Category Archives: поезия

SciFaukuest, авторско копие


Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, научна фантастика, поезия, Literature, poetry, science fiction

Българска фантастика в чужбина: фантастично хайку


https://www.hiraethsffh.com/product-page/scifaikuest-august-2022-edited-by-t-santitoro

В августовския брой на SCIFAIKUEST излязоха няколко мои стихчета – две са в електронното издание и три в хартиеното. Електронното е свободно достъпно и може да се види тук: https://www.hiraethsffh.com/scifaikuest-online

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, поезия, Literature, poetry, science fiction

Българска фантастика в чужбина: стихотворение от Валентин Д. Иванов в американското списание „Star*Line“


„Star*Line“ (https://www.sfpoetry.com/starline.html) е издание на асоциацията за научно-фантастична и фентъзи поезия (https://www.sfpoetry.com/index.html). Списанието излиза от 1978 година, веднъж на три месеца. В броя от Април 2021 (https://www.sfpoetry.com/sl/issues/starline44.2.html) беше публикувано моето стихотворение Galactic Archivist.

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, поезия, Literature, poetry, science fiction

Александър Карапанчев в портала „Белый мамонт“, Русия


Стихотворението в проза „Водни кончета и планети” от българския писател-фантаст Александър Карапанчев се е появило в портала „Белый мамонт“:

Там има и друго негово произведение – разказът „Летим към Хиадите“.

Да му е честито поредното излизане в чужбина!

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, България, литература, поезия, science fiction

Приказки от чекмеджето: Език свещен на моите деди


През една зимна нощ на 1991 или 1992, а може и 1993 година това доста посредствено стихотворение ми донесе билети за „Двама на люлката“ от Уйлям Гибсън – пиеса, която тогава вървеше в малкия частен софийски театър „Манифактура“. Театърът се намираше в неголяма индустриална сграда, почти гараж, от северната страна на бул. „Сливница“, близо до площад „Сточна гара“ (сега в Интернет не мога да намеря никакви споменавания за него, освен в биографиите на някои актьори и актриси). Седяхме на пейки без облегалки. След представлението имаше дегустация на вина – спонсор им беше някаква винарска изба. Не помня кои играеха, но съм сигурен, че беше през зимата, защото по земята имаше замръзнал мръсен сняг.

Историята започна няколко дни или по-скоро нощи по-рано – тогава работех като нощен пазач в Университетската обсерватория в „Парка на Свободата“ (преди това и понастоящем – „Борисова градина“). Нощни смени, четене на конспекти за изпити, писане на протоколи за лабораторни упражнения… и слушане на радио. Най-често – „Нощния блок“ на програма „Хоризонт“, от полунощ до три часа сутринта. Във „фаталната“ вечер там гостуваше директорката на театър „Манифактура“. Говориха за чистотата на българския език – тема, и тогава ме вълнуваше, а сега дори още повече – и предложиха на слушателите да напишат стихотворение, като използват първия ред на Вазовия шедьовър.

Тогава в България почти нямаше Интернет, прочетох им стихотворението си по телефона, след това още веднъж – този път в ефир. И после отидох на театър.

*

Език свещен на моите деди

По Иван Вазов

Вечер.

Език свещен на моите деди,

плесницата ти огнена плющи

и кой ли може да прости

на думите сгрешените съдби…

Нощем.

Език свещен на моите деди,

гласът ти весело звучи

над доловете надалеч лети

и заедно със капките вали.

Сутрин.

Език свещен на моите деди,

преследваш ме в съня ми ти,

събуждаш ме във ранните зори,

затриваш ме сред чуждите съдби…

Език свещен на моите деди,

не си отивай рано призори,

не ни оставяй в себе си сами,

Език свещен на моите деди…

Валентин Д. Иванов

Leave a comment

Filed under Bulgaria, История, литература, поезия, history, Literature

Приказки от чекмеджето: Време за не-губене. Астро-хайку-гатанки


Тези хайку са писани през периода 2009-2012 година и бяха сглобени в кохерентна структура едва през 2018 година, но така и не бяха публикувани никъде.

*

Гатанки за младши научни сътрудници.
Къде се развива действието?
Първите няколко стихотворения са по-лесни примери за подсказване.
– 1.3 светлинни секунди:

Знамето не помръдва.
Безветрие.
Стъпки в реголита.
– 21 светлинни минути:

Време за любов.
Кактуси цъфтят.
Пролет на червена планета.
– 53 светлинни минути:

Алена пустиня.
Над Европа изгрява
Голямото червено петно.

Плоско водно камъче
весело скача
по вълни от метан.
– 13.7 светлинни часа:

Цвят на кокиче
в хидропонна градина.
Пролет настъпва на ТНО.
– 4.2 светлинни години:

Водороден атом пълзи
по магнитната линия
в пастта на Бусард.
– 6.5 светлинни години:

Тази есенна вечер
листата падат
на два парсека от нас.
– 444 светлинни години:

Седем огъня в небето.
Светла нощ на
планета в звезден куп.
– 14,000 светлинни години:

Наближаваме Големия облак
докладва
капитанът-хлебарка.
– 26,490 светлинни години:

Краят на вечността
не настъпва за атом
падащ в свръхмасивна черна дупка.
– 2,537,000 светлинни години:

Ухание на цветя
в съзвездието Андромеда.
Обмен на разуми.
– 275,000,000 светлинни години:

Пет небесни водовъртежа
се целуват.
Сблъсък на галактики.

2009-2018
Валентин Д. Иванов

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, космонавтика, литература, научна фантастика, поезия, poetry, science fiction

Литературен конкурс „Изгревът на следващото“ 2020


Пишещи приятели,

Дойде време отново да ви поканим в ежегодния ни конкурс за разказ „Изгревът на следващото“. До 30 юни очакваме вашите вдъхновени визии и вдъхновяващи визионери. 😉 Пълните условия сме описали тук:

https://choveshkata.net/blog/?p=7787

Нека заедно помогнем на Бъдното да изгрее!

… И четящи приятели 😉

Подготвили сме ви пиршество за сетивата: четене на откъси от три наши издания, съчетано с изпълнения на акустична китара и излъчвано на живо от уютното FOX book café.

Ако ви се препуска с „Последният еднорог“,

ако сте любопитни какво ли е „Да пробудиш драконче“,

ако ви е грижа „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“:

Заповядайте на 12 април, неделя, в 17 ч., на Фейсбук страницата на ЧоБи. Викнете и децата си, за да се позабавляваме заедно! Ще има изненади за публиката 😉 Подробности в описанието на събитието:

https://facebook.com/events/s/%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%BE-%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B5-1-%D1%87%D0%BE%D0%B1%D0%B8-%D0%B3%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%83%D0%B2/643010879594167/?ti=cl

Бъдете здрави, спокойни и вдъхновени,

За екипа на ЧоБи: Дес и Кал

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, поезия, Literature, science fiction

Фантастична поезия и поезия за фантастичното: Анибал Радичев и Георги А. Кацаров


Наскоро ми попаднаха стихосбирките „Аргонавт“ и „На думите отровеното жило“, съответно от Анибал Радичев и Георги А. Кацаров. За стиховете най-добре говорят самите стихове, така че ето няколко откъса, първо от Анибал Радичев:

„Съмнение“

Продукт на геетичната матрица,
субект във обетования свят,
двуного, пожелало да е птица,
човекът, тоест ас, съм уникат.

Присъствам във пространството изцяло –
различен, монолитен, разчленен.
Виси многоаспектното ми тяло,
почти като фантом осъществен.

И ето, обобщен и достоверен,
разтворен сякаш в друго битие,
макар че съм безспорно триизмерен,
не зная съществувам или не.

„Триптих“

Когато
постигнем небето
и в мрака
зелени планети
край нас заблестят,
Ще пият децата от звездното мляко
пред някоя ферма
на Млечния път.

„Гравитация“

В този свят съм обречен все теб да откривам,
в твойта сянка да бъда закрит.
Аз съм дългия път между теб и всемира.
Аз съм вечния твой сателит.

Стихосбирката „Аргонавт“ е излиза в поредицата „Фантастихия“ на Дружеството на българските фантасти (ДБФ) „Тера Фантазия“. Редактор е Алекдандър Карапанчев. А илюстрациите – прекрасните цветни илюстрации с които е украсена почти всяка четна страница – са дело на Атанас П. Славов и Калин Николов. За отбелязване е, че задната корица е грамотата, с която ДБФ обявява Анибал Радичев за първомайстор на фантастичната поезия.
„Аргонавт“ може да бъде закупена на цена 12 лева от Атанас П. Славов – пишете на адрес: at_slavov@abv.bg

Няколко откъса и от стихосбирката на Георги А. Кацаров:

И аз като вас – раздвоен –
живея съвсем примирен
със Бога и Дявола в мен…

Не мога да ти обещая
моята обич да е вечен плод,
та тя е нещо тъй нетраино –
само колкото един живот…

Упойващият мирис на мастило…
… шумът от дращене по листа бял…
… на думите отровеното жило…
… страхът, че в словото съм оцелял…

„На думите отровеното жило“ е издадена в Пазарджик през 2016 г. Съставител е Марин Маринов, а черно-белите илюстрации са подписани с „G. K. King“.

 

Leave a comment

Filed under Bulgaria, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, поезия, poetry, science fiction