Category Archives: научна фантастика

Българска фантастика в чужбина: Aspiring Magician. разказ от Калоян Захариев, публикуван от американското издателство Distant Shore Publishing


Разказ от българският писател Калоян Захариев (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%8F%D0%BD_%D0%97%D0%B0%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%B2) беше публикуван от американското издателство Distant Shore Publishing (http://distantshorepublishing.com/) в тяхното електронно списание:
http://distantshorepublishing.com/2021/01/15/aspiring-magician/
Преводът е дело на Десислава Сивилова и Калин Ненов, а илюстрацията – на Katie Barrett.
Калоян Захариев е роден в Добрич и по професия е юрист. Пише не само фантастика и е носител; на награди от множествп конкурси. Дебютният му роман „Ех, магесническа му работа“ е публикуван от издателство MBG books през 2014 година.
Страницата му в Гудрийдс: https://www.goodreads.com/author/show/7171467._
Distant Shore Publishing е младо независимо издателство, основано през 2020 годна. То се специализира в цифровите книги и новели и плаща професионални хонорари, според правилата на Американската асоциация на авторите на научна фантастика фентъзи (SFWA).
Поздравления на Калоян!

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, Literature, фентъзи, science fiction

„Нова българска фантастика“: „Среща“, сборник с разкази от Емануел Икономов


Емануел Икономов (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%95%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%83%D0%B5%D0%BB_%D0%98%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%B2), известен като един от създателите на новото издателство „Аргус“ (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%98%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%90%D1%80%D0%B3%D1%83%D1%81), мецанат на фантастиката, лауреат на наградата „Еврокон“ за 2000 година, издател, критик и разбира се, автор на фантастични и криминални произведения, за които многократно е бил награждаван, има нов сборник с разкази. Някои от тях имат фантастични елементи, но не са строго фантастични, обаче в заглавието на съобщението не се сдържах да използвам името на поредицата (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%84%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0), в която видяха дебютните си книги много български фантасти.

Сборникът е достъпен свободно на:

https://www.yumpu.com/xx/document/view/65175673/emanuel-ikonomov-rendez-vous

Поздравления!

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, фентъзи

Да живее интелектуалната кражба! (с ирония)


Крадат ни – значи сме ценност!

Тези дни нелегална електрона версия на нашия сборник „Третье пришествие. Современная фантастика Болгарии“ (https://fantlab.ru/edition277868) се появи на един небезизвестен руски ресурс с електронни книги. Жалко за издателството, което пусна книгата. От друга страна, така със сигурност ще стигне до повече читатели.

Легално копие може да се купи от:
https://www.litres.ru/raznoe-4340152/trete-prishestvie-sovremennaya-fantastika-bolgarii/chitat-onlayn/
https://www.labirint.ru/books/743063/
и от други места.

Интервю с един от авторите Кирил Добрев:
http://www.novjivot.info/2020/04/09/%D1%84%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%BA%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BB%D0%B8-%D1%89%D0%B5-%D1%81%D0%B5-%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D1%80%D1%83%D1%81/

Съдържание и повече информация за сборника:

Серия: Новая библиотека приключений и научной фантастики
Тираж: 1000 экз.
ISBN: 978-5-4484-1894-5
Тип обложки: твёрдая
Формат: 84×108/32 (130×200 мм)
Страниц: 384

Описание:
Рассказы и повесть болгарских писателей-фантастов.
Иллюстрация на обложке Н.А. Васильева.
Содержание:
Атанас П. Славов. Болгарская “Терра фантазия” (предисловие), стр. 5-7
Кирилл Добрев, Валентин Иванов. Сказочник и укрепление нравов (рассказ, перевод Н. Теллалова), стр. 8-38
Атанас П. Славов. Сны для космодора (рассказ, перевод О. Поповой), стр. 39-62
Атанас П. Славов. Третье пришествие (рассказ, перевод О. Поповой), стр. 62-66
Мартин Петков. Помидоры — голубые, телята — с крыльями (рассказ), стр. 67-77
Янчо Чолаков. И спросил солдат: «Кто меня позвал?» (рассказ, перевод К. Петрова), стр. 78-96
Григор Гачев. Надлежащий уход (рассказ, перевод О. Поповой), стр. 97-121
Иоанн Владимир. Покушение (рассказ, перевод О. Поповой), стр. 122-163
Иоанн Владимир. Демонофилия (рассказ, перевод О. Поповой), стр. 163-174
Александр Карапанчев. На кладбище Дампера (рассказ, перевод И. Крыжановского), стр. 175-189
Александр Карапанчев. Летим к Гиадам (рассказ, перевод Н. Теллалова), стр. 190-196
Александр Карапанчев. Авторский постскриптум, стр. 197
Александр Карапанчев. В эпоху Унимо (рассказ), стр. 197-216
Николай Теллалов. Наташа и Дракон (повесть), стр. 217-316
Николай Теллалов. Корона муравьев (рассказ), стр. 316-371
Атанас Славов, Янчо Чолаков. Краткий обзор новейшей болгарской фантастики — тенденции и развитие жанра (статья, перевод Н. Недялковой), стр. 372-382

Примечание:
Переводчики предисловия А. Славова, рассказов М. Петкова и «В эпоху Унимо» А. Карапанчева, а также произведений Николая Теллалова не указаны.

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, литература, научна фантастика, Literature, фентъзи, science fiction

Два мои микро-разказа в сп. „Сборище на трубадури“


Новият Бр. 12/Год. 11 на сп. „Сборище на трубадури“ (https://trubadurs.com/) е посветен на българската фантастика и между другото, съдържа секция с къси разкази на автори от Бургас. Именно там могат да се открият моите „Млечна церемония“ и „Най-здравите глави“. Редактор на броя е Петър Тушков. Неговото въведение и пълното съдържание могат да се прочетат тук:

https://trubadurs.com/2020/12/24/sborishte-na-trubaduri-god-11-br-12-redaktsionno-vstaplenie/

А самото издание е свободно достъпно в електронен вид от книжарницата на издателство „Ерго“:

PS Ревю: https://zonkobg.blogspot.com/2021/01/11-12.html

Leave a comment

Filed under alternate history, alternative history, Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, История, алтернативна история, литература, научна фантастика, Literature, фентъзи, science fiction

IN MEMORIAM: Джейм Гън (1923-2020)


Отиде си още един от стожерите на Златния Век, когато бяхме на тринадесет и запойно четяхме фантастика. През 1980-те години в България попадаха негови разкази през руски преводи в малките томчета на Зарубежката. А през лятото на 2002 г. му писах по един литературен въпрос и дори получих отговор.

Повече за него:

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B5%D0%B9%D0%BC%D1%81_%D0%93%D1%8A%D0%BD_(%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB)

*

Date: Wed, 12 Jun 2002 20:38:59 -0400

Dear Sir,

I have noticed that you and Frederik Pohl are members of the Theodore Sturgeon Memorial Award.

I have been trying to find a way to contact Mr. Pohl because I would like to ask him a question about a story he wrote in the early 70s – “The Gold at the Starbow’s End”. One of the characters in the story says that all galaxies have black holes. Although this is not strictly true, the last few years have seen significant evidence that almost any massive galaxy does have a black hole in its center.

I am a professional astronomer, working on black holes myself, and it would be very interesting to know how Mr. Pohl came up with the idea.

Could you please either convey my question to Mr. Pohl, or give me his contact address?

Thank you in advance,

Leave a comment

Filed under литература, научна фантастика, in memoriam, Literature, science fiction

Коледно издание на подкаст “Българска Фантастика” 020: „Да поговориш с Жабко“, разказ от Радостина А. Ангелова


Разказът е публикуван през 2013 година в сборника „За спасяването на света“, дело на колектив съставители от „Човешката библиотека“, „Тера Фантазия“ и списание „Тера фантастика“.

Илюстрации: Силвия Иванова, Илия Иванов и Елица Иванова (от ляво на дясно).

Подкастът е издание на Дружеството на българските фантасти “Тера Фантазия”, на Фондация „Човешката библиотека“ и на Клуба по фантастика, прогностика и евристика “Иван Ефремов”.

Весела Коледа, честита нова година приятно слушане!

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, литература, научна фантастика, Literature, фентъзи, science fiction

IN MEMORIAM: Величка Настрадинова, Юлиян Стойнов, Сергей Синякин, Юрий Флейшман, Бен Бова


Отдавна не ми се е случвало да пиша съобщение по толкова много тъжни поводи наведнъж.

Напусна ни невероятната Величка Настрадинова:

http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B0_%D0%9D%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0

Авторка на много лирични и в същото време остри произведения с нетърпимост към злото. Първата книга, която прочетох сам беше нейният детски роман „Приключенията на дядо Пиперко“. Толкова не ми се искаше да свършва, че като свърши, седнах да пиша продължение. Фанфикшън, казано на съвременен език. Преди няколко години за пръв път прочетох “Закриването на Америка“ – книга за Втората Световна Война през очите на едно хлапе, с автобиографични мотиви – семейството ѝ е избягало от бомбардировките на София в провинцията. Също много ми хареса, необикновено свежа и даже бих казал смущаващо актуална книга на фона на съвременната политика. Горещо препоръчвам и книгите ѝ за оперната певица и невероятната вълшебница Марта.

Починал е Юлиян Стойнов:

http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%AE%D0%BB%D0%B8%D1%8F%D0%BD_%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D0%B2

По професия лекар-анестизилог, по призвание преводач на фантастика. Благодарение на неговите великолепни преводи българските читатели се запознаха на родния си език с книги на Дик, Силвърбърг, Залазни, Симънс… Носител на наградата „Гравитон“.

Отиде си руският писател-фантаст Сергей Синякин:

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BD%D1%8F%D0%BA%D0%B8%D0%BD,_%D0%A1%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B5%D0%B9_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%87

Един от най-човечните и хуманистични руски автори на последните три десетилетия – и може би затова е непризнат и непопулярен. Може би най-доброто му произведение е повестта „Монах на края на света“, в която главният герой – съветски пилот на стратосферен дирижабъл през 1930-те години достига рекордна височина и открива… небесната твърд. Оказва се, че ние живеем в изкуствен свят, но това е идеологически неприеливо и неразбираемо и той прекарва 15 г. в лагери. Интересно, че почти същата ситуация е описана и в романа The Restoration Game, само че там откритието е направено заради бъг в симулацията – на стената на една пещера в Грузия започва да излизат редове от програма на латински. Романът на Синякин „Хората о слънчевата система“ беше едно от малкото утопични произведения през последните двадесет години, в духа на Пладнето на Стругацки.

Юрий Флейшман е починал от усложнения в резултат на вирус (както и С. Синякин):

https://fantlab.ru/news5761

Той ръководеше групата „Людени“ – фенове, пазители и изследователи на творчеството на братя Стругацки. Благодарение на неговите и на останалите „людени“ усилия бяха съживени оригиналните версии на любимите на милиони произведения, бяха разкрити подробности от написването им и от биографите на братя Стругацки.

Починал е и Бен Бова:


https://en.wikipedia.org/wiki/Ben_Bova

У нас не е превеждан много, но дълги години е бил редактор на някой от важните списания в жанра. От него съм чел дилогията Millenium, в която се разказва за това как американска и съветска база на Луната отказват да воюват една с друга и се обединяват срещу метрополиите си (интересно как подобна ситуиация ще бъде разрешена в For All Mankind). Като автори Бова е хуманист и оптимист, подобно на Дрийн Дорънбъри. Най-известен е с рдна поредица за разселването на човечеството ив Слънчевата система. Пишеше трилогия за това, втората книга трябва да излезе през 2021, а третата – ако не е дописана или не я дадат ня някой да я допише, може никога да не я видим.

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, in memoriam, Literature, фентъзи, science fiction

Българска фантастика в чужбина: „Последният разказ“ от А. Карапанчев в чикагския в-к „България“


„Последният разказ“ от А. Карапанчев беше публикуван в четири последователно броя на чикагския в-к „България“:

Тази седмица публикацията приключи и използвам случая да пусна заедно връзки и към четирите броя.

Поздрави на автора и приятно четене на всички останали!

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, литература, научна фантастика, Literature, фентъзи, science fiction

За българската фантастика и фентъзи в чужбина: Николай Райнов във fantlab.ru


Съдейки от тиражите, които поти никога не надминават три цифрени числа, българската фантастика у нас няма кой знае колко фенове. 😦 А в чужбина са още по-малко. Безспорно фен номер едно зад граница е Евгений Викторович Харитонов, който със своята „Болгария фантастическая“ (https://fantlab.ru/edition24137 и https://www.goodreads.com/book/show/15853990) извърши истински подвиг, по същество продължавайки делото на почти неизвестния на феновете днес Ивайло Рунев (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D0%BE_%D0%A0%D1%83%D0%BD%D0%B5%D0%B2; в по-ново време – Дилян Благов – http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%94%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%BD_%D0%91%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B2).

През последните години Вертер де Гёте (https://fantlab.ru/user6585) поддържа интереса към българската фантастика в рускоезите среди чрез поредица статии в https://fantlab.ru – по същество това е руско езичен аналог на Григоровото уики (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0).

Последната статия на Вертер е посветена на Николай Райнов: https://fantlab.ru/blogarticle69404

Попадал съм на критика, че статиите му не са пълни и съдържат неточности, но съм склонен да му ги прощавам – човекът се бори с чужд език и полага усилия да илюстрира статиите си и да дори да предлага миниатюрни анализи на авторите и произведенията.

Да му благодарим мислено и да е жив и здрав, да продължава със статиите. А на нас си пожелавам да имаме и други фенове от странство като него.

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, horror, Literature, science fiction

Българска фантастика в Щатите: „Последният разказ“ от А. Карапанчев в чикагския в-к „България“


Вестникът е свободно достъпен на:

Разказът е на страница 15. Без да издавам тайни от сюжета, ще кажа, яе разказът е свързан с творчеството на Едгар Алън По, който почина преди 171 години, през октомври 1849 г.

Повече за Александър Карапанчев може да научите тук:

http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2

„Последният разказ“ е публикуван за пръв път през 2002 г. и до сега се е появявал в осем хартиени и електронни издания.

2 Comments

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, horror, Literature, фентъзи, science fiction

Kонференция «Познание и трансхуманитарна р/еволюция» — 16.10.2020


Темата и абстракта за доклада ми (15:15-15:30):
Астрономията в научната фантастика и фантастичното в науката астрономия
Астрономията и научната фантастика са вървели ръка за ръка от древността до днес – от романа «Somnium» на Йохан Кеплер до множество съвременни произведения. Това не е изненадващо, защото човешкото любопитство какво има зад съседния хълм или зад съседната галактика е главна мотивация и в двете, а човешкото въобръжение и изследователския духа са инструмент за постигане на отговорите на тези въпроси. Авторът прави обзор на астрономическите знания и концепции в научната фантастика, с акцент върху произведения на български автори.

Конференцията ще се проведе през зуум:
https://us02web.zoom.us/j/87400401449?pwd=RWNPaEJsdTRsQ2RKK2xwYithOGNSdz09

За цялата програма и за повече информация:

Leave a comment

Filed under astronomy, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, астрономия, космонавтика, литература, научна фантастика, Literature, science, science fiction

Премиера на романа „Аз, грешният Иван“ (19.10.2020)


Приятели (:

Заповядайте на премиерата на най-новата ни книга – второто допълнено издание на романа „Аз, грешният Иван“ (https://choveshkata.net/blog/?p=8560). Тя ще се състои навръх празника на главния си герой свети Иван Рилски: 19 октомври от 18 часа в галерията-книжарница на агенция „София Прес“ на ул. „Славянска“ 29 (https://www.bgmaps.com/link/420C6DD635C245AE2C2FA61186B6B76C) в София.

Входът е свободен, но местата са ограничени, така че молим до тази събота, 17 октомври, да ни потвърдите на poslednorog -в- gmail.com, ако ще присъствате. Освен настроението си носете и маските. 😉

Авторът Николай Светлев ще бъде с нас, за да ни изненада с неизвестните страни от живота на Иван Рилски и с ярко индивидуалните си автографи. 😉

Очакваме ви!

*

тридесет и четвърта книга в поредица „Човешката библиотека“:

„Аз, грешният Иван“ предлага алтернативен поглед към светеца Иван Рилски и поставя редица съвременни въпроси: за въздействието на властта върху живота ни, за цената на самоусъвършенстването, за двоякия, сложен характер на вярата по българските земи. „В съдбовните перипетии по пътя към недостижимостта се убеждаваме, че не отшелничеството води до светостта, а добротата трябва да се търси в самия живот“ – отбелязва редакторът Любен Дилов в отзива си за романа. Първото издание на „Аз, грешният Иван“ е отличено с наградата на публиката за най-добра фантастична книга на 2000-та година.

Още от невръстно сополиво хлапе усещах обаче, че не съм като останалите и не мога да спасявам като тях само тялото си. Те също го усещаха и като ме виждаха такъв замаян и отнесен, страняха от мен и ми се подиграваха. А понякога ме замеряха с камъни, дюдюкаха и крещяха обиди подире ми.
И на мен ми ставаше много тежко, но душата ми устояваше и устискваше по български, и не ми даваше да заплача. Дори когато вечер мама ме утешаваше скришом от татко и ми шепнеше да се уповавам на Бога, който всекиму ще въздаде заслуженото.
А какво можеше така да настървява връстниците ми срещу мен, като аз само исках да знам защо? Защо расте тревата, защо водата тече отгоре надолу, а пък се вдига после в облаците, защо се раждат хората и защо умират?
Но в Скрино имаше само двама човека, с които можех да говоря по тези въпроси. За жалост, те пък не се понасяха помежду си.
Единият бе селският поп Драган, който пиеше вино като триглав змей, но понеже пасях и неговия добитък, ме изучи криво-ляво да сричам и пиша на новата ни азбука. И макар да бях невръстен, ставаше ми страшно понякога, като проумявах каква велика сила е скрита в писанията Божии.
Същите страшни тръпки ме побиваха, когато се срещах и с другия – едноокия езически колобър дядо Темар, който живееше вдън джендемите страховити, в една ужасяваща пещера. За него говореха, че може да се превръща във вълк, да лети като сокол и да пълзи като змия. Но пред мен никога не бе правил нищо такова, само ме гледаше с огненото си око и когато отговаряше на въпросите ми, не мърдаше устни, а аз всичко чувах. Един ден не се сдържах и го запитах:
– Кажи ми, дядо Темаре, защо ти не си като другите хора, а имаш само едно око по средата на челото?!
– Ех, мъниче Оване, нима и ти си като другите хора, дето гледат, а не виждат?! Та аз имам седемдесет и седем очи! – отвърна той и аз чудодейно се озовах в яките му ръчища на една педя от чудовищното му лице.
– Гледай, гледай сега в окото ми и какво виждаш?
Виждах лудите дълбини на света как бляскаха в седемдесет и седем рубинови зеници, събрани в една. Неземна сила струеше от тях и напираше да ме помете в ада на езичеството.
– Не зови напразно Неговото име, защото и аз съм Негово творение, както си и ти, мъниче, защото Бог е един! – И това го каза не благочестив християнски свещеник, а изродът човешки Темар, отритнатият от света колобър на Тангра.
После той ме пусна от ръцете си, също без да усетя, а от пещерата тозчас изпълзя огромният смок Варен, следван от черния вълк Куртю, който беше едър колкото магаре.
Знаех какво трябва да направя, защото го бях сторвал десетки пъти. Яхнах могъщия врат на Куртю, Варен се уви около тялото му и с три скока само се озовахме в долчината, дето пладнуваше кравето стадо на половината Скрино.
И от висините като камък падна соколът Догу, който вардеше кравите, докато аз говорех с Темар.
След това смокът Варен изсука всичкото мляко от виметата на дванадесетте крави на попа Драган – изду се като беломорски мях. През това време Куртю виеше първобитната си вълча песен, а Догу му пригласяше с пронизителните писъци на предвкусваната радост.
Защото те не бяха обикновени животни, както не бе обикновен и господарят им. Те всичките се хранеха само с мляко и през зимата гладуваха по четири месеца, без да умрат.
Когато смокът Варен допълзеше горе до пещерата, увиваше се гальовно около Темар и първом нему вливаше с раздвоения си език тънка бяла струйка в ощърбавялата уста, а после го правеше и с останалите.
Тази своя храна споделяха по братски, като най-малко оставаше за сокола Догу, който бе най-дребен.
И винаги пиеха млякото на попа Драган, а другите крави не закачаха и за мен това бе магия някаква. Как така Христос Вседържителя не види, че неговото мляко отива в гърлата на гнусните твари и еретика неверен.
Привечер, когато връщах стадото към село, кой знае как виметата на поп Драгановите крави бяха по-напращели от тези на другите добичета. И аз пак се чудех на тая нова магия – как старият ни български бог Тангра дава, ей така, своето мляко на челядта на Христовия служител?!

„Аз, грешният Иван“ излиза както в хартиен, така и в електронен вариант. Като останалите издания на Човешката библиотека, електронната версия се разпространява без дигитални (DRM) защити и следва принципа „читателите плащат колкото и ако преценят“. Всички приходи се разпределят между творческите участници: автори, редактори, коректори, художници и оформители.

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, История, литература, научна фантастика, Literature, фентъзи, science fiction

Литературен конкурс „Изгревът на следващото 2020“: резултати


Приятели (:

До 15 юли тази година приемахме разкази за третия конкурс „Изгревът на следващото“, организиран от Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, Фентъзи ЛАРП Център, Фантастика и бъдеще и Човешката библиотека. Получихме близо 60 текста. Чете ги жури в състав: Валентин Д. Иванов, Виктория Димитрова, Десислава Сивилова, Димитър Стефанов, Елена Павлова, Калин М. Ненов, Кристиана Петрова, Мария Велчева, Николай Генов и Рени Янкова. И дойде време да обявим резултатите.

(Всички текстове надолу са изброени в реда на пристигането им.)

Трите награди от 200 лева присъждаме на:

„Към недрата“ – Мария Вълчева

„По спиралата на времето“ – Антон Меляков

„Пришълци“ – Николай Теллалов

В алманаха „ФантАstika 2021“ освен трите наградени разказа ще помолим за разрешение да публикуваме и:

„Вечният Вавилон“ – Красимира Стоева

„Астрално пътешествие“ – Таня Георгиева

„Аз мога да съм всеки“ – Виктория Баръмова

„Абеона“ – Атанас Киров

Индивидуалните членове на журито връчват и следните специални отличия:

Валентин Д. Иванов – на „Разказвачка на приказки“ от Ценка Кучева

Десислава Сивилова и Димитър Стефанов – на „Астрално пътешествие“ от Таня Георгиева

Калин М. Ненов – на „Марокът“ от Елена Петрова

Мария Велчева и Рени Янкова – на „Пеперуди“ от Николай Петков

Николай Генов – на „Аз мога да съм всеки“ от Виктория Баръмова

Каним Ценка, Таня, Елена, Николай и Виктория да си изберат по три заглавия от електронните издания на Човешката библиотека.

Честито на отличените – и много вдъхновение на всички! През последните месеци повече от всякога има(х)ме нужда от позитивен поглед – към Ставащото и към Следващото.

Конкретното Следващо, което уточняваме в момента ние, е мястото и датата на награждаването. Веднага щом ги знаем, ще ви поканим на един общ празник. Да се запознаем, да обменим препоръки и наблюдения, да поговорим за какви бъдещета мечтаем и как виждаме пътя дотам…

В коментарите долу даваме думата на всеки член от журито, който желае да сподели лични впечатления.

БъДейте,

Кал и Дес, участници в журито

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Моя книга в Читанката: „Мисли за Фантастиката“, от Валентин Д. Иванов


Моят сборник с публицистика „Мисли за Фантастиката“ е свободно достъпен в Читанката:

https://chitanka.info/book/9994-misli-za-fantastikata

Книгата съществува благодарение на трима мои приятели – Янчо Чолаков, Атанас П. Славов и Александър Карапанчев, които тайно я подготвиха като изненада преди няколко години, за което съм им безкрайно благодарен. На хартия е излизала в микротираж от десетина бройки и е първата от поредицата „Фантастология“ на Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“.

Сборникът съдържа двадесет и четири материала – главно статии, есета и обзори на книги – публикувани в различни издания през последните две десетилетия. Всеки е снабден с кратко въведение, разказващо историята на написването му.

Тази книга е различна от подобния сборник с мои статии на английски „Thoughts about the science fiction“, който може да се намери тук:

https://valentindivanov.wordpress.com/thoughts-about-the-science-fiction-english-edition/

Приятно четене!

Leave a comment

Filed under alternate history, alternative history, Book Review, book reviews, Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, История, алтернативна история, литература, научна фантастика, in memoriam, Literature, ревюта на книги, фентъзи, science fiction

Българска научна фантастика – представяне в сп. „Пламък“


Десетина страници в бр. 3 от 2020 г. на списанието за литература, изкуство и публицистика „Пламък“ (издание на Съюза на българските писатели) са отделени на българската научна фантастика.

Включени са два материала: предговора на сборника „Фантастивал в Европолис“ (дело на Асен Стоименов – псевдоним на Атанас П. Славов) и моя къс разказ „Генетична корекция“. Трябва да отбележа, че предговорът не е просто предговор, а обзор на историята и на съвременното състояние на българската фантастика. Има и бонус – тематична илюстрация – корицата на наскоро излезлия сборник с български фантастични произведения на руски език „Третье пришествие. Современная фантастика Болгарии“.

Радостно е да се види, че „голямата“ литература е обърнала внимание на бедната си жанрова посестрима и заслугата за това принадлежи на писателя-фантаст Александър Карапанчев и на главния редактор на списание „Пламък“ Георги Константинов.

Списанието в пдф е достъпно свободно тук:

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

THOUGHTS ABOUT THE SCIENCE FICTION (ENGLISH EDITION)


Това е самиздатски сборник с есета и ревюта, публикувано в различни електронни списания и сборници. Епистоларният разказ за Зора Загорска излезе в сборник, който спечели наградата на читателите на сп. „Локус“.

THOUGHTS е достъпна в pdf и doc формати тук:

https://valentindivanov.wordpress.com/thoughts-about-the-science-fiction-english-edition/

Хартиено издание няма и не се предвижда.

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, science fiction

Българска фантастика в чужбина: „Forty two words for a better tomorrow“


Научно-фантастичното списание „DreamForge“ наскоро организира състезание на тема „Научна фантастика за по-добро утре“ (Science Fiction for a Better Tomorrow) за миниатюра. Темата ми допадна и изпратих нещо. Уви, не спечелих, но организаторите публикуваха петдесетината участващи произведения на тяхната страница:
https://dreamforgemagazine.com/sf-hope-contest/

Тук пускам и леко редактирана версия на моята миниатюра:

Forty two words for a better tomorrow:

The reading (at first) becomes suffering,
The suffering becomes insight.
The insight becomes knowledge.
The knowledge becomes experience.
The experience becomes wisdom.
The wisdom becomes vision.
The vision becomes hope.
The hope becomes SciFi.
The SciFi (at the end) becomes tomorrow.

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, science fiction

Български фантасти в чужбина: „Стотникът“, фантастичен разказ във в-к „България“


Оня ден по новините казаха, че в Египет са намерили мумията на циганката, която ме хвалеше… Така че ще се хваля сам.

В бр. 32 от 2020 година на Чикагския вестник „България“, на стр. 12 може да се намери първата част от моя разказ „Стотникът“. За фантастичните и реалистичните начини да се спаси България.

Може да го прочетете на: https://issuu.com/lenakirk/docs/bulgaria_32_20-1-32-web

Преди това тя бяха публикували един май фантастичен фейлетон („Как инженер Ганев направи България велика“; http://bulgaria-weekly.com/the-week/culture/8572-predstaviame-vi-valentin-ivanov.html), този път става дума за истински фантастичен разказ, не за разказ с фантастични елементи.

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика

Български фантасти в чужбина: второ издание на повестта „Прояснение“ от Янчо Чолаков – сериализация в Чикагския вестник „Bulgaria“


По времето на Дикенс, Дюма и други класици като тях, е било нормално огромни романи да стигат до читателите си като подлистници в съботните или неделните издания на вестниците. Нещо подобно постигна и Янчо Чолаков – за което заслужава поздравления! В течение на половин година неговата повест „Прояснение“ (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%8F%D1%81%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5) беше публикувана ежеседмично в Чикагския вестник „Bulgaria“. Според едно преброяване от преди десет години, в този град живеят около 120-150 хиляди българи, и повечето от тях сигурно поне от време на време поглеждат вестника, а електронното му издание със сигурност се чете по целия свят, така че условният „тираж“ на повестта навярно далеч надмина скромните тиражи – измервани обикновено с няколко стотици книги, – на които се „радваме“ в България.

Връзките към отделните части на повестта може да последвате тук:

– част 01: в. „Bulgaria“, Чикаго, 27.02.2020-04.03.2020, бр. 09 972 (https://issuu.com/lenakirk/docs/bulgaria_09_20-1-32-web)

– част 02: в. „Bulgaria“, Чикаго, 05.03.2020-11.03.2020, бр. 10 973 (https://issuu.com/lenakirk/docs/bulgaria_10_20-1-32-web)

– част 03: в. „Bulgaria“, Чикаго, 12.03.2020-18.03.2020, бр. 11 974 (https://issuu.com/lenakirk/docs/bulgaria_11_20-1-32-web)

– част 04: в. „Bulgaria“, Чикаго, 26.03.2020-01.04.2020, бр. 13 976 (https://issuu.com/lenakirk/docs/bulgaria_13_20-1-32-web)

– част 05: в. „Bulgaria“, Чикаго, 16.04.2020-22.04.2020, бр. 16 979 (https://issuu.com/lenakirk/docs/bulgaria_16_20-1-32-web)

– част 06: в. „Bulgaria“, Чикаго, 23.04.2020-29.04.2020, бр. 17 980 (https://issuu.com/lenakirk/docs/bulgaria_17_20-1-32-web)

– част 07: в. „Bulgaria“, Чикаго, 30.04.2020-06.05.2020, бр. 18 981 (https://issuu.com/lenakirk/docs/bulgaria_18_20-1-32-web)

– част 08: в. „Bulgaria“, Чикаго, 07.05.2020-13.05.2020, бр. 19 982 (https://issuu.com/lenakirk/docs/bulgaria_19_20-1-32-web)

– част 09: в. „Bulgaria“, Чикаго, 14.05.2020-20.05.2020, бр. 20 983 (https://issuu.com/lenakirk/docs/bulgaria_20_20-1-32-web)

– част 10: в. „Bulgaria“, Чикаго, 21.05.2020-27.05.2020, бр. 21 984 (https://issuu.com/lenakirk/docs/bulgaria_21_20-1-32-web)

– част 11: в. „Bulgaria“, Чикаго, 28.05.2020-03.06.2020, бр. 22 985 (https://issuu.com/lenakirk/docs/bulgaria_22_20-1-32-web)

– част 12: в. „Bulgaria“, Чикаго, 04.06.2020-10.06.2020, бр. 23 986 (https://issuu.com/lenakirk/docs/bulgaria_23_20-1-32-web)

– част 13: в. „Bulgaria“, Чикаго, 11.06.2020-17.06.2020, бр. 24 987 (https://issuu.com/lenakirk/docs/bulgaria_24_20-1-32-web)

– част 14: в. „Bulgaria“, Чикаго, 18.06.2020-24.06.2020, бр. 25 988 (https://issuu.com/lenakirk/docs/bulgaria_25_20-1-32-web)

– част 15: в. „Bulgaria“, Чикаго, 25.06.2020-01.07.2020, бр. 26 989 (https://issuu.com/lenakirk/docs/bulgaria_26_20-1-32-web)

– част 16: в. „Bulgaria“, Чикаго, 02.07.2020-08.07.2020, бр. 27 990 (https://issuu.com/lenakirk/docs/bulgaria_27_20-1-32-web)

– част 17: в. „Bulgaria“, Чикаго, 09.07.2020-15.07.2020, бр. 28 991 (https://issuu.com/lenakirk/docs/bulgaria_28_20-1-32-web)

– част 18: в. „Bulgaria“, Чикаго, 16.07.2020-22.07.2020, бр. 29 992 (https://issuu.com/lenakirk/docs/bulgaria_29_20-1-32-web)

– част 19: в. „Bulgaria“, Чикаго, 23.07.2020-29.07.2020, бр. 30 993 (https://issuu.com/lenakirk/docs/bulgaria_30_20-1-32-web)

– част 20: в. „Bulgaria“, Чикаго, 30.07.2020-05.08.2020, бр. 31 994 (https://issuu.com/lenakirk/docs/bulgaria_31_20-1-32-web)

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Подкаст “Българска Фантастика” 019 : Призраци и други щуротии, Саша Александрова


Разказът е публикуван през 2013 година в сборника „За спасяването на света“, дело на колектив съставители от „Човешката библиотека“, „Тера Фантазия“ и списание „Тера фантастика“.

Илюстрация: “Перизракът от Хамърсмит”, илюстрация от списание “Kirby’s Wonderful and Scientific Museum”, 1804 г.

Подкастът е издание на Дружеството на българските фантасти “Тера Фантазия”, на Фондация „Човешката библиотека“ и на Клуба по фантастика, прогностика и евристика “Иван Ефремов”.

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, аудиофантастика, литература, научна фантастика, Literature, science fiction