът му се опитва да покрие различни медии – като се почне от традиционните книги и комикси и се стигне до не толкова традиционните – даже обекти, отпечатани с 3-Д принтери. Повечето от историите са италиански, но има и от Латвия, Зимбабве, Русия, Нигерия, Мексико, Гърция. Той доста емоционално попита публиката какво би било да живеем в свят с един ресторант – Макдоналдс, с един източник на кино – Холивуд и с една телевизия – МТВ. После се плесна по челото – ами ние живеем в такъв свят! Той иска да погледне зад големите рекламни плакати пред нас. Не иска начинаещи автори, а добрите писатели, тези, които са печелили всички награди в техните страни, но не са достъпни на английски. Те имат специален проект за китайска фантастика в Италия – книгата е напечатана на два езика. Финансирана е от китайското правителство.

Каза, че хора са го питали защо да четат примерно френска или испанска фантастика, какво е различното? Отговорът е, че разлика няма. Структурата на разказите може да е различна, но в края на краищата се свежда до това, че хората се събират и си разказват нещо, Колкото и да са различни ресторантите, се яде по един и същ начин, както и се чете по един и същ начин. Различно е само качеството и то не зависи от страната, от която произхожда книгата, или от вида на ресторанта.

Попитах го за кориците: илюстрациите и кориците им са си техни – те са ограничени финансово и той използва, че преподава в школа в Рим за рисуване на комикси и прави конкурси срер учениците си. Стреми се да избира колкото се може по-забележими корици.

Преводите не са професионални и затова той предпочита да издава къси разкази, не по-дълги от 20-30 страници.

В момента работят по китайския си проект, ще имат гости от Китай. Това е само един мост, но той се опитва да прокара и други. Евроконите са място, на което той търси таланти – събирайки къси разкази. Той се опитва да създаде пан-европейска мрежа от преводачи и автори. Това е bottom-up small-press проект.

Тъй като говореше за финансирането, аз взех думата и разказах за нашия неуспешен опит с кандидатстването за пари.

След доклада го хванах и си поговорихме, взех му електронната поща. Той издава главно чрез Амазон, за него това е печатница, издателство, разпространителска мрежа, агенция и всичко. Покрай този разговор закъснях за следващото събитие, но мисля, че си струваше.

Между 14:00 и 15:00 слушах панел за фензините. Панелът се ръководеше от швед – Wolf von Witting. Останалите бяха поляк, испанец и французин.

Шведът говори за историята на фандъма, той самият навлязъл във движението сравнително късно, в началото на седемдесетте. По него време в Германия са били публикувани стотици фензини. В Германия има организация: Fantastic library, която събира стари фензини; има и проект за сканиране на стари фензини, но сканирането означава разрязване.

През 60те години фензините са били мемографски, написани на ръка. Той каза, че в старите фензини има забележителни рисунки. Показа собствения си фензинн “Counter Clock” (http://efanzines.com/CounterClock/) – на английски, достъпен свободно в Интернет.

Разговорът се насочи някак си към Пери Родан. Дойде едiн руснак и каза, че е чел две книги за него на руски, шведът изненадващо мина на руски, стана голям майтап. Заговориха за продажбите, шведът каза, че само Библията се продава по-добре от Пери Родан. На което италианецът от предния панел отвърна, че това е фентъзи и не се брои. Пак настана голям смях. Комиксът за Пери Родан бил канцелиран в Щатите като заплаха за Американската издателска индустрия. Като бил на 18 г. шведът бил помолен да напише за статия за Пери Родан. Било голяма грешка, станал фен за цял живот.

Един немец от панелистите показа фензин “Exodus” от 1970-80-те. Прекъсват издаването през 1980 година и продължават през 2003 година, с по един брой на година.

В “Counterclock” номер 27 има фалшив репортаж от несъществуващ кон, който шведът се накани да чете, но преди това даде думата на поляка, който разказа как правят техните фензини – четат ги за корекции двама души, печатането е евтино, около 1.20-1.50 евро, и това е продажната цена. Те се опитват да направят фензина си качествен, но не са професионалисти и искат да останат евтини.

После разказаха за “The Enchanted Duplicator” (http://www.fanac.org/fanzines/Enchanted_Duplicator/Enchanted-00.html), в която героят предприема пътешествие изкачвайки планината на Инерцията, минават през полето на Обикновеното да достигнае до Златата кула, в която се намира омагьосаният Дупликатор. Изобщо диксусията в този момент е доста разхвърляна.

Най-накрая шведът мина към фалшивия репортаж за кон, уж проведен през 1950те години в Антверпен, Белгия. Написан във висок английски стил и звучи много сериозно, но всяка дума е бъзик. Обаче вътре има и сериозни размисли – фандъмът е среда за създаване на приятелство и гланцираните издания по-скоро отделят авторите на фензините от техните читатели; читателската база на подобни публикации е ограничена (шведът коментира, че това е било през 1950те години, сега е различно, това беше шега, разбира се). Малката циркулация отговаря на факта, че има около 200 активни фенове, и позволява да се превърне един фензин в лично писмо. Един от публиката подкрепи извода в статията и каза, че тя обяснява защо съвременният фендъм в Европа не се втурва да премине към Интернет, за разлика от американските фенове. Фензините са преди всичко средства за персонална комуникация и не е нужно да са идеални. “Exodus” в semi-prozine, някъде по средата между любителските фензини и професионалните списания.

Най-мълчаливият панелист беше Echard D. Marwitz, a германецът – неговото име е Rene Moreau – се обаждаше от време на време и говореше почти само на немски.

В същата стая след това – между 15:00 и 16:00 се състоя панел за Non-anglo-saxon SF literature: имаше четирима панелисти, един то които бе португалецът, който говори по-рано за тяхната НФ, един французин, Поер Петтан (?); французинът рекламираше отвън Ерокона в Амиенс през 2019 година.

Започнаха като се представиха. Французинът е писател и главен редактор на френското НФ списание “Галакси”, което е едно от двете най-важни жанрови списания във Франция. Той каза, че се чувства необичайно, защото сега той е в ролята на чужденец. Каза, че намираме фантастика навсякъде, включително в Индия; Русия, арабките страни, Китай, Япония и Африка. Според него французите са най-големите песимисти на света и дистопията им е любима. Той разказа за оплакванията на един китайски автор, който казал, че сега никой не чете НФ – преди продавали по един милион копия, а сега тиражите им спаднали до 400 хиляди.

Следващият панелист е от Белгия. Започнал да пише през 1970-те, превеждал сам разказите си на френски. До сега има стотина разказа, публикувани на 44 езика. Има разкази в списанието за фантастика с най-голям тираж – китайскиото SF World.

Трети е португалецът от по-предната лекция. В Португалия пазарът е доминиран от английски автори. Португалците публикуват предимно къси разкази. Португалските автори, които искат да се издават навън, трябва да пишат на английски.

Последният панелист е испанец. Пише фантастика и други жанрове, но дори и тогава включва фантастични елементи. Той смята, че разделянето на англоезична и не-англоезична НФ е изкуствено.

Някой от публиката се обади, че делението във всяка страна по-скоро е на чужда и местна фантастика.

Испанецът каза, че според него делението е по линия на технологично развитите страни, в които технологиите се създават и страните, в които технологиите се “донасят”. Някой от публиката не се съгласи и започна хаос.

Прашкевич се обади и каза, че преводите на неанглийски автори в Украйна са лоши и не се публикуват най-добрите авторе (мое предположение е, че това става заради по-скъпи права на по-добрите автори).

Французинът каза как избира какво да публикува – той самият чете, или иска от преводачите да му препоръчат добри разкази.

Аз се изказах и отбелязах следното: първо, има обективна бариера пред преводите, спрямо “родната” англоезична литература, и това е допълнителната цена на превода. Второ, американо-английската фантастика е самодостатъчен пазар, ние често третираме тази фантастика като монолитна, но тя предлага голямо разнообразие и може да задоволи практически всичко, което читателите търсят. Трето, има проблем с нивото на писателите от малките страни – поради малките пазари те не могат да се издуржат с писане и трябва да имат друга професия, което банално им пставя малко време за писане, а хора с талант се насочват към други професии, защото в писането няма бъдеще. Приведох и онази идея, че човек трябва да напише милион думи за да стане добър писател, но това е трудно, ако трябва да работи и нещо друго.

Един французин от публиката посочи, че английският е универсален език: във Франция има два вида фенове – тези, които знаят английски, и тези, които искат да го научат; няма френски фенове, които искат да научат испански или руски. Последният превод на Лем на френски е от 1989 г. и от тогава не е издадено нищо ново от него (Лем разбира се е починал и не пише нови неща, но от думите на французина се подразбираше, че не всичко от Лем е издадено на френски).

Накрая аз забелязах, че в залата няма почти нито един англосаксонец.

Предид а се разпръснем един съсед ми показа “около света за 80 разказа”, където имам разказ и най-после си видях името в немска книга.

Между панелилте на няколко пъти Генерала ме замъква навън за да пуши и да си бъбрим. Срамота е, че трябва да се срещнем чак тук в Германия за да можем да си поприказваме на спокойствие, но по-добре че стана така. Докато тичах навън-навътре успях да купя за децата една дребна книжка с фентъзи рооман, писан от немска тинейджърка.

От 16:00 до 17:00 слушах доклад за романа “На две планети”, от Курд Ласвиц. Първото му издание е двутомник; Ласвиц има и множество сборници с разкази и няколко романа. През 2008 година са издадени пълните му събрани съчинения – преброих на снимката 22 тома (надявам се да не греша). Последните два са библиография и биография.

През 1897 излизат няколко важни книги – “Войната на световете” на Уелс и “Леденият свят” (после проверих – английското заглавие е “Антарктическа мистерия”) на Жул Верн. Романът на Ласвиц е най-философският от трите. Книгите поставят началото на много трендове в НФ: като се почне от космически станции, и се стигне до използване на слънчевата енергия чрез слънчеви електроцентрали в пустините.

Романът започва с това как немска експедиция приближава полюса. Тя включва астроном и известен полярен изследовател. Те са изненадани да открият море и умерен климат близо до полюса, и откриват странна инсталация. Балонът е приземен от някаква необяснима сила. Хората не могат да дишат и припадат. Показа репродукции на първите няколко страници от ръкописа, илюстрации от различни издания. Участниците в експедицията се събуждат в луксозно жилище и виждат непознати хора, но не много по-големи от хората. Те се оказват марсианци, които от известно време са осъществили контакт с ескимосите. за щастие един от членовете на експедицията говори инуит и така земляните и марсианците комуникират.

Марсианците се чувстват зле в земните условия, но имат средства да променят гравитацията. По някаква причина могат да кацат на Земата само на полюсите. И на двата полюса имат бази, а над тях се намират космическите им станции. Марсианската база е нова. За пръв път марсианците се опитали да дойдат до Земята преди едно поколение, но тогавашната им експедиция загинала.

Хората изненадващо намират в багажа си немско-марсиански речник. Оказва се, че спонсорът на експедицията е син на ръководителя на предната марсианска експедиция, който е оцелял и е направил състояние в Германия с марсианските си технологии Единия от хората започва афера с марсианка и не вижда опасност в това. Но друг иска да избяга и да предупреди човечеството. Единият от хората заминава за Марс, а другият е решено да бъде върнат в Германия. Обаче се скарват – марсианският дирижабъл попада на британски разрушител и започва битка между тях. Станцията на северния полюс е евакуирана за зимата. На всичко отгоре е разпадат и личните отношения на някои от замесените двойки.

Марсианците постепенно се разочароват от хората и започват да смятат, че със Земята може да се говори само от позиция на силата. Искат репарации от Англичаните, и да бъдат признати за доминираща сила на полюсите. Започва война, очаквано Англия губи. Марсианците се надяват това да е последният им сблъсък със земната безмислена политика, но веднага след разпадането на Британската империя започват ред малки войни. В края на краищата марсианците обявяват протекторат над Земята.

Действието във втората част от романа се развива няколко години по-късно. Окупацията на Земята е трудна за всички. В началото оптимистичното гледище е, че образованието ще поправи хората. Но само някой хора получават единствено технически познания. Марсианците започват да строят слънчеви електроцентрали в пустините. Постепенно марсианците се превръщат в master race, а хората – в slave race. Марсианците все повече заприличват на офицери от немските окупационни части в немските колонии.

Американците са построили тайно флот за борба с марсианците и разрушават космическите станции, без които не могат да кацат на Земята. В края на краищата и на Земята и на Марс идват на власт по-умерени правителства.

Обществото на марсианците е интересно. Там има свободна любов, която е точно толкова социално приемлива, колкото и брака. Всички имат право на глас, включително жените. Освен да контролират гравитацията, Марсианците могат да управляват химичните реакции от разстояние и имат устройство, което позволява да се вижда миналото.

Второто издание на книгата от 1898 е chapbook – сериализирано издание, който излиза всяка седмица. След Втората световна война до 1979 година изданията все са адаптирани и съкратени – първото издание е около 1000 страници, а адаптираните са по стотина-двеста. Единственото американско издание от 1971 година също е адаптирано; адаптацията е на Ерих Ласвиц, сина на Курд Ласвиц. През 1997 година излиза пълно анотирано издание. Един от публиката стана и каза, че това е било за 100-годишнината на романа и лекторът показа следващия слайд, на който имаше снимка на човека от публиката от това награждаване през 1997 година, когато наградата е била дадена за анотациите на това издание. Наградата се дава ежегодно от 1980 година за най-добър роман, за превод, за филм, за преведени произведения, какво и в други категории. При организирането на наградата е имало спор дали да я кръстят на Курд Ласвиц или на Ханс Доминик, но той като писател не е бил толкова добър колкото Ласвиц. А националната наградата за НФ в ГДР е била кръстена със заглавието на разказ от Ласвиц.

Някой от публиката попита дали все още си струва да се чете романа за удоволствие, т.е. ако човек не е мотивиран от изследователски цели. Друг от публиката отговори, че Ласвиц е хуманист, има сложни герои, моделирани от истинския живот, които имат етични и морални проблеми. Освен това той е бил популяризатор на науката и дори теоретик на фантастиката. Интересни са различните форми на управление, което марсианците имат – демокрации, просветени монархии. Също така има универсално законодателство, т.е. едни и същи закони действат в целия Марс. Ласвиц е бил популярен – някой негови есета са публикувани във вестниците. Той става особено популярен след първата св. война. Адаптираните издания най=често премахват дългите философски части. Никога не е планирано да се направи филм, но по книгата има радиопиеса.

Питах стоящите край мен кой е съвременният немски Ласвиц и те ми препоръчаха Herbert W. Franke, макар че той е писал главно през 1970те години; сега е на 90 години не пише повече.

Пак в същата зала от 17:00 до 18:00 имаше лекция за фантастично кино на ГДР. Лектотът Karsten Kruschel пусна няколко доста дълги фрагмента.

Той започна с “Първият космически кораб на Венера”. Аз го бях споменал в моята лекция и Крушел дойде да си поговорим за тоа след моята лекция. Филм-катастрофа, доколкото това може да се каже за филм направен в социалистическа държава. Сивото вещество, което напада космонавтите във филма, е лепило. В спомените си режисьорът казва, че цялата продукция на ГДР от лепило през тази година е била използвана за филма и лепилото от магазините изчезнало. Флмът няма музика, само електронен шум.

Вторият филм беше “Еуломеа” (1972). Той започва с морзов сигнал от далечна част на космоса. Група младежи искат да изследват, но ръководството им забранява. Накрая младежите открадват космически кораб и все пак отиват. Във филма играе български актьор – Иван Андонов, България е спомената като една от страните-създатели. След време спасителна група намира откраднатите кораби, но те отказват да бъдат спасени. За пръв път в световното кино (това е преди Звездни войни и др.) космическият кораб е показан мръсен! Филмът споменава закони за роботи. В края на филма героят ма Иван Андонов се жертва, заминавайки с флота на полет без завръщане към друга звезда.

Третият филм беше “Прахът на звездите” (In the Dust of the Stars; 1976): той започва с тайствени сигнали (това изглежда е запазена марка на източногерманското кино), които са вик за помощ от друга планета. Интересно, че Земята дори не е спомената в целия филм. Изпратен е спасителен кораб, но при кацането той е атакуван с радиоимпулс и е свален.

Местните казват, че сигналът е тест, никой не е изпращал зов за помощ. Гостите са поканени на парти за да се коригира неразбирателството, но местните използват психотропни средства за да манипулират паметта на космонавтите от спасителната експедиция. Накрая се оказва, че сигналът за помощ е изпратен от местните аборигени, а “домакните” са всъщност колонизатори, които ги подтискат. Снимките сред природата са правени е Румъния. Експедицията заминава, но семената на революцията са посети.

Вечерта, в една от залите в мазето филмите щели да бъдат показани изцяло, но аз пропуснах.

В 18:00 започна церемонията по раздаването на наградите Еврокон. Гласуването е било по-рано сутринта на закрита сесия, но аз не бях делегат и не участвах в нея.

– Курт Сиодмак награда за ТВ сериал: дадени са били 124 гласа през Интернет и 50 на еврокона: 3 място с 8.6% си поделиха “The Expanse” и “Person of interest; 2 място получи no award” в 9.2%, и победите “Dr. Who” с 36%; Докторът печели за трета поредна година, направи хеттрик.

– Курт Сиодмак награда за филм: 3 място в 9.8% за “Star Trek Beyond”, 2 място със 17.2% за “Roguie One”, и първо място с 48.8% спечели “The Arrival“.

Теглиха жребий за наградата за гласуващите – на двама души, един от гласувалите през Интернет и един от гласувалите тук се падна по една книга.

Обявиха, че Белфаст избран за домакин на по-следващия Еврокон.

След това раздадоха наградите. Не можах да запиша всички имената, затова в повечето случаи карам по страни (добавих имената впоследствие):

– награда за дебют – получиха я автоматично всички номинирани: Алексей Шеин (Белорусия), Александр Цонков-Лостов (България), Hanus Sainer (Чехия), Romain Lucazeau (Франция), Sarah Marie Griffin (Ирландия), Emanuela Valentini (Италия), Doina Roman (Румъния), К. Терина (Русия), Miro Svercel (Словакия), David Luna (Испания), Наталья Савчук (Украйна)
– награда за роман: Peadar O Guilin, за “The Call” (Ирландия)
– илюстратор: Juan Miguel Aguilera (Испания)
– best fenzin: “CounterClock” (Швеция)
– best internnet publication: diezukunft.de (Германия)
– best work of children: Наталья Щерба за “Часодеи” (Украиня)
– best dramatic presentation – “Boy 7” (Германия)
– hall fo fame:
— best author: Datio Tonani (Италия)
— best artist: двама победители, Aurelien Police (Франция), Judith Clute (Великобритания)
— best publisher: Tracus Arte (Румъния)
— best magazine: “Supersonic” (Испания)
— best translatior: Наталия Осояну (Русия)
— best promoter: Ian Watson (UK) той идваше да взема испанските награди и благодареше на испански, но сега произнесе реч на английски и каза, че обикновено е писател, но от много време има силна връзка в фендъма и много се радва.
— Europen Grand Master: Зоран Живкович (Сърбия)

Генерала пак направи опит да ме замъкне в пушилнята, и почти щеше да успее, ако точно тогава имаше и среща с Ешбах и аз се отбих да се запозная с него. Той тъкмо си тръгваше, но се задържа са си поговорим. Оказа се, че “Тъкачите” са излезли на английски с голяма помощ на Орсън Скот Кард. Книгата не е била голям търговски успех, поради което той не очаква “Quest” да също да бъде преведена. Пожелах му успех и се разделихме.

После отидохме с Генерала да вечеряме в един близък ресторант, където хапнахме по някакви местни аналози на тортили за около час и се върнахме при Ерик Симон на лаф мохабет в залата на кон-а. Питах Чарлс Щрос дали ще пише пак за Фрея – героинята от “Saturn’s Children” – и за мое най-дълбоко съжаление отговорът беше отрицателен – започвал нова серия космическа опера – тази, от която вчера го слушах как чете монолога на главния злодей. Със Симон и една австрийска писателка, която се оказа биоложка по образование, си поговорихме за Пол Макаули – за него стана дума защото ти той е биолог; с Бобъсна обсъдихме Робърт Сойер – те двамата са си кореспондирали преди време.

Малко след 22:00 поех към хотела – 15 минути бързо ходене, по вече познатия път, но без пред мен да се появи някакъв заек, както снощи, в 22:30 се изправих пред вратата на стаята си, която упорито не искаше да се отвори. Налови се да ми правят нова карта, и даже това не помогна, но с блага дума и со малце кютек всяка врата се отваря в края на краищата.

Три часа и половина по-късно приключих тази статия. Утре е последния ден на кон-а.

1 Comment

Filed under Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction

THOUGHTS ABOUT THE SCIENCE FICTION (ENGLISH EDITION)


The free e-book is available at: https://valentindivanov.wordpress.com/thoughts-about-the-science-fiction-english-edition/

* * *

Brother(1) fan,

I used this address to readers in an editorial I wrote for the first and only issue of the Bulgarian newspaper Terra Fantastika all the way back in 1993. It was the first newspaper in my country, covering the speculative genre. Of course we intended to publish fiction, but that was not the main goal. I saw it as a publication about the SF&F, much more then of SF&F. Alas, the sales were low. Those were crazy times in my country, the political system had just changed a few years earlier and the reality exceeded even our most fantastic expectations.
Despite the fact that I write on occasion science fiction, at first and foremost I am a promoter and I prefer to enjoy and to study the genre. The latter is probably due to my curiosity; just like my day-time job to do astronomy research does. I was surprised to discover that I would rather spend my time revealing the ideas and exploring the words of others rather than to come up with ideas on my own. My second drive is to find ways to use science fiction as a tool to promote the natural sciences, in particular my favorite – the astronomy.
Those who know me won’t be surprised that most of the pieces I include here were written as part of my long-standing efforts to spread the word about the Bulgarian SF&F abroad. This is a companion to another similarly titled book that includes about two dozen essays written in Bulgarian. The materials in common between the two volumes is minimal, because most of the pieces in English were written directly in that language, and as much as I wanted, I simply don’t have enough the time to translate back and forth the non-overlapping essays.
There is very little non-fiction in Bulgaria about the SF&F. A few critical books were authored by Elka Konstantinova, Ognian Saparev and more recently Kamen Todorov. There is also a number of articles by Atanass P. Slavov (who invented the word fantastologia, e.g. science of the fantastic) scattered across various venues; these are still waiting to be collected in a single volume. Critique and non-fiction translated in other language almost don’t existent. As far as I know only Rady Radev has published some general reviews of the Bulgarian SF&F in Locus, in the latest incarnation of Amazing Storis, and he has a collection of non-fiction for sale on Amazon. There are also a few blog posts in English here and there from other authors.
The probability that any of the Bulgarian books that I review here would see print in translation is negligible and older works are not easily accessible even for readers who are proficient in Bulgarian. I am sure that in the future the translating tools will be able to deal with fiction (this may require no less than achieving an working artificial intelligence), but this day has not arrived yet. Therefore, I conscientiously adopted a more narrative style, sometime even providing a full synopsis of the reviewed works.
Obviously, I am a non-native English speaker and my writing needs editing. The pieces that have appeared in written or in some on-line publications have already been edited (and I make sure to mention the names of their editors in the short intros I have added to each chapter). However, this still leaves quite a large fraction of the book to rely only on my own language skills. To remedy this I conceived this project as a crowd-sourcing effort. I do not plan to charge money for for the book – the collection is distributed freely as an e-book. However, I intend to ask for your time and intellect: while reading, please mark any typos, grammatical or stylistic errors and send them to me. I prefer to work with doc file with corrections and suggestions in save-changes editing mode. In a year or whenever I receive enough (whatever that means) corrections, I will introduce them in a new edition. The names of all contributors will be mentioned. Thank you in advance!
Note that the hyperlinks were not updated for this publication and won’t be updated in the future either. The Internet is too much in flux to to keep up. Just google it! There is another reason that I consider more important, though – I want to preserve these essays in the form they were originally published. Some of them are nearly a decade old and as the time goes by they will be – hopefully – a living monument of sites that have perished in the cracks of the global network.
My two most important English language publications are missing for copyright reasons. The first is a statistical study of the speculative publication landscape by sub-genre, based on the regular presentations of new books in Locus Online. However, I included the foreword – I have written introductions for each essay in this book. The second piece is an a comparative essay on the Tiptree Jr and her contemporary from behind the Iran wall – the Bulgarian science fiction writer Zora Zagorska. It appeared in 2015 in the award winning anthology Letters to Tiptree. The foreword that explains the origin of that essay is also a part of this book.
Those who expect to find here a work of academic literary criticism might be disappointed. I lack the education to do that. Instead, I set a goal to bring the attention of wider, non-Bulgarian speaking audience to the speculative fiction of my country. This is more an introduction to the genre in Bulgarian, than anything else. The Bulgarian fiction dominates this volume, but I have not limited myself to it. Books from other countries that caught my attention are also reviewed. The essays are featured in chronological order, with a few exceptions.

Enjoy!

May 9 – June 11, 2017
Munch

 

(1) And sisters fans too, but back then I wasn’t thinking about that.

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, фантастина живопис, science fiction

„Ферма за лица“ от Стивън Крос (Стефан Кръстев)


По случай 24.05 предлагам ревю на един български фантастичен роман.

*

Издателство „Монт“, 2016, ИСБН 978-619-169-104-3

Един призрак броди из българската фантастика. За разлика от други призраци, той е жив и се нарича литературна фантастика. Това е доста размита категория, която за мен поне се свежда до добре написаните книги. В които има нещо повече от мукавени герои-функции, които размахват мечове или бластери, които също са функции, и на които се случват функции-премеждия.
Като че ли преди процентът литературност в българската фантастика е бил по-висок, но не съм сигурен дали това усещане не е продукт избирателност, защото вятърът на времето е отвял „плявата“ и само по-добрите творби от миналото са „оцелели“ до днес.
Фантастичниото допускане във „Ферма за лица“ е технология, която позволява да се култивират „дизайнерски“ лица и да се търгува с тях. Това е очевидна екстраполация на съвременната модна индустрия и в някаква степен на развлекателната индустрия. Като сюжетообразуващ елемент това допускане позволява да се изследва идентичността – кое е истинското аз; някой беше казал, че човекът е три „аз“ – това, което си мисли за себе си, това, което другите мислят за него, и накрая – истинската му същност. Спомням си една новела от западен автор, чието име съм забравил, в която подобна дискусия се водеше на друга планета, където обичаите изискваха да се носят ритуални маски. Но потенциалът на ситуацията не беше използван до край, за разлика от романа на Стивън Крос, където въпроса за идентичността е главен.
Формални историята е криминална. Но няма типично полицейско разследване. Напротив, като в роман на Джон Льо Каре, още от началото се знае кой какво е направил. Обаче точно както прави льо Каер, Стивън Крос ни принуждава не един път да се усъмним в подозренията си, да ги обърнем на сто и осемдесет градуса и после пак да се върнем към тях. Книгата излезе наскоро и все още може да се намери, така че ще се въздържа да издавам подробности от интригата.
Езикът е богат и разкошен. Героите са интересни и няма нито един случаен, даже епизодичните имат свои роли в развитието на историята. Главните герои претърпяват интересни еволюции, но повече ме впечатлиха второстепенните. Особено внимание бих обърнал на кратките глави с разпитите на свидетелите, където се правят няколко неочаквани разкрития за самите свидетели. Тези моменти ми напомниха за лаконичното въвеждане на бунотвниците в „Обитаемият остров“ на А. и Б. Стругацки. Наистина, тук авторът е имал свободата да работи с повече обем, от няколкото изречения, които са си позволили братята, но и откровенията са по-значими.
Все пак главното в романа са въпросите на моралния избор и на творчеството. В известен смисъл „Фермата“ е писателска книга и макар медиумът на изкуството да е различен, става дума за същите мотиви, които движат и писателите. Само че тук авторът може да „напише“ самият себе си, без да му се налага да създава собствено романизирано, романтизирано, ревизирано и розовизирано минало, примерно с автобиография. Разликата между реалност и творчески продукт тук е напълно заличена.
Интересна ми се стори и идеята да се пренесат творците в „кристална кула“, една такава всеобхватна Арлес или Барбизон, където хората могат да се занимават само с изкуство. Обаче Крос не е забравил, че някой трябва да чисти улиците, да подстригва и да сервира коктейли в бара. Иначе казано, кулата не е никаква кула, а напълно функционално място за живеене с всички произлизащо от това конфликти. И те си имат мястото в сюжета. Авторът не е опростил и дезинфекцирал реалността на книгата, докато четях изпитвах усещането, че общувам с един истински жив свят.
Развръзката носи своята изненада и затваря сюжета. Не забелязах да остават въпроси за продължение, макар че на корицата пише „Репортажи от Платония“ и предстоят продължения. Авторът в едно свое интервю рзкрива планираното заглавие на втория том – „Резерват за души“.
Накрая ще отбележа и интересното оформление на романа. Става дума за издание от 254 страници, с меки корици и необичайно миниатюрен джобен формат 10 х 13 см.

*

Стефан Кръстев е роден в Асеновград на 14.09.1969 годна, но през последните десетина години живее в Плевен. Дебютира през 1992 година. Пише фентъзи, трилъри, антиутопии. Автор е на няколко романа и сборници с разкази. Фентъзи романът му „Ромфея“ написан по тракийски мотиви.
23.05.2017
Garching

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction

Нов брой на алманах „ФАНТАSTIKA 2016“


Готово е поредното издание на алманаха „ФАНТАSTIKA 2016“!

Смея да твърдя, че за нашата фантастика това е знаково явление, подобно на това, което някога за американската фантастика беше комбинацията между списание “Омни” и ежегодните сборници “The Year’s Best Science Fiction”, редактирани от Гарднър Дозоя (Gardner Dozois).

Новият алманах съдържа много разкази от български и чужди автори, както и публицистика, включително критика за фантастични произведения, представяне на изложби и пътепис от последния Еврокон.

*

Съдържание:

Нови признания на съставителя …………………………………………………………………..6

Преводи

Представяне на списание „Фантастични светове“ …………………………………………8

Малко преди края – Лари Нивън …………………………………………………………………..9

Хемингуей в Космоса – Кингсли Еймис ………………………………………………………19

Божествена трагедия (Ще ми паднеш ти!) – Ф. М. Бъсби ……………………………24

Изгревът на следващото

Пътешествие във времето – Рей Бредбъри ………………………………………………….29

Първите хора – Хауърд Фаст (+ за списание „Тера фантастика“ No 15) ……….39

Камертонът – Милена Алгара ……………………………………………………………………..71

Орфей, съвършеният – Валерий Гаевски …………………………………………………….79

Български фантасти

Портрет в 3,14 D: Стефан Кръстев: „Моето сърце“, „Пръстът на дриадата“

и „Само фередже ѝ липсва“………………………………………………………………………120

Класиците

Многоликата вселена на д-р Славчев – Емануел Икономов ………………………..136

Жребият – Светослав Славчев ………………………………………………………………….140

Реверватът – Весела Люцканова ………………………………………………………………..145

Наследници на Светослав Минков

Insomnia Globalis – Светослав Нахум ……………………………………………………….150

Резониращи светове – Кънчо Кожухаров ………………………………………………….152

Малка стъпка – Мàри ……………………………………………………………………………….176

Динозавър за Коледа – Елена Павлова ………………………………………………………183

Министерски гамбит – Емануел Икономов ………………………………………………..196

Фантастихия

Георги Малинов, Валери Петров, Данила Стоянова, Невена Стоянова,

Максимилиан Волошин, Росица Панайотова, Емил Орманов, Алексей Белмасов,

Георги Струмски, Красимир Георгиев ……………………………………………………….211

Фантастичното нефантастично

Други три карти – Александър Карапанчев ……………………………………………….226

Фантастология

Фантастичен книгопис – Дилян Благов и Атанас Петков …………………………232

Книгосъбития на 2015–2016 година ………………………………………………………….242

За романа „Отдел „И“ и други рецензии ……………………………………………………246

Среща по хронофона: Амиен, 1904 година – Сандро Георгиев …………………..254

Представяме ви: Кина Къдрева …………………………………………………………………257

Деформации на личността в трансформираната реалност (2)……………………..260

Един художник… един фен… един писател… – три интервюта ……………………269

На гости при далечните потомци, или още нещо

за фантастиката на безсмъртието – alexandrit ……………………………………………288

Прозренията на фантаста – Димитър Хаджитодоров ……………………………….293

Майкъл Крайтън взел назаем „Джурасик парк“ от Петър Бобев

Михаил Михалев ……………………………………………………………………………………310

Творчески отличия за членовете на ДБФ „Тера Фантазия“………………………….312

USA чалгата – Светослав Нахум ………………………………………………………………315

Съзвездие Кинотавър

Целулоидната Уелсиада – Петър Кърджилов ……………………………………………320

Политическа фантастика

или самоорганизирани прозрения? – Атанас П. Славов ……………………………350

Американският филм Tomorrowland като съветска фантастика

Лин Лобарьов ………………………………………………………………………………………..357

Хорърът в киното и неговите поджанрове – Иван Атанасов ……………………..360

Футурум

Светлото бъдеще на Homo Sexualis – Стоян Колев …………………………………..371

Sexplosion – Станислав Лем …………………………………………………………………….374

ФаКтастика: „Самоосъзнатият ИИ“ и други ……………………………………………..381

Забравеният българин, който качи… – Людмила Първанова ………………………391

Визионария

Заха от Марс – Лидия Манолова ……………………………………………………………….397

Изложбата на Христо Симеонов… – К. Николов ………………………………………..406

Нови картини от А. Славов – Калин Николов ……………………………………………409

Откъде идваме

Абитуриентският бал на „Фанданго“ – В. Гаевски и Ю. Орлова ………………..419

Пътуване през Еврокона – Атанас П. Славов ……………………………………………421

Нова награда тръгна по своя път ………………………………………………………………430

Присмехулник за убиване

Спасеният от лавината – Веселин Маринов ……………………………………………….432

Избрани кудкудякания – Янчо Чолаков ……………………………………………………..443

Мисля, значи лъжа“ – Станислав Лем …………………………………………………….446

Странният град на вампирите – Х. Л. Олди ……………………………………………….450

*

НОВИ ПРИЗНАНИЯ НА СЪСТАВИТЕЛЯ

Както обича да казва моят скъп приятел и съратник, издателят на списанието на българския фендъм „Тера фантастика“ Макрия Ненов (неженен, философ): „Пролет пукна, ние не!“. Така че пред вас е един своеобразен „седморен“ юбилей – алманахът, излизащ от 2007 г., е вече със седми брой, и то през 2017 година!!! В този том ни гостуват някои братски издания. Току-що споменатата „Тера…“ е представена чрез най-богатия си 15 брой със съдържание и разказ (сред текста на който можете да видите кориците на книжките, появили се през годините от 1999 до сега).

И ако ядрото на това списание е предимно от членове на пазарджишкия клуб „Аркадий и Борис Стругацки“, то другото, „Фантастични светове“, което имаме удоволствието да презентираме, е дело на пловдивския клуб „Соларис“. От него сме включили съдържание, предговор и разказ. Нека се множат и крепнат списанията фантастични и да пребъдат поне до края на нашето столетие!

Изтеклите 2015 и 2016 година бяха наситени с интересни събития. Между тях са участието ни на Еврокона в Санкт Петербург, където нашият алманах получи титлата Best Magazine като най-добро периодично издание в Европа, и излизането на брой 2 на историческия дайджест за славянска фантастика на английски Orphia, който (заедно с испаноезичния Fanternet) ни представи достойно на следващия Еврокон в Барселона. Но как са протекли дните там – ще прочетете в специалната статия накрая.

На родната сцена също имаше знаменателни изяви. Завършени бяха две отдавна чакани трилогии, на Весела Фламбурари и на Светлини сред сенките, със съпровождащо преиздание на първите два тома. Ярко дебютираха в жанра Мария Гюзелева и Милена Алгара, зарадваха ни с нови заглавия Елена Павлова,

Мартин Петков и Петър Тушков, чиито книги станаха истински събития в българската фантастика. В този брой на алманаха можете да се запознаете с портрета в З,14 D на Стефан Кръстев – един автор с множество издания, същински активист на психологическата фантастика, който е незаслужено малко познат в София и някои други региони. Отделено е подобаващо място и на Александър Карапанчев, отбелязал наскоро полукръгъл юбилей.

Преводната витрина е много разнообразна: Бредбъри съседства с Кингсли Еймис, американският фен с „Хюго“ Бъсби – с руския лидер на клуба „Фанданго“ Гаевски, но всички те участват тук с най-нестандартните си произведения, ориентирани към разбирането, че бъдещето е родина на творчеството, а не с обичайните картини на междузвездни побоища или антиутопични чернилки.

С голяма печал през ноември м.г. изпратихме незабравимия д-р Светослав Славчев, нека сега си припомним един от най-красивите му разкази. Сериозно обзорно припомняне получават и 150-годишният юбилей на Хърбърт Уелс,

Петър Бобев и Александър Геров, създателят на първия НФ клуб в България Христо Гешанов и изтъкнатият приятел на България Генадий Прашкевич. В раздела „Съзвездие Кинотавър“ този път сме намалили обзорно-разказвателния стил и сме увеличили критичния. Съставителят си е позволил да загърби политкоректността и да изкаже своето искрено мнение относно хорър филмите и политико-алтернативните американски сериали. Онези, които останат недоволни от това, нека помнят, че става дума за „напълно субективно мнение на автора“!

И ако „Футурум“ е посветен предимно на бъдещето на секса, в раздела „Визионария“ централна фигура е вдъхновяващият образ на неотдавна напусналата ни Заха Хадид, която представяме тук като фантаст архитект и която, забележете, световната критика неслучайно нарича starchitect.

Бъдете с нас и в този том, завършващ „фантастичната ни седморка“ алманаси.

Sic!

 

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, фантастина живопис, science fiction

Иван Ефремов – човекът и клубът


Вчера, на 22.04.2017 се навършиха 109 години от раждането на Иван Ефремов. А през м. Април 1974 година е основан Интегралният клуб по фантастика, прогностика и евристика „Иван Ефремов“, на който аз все още съм член.

За писателя и палеонтолог Иван Ефремов може да прочетете повече тук: https://bg.wikipedia.org/wiki/Иван_Ефремов, а за клуба – тук: http://bgf.zavinagi.org/index.php/Клуб_Иван_Ефремов. За мен те са неразделни.

Есето, което следва по-нататък се появи в специален “Фентернет” – така се нарича фензинът, който Атанас П. Славов издава от 2001 година до сега. Някой броеве са чисто електронни, някой са в малки хартиени тиражи, най-често 50-100 бройки. Един от хартиените дори е на испански и беше разпространяван на Еврокона в Барселона през 2016 година. Моето есе беше публикувано в брой трети за 2010 година, който специално беше издаден за тогавашния Теракон-2.

* * *

„С името на Иван Ефремов“
Съставители Александър Карапанчев и Юрий Илков
Библиотека „Тера фантастика”, издателство „Ернор“, 2009

*

В един от предговорите към този юбилеен сборник, който отбелязва едновременно трийсет и пет годишнината от създаването на клуба за фантастика, евристика и прогностика „Иван Ефремов“ и вековния юбилей на неговия патрон, се споменава, че това е „бутикова“ книга. Но ние живеем в епоха на бутиково книгоиздаване, така че тираж от двеста и петдесет бройки едва ли би могъл да впечатли някого. За мен най-характерното в сборника е еклектичността му – материалите в него са толкова разнородни, че надали би се намерил човек, който да хареса всичките, обаче е много вероятно всеки, който го разтвори, да открие нещо за себе си.
Книгата е условно разделена на три. Първата част е посветена на учредяването, историята и съвременната дейност на клуба. Втората е посветена на връзките между Ефремов и България, или по-скоро за това как ние българите възприемаме писателя и учения Иван Ефремов. Третата част, която е най-малка по обем, е своеобразен коктейл от спомени и размисли за Ефремов от руски автори фантасти, критици и фенове. В нея са включени и три текста на самия Иван Антонович: есе, където той излага възгледите си за писателската работа, къс исторически разказ за любовта в древна Гърция и фрагменти от романа „Часът на Бика“, които поради цензурата не са излезли в българското му издание от 1970 година. Според мен точно тези материали са най-ценни, защото и най-подробните обяснения, и най-задълбочените анализи не могат да кажат за един писател толкова, колкото биха казали десетина страници, написани от самия него.
Монотонно изреждане на съдържанието в един сух параграф като горния не дава правилна идея за сборника. Още от първите редове си личи, че издаването му не е акт на празно честване на пореден юбилей. Тая книга е вопъл на душата във време, когато от екрани и страници ни обливат с тонове помия за човека (хартията, както и мониторът могат да понесат всичко!) и повечето писатели с неприкрито чувство на задоволство ни повтарят, че той, човекът, е прасе, което живее в кочина, и единствените му призвания са да се отъркаля в калта и да освини света.
На този фон се появява Иван Ефремов (но не облечен целият в бяло, а с протрита ватенка и ръце, обсипани с мазоли, сякаш току-що е избутал камиона на палеонтологичната експедиция от поредния пясъчен капан), и казва: призванието на хомо сапиенс е да прави добро и да надраства себе си, вътрешно човекът е добър и дори лошият може да стане добър.
Непростими изказвания в епоха, през която основните оправдания са „всички правят така“, „както другите, така и аз“ и „такива са времената“. Най-лесно е да наречеш един такъв смутител на спокойствието във фирмата „агент на прогнилия капитализъм“ или „комунист“ (подчертайте необходимото). А би могъл и просто да го игнорираш.
Обаче не всички са склонни да забравят Ефремов, нито да го обвиняват в нещо друго, освен в краен оптимизъм и несломима вяра в човека (не мога да се сдържа и да не употребя този поизтъркан, но уместен лаф), и те са си направили труда да издадат ей този бутиков сборник, който е толкова книга с околофантастични спомени, колкото и вопъл или дори писък на душата срещу затриването на паметта за един от най-големите позитивисти в научната фантастика.

*

„С името на Иван Ефремов“ някой ден сигурно ще се превърне в прекрасен източник на информация за изследователите на българския фендъм. По-внимателният читател лесно ще разбере какво е означавало феновското движение за участниците в него. Аз попаднах в клуба късно, като студент втори курс през учебната 1988/1989 година, когато промените започнаха и ни предлагаха безброй възможности и изкушения. Ала за много хора от поколението, само с няколко години по-възрастно от моето, клубът е бил (а за някои до голяма степен си остава) начин на живот: извън системата (партийна, профсъюзна, пенсионна, мафиотска…), извън мерките, „извън картината“. Но дори шепата години на пряко общуване ми оставиха незабравими спомени и ме обрекоха на неочаквани докосвания.
Понякога преживяванията бяха болезнени – например, когато с още неколцина млади клубаджии ходихме на свиждане на Ивайло Рунев в Раковото отделение или когато аз отидох у тях да се сбогувам с този мъдър и тих човек, около седмица преди да почине. Той само лежеше на канапето и едва се усмихваше, обезсилен от болката и замаян от обезболяващите. А стаята наоколо бе потънала в книги. Пропуснах погребението му, защото моят собствен баща беше в болница в провинцията, но после с Юрий Илков–Генерала и още няколко човека отидохме на молебена за четиридесетте дни от смъртта му. Бях започнал да пиша статия за енциклопедията на Ивайло. Сега не си спомням за какво, но статията така и си остана недописана, а пък енциклопедията – недовършена.
Преди да замина да правя аспирантура в Щатите, редактирах първия и единствен брой на световно неизвестния вестник „Тера фантастика“ (и разбрах, че журналистиката, дори жанровата, не е за мен или по-скоро аз не съм за нея), за който написах уводната статия, озаглавена „Братко фен“. Това са редовете, с които се гордея най-много (и които в сборника са приписани на Генерала – една от малкото неточности, каквито улових в книгата).
Съдбата ме разходи из три континента, обаче клубът си остана с мене. По различни, често неочаквани начини. Няма да забравя как на някаква автогара в Мюнхен, докато чаках бъдещата си съпруга, четях библиографията на българската фантастика, съставена от Евгений Харитонов – още един безценен източник, който не би се появил без помощта на хората от „Ефремов”. А ако го нямаше интересът към книгите, който клубът подхрани в мен, едва ли бих имал сюрреалистичното преживяване да обсъждам последния роман на Сергей Лукяненко с един испанец в холандски влак. Томчето в ръцете му, което послужи като повод да се заприказваме, беше чудесно английско издание на „Нощен дозор“ с твърди корици. Човекът си го беше купил в Мадрид.
Започнах сборника „С името на Иван Ефремов” преди десетина дни в самолета от Сантяго за Антофагаста1, докато от слушалките се лееше чилийски рок. Малко по-късно четох как Антенор и Калироя се любят сред прясно разораната нива в топлата есенна нощ край брега на Средиземноморието, в двадесет и седмия ден на месец Боедромион. С това име древните гърци са наричали месец септември. Тук също беше септември и дори почти същата дата, но по странните закони на астрономията сега в Чили настъпва пролетта, а и под прозореца ми вместо топла нива с рохкава пръст се ширеше каменна високопланинска пустиня. Обаче силата на земята, силата на любовта и силата на Ефремовото перо ме пренесоха две хиляди години назад и десетки хиляди километри на североизток и аз бях някъде другаде.
За мен само това преживяване е достатъчна похвала на сборника и за него даже не е необходимо човек някога да е прекрачвал прага на Младежкия дом2 в пресечката на булевард „Заимов“.

*

Търсачите на обективно мнение за юбилейния сборник навярно са се разочаровали от написаното дотук, но аз нито мога, нито искам да бъда обективен. И клубът „Иван Ефремов“, и книгите на Иван Антонович за мен са източник на сила и на любов, и на вдъхновение, и най-вече – на оптимизъм. Затова мога само да бъда признателен на Юрий Илков, Александър Карапанчев, Атанас П. Славов и всички останали, които са помогнали сборникът да види бял свят и да ги поздравя за чудесното начинание. Седмицата, през която прочетох тия близо триста страници, беше период на болка и на радост, защото не е лесно да преживееш отново собственото си минало, заедно с всичко добро и лошо. Еферемов – клубът и писателят – ме срещнаха с фантастиката, на тях съм задължен за всички чудесни последствия от тази среща и това е едно от най-хубавите неща, които ми са се случвали.
Благодаря!
1–2.10.2010
Сантяго, Чили
Валентин Д. Иванов

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, България, История, литература, научна фантастика, history, Literature, ревюта на книги, science fiction

Надолу по спиралата, която води нагоре . Ревю на романа Coming Home („Завръщане в къщи“) от Джак Макдивит


Четете моето представяне на романа в електронното списание „Сборище на трубадури“: http://trubadurs.com/2016/09/02/coming-home-by-jack-mcdevitt-review-20160902/

Leave a comment

Filed under astronomy, Book Review, book reviews, литература, научна фантастика, ревюта на книги, science fiction

Bulgarian Speculative Ficiton Abroad: Půlnoční historky — Antologie bulharského diabolismu


A new anthology of Bulgarian diabolical literatutre was published in Czech Republic (Czechia): http://www.iliteratura.cz/Clanek/35495/minkov-svetoslav-et-al-pulnocni-historky

Among the authors are: Svetoslav Minkov (https://en.wikipedia.org/wiki/Svetoslav_Minkov), Vladimir Polianov (https://en.wikipedia.org/wiki/Vladimir_Polyanov), Chavdar Mutafov (https://en.wikipedia.org/wiki/%C4%8Cavdar_Mutafov) and Georgi Raitchev.

A review of the book in Czech is available here: http://www.iliteratura.cz/Clanek/35495/minkov-svetoslav-et-al-pulnocni-historky

A review of the book in Bulgarian is available here: http://sf-sofia.com/forum/index.php?f=7&t=26339&rb_v=viewtopic&start=60

A report of the presentation of the book in Prague is available here: http://www.bki.cz/%D1%84%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%80-%D1%81-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%B1%D0%BE/?lang=bg

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction

„Четем заедно една книга” с Янчо Чолаков


С малко закъснение съобщението за пресата на Община Бургас (от http://www.burgas.bg/bg/news/details/1/26153) :

Четвъртото издание на инициативата “Четем заедно една книга” представя пред широка публика разказите и новелите на фантаста Янчо Чолаков. Това ще се случи на 23 април, когато отбелязваме Световния ден на книгата и авторското право.

Над 1000 бургазлии, пътуващи в този ден в автобусите по линия 211, ще получат брошура с текстове от творбите на бургаския автор. Целта е в този ден да си припомним, че четенето може да бъде споделено приятно преживяване.

Денят ще завърши в Дома на писателя, ул. Вола 1, където от 18,00 часа авторът ще бъде представен от Манол Манолов.

Идеята в един ден един град да чете една книга, датира от 1998 година. За първи път се реализира в Сиатъл. Моделът “One city, one Book” е познат в Германия, Англия и Ирландия.

През 2013 година народно читалище “Изгрев 1909” за първи път приложи тази добра практика и представи младия писател Явор Веселинов, последван  от Радослав Гизгинджиев и носителката на престижни български награди за литература Керана Ангелова.“

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, алтернативна история, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction

“Letters to Tiptree” nominated for the Australian Ditmar Award for Best Collected Work


Letters to Tiptree” (http://nicolagriffith.com/2016/02/07/letters-to-tiptree-on-sale-for-a-dollar-so-you-can-read-and-nominate-it-for-a-hugo-award/) was nominated for the Australean Ditmar Award (http://wiki.sf.org.au/Ditmar_Award) in the Best Collected Work category (http://www.locusmag.com/News/2016/02/2016-ditmar-preliminary-ballot/).

This is an anthology of non-fiction essays and letters (Eds. Alisa Krasnostein and Alexandra Pierce; Twelfth Planet press) celebrating the centenary of the birth of Alice B. Sheldon.

My essay “Dear Zora” – a comparative review of Alice Sheldon and the Bulgarian speculative fiction writer Zora Zagorska – was included there. I am honored that my work appears in the same book together with work of Ursula K. Le Guin, Joanna Russ, Michael Swanwick, Jo Walton, Rachel Swirsky and Aliette de Bodard, among others.

A review of the Letters… in „Strange Horizons“ (http://www.strangehorizons.com/reviews/2015/12/letters_to_tipt.shtml) says: „One of the most interesting letters, by Valentin D. Ivanov, is written not to Tiptree herself but to writer Zora Zagorska, the author of the first Bulgarian science fiction novel, The Treasure of Planet Earth (1967). Ivanov compares this novel to Tiptree’s works: while Zagorska’s book does not fare entirely well in the comparison, his point about imagining alternatives and changing the future is timeless.“

The book is available from Amazon: http://www.amazon.com/Letters-Tiptree-Alexandra-Pierce-ebook/dp/B014WF9Z86

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, България, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction

Aspic – a short story by the Russian writer Tatyana Tolstaya in New Yorker


The stories in New Yorker rarely disappoint me, and given a chance I try to read them. It doesn’t happen often, unless a flu confines me to bed at the right moment and in the right time. This was the case last week when a Jan 25, 2016 issue of the magazine found its way into my hands. The name of the author grabbed my attention – Tatyana Tolstaya. Slavic writers are not frequent guest on its pages, and I was curious to read it.

It is a short story by the standards of New Yorker – a single page, about thousand words. It follows a woman as she prepares a traditional Russian dish – aspic. The first half takes place at the market where dead animals are chopped, the second – in her home where she prepares the dish. This is not a real spoiler – the story line hardly matters here. In fact, Aspic is as much a story as it is a mood pastiche of hopelessness. The death motive dominates the first half, despair and frustration dominate the second. It is beautifully written and I dare to say it is very well translated, but it pours on the reader so much sorrow, that we are fortunate it is such a short piece. Perhaps, because it is so easy to relate to the character, and it is easy to translate her feeling to any environment – it doesn’t matter if we are talking about a house wife burdened by everyday chores or a successful and ruthless corporate lower (just like the lead character from the Korean movie Wonderful Nightmare that I saw a couple of days ago on the flight from Europe). The Aspic translates with great power the feeling of being caught in a hamster wheel, in a run that will never end.

Clearly, Tolstaya touches the audiences, but this is not a peasant and uplifting experience. Her story is part of the sad dystopian trend, that is becoming increasingly common across the modern mainstream and various genres. Coming from a modern Slavic writer, it reinforces further the popular perception that the Eastern European literature is dark and gloomy. Still, I recommend it – I may not agree with the character or may not accept the idea, but the story has a point and makes it convincingly.

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, литература, Literature, ревюта на книги

Hugo Awards eligibility: Letters to Tiptree, with an an essay of mine, for Best Related Work


The nominations for the 2016 Hugo Awards have just opened: http://www.thehugoawards.org/2016/01/2016-hugo-campbell-award-1941-retro-hugo-award-nominations-now-open/

Letters to Tiptree (http://www.twelfthplanetpress.com/products/ebooks/letters-to-tiptree where you can also read some of the essays for free) is eligible for Best Related Work this year.

The book is available on Amazon (http://www.amazon.com/Letters-Tiptree-Alexandra-Pierce-ebook/dp/B014WF9Z86) and other e-book retailers.

An excerpt is available at Tor.com: http://www.tor.com/2015/08/12/excerpts-letters-to-tiptree-brit-mandelo/

Many reviews (average rating right now 4.36) have been posted at Goodreads.com: http://www.goodreads.com/book/show/26120369-letters-to-tiptree

My own contribution is a letter „actually addressed to Bulgarian writer Zora Zagorska about Tiptree, which makes for an interesting read“ quoting from one of the goodreads reviewers. My review of her novel The Treasure of Planet Earth can be seen here: http://scifiportal.eu/the-treasure-of-planet-earth-by-zora-zagorska-the-first-bulgarian-science-fiction-novel-written-by-a-woman/ Interestingly, this is the first Bulgarian science fiction novel, written by a woman.

I have to add that participating in this project was very interesting and gratifying, and made me look at our own Bulgarian genre heritage in a very different way, through the prism of the modern gender relations. Unfortunately, the Bulgarian Science fiction (see my historical overview of the genre in Bulgaria at http://scifiportal.eu/between-a-hummer-and-a-rock-the-bulgarian-science-fiction-between-the-east-and-the-west/) is has only rarely made excursions into the English reading world. For some recent examples see:

https://valentindivanov.wordpress.com/2015/11/05/bulgarian-speculative-fiction-abroad-works-by-yancho-cholakov-appeared-in-the-famed-russian-magazine-uralski-sledopit-and-in-the-newspaper-bulgaria-of-the-bulgaria/

https://valentindivanov.wordpress.com/2015/09/15/bulgarian-speculative-fiction-in-english-the-capital-of-latecomers-by-nina-nenova/

https://valentindivanov.wordpress.com/2015/07/17/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D1%8A%D1%82-%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%BE%D0%B6%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5-the-language-of-knives-%D0%BE%D1%82/

https://valentindivanov.wordpress.com/2015/05/10/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%84%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%B2-%D1%87%D1%83%D0%B6%D0%B1%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B0/

https://valentindivanov.wordpress.com/2014/03/01/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%84%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%B2-%D1%87%D1%83%D0%B6%D0%B1%D0%B8%D0%BD%D0%B0-bulgarian-speculative-fiction-ab-2/

It is a personal quest of mine to popularize the Bulgarian speculative fiction abroad:

http://scifiportal.eu/between-a-hummer-and-a-rock-the-bulgarian-science-fiction-between-the-east-and-the-west/

http://sffportal.net/2011/06/lawful-little-country-the-bulgarian-laws-of-robotics/

http://sffportal.net/2010/12/bulgarian-science-fiction-and-fantasy-boutique-publishing-in-sff-fan-clubs-review-of-the-commemorative-book-%E2%80%9Cwith-the-name-of-ivan-efremov%E2%80%9D/

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, България, История, алтернативна история, литература, научна фантастика, history, Literature, ревюта на книги, science fiction, Uncategorized

Vintage artificial reality with Eastern European taste from thirty years ago – review of the science fiction novel “Worm in an Autumn Wind“ (Червей под есенен вятър/Chervey pod esenen vyatyr), by Liubomir Nikolov (Любомир Николов), 1986 (Eurocon Award for Debut Novel, 1987, Montpellier, France)


Read in Europa SF (http://scifiportal.eu/) my review (in English) of the 30-yr old Bulgarian science fiction novel Worm in an Autumn Wind, by Liubomir Nikolov:http://scifiportal.eu/worm-in-an-autumn-wind-a-review-by-valentin-ivanov-bulgaria/

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, България, История, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction

Бургас чете текстове на Янчо Чолаков по инициативата Един град чете една книга


2015 година явно бе берекетна за нашия бургаски събрат. След публикацията в списание Nameless, номинирането за наградата Кембъл, публикуваните разкази в руските списания „Уралский следопыт“ и „Фанданго“ творчеството на Янчо ще се сдобие със съвсем необичайна реализация: Бургаското читалище „Изгрев 1909“ го направи лице на инициативата “Един град чете една книга”. На 23 април 2016 г. ще четат колективно негови текстове по линията на автобус 211, ще раздадат хиляда листовки с откъси от творчеството му.

Ха честита ти Нова Година Янчо 😉

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction

Bulgarian Speculative Fiction Abroad: works by Yancho Cholakov appeared in the famed Russian magazine „Uralski Sledopit“ and in the newspaper „Bulgaria“ of the Bulgarian community in Chicago / Българска фантастика в чужбина: творби на Янчо Чолаков в руското списание „Уралски Следопит“ и в списанието „България“ на българската общност в Чикаго


English and Bulgarian versions below / Английска и българска версии по-надолу:

.-о-О-о-.

Two stories („How the Goods met with…“ and „5+2“) by Yancho Cholakov appeared in the Russian magazine „Uralksi Sledopit“: http://www.uralstalker.com/pdf/us/2015/11/1511-kak-bogi-vstretilis-s/index.html#p=1

They were translated in Russian by the the late singer and songwriter Hristo Gramatikov. The magazine is a cornerstone of the Russia SF&F Fandom. It has been published since 1935, and this is where the Strugatsky brothers, Vladislav Krapivin, and others used to publish some of their best work.

The weekly newspaper of the Bulgarian community of Chicago „Bulgaria“ (http://www.bulgaria-weekly.com/) published a colleciton of aphorisms by Yancho Cholakov (issue 44, Nov 5-11, 2015; page 29): http://issuu.com/lenakirk/docs/bulgaria_44_15-web/1?e=9548368/31138957

Congratulations to Yancho! After his previous publications in English (see https://valentindivanov.wordpress.com/2014/03/01/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%84%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%B2-%D1%87%D1%83%D0%B6%D0%B1%D0%B8%D0%BD%D0%B0-bulgarian-speculative-fiction-ab-2/) he continues to widen the borders of the Bulgarian SF&F on the world map!

Yancho Cholkaow is on Facebook: https://bg-bg.facebook.com/yancho.cholakov. His entry in the Bulgarian SF&F encyclopedia can be reviewd at: http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%AF%D0%BD%D1%87%D0%BE_%D0%A7%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2 http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%AF%D0%BD%D1%87%D0%BE_%D0%A7%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2

His books are available for purchase at: https://www.helikon.bg/author/%D0%AF%D0%BD%D1%87%D0%BE%20%D0%A7%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2_1514/

An interview with him in the Bulgarian SF&F fanzine Troubadours can be seen at: http://trubadurs.com/2015/04/02/featured-8-questions-yancho-cholakov-150402/

.-о-О-о-.

Два разказа („Как боговете се срещнаха с…“ и „5+2“) от Янчо Чолаков бяха публикувани в руското списание „Уралски Следопит“): http://www.uralstalker.com/pdf/us/2015/11/1511-kak-bogi-vstretilis-s/index.html#p=1

Те бяха преведени на руски от покойния певец и писател Христо Граматиков. Списанието е стожер на руския фендъм. То започва да излиза през 1935 година, и е мястото, където братя Стругацки, Владислав Крапивин и други известни писатели са публикували някой от най-добрите си произведения.

Седмичният весник на бългаската общнoст в Чикаго „България“ (http://www.bulgaria-weekly.com/) публикува извадка от афоризми от Янчо Чолаков (бр. 44, 5-11.11.2015; стр. 29): http://issuu.com/lenakirk/docs/bulgaria_44_15-web/1?e=9548368/31138957

Поздравления на Янчо! След предишните му публикации на английски (https://valentindivanov.wordpress.com/2014/03/01/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%84%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%B2-%D1%87%D1%83%D0%B6%D0%B1%D0%B8%D0%BD%D0%B0-bulgarian-speculative-fiction-ab-2/), той продължава да разширява географията на българската фантастика!

Страницата на Янчо Чолаков във Фейсбук се намира тук: https://bg-bg.facebook.com/yancho.cholakov.

Статията за него в Българската енцикопедия за Фантастика се намира тук: http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%AF%D0%BD%D1%87%D0%BE_%D0%A7%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2

Неговите книги могат да бъдат закупени от тук: https://www.helikon.bg/author/%D0%AF%D0%BD%D1%87%D0%BE%20%D0%A7%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2_1514/

Интервю с него в бългаския фензин за фантастика “Сборище на трубадури” може да бъде прочетено тук: http://trubadurs.com/2015/04/02/featured-8-questions-yancho-cholakov-150402/

2 Comments

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction

Bulgarian speculative fiction in English: The Capital of Latecomers, by Nina Nenova


The novel is available on Amazon: http://www.amazon.com/The-Capital-Latecomers-Nina-Nenova-ebook/dp/B00UXX5B62/ref=cm_cr_pr_product_top?ie=UTF8

Nina Nenova was born in Sofia in 1953. She has studied law and used to work in the Bulgarian magazine FEP (Fantastika, Euristica and Prognostica; Фантастика, Евристика, Прогностика) in the late 80s – early 90s. Her novel Cadavers in Graveyard less territory (Трупове в безгробна територия) was ranked third in the Novel of the decade 1990-99 competition.

The Capital of latecomers is a mystery set in a futuristic artificial oasis that mixes quantum physics and magic. It was translated by Vladimir Poleganov.

Site of the author: http://ninanenova.com/

1 Comment

Filed under Book Review, book reviews, България, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction

“2312”, by Kim Stanley Robinson – A Review by Valentin D.Ivanov


Link to Europa SF: http://scifiportal.eu/2312-by-kim-stanley-robinson-a-review-by-valentin-d-ivanov-bulgaria/

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction

БУЛГАКОН 2015/ BULGACON 2015


Съобщение от Генерала, Нед Авг 09, 2015 2:15 am :

Братя и сестри, госпожи и господа, другарки и другари!

Имам удоволствието да съобщя, че на 04, 05 и 06 септември 2015 г. (петък, събота и неделя) в село Паталеница, област Пазарджишка, (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0) ще се проведе поредният Булгакон, шестнадесети поред! Посвещава се на 40 годишнината на клуб „Аркадий и Борис Стругацки” – гр. Пазарджик.

Ето програмата:

ПЕТЪК

1. Запознаване със забележителностите на село Паталеница – по следобедно време. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0#.D0.9A.D1.83.D0.BB.D1.82.D1.83.D1.80.D0.BD.D0.B8_.D0.B8_.D0.BF.D1.80.D0.B8.D1.80.D0.BE.D0.B4.D0.BD.D0.B8_.D0.B7.D0.B0.D0.B1.D0.B5.D0.BB.D0.B5.D0.B6.D0.B8.D1.82.D0.B5.D0.BB.D0.BD.D0.BE.D1.81.D1.82.D0.B8 – това е може би е най-интересното, за другите вижте в предишния линк

2. Откриване на Булгакона – 18.30 ч – Юрий Илков

3. Откриване на изложба с рисунки на Васил Иванов и прожекция на филма „Пътят до Плеядите” – 19.00 ч. – Ани Стойкова

4. Прожекция на филм (по всяка вероятност „Човекът във високия замък”) – по вечерно време. – Христо Прусоров

СЪБОТА

1. Обзор на новоизлезли фантастични книги от български автори за периода 09.2014 – 09.2015 – Дилян Благов – 10.30 ч

2. Представяне новите книги на изд. „Гаяна”, Човешката библиотека, алманаха „Фантastika”, новия брой на сп. „Тера фантастика” – Явор Цанев, Калин Ненов, Атанас П. Славов, Юрий Илков, а също автори като Бранимир Събев, Сибин Майналовски и който още дойде от авторите с нови книги – 11.30 ч.

3. Фантастиката в българската периодика – 14.00 ч. – Георги Недялков Ще става въпрос за тази дейност http://scifi.nickmch.info/

4. Руската фантастика, ХХІ век. Търсене на смисъла. – 15.00 ч. – Михаил Якубовски, председател на клуб „Притяжение” от Ростов-на-Дон, един от най-старите и все още работещи клубове в Русия. https://www.youtube.com/watch?v=CA_fKiGm87w

5. Прожекция на любителски филм за „Соцкон-89” в село Коблево, Одеска област – по следобедно време

6. Викторина – по вечерно време – Искрен Зайрянов

7. Обявяване и връчване на традиционните награди на Булкагона – по вечерно време – журито

8. Филм – по нощно време.

НЕДЕЛЯ

1. Търг на фантастични книги – 10.00 – Юрий Илков, Дилян Благов.

2. Закриване на Булгакона – 11.00

Спането и храненето ще бъде в хотел „Флора” http://grabo.bg/na-spa-v-rodopite-0tfzfmd?affid=4273 Цена за нощувка, плюс закуска, обяд и вечеря, плюс ползване на басейните, джакузита-макузита и всички благинки на хотела – 30 лв на човек.

Мероприятията ще се провеждат в читалището, което се намира редом с хотела.

За тези, които няма да идват с коли информирам, че от Пазарджик до Паталеница се движат автобуси, които тръгват от автогарата в Пазарджик по следното разписание:

Автобусна линия № 27 и 32 – гр. Пазарджик – с. Алеко Константиново – с. Паталеница

В делнични дни:

Тръгва от автогара Пазарджик: 6.35; 7.10; 9.45; 10.55; 13.30; 14.40; 15.50; 17.00; 17.40; 18.30; 19.30

Тръгва от с.Паталеница: 5.45; 6.20; 6.50; 7.30; 8.10; 10.35; 11.50; 14.30; 15.50; 16.50; 18.15

В празнични и почивни дни:

Тръгва от автогара Пазарджик: 7.10; 9.00; 10.55; 12.55; 15.05; 17.30; 18.35; 19.30

Тръгва от с.Паталеница: 6.20; 8.10; 09.50; 11.50; 13.50, 16.55, 18.35

До автогарата се стига от гара ПАзарджик с тролейбус № 1Е. Спирката е на 100 м от автогарата.

За допълнителни уточнявания за време на провеждане на разговорите и всякакви промени по програмата ще информираме интересуващите се.

Паталеница — Уикипедия

Паталеница е село в Южна България. То се намира в община Пазарджик, Област Пазарджик.

ПС Пет Авг 14, 2015 12:50 am

Братя и сестри! Днес бях в с. Паталеница и направих “Оглед на място”.Видях хотел “Флора”, читалището, където ще се проведат мероприятията и трябва да споделя, че мястото е вълшебно! Само Балчик може да му е конкуренция, комай даже тук е по-хубаво. Условията са чудесни, така че който не дойде – пишман ще бъде! С ръководството на хотела уточнихме няколко неща: 1. Петък, 04.09 ще включва вечеря, събота е цял “храноден” – закуска обяд и вечеря и в неделя – закуска и обяд. Времето за хранене е както следва: закуска – 8.30 ч., обяд – 12.30 ч и вечеря – 20.00 ч И най-важното: с хотела се разбрахме резервациите да парвя аз, т. е. обаждайте се на мене за резервации, на телефон 0896 722 398 Най-важното е да се знае кой ще идва в петък (2 нощувки) и кой в събота (една нощувка). Хотелът разполага с 4 четири стаи с по 4 легла (2 от тях са с по 2 вътрешни стаи с по 2 легла), 2 стаи с 3 легла и всички други са с по 2 легла. Парите ще събираме там на място, сега са важни резервациите. До 27.08 трябва да съм предал точния брой на хората. Важно е, за да може да се настанят в други къщи и хотели, тези, за които няма да стигнат местата. За резервации може да пишете и нук. Това е засега, ще информирам за всичко, което ви интересува.

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, България, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction

My Review of “Burning Paradise” by Robert Charles Wilson at Europa SF


You can read my review of “Burning Paradise” by Robert Charles Wilson at Europa SF: http://scifiportal.eu/burning-paradise-by-robert-charles-wilson-a-review-by-valentin-d-ivanov-bulgaria/

* * *

I had Burning Paradise in my sight for a while . . .

. . .

To summarize, Burning Paradise offers mysterious premise, drive and suspense, character depth, and rich language – all the constituents of a good novel. It is probably not on par with the best work of R. C. Wilson, but I found it a great read.

Leave a comment

Filed under alternate history, alternative history, Book Review, book reviews, алтернативна история, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction