Category Archives: наука

Научно-популярни лекции: на 16.04 за екзопланети, на 18.04 за ESO


Следващата седмица ще изнеса две научно-популярни лекции в София:
– 16.04, вторник, 19:30 часа, „Екзопланетите: какво знаем за тях и как го научаваме“, Културен дом „Средец“, ул, „Кракра“ 2а
http://sf-sofia.com/forum/index.php?f=6&t=27434&rb_v=viewtopic
– 18.04, четвъртък, 19:30 часа, „Астрономия в Южната Европейска Обсерватория и защо човечеството има нужда от една фундаментална наука за космоса“, Физически факултет на СУ „Св. Кл. Охридски, бул. „Джеймс Баучер“ 5, зала А205 или A207
http://astro.phys.uni-sofia.bg/program062019.html

Advertisements

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Четиридесет години от първия полет на българин в космоса


На 10.04.1979 г. в 19 часа и 34 минути българско време е изстрелян космическият кораб „Союз-33“ с екипаж Николай Рукавишников и Георги Иванов. Корабът не успява да се скачи с орбиталната станция „Салют-6“ и е приземен 1 денонощие, 23 часа и 1 минута, след 31 пълни обиколки около Земята.
Г. Иванов в Пазарджик:

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, космонавтика, наука, history, science

Статия в блога на ESO за един странен астрономически обект


https://www.eso.org/public/blog/what-is-this/

С едно изречение – нещо скрива от нас част от звездата: планета с гигантски пръстени, или множество комети, или диск – все още не знаем.

А препринт на нашата статия в Monthly Notices може да видите тук: https://arxiv.org/pdf/1811.02265

Leave a comment

Filed under астрономия, космонавтика, наука, science

Астрономия: статия за наша статия в New Scientist


Когато ме питат с какво точно се занимавам – в професионален аспект – аз обикновено отговарям, че съм general-purpose infrared astronomer, което приблизително може да се разбира, че за инфрачервената астрономия аз съм нещо каквото са военните лекари за медицината – разбират от всичко по малко. Участвал съм в изследвания и съм публикувал статии за обекти от слънчевата система и на далечни квазари. Включително – и няколко статии за Плутон. Последната от тях е голям, не, по-скоро огромен проект със стотици участници, в който се използват наблюдения от десетки телескопи на различни места по света за да изследва атмосферата на тази планета-джудже. Главният резултат от тези наблюдения е, че през последните три десетилетия налягането в атмосферата на Плутон се увеличава, което с сезонно изменение. Просто сезоните на Плутон са дъъъъъъллллггггггииииии, защото една негова година се равнява на 248 земни…
Безплатен препринт на самата статия – публикувана в Astronomi & Astrophysics – може да се прочете тук: https://arxiv.org/pdf/1903.02315.pdf
А статията за нашата статия в New Scientist – тук: https://www.newscientist.com/article/mg24132214-200-it-will-be-snowing-nitrogen-on-pluto-for-the-next-century/
За съжаление достъпът до New Scientist, но такива са реалностите на пазара. Вероятно и други медии ще отразят нашата работа.

Leave a comment

Filed under астрономия, космонавтика, наука, science

Научно-популярна статия „Обратната страна на Луната“


Във февруарския (2/2019: https://spisanie8.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%BE%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%B8%D0%B5.html) брой на сп. „Осем“ може да прочетете моя статия за Луната.
Ето я анотацията от страницата на списанието: В самото начало на 2019 година китайската станция „Чанг-4“ достави на повърхността на Луната неголям луноход. За пръв път кацането беше осъществено върху обратната страна на Луната, която винаги е невидима от Земята. Какво Да очакваме от тази мисия? На 14 септември 1959 г. автоматичната станция „Луна-2“ поставя началото на лунните изследвания in situ (на място). Какво знаем за нашата космическа съседка днес, как сме го научили и какви са големите въпроси, на които астрономията и геологията все още търсят отговори?
Към това мога да добавя, че разказвам как с много труд и изобретателност астрономите от миналото са изследвали Луната и са разкривали тайните ѝ.

Leave a comment

Filed under astronomy, История, астрономия, космонавтика, наука, science

The Bulgarian Space Program (Българската космическа програма)


… in the past, present and future is reviewed here (в миналото, настоящето и бъдещето е разгледана тук): http://thespacereview.com/article/3638/1
PS: Вече само на български – Светослав Александров и друг път е публикувал статии в The Space Review (http://thespacereview.com), но предполагам, че тази статия ще е особено интересна за българите, които не познават родната ни космическа история.

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, История, космонавтика, наука, history, science

Извънземна станция ли е Оумуамуа? – Вероятно не. Хубав пример за научна журналистика.


Преди няколко дни се появи статия на двама физици от Харвард (единият от което е доста известният Аби Льоб, понастоящем ръководител на катедрата по астрономия), в която се разглеждат възможните обяснения на аномалното ускорение на Оумуамуа…

Но да не избързвам. Оумуамуа е междузвезден астероид, което „навести“ слънчевата система, идвайки от системата на друга звезда. Може само да гадаем от коя и как е бил „изхвърлен“ от нейната планетна система Оумуамуа (няколко статии по върпоса: https://arxiv.org/abs/1809.09009, https://arxiv.org/abs/1711.03558, https://arxiv.org/abs/1810.02148). Забележителна е формата му – обектът не е овален, а е подобен на пура (което е известно от кривата на блясъка му: https://arxiv.org/abs/1711.01402,

https://arxiv.org/abs/1711.04927, https://arxiv.org/abs/1712.06552). Преди известно време наблюденията показаха, че той се ускорява (аз писах за това: http://valio98.blog.bg/technology/2018/06/28/omuamua-oumuamua-ne-e-quot-myrtva-quot-i-se-uskoriava.1614590) с посока, обратна на Слънцето. С други думи, Оумуамуа се отдалечава от слънцето по-бързо, отколкото гравитацията предсказва.

Дон Линкълн (самият той е физик в един от големите американски ядрени центрове – Фермилаб, близо до Чикаго; https://en.wikipedia.org/wiki/Don_Lincoln) е написал чудесна научно-популярна статия за Оумуамуа, обяснявайки на „човешки“ какво се крие зад написанот от Абу Льоб. Може да я прочетете тук: https://edition.cnn.com/2018/11/07/opinions/oumuamua-alien-probe-opinion-lincoln/index.html

А самата статия на Байли и Льоб може да прочетете тук:

https://arxiv.org/pdf/1810.11490.pdf

Накратко, има две възможно обяснения за аномалното ускорение. Оумуамуа дълго, вероятно милиони години е пътувал в студеното междузвездно пространство. Приближавайки се до нашето Слънце, тялото е подложено на слънчевата радиация, което има две последствия.

Първо, повърхността му се нагрява, което води до изпарения на материал от нагрятата страна; представете си, че по повърхността на астероида „избухват“ малки гейзери. За обект с малка дори те са своеобразни ракетни двигатели, които прилагат върху астероида сила, в посока обратна на нагрятата страна, т.е. в посока, обратна на посоката към слънцето – което се наблюдава.

Второ, слънчевата радиация носи със себе си импулс и когато попада върху Оумуамуа, му предава този импулс. Мислете за всеки слънчев фотон като за миниатюрен юмрук, който удря Оумуамуа и го отхвърля по-далеч от Слънцето.

И двете явления са известно отдава и са наблюдавани при други небесни тела. За първото може да си припомним „гезерите“ който европейската научна станция „Розета“ наблюдаваше докато изследваше кометата Чурюмов-Герасименко“ http://www.esa.int/spaceinimages/Images/2015/01/Comet_activity_22_November_2014.

За съществуването на второто – наречено радиационно налягане (https://en.wikipedia.org/wiki/Radiation_pressure) – е предполагал още Кеплер, но математически го е описал едва Максуел, а експериментално го е регистрирал за пръв път Лебедев преди малко повече от един век.

И двата механизма могат да обяснят аномалното ускорение на Оумуамуа. Най-вероятно работят и двата, но допринасяйки вя различна степен за аномалното ускорение.

Масата на Оумуамуа и налягането на слънчевата радиация са известни и авторите изчисляват, че ако работи само и единствено (подчертавам – това е абстрактно разглеждане на крайния случай; допускане, а не наблюдателен факт) налягането на слънчевата радиация, астероидът трябва да е плосък, с дебелина 0.3-0.9 милиметра. Такава форма не се среща често (да не кажа – съвсем) при космическите обекти, но е именно такава, каквато бихме избрали, ако трябваше да строим сонда, използваща слънчевия „вятър“: платно.

Да не забравяме, че съществува и другата възможност – гейзерите-двигатели. Така, че допускането, за което споменах по-нагоре не е единствено и необходимо обяснение на ускорението.

По-голяма част от „сензационната“ статия е посветена на търсене на отговори дали космически апарат с платно би оцелял пътуване между звездите, защото той ще бъде подложен на разрушителното действие на удари от прахови частици и газови атоми, много от които които в ще „залепват“ към платното и ще увеличават масата на космическия апарат.

Много по-интересна е една друга работа на Lьоб, в която той и съавторите му разглеждат възможността междузвездни астероиди, подобни на Оумуамуа, да са носители на живот между звездните системи. Изведнъж се появяват наблюдателни ограничения на теорията за панспермията (https://en.wikipedia.org/wiki/Panspermia) и тя се превръща в нещо повече от абстракция… Но за това – друг път.

Все пак преди да приключа, ще добавя още една връзка – към съобщение в блога на списание „Scientific American“, където Льоб разсъждава за търсенето на следи от отдавна изчезнали космически цивилизации: https://blogs.scientificamerican.com/observations/how-to-search-for-dead-cosmic-civilizations/

 

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, космонавтика, наука, научна фантастика, science, science fiction

Планетата с пръстена – нова научно-популярна статия в сп. „Осем“, брой 11/2018


Преди половин век Димитър Пеев публикува в класическото (и велико!) списание „Космос“ статия за Сатурн. Какво повече сме научили от тогава до сега за най-красивата планета в Слънчевата система? – Например, че Сатурн не е единственото небесно тяло с пръстени.
По-подробно четете в новия брой 11/2018 на списание „Осем“:
https://spisanie8.bg/admin/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-112018-%D0%B3.html
Списанието е достъпно в павилионите за разпространение на печата и в книжарниците.

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Странни звезди: още една звезда с пръстен или с необикновени спътници


От време на време астрономите попадат на звезди, които не следват обичайното поведение, на милиардите си посестрими. Обикновено подобни находки са свързани с неподозирани явления или процеси.
Преди няколко години Табита Бояджиян (тогава постдок в Йейл; https://en.wikipedia.org/wiki/Tabetha_S._Boyajian) откри (статията, в която откритието беше обявено: https://arxiv.org/abs/1509.03622) в базата данни на космическия телескоп „Кеплер“ (https://en.wikipedia.org/wiki/Kepler_(spacecraft)), че една иначе обикновена звезда с телефонен номер KIC8462852 (https://en.wikipedia.org/wiki/KIC_8462852) вместо име (но има и име – звездата на Таби, от откривателката) показва странни промени в блясъка си – той намалява по странен начин. Най-дълбоките минимуми достигат 20% от нормалния блясък на звездата и не се подчиняват на никакви видими правила – формата им се мени и не следват строга периодичност.
За сега няма общоприета теория, която да обяснява наблюдаваните явления. Може би няй-близо до този статус се доближава теорията на двама словашки колеги, че около звездата обикалят няколко фамилии от разпадащи се астероиди или комети (https://arxiv.org/abs/1612.06121). Наскоро звездата на Таби отново показа активност, която бе регистрирана с наземни телескопи (https://arxiv.org/abs/1801.00732).
Обектът на Ерик Мамеджек (тогава професор в университета в Рочестър; http://www.pas.rochester.edu/~emamajek/) беше открит още по-рано и също показва намаляване на блясъка (https://arxiv.org/abs/1108.4070). Но за сега е потвърдено само едно такова намалячване, макар то да има сложна структура. Единственото обяснение е, че между нас и звездата е преминала планетата с огромна система от пръстени, многократно по-голяма и по-масивна от тази на нашия красавец Сатурн. При преминаването – наречено още пасаж или транзит – планетата „засенчва“ от нас част от повърхността на звездата и намалява светлината, която достига до нас.
Преди това откритие знаехме за съществуването на пръстени само около гигантските планети и около един (Чарикло: https://arxiv.org/abs/1706.00207) или най-много два (за втория не е съвсем сигурно) транснептунови обекта в Слънчевата система.
От края на 2009 година до сега на 4.1-метровия телескоп VISTA (https://en.wikipedia.org/wiki/VISTA_(telescope)) на Европейската Южна Обсерватория (https://www.eso.org/public/; https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%8E%D0%B6%D0%BD%D0%B0_%D0%BE%D0%B1%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F) в Чилийските Анди се прави обзор на вътрешната част на млечния път в инфрачервената област: VISTA Variables in Via Lactea (за кратко – VVV; https://arxiv.org/abs/0912.1056). Целта на тази огромна кампания, която продължава стотици нощи наблюдателно време, с участието на десетки астрономи от целия свят (включително български), е да изследва нашата галактика – Млечния път. Но данните могат да се използват за множество различни изследвания, едно от които е търсене на обекти, подобни на двете звезди, за които стана дума по-нагоре.
Заедно с група колеги от VVV попаднахме на нещо подобно: VVV-WIT-07 (което се разшифрова като VVV What Is This – 07). Все още нямаме ясна идея към кой от двата класа принадлежи нашата „странна“ звездичка. Статията, озаглавена „VVV-WIT-07: another Boyajian’s star or a Mamajek’s object?“ може да се прочете тук: https://arxiv.org/abs/1811.02265

Leave a comment

Filed under astronomy, Bulgaria, България, астрономия, наука, science

Българска фантастика на Дните на неформалното образование (4-6.11.2018) в Музея „Земята и Хората“


Дните включват няколко паралелни събития, които ще се проведат в СУ “Свети Климент Охридски” и в музея “Земята и хората”. В музея между 10:00 и 18:00 часа ще има мероприятия, посветени на семейството (4.11), на училището (5.11) и на младите хора (6.11).

Човешката библиотека (ЧоБи; https://choveshkata.net/blog; http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%A4%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%A7%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BA%D0%B0) ще има щанд с нова българска фантастика! Пълният списък с книгите на ЧоБи може да видите тук: https://choveshkata.net/blog/?page_id=13 и специално обръщам внимание на последното ни издание „Фантастивал в Европолис“ (https://choveshkata.net/blog/?p=6805).

Повече за Дните на неформалното образование може да научите тук: https://www.dnes.bg/obrazovanie/2018/10/30/kak-da-uchim-s-lekota-pokazvat-ni-v-dni-na-neformalnoto-obrazovanie.392063

Leave a comment

Filed under Bulgaria, История, литература, наука, научна фантастика, science fiction

Полетът на Съюз-МС10 в музикалната фантастика


„… ако даде отказ втората – ще сме в Алтай или в Китай, ако откаже третата – здравей Тихи Океан!“

https://www.youtube.com/watch?v=4I3wFEfWeqo

Leave a comment

Filed under космонавтика, литература, наука

Интервю във в. „Нов живот“: До десет години ще заработи нов европейски телескоп, който ще направи Вселената много по-близка


Кажи професионалното си мнение каква е ползата за човечеството от проучването на звездите, от развитието на астрономията ? -Астрономията е била приложна наука още преди няколко века, по времето на Великите географски открития. Може би едно от последните открития в астрономията, което има значително практическо приложение, е откриването на хелия, но и то е на няколко века. В заниманията с астрономията има друго, което, според мене, е много по-важно. Това е, че астрономията, бидейки визуална, много достъпна и разбираема наука за човек без никаква подготовка, е в състояние да накара хората да си задават въпроси. Даже, бих казал, че по-интересни са не толкова въпросите, колкото навикът, който се изгражда у човека, да задава въпроси. Това всъщност е в основата на научния подход. Когато ти кажат нещо, естествената реакция трябва да бъде: „Защо? На базата на какво? Откъде знаеш?

Цялото интервю може да си прочете на: http://www.novjivot.info/2018/08/21/%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%B4%D0%BE-%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%B5%D1%82-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D1%89%D0%B5-%D0%B7%D0%B0%D1%80/

Leave a comment

Filed under astronomy, България, астрономия, наука, science

Научно-популярна статия и научнофантастичен разказ в Сп. „Осем“, 8/2018


В новия брой 8 за 2018 г. на сп. „Осем“ са публикувани моя научно-популярна статия за космическия телескоп „Кеплер“ и научнофантастичен разказ, написан в съавторство с друг физик – Елена А. Лори:
https://www.spisanie8.bg/списание/списание-8-брой-82018-г.html

Анонсите им от страницата на списанието:

Mечтата на Бил
От Валентин Иванов

Ловецът на екозпланети „Кеплер“ е създаден, за да търси из Млечния път тези от тях, които наподобяват Земята. Но преди да може да се впусне в наблюдение на милиардите звезди, е нужно един човек да прояви невероятно упорство и да премине през неуспеха, за да се превърнат идеите му във факт. „Човек е голям, колкото са големи мечтите му“, е казал Екзюпери, а тази на Уилям Боруки е до Луната и отвъд. От историята на „Кеплер“ и неговия създател Бил разберете колко е важно никога да не се отказваш, макар да се наложи да преминеш през провала.

Планетата Туйп ви казва „Здравейте“
От Елена А. Лори и Валентин Д. Иванов; илюстрация Станимир Георгиев

Понякога и една обичайна неделна сутрин може да преобърне човешката история. На малката Сами й предстои да насочи поглед към Слънцето, а от другия край на увеличителната тръба я очаква изненада… Дали сме единствената цивилизация във Вселената? По-вероятно не, но ако получим космическо послание от далечни съседи, ще успеем ли да го приемем и разгадаем?

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, космонавтика, литература, наука, научна фантастика, Literature, science, science fiction

Нова ера за неутринната астрономия: обсерваторията Ice Cube за пръв път регистрира избухване в далечна активна галактика


Откриването на космическите лъчи – Виктор Хес (Wictor Hess, http://www.srl.caltech.edu/personnel/dick/cos_encyc.html) през 1912 г. е направено от балон – за да бъде издигнат наблюдателят по-високо в атмосферата, която поглъща космическите лъчи преди те да достигнат до земната повърхност.
Неутринната астрономия е изправена пред противоположен проблем – материята е практически прозрачна за неутриното и то преминава през нея практически без да взаимодейства с атомите. Ако един неутринен детектор има размерите на човешко тяло, този детектор трябва да работи стотици хиляди години за да регистрира едно неутрино – въпреки че безброи неутрина ще преминат през тялото, без да го „забележат“ (нито пък то ще забележи тях). Затова се троят огромни неутринни детектори – някой от тях за цели езера, други са огромни планини от лед. IceCube (https://icecube.wisc.edu/) е вторият случай.
Неутриннинте обсерватории не „виждат“ самите неутрина. Вместо това те регистрират мюони – друг вид елементарни частици, които се образуват при (малковероятното) взаимодействие на неутрината с атомите.
До сега неутринната астрономия можеше да отговори на въпроса от къде идват неутрината само ако те произхождат от Слънцето, с едно изключение – през 1978 г. в Магелановите облаци избухна свръхножа, известна като 1987А. Тя беше достатъчно близко до нас и всички неутриннни детектори по света едновременно регистрираха пик в броя неутрина, който съвпадна с момента на избухването ѝ (общо – тридесетина неутрина, което показва колко е трудно да се прави неутринна астрономия).
Днес беше обявено, че неутринната обсерватория Ice Cube е регистрираал na 22.09.2017 g. друг уникален източник – блазар, известен с криптичното име TXS 0506+056. Блазарите са активни галактики, които имат в ядрата си свръхмасивни черни дупки (с маси милиони пъти по-големи от масата на слънцето), изхвърлящи в пространството мощни джетове. За разлика от другите активни галакитки, джетовете на блазарите са насочни точно към наблюдателя – което разбира се, е случайно. Блазарите излъчват в целия електромагнитен спектър – от рентгеновия до radio диапазoнa, и обикновено се характеризират със силна променливост.
През месец Септември миналата година блазраът TXS 0506+056 неочаквано станаl много по-ярък от обикновено – тогава до нас достига светлина, която е била излъчена преди милиони години. Първата детекция принадлежи на Ice Cube и понеже тази обсерватория има гигантски размери (1км х 1км х 1км), тя може да определя посоката, от която идват неутрината. Разбира се, понеже те са толкова млако, е било необходимо Ice Cube да „експонира“ месеци (събирайки 13 неутрина от 15-те милиона, който са преминали през детектора без да бъдат забелязани, защото не са взаимодествали с атомите от детектора). Няколко дни по-къано, на
28.09.2017 година, космическият гама-телескоп Fermi регистрира увеличаване на потока гама лъчи от същия блазар, а на 4.10.2017 година го забелязва и телескопът MAGIC, който регистрира черенсковското излъчване от високоенергийните частици, излъчени от същия блазар.
За пръв път източник на неутрино е асоцииран с източник на високоенргийни гама лъчи.
IceCube до сега е регистрирал десетки неутрина, по небето няма концентрация, с изключение на тази около блазара TXS 0506+056 (и преди това около свръхновата 1987А от преди 31 г.).
Това откритие показва, че неутринната астрономия е достатъчно „съзряла“ за да работи като „обикновената“ и да наблюдава отделни източници, а не само общия неутринен фон.
Съобщението за пресата е достъпно тук: https://icecube.wisc.edu/news/view/586
Статиятя в сп. „Science“: http://science.sciencemag.org/content/early/2018/07/11/science.aat1378/tab-pdf

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Омуамуа (`Oumuamua) не е “мъртва” и се ускорява!


Чели ли сте нещо от Лем и “познавате” ли неговия герой, флегматичния астронавт Пиркс, който на всичко отгоре има склонност към философстване?

В “Разказа на Пиркс” се описва един изпълнен с премеждия полет, при който Пиркс става свидетел как огромен мъртъв кораб на извънземна цивилизация пресича Слънчевата система заедно с облак от малки каменни парчета. Всичко те летят по хиперболични орбити и предстои завинаги да я напуснат.

Ако това ви напомня нещо, то сигурно е защото сте чели или чули в новините от последните месеци за извънземня астероид Омуамуа (`Oumuamua; https://en.wikipedia.org/wiki/%CA%BBOumuamua). Особено интересно е, че той има странна форма – издължен е, и отношението на осите му е почти 1:1:6 (размерите му са приблизително 35х35х230 метра). Както на много от космическите кораби, които рисувахме по тетрадките, когато бяхме в училище…

Според последните наблюдения, астероидът се ускорява!

Но не бързайте да го обявявате за космически кораб. Подобен “финт” правят и кометите – реактивната сила се получава от отделянето на газове от повърхността на кометите. Снимки на подобни гейзери от близо може да се видят тук: http://blogs.esa.int/rosetta/2015/01/16/fine-structure-in-the-comets-jets/. Това е снимка на кометата Чурюмов-Герасименко, получени от космическата станция “Росета” на 22.11.2014 г.

От тези наблюдения научаваме, че и в другите планетни системи има аналози на нашите комети. Освен това, новите данни комбинирани с липсата на кометна опашка, дават основание да се предположи, че по време на дългото си пътешествие между звездите Омуамуа (`Oumuamua) може би е загубила малките прахови частици, от които са „направени“ опашките на обикновените комети и са останали са само по-големи прашинки. Те могат да предизвикат наблюдаваното ускорение, но не могат да направят „специалните“ ефекти – като въпросните огромни опашки – които сме свикнали да очакваме от кометите.

Прес-съобщението на Европейската южна обсерватория може да прочетете тук: http://eso.org/public/news/eso1820/ (накрая има списък с няколко интересни линка).

Препринт на статията, която беше публикувана в престижното научно списание “Нейчър”, също е достъпен в pdf: http://www.eso.org/public/archives/releases/sciencepapers/eso1820/eso1820a.pdf

Статия в Ню Йорк Таймс: https://www.nytimes.com/2018/06/27/science/oumuamua-comet-asteroid.html

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, космонавтика, наука, научна фантастика, science, science fiction

„Гая“: Звезди на кантар – научно-популярна статия от Валентин Д. Иванов в Сп. „Осем“, брой 5, 2018 г.


Астрометрията се ражда като наука още преди новата ера, но едва хилядолетия по-късно, през XXI век, човечеството е на път да опознае галактиката, която обитава. Това е възможно, благодарение на малката колкото автомобил „Гая“. Специализираната астрометрична обсерватория улавя характеристиките на над 200 000 000 космически обекта, за да направи първата подробна триизмерна карта на Млечния път.
https://www.spisanie8.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-52018-%D0%B3.html

 

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, космонавтика, наука

Софийски фестивал на науката – 10-13.05.2018, Грация и Гравитация XVIII: „Има ли живот на Марс?“ – 14.05.2018 и други предстоящи събития…


През следващите няколко дни в София Тех Парк ще се проведе фестивал на науката, с много научно-популярни доклади. Програмата му може да видите на:
https://www.britishcouncil.bg/sofia-science-festival/programme/events/table
Сред няколко доклада по астрономия, обръщам внимание на доклада, който ще изнесе Джули Новакова (Julie Novakova; https://www.julienovakova.com/about/) от Чехия, По образование тя е биолог, но е и писател-фантаст. Освен това, в понеделник, 14.05.2018 година, от 19:30 часа, тя ще участвува в осемнадесетото издание на семинара „Грация и Гравитация“, който ще се състои в Университетската обсерватория в Борисовата градина (https://www.uni-sofia.bg/index.php/novini/kalendar/graciya_i_gravitaciya_xviii_ima_li_zhivot_na_mars). В срещата ще участват още класическия и джаз виолист Валентин Геров (Квартет София) и писателката Мaги Уейди, която ще се включи от Лондон чрез видеовръзка. А във вторник, 15.05.2018 година Новакова ще бъде на обичайната среща на клуб „Иван Ефремов“ в общинския дом на културата „Средец“ (програма: http://sf-sofia.com/forum/index.php?f=6&rb_v=viewforum).

Leave a comment

Filed under astronomy, Bulgaria, България, астрономия, космонавтика, литература, наука, научна фантастика, Literature, science, science fiction

Последната граница сме самите ние – интервю за BG Север


Интервю с моя милост: http://bgsever.info/prepress/?p=38332

Leave a comment

Filed under astronomy, България, астрономия, литература, наука, научна фантастика, history, Literature, science, science fiction

На лов за гравитация – статия от Валентин Д. Иванов в Списание „8“ („Осем“), брой 3, 2018 г.


Моя статия се появи в новия брой на списание „Осем“. Ето я обявата на страницата на списанието:

https://www.spisanie8.bg/%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BD/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/235-%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-32018-%D0%B3.html

Авторът е астроном в Европейската южна обсерватория в Чили. Той е сред учените, които прекарват безсънни нощи, изучавайки странен сигнал, продължаващ цели 100 секунди. На фона на дотогавашните с продължение едва няколко секунди, този е безпрецедентна и безценна находка. Теоретиците подсказват, че това е гравитационен сигнал, който може да произхожда от сливането на две неутронни звезди. Астрономите го наблюдават в реално време, макар че се е случило още когато на Земята са властвали динозаврите. Гравитационните вълни са смущения във време-пространствения континуум. Дават възможност чрез тях да се анализират явления от „бебешката” възраст на Вселената. На какви въпроси ще отговори гравитационната астрономия, този нов прозорец към света?

Може да си купите списанието в павилионите за вестници, а също и в някои книжарници.

Leave a comment

Filed under astronomy, наука, science

In Memoriam: Стивън Хокинг


Човекът си отиде, но работата му остава:

http://adsabs.harvard.edu/cgi-bin/nph-abs_connect?db_key=AST&db_key=PHY&db_key=PRE&qform=AST&arxiv_sel=astro-ph&arxiv_sel=cond-mat&arxiv_sel=cs&arxiv_sel=gr-qc&arxiv_sel=hep-ex&arxiv_sel=hep-lat&arxiv_sel=hep-ph&arxiv_sel=hep-th&arxiv_sel=math&arxiv_sel=math-ph&arxiv_sel=nlin&arxiv_sel=nucl-ex&arxiv_sel=nucl-th&arxiv_sel=physics&arxiv_sel=quant-ph&arxiv_sel=q-bio&sim_query=YES&ned_query=YES&adsobj_query=YES&aut_logic=OR&obj_logic=OR&author=Hawking%2C+S.&object=&start_mon=&start_year=&end_mon=&end_year=&ttl_logic=OR&title=&txt_logic=OR&text=&nr_to_return=200&start_nr=1&jou_pick=NO&ref_stems=&data_and=ALL&group_and=ALL&start_entry_day=&start_entry_mon=&start_entry_year=&end_entry_day=&end_entry_mon=&end_entry_year=&min_score=&sort=CITATIONS&data_type=SHORT&aut_syn=YES&ttl_syn=YES&txt_syn=YES&aut_wt=1.0&obj_wt=1.0&ttl_wt=0.3&txt_wt=3.0&aut_wgt=YES&obj_wgt=YES&ttl_wgt=YES&txt_wgt=YES&ttl_sco=YES&txt_sco=YES&version=1

Връзката води към списък със статиите му в реферирани списания, сортирани по брой цитати (т. е. колко пъти една статия е споменавана то други статии). Без да е идеален критерий, броят цитати е мярка на значението, което една научна статия има за съответната област. Много малко физици имат 40+ хиляди цитата.

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science