Category Archives: наука

Нова научнопопулярна статия в сп. „Осем“ (брой 7/2020 г.): “Феи” ще търсят живот


Микрокосмически кораби ще изучават планетите до близките ни звезди, прототипите им вече са в Космоса

Валентин Иванов

Космосът е невъобразимо, нечовешки голям. Толкова голям, че светлината на най-близката звезда се нуждае от четири години и три месеца, за да достигне до нас. Тази звезда –Алфа Кентавър или Cen – е естествена цел на първите опити на човечеството да покори междузвездните разстояния. На 23 юни 2017 г. в Kосмоса бяха изстреляни работещи прототипи на първите междузвездни кораби, които човечеството – да се надяваме – ще изпрати един ден към най-близките звезди. Прототипите, сполучливо наречени Sprite (от англ. – дух, фея) са миниатюрни квадратчета със страна 3,5 см и тежат по 4 грама. Въпреки размерите си те носят на борда си системи за управление, ориентация и комуникация, слънчеви батерии и дори научен уред за измерване на магнитното поле.

От: https://spisanie8.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-72020-%D0%B3.html

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, космонавтика, наука, science

Qualitative classification of extraterrestrial civilizations, by Ivanov, Beamín, Cáceres & Minniti


Contributed talks presented at the virtual annual meeting of the European Astronomical Society, 29.06.2020, Leiden. The paper is available here:

https://ui.adsabs.harvard.edu/abs/2020arXiv200513221I/abstract

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Интервю с Грегъри Бенфорд / Inetrview with Gregory Benford


Юлия Новакова интервюира автора и учения Грегъри Бенфорд за роляата на научната фантастика в преподаването на природни науки, за шанса да има живот на Марс и за общуването през огромни бездни на пространство и време…

Julie Nováková interviews author and scientist Gregory Benford about the role of science fiction in STEM education, chances of life on Mars, communication across great gaps in distance and time…

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, литература, наука, научна фантастика, Literature, science, science fiction

„Българска компания изстрелва наносателит в Космоса до края на 2020 г.“


Страницата на компанията: https://www.endurosat.com/

По съвременната класификация наноспътници са спътници с маса до 10 кг. За сравнение първият български спътник Интеркосмос-България-1300 тежи 1500 кг: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%BE%D1%81-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-1300

А за няколко астрономически (защото за тях знам, а не защото няма други) нано- и почти наноспътника може да прочетете тук:

https://en.wikipedia.org/wiki/ASTERIA_(spacecraft)

https://en.wikipedia.org/wiki/BRITE

https://en.wikipedia.org/wiki/CHEOPS

Leave a comment

Filed under космонавтика, наука, science

Научно-популярна статия в сп. „Осем“: Най-близката черна дупка


От обявата за новия брой 6 от 2020 година:

https://spisanie8.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-62020-%D0%B3.html

Откриват HR 6819, тъй като не намират втората от двойка звезди

статия от Валентин Иванов


В началото на май 2020 г. група астрономи, водени от германеца Томас Ривиниюс, обяви откриването на най-близката до Слънчевата система черна дупка. Тя се намира в системата на звездата HR 6819, само на около хиляда светлинни години от Слънчевата система. Това е разстояние, което светлината изминава за хиляда години. По човешките мащаби изглежда огромно, но в сравнение с размерите на нашата Галактика, която има диаметър над сто хиляди светлинни години, е нищожно. Особено ако вземем предвид, че черните дупки се срещат хиляди пъти по-рядко от звездите, най-близката от които е само на около четири светлинни години от Слънцето.

Цялата статия можете да прочетете в списанието, а съобщение за пресата от Европейската южна обсерватория може да се види тук: https://www.eso.org/public/news/eso2007/

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Научно-популярна лекция online: „Класификация на извънземните цивилизации“, 9.06.2020, 19:30


Лекцията е част от редовната програма на клуба по фантастика, евристика и прогностика „Иван Еферемов“, гр. София. Може да се слуша/гледа на: https://discord.gg/xcyfgN5

Не е необходимо да се инсталира нищо, работи през през браузер и по-добре – с Хром.

За промени в програмата или за начина на гледане проверете тук: (темата „Конферентни сбирки“): http://sf-sofia.com/forum/index.php?f=6&t=27528&rb_v=viewtopic

Лекцията е популярно изложения на нашата статия в сп. „Astronmy & Astrophysics“:

https://ui.adsabs.harvard.edu/abs/2020arXiv200513221I/abstract

Leave a comment

Filed under астрономия, наука, science

Qualitative classification of extraterrestrial civilizations, by V. D. Ivanov, J. C. Beamin, C. Caceres and D. Minniti


Context. The interest towards searches for extraterrestrial civilizations (ETCs) was boosted in the recent decades by the discovery of thousands of exoplanets.
Aims. We turn to the classification of ETCs for new considerations that may help to design better strategies for ETCs searches.
Methods. This study is based on analogies with our own biological, historical, technological and scientific development. We take a basic taxonomic approach to ETCs and investigate the implications of the new classification on ETCs’ evolution and observational patterns. Finally, we use as a counter-example to our qualitative classification the quantitative scheme of Kardashev and we consider its implications on the searches for ETCs.
Results. We propose a classification based on the abilities of ETCs to modify their environment and to integrate with it: Class 0 uses the environment as it is, Class 1 modifies the environment to fit its needs, Class 2 modifies itself to fit the environment and Class 3 ETCis fully integrated with the environment. Combined with the classical Kardashev’s scale our scheme forms a 2-dimensional scheme for interpreting the ETC properties.
Conclusions. The new framework makes it obvious that the available energy is not an unique measure of ETCs’ progress, it may not even correlate with how well that energy is used. The possibility for progress without increased energy consumption implies a lower detectability, so in principle the existence of a Kardashev Type III ETC in the Milky Way can not be ruled out. This reasoning weakens the Fermi paradox, allowing for the existence of advanced, yet not energy hungry, low detectability ETCs. The integration of ETCs with environment will make it impossible to tell apart technosignatures from natural phenomena. Therefore, the most likely opportunity for SETI searches to find advanced ETCs is to look for beacons, specifically set up by them for young civilizations like ours (if they would want to do that remains a matter of speculation). The other SETI window of opportunity is to search for ETCs at technological level similar to ours. To rephrase the famous saying of Arthur Clarke, sufficiently advanced civilizations are indistinguishable from nature

Comments: accepted in Astronomy & Astrophysics; 7 pages, 1 figure; the acknowledgements were updated in the new version.

The manuscript is available at:
https://arxiv.org/abs/2005.13221
https://arxiv.org/pdf/2005.13221.pdf

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Как да гледаме изстрелването на SpaceX Demo 2 на 30.05.2020? (обновена)


Новата дата на старта е 30.05, събота, 22:22 часа българско време.

Как да гледаме:
https://www.nasa.gov/live
https://www.youtube.com/watch?v=21X5lGlDOfg
https://www.youtube.com/nasa
През приложение за Андроид: https://play.google.com/store/apps/details?id=gov.nasa&hl=en
През приложение за iPhone: https://itunes.apple.com/app/nasa-app/id334325516?mt=8&at=1001lnRX&ct=space-1445678775743436800
https://www.facebook.com/NASA/
https://twitter.com/nasa

Знаейки колко добра е службата за връзки с обществеността на НАСА, не се съмненявам, че програмата ще бъде направена много добре.
Приятно гледане!


Стара информация:
Най-напред, какъв е планът (по-надолу – българско време и разбира се, в случай, че няма закъснения по каквито и да е причини):
27.05, сряда:

  • 19:15 – започва директното предаване на NASA TV (и ще продължи до скачването)
  • 23:33 – старт
    След излизане в орбита предстои около един час тестване на орбитални маневри под ръчно управление на кораба.
    28.05, четвъртък:
  • 02:30 – пресконференция в космическия център „Кенеди“ (това е мястото, от където се из изстрелват ракетите)
  • 18:39 – скачване с орбиталната станция
  • 20:55 – отваряне на люка между кораба и станцията
  • 23:15 – пресконференция в космическия център „Джонсън“ (там е центъра за управление на полетите)
    29.05, петък
  • 18:05 – пресконференция с екипажа от борда на орбиталната станция

Leave a comment

Filed under космонавтика, наука, science

Предстои строителството на първата радиоастрономическа обсерватория в България: LOFAR-BG


Low-Frequency Array, съкратено LOFAR, е радиотелескоп, работещ в диапазона от 10 MHz до 240 Mhz. Холандки е водеща страна в проекта и финансирането идва главно от нея (http://www.lofar.org/about-lofar/general-information/sponsors/sponsors.html). Списъкът с партньори е дълъг, но се доминира от холандски институти (http://www.lofar.org/about-lofar/general-information/consortium/consortium-english.html).
Наблюдателни станции вече са изградени, или са в строеж, в Италия, Полша и Латвия и на други места (http://www.lofar.org/about-lofar/general-information/european-stations/european-stations.html).
Като правило радиотелескопите не изглеждат като гигантски „тръби“, както събратята си, работещи в оптичния диапазон. По същество радиотелескопите са антени и този не е изключение – няколко снимки могат да се видят тук: http://www.lofar.org/ и https://en.wikipedia.org/wiki/Low-Frequency_Array_(LOFAR).

В България предстои да бъде построена първата наблюдателна станция на LOFAR в Югоизточна Европа. Съобщението за пресата на БАН може да се прочете тук:
http://www.bas.bg/2020/05/21/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D1%87%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%BD%D1%84%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BA%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B0/
Това е голям проект и строежът ще продължи повече от десетилетие:
http://lofar.bg/novini/
За мащаба на проекта може да се съди по това, че станцията в Ирландия, струва около два милиона евро.

Радиоастрономията се ражда през втората половина на 1930те години и за неин баща може да се смята инженерът в телефонната компания „Бел“ Карл Янски (1905-1950; https://en.wikipedia.org/wiki/Karl_Guthe_Jansky), който за пръв път регистрира радио излъчване от космически обект – центъра на нашата галактика Млечния Път. За съжаление той умира много млад, не доживявайки да получи една заслужена Нобелова награда. Няколко години по-късно друг американец, Гроте Рибер (1911-2002; https://en.wikipedia.org/wiki/Grote_Reber), прави радио обзор на небето и регистрира за пръв път излъчване от друга галактика. През Втората световна война изследванията в областта на радиоастрономията се „сливат“ с работата по радарите, най-вече във Великобритания и Германия, а истински разцвет за тази нова – тогава – област от астрономията настъпва през 1940/50-те. Любопитен факт е, че по онова време в СССР сред пионерите на радиоастрономията е Йосиф Шкловский, който по-късно става известен с работите си по търсене на извънземни цивилизации. В Щатите през 1959 г. е основана Националната радиоастрономическа обсерватория.

В радио диапазона излъчват много космически обекти – от планети до галактики. Това е единствения диапазон, в който могат да се наблюдава студена материя като междузвезден газ, който просто няма енергия за да излъчва фотони с по-къса дължина на вълната. Радиоизлъчването практически свободно прониква през междузвездния прах (който силно поглъща светлината в оптичния диапазон) и ни позволява да надникнем в скритите централни области на нашата галактика. Друго голямо преимущество на радиоастрономията е, че заради по-ниските изисквания към точността на отражателните повърхности (което е свързано с по-голямата дължина на вълната), е по-лесно да се строят телескопи с размери 100-200 метра, непостижими за технологията за строеж на оптичните телескопи. Това дава предимство не само по отношение на по-голямата площ, в която се събират фотони, но и за разделителната способност – така астрономите наричат способността на един телескоп да разделя като отделно два обекта, които се намират много близо един до друг. Нещо повече, в радиодиапазона е много по-лесно, отколкото в който и да е друг диапазон, да се комбинират наблюдения от телескопи, разположени на хиляди километри един от друг – техника, наречена интерферометрия, позволяваща да се използват тези телескопи като един, с диаметър хиляди километри. В частност, това е една от важните причини за създаването на българската станция – увеличаването на ефективния размер на LOFAR.

Участието на България в LOFAR е един далновидно решение. Не само заради развитието на науката и заради участието на българските учени в един голям международен проект, но и заради особено важно и обикновено недооценявано – заради стимула, който този проект представлява за технологичните индустрии в страната ни, които неизбежно ще участват в строителството и поддръжката на телескопа през следващите десетилетия.

Тук може да се види непълен списък на научната продукция на LOFAR от последните години, сортирана по цитируемост:
https://ui.adsabs.harvard.edu/search/q=LOFAR&sort=citation_count%20desc%2C%20bibcode%20desc&p_=0
Повече за науката с LOFAR (на български): http://lofar.bg/aboutlofar/ и http://lofar.bg/aboutlofarbg/

Leave a comment

Filed under астрономия, наука, science

Близки срещи с чужди звезди: научнопопулярна статия в сп. „Astronomy“


Преди няколко години с група колеги публикувахме две статии за преминаването ба друга звезда през покрайнините на слънчевата система:

https://www.aanda.org/articles/aa/pdf/2015/02/aa24883-14.pdf

https://iopscience.iop.org/article/10.1088/2041-8205/800/1/L17/pdf

Темата се оказа благодатна, особено след като Европейската космическа агенция изпрати в космоса космическия телескоп Gaia (https://en.wikipedia.org/wiki/Gaia_(spacecrafт)), предназначен за астрометрични наблюдения на звезди. Бързам да поясня, че астрометрията е дял от астрономията, която се занимава с точно определяне на положенията на звездите; това не е самоцел – подобни измервания са първата стъпка към измерването на разстоянията до звездите по метода на паралакса (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D1%81). Gaia, която все още работи изправно, измерва разстоянията до милиони звезди, с точност, непостижима до сега.

Това направи възможно да се реконструират бъдещите и миналите траектории на тези милиони звезди и да се определи дали някои от тях не са минали покрай слънцето, или напротив – дали не им предстои да минат покрай нас в бъдеще:

https://www.aanda.org/articles/aa/pdf/2016/11/aa29835-16.pdf

https://www.aanda.org/articles/aa/pdf/2018/01/aa31453-17.pdf

https://www.aanda.org/articles/aa/pdf/2018/08/aa33456-18.pdf

https://arxiv.org/pdf/1706.08867.pdf

Оказа се, че архитектурата на външна част от слънчевата система може би е формирана под въздействието на подобни сближавания:

https://iopscience.iop.org/article/10.3847/1538-4357/aad23c/pdf

Нещо повече, при подобни сближавания планетните системи на звездите обменят материал, улеснявайки панспермията и разпространението на живота в нашата галактиката, Млечния път.

Най-важното последствие от сближаванията обаче е създаването на смущения в орбитите на кометите, щедро населяващи външните части на планетните системи. В резултат на тези смущения много комети достигат вътрешните части на планетните системи – от една страна кометите донасят вода и правят планети като Земята обитаеми, а от друга, предизвикват планетарни бомбардировки, които са в състояние да унищожат живота на една планета (справка – динозаврите).

Колкото по-масивни са звездите, които се сближават, толкова са по-силни подобни ефекти. За щастие, повече от половината звезди в Млечния път са миниатюрни (по космически мерки) червени джуджета, които нямат масата за да предизвикат значими смущения в кометните облаци на другите звезди.

*

Списание Astronomy се издава в Щатите от 1973 година. То е научно-популярно и често осветява по начин, разбираем за широката публика, нови резултати.

Цялата статия, публикувана на 21.05.2020 година, може да се прочете тук:

https://astronomy.com/news/2020/05/wandering-stars-brush-past-our-solar-system-surprisingly-often

Илюстрация от статията:

https://astronomy.com/-/media/Images/News%20and%20Observing/News/2020/05/starsnextdoor.jpg?mw=1000&mh=800

Проксима от съзвездието Кентавър ще премине най-близко до нас след около 27 хиляди години, а една друга студена звезда с маса около 60% от слънчевата – Глисе 710 – ще се приближи още повече, но едва след 1.35 милиона години.

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

НЛО-та и метеорологични балони


Вчера на редовната (но конферентна през Zoom!) сбирка на клуба за фантастика, евристика и прогностика „Иван Ефремов“, София, изнесох нещо като малка лекция за филмчетата с неидентифицирани летящи чинии (наскоро разсекретени от Пентагона!), които се въртят по медиите напоследък.

При това цитирах (или имах намерение да цитирам) няколко статии и показах няколко филмчета, връзки към които пускам по-тук:

– ревю за ефекта от контакта с извънземна цивилизация от Албърт Харисън (Albert Harerison, от Калифорнийския Университет, Дейвис) от 2011 година, публикувано в Philosophical Transaction of the Royal Society (бр. 369, стр. 656-668): https://royalsocietypublishing.org/doi/full/10.1098/rsta.2010.0229

– на нашата планета има още стотина племената, които не са влизали (или почти не са) в контакт с останалата част от човечеството, според една популярна статия в New Scientist от 13.08.2013 година: https://www.newscientist.com/article/dn24090-how-many-uncontacted-tribes-are-left-in-the-world/

– за подхода на солипсиста към извънземните цивилизации (Карл Сейгън): http://adsabs.harvard.edu/full/1983QJRAS..24..113S

– скалата от Рио за оценка на ефекта, който откриването на доказателства за друга цивилизация ще има върху нашата собствена – статия от Иван Алмар и Джил Тартър (Ivбn Almбra и Jill Tarterb; тя до скоро беше директор на SETI института) публикуваха в списание Acta Astronautka (2001, бр. 68, стр. 358-361): https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S0094576509003683

– Филмчета (на наглийски) с обяснения на последните съобщения за летящи чинии:

— „Бързият“ обект – вероятно става дума за метеорологичен балон, дори са измерени височината и скоростта му с няколко прости изчисленя: https://www.youtube.com/watch?v=PLyEO0jNt6M

— Видео „Нимиц“ – контурът на летящата чиния прилича на контур на пътнически лайнер: https://www.youtube.com/watch?v=s1oTg0kxzDs

— Видео от въртящата се камера – бързите маневри на НЛО-то се обясняват с особеностите на системата за насочване (впрочем, телескопите, поставени на така наречената алт-азимутална монтировка, имат същия проблем – и при тях изображението се върти и трябв2а да се вземат мерки за да се стабилизира): https://www.youtube.com/watch?v=ka_bX9Hx1H0

Разбира се, в Интернет има стотици, може би дори хиляди подобни видеозаписи. Изследването на всеки от тях изисква време, знания и усилия, не се чудете, че малко хора искат да се занимават с това.

Leave a comment

Filed under астрономия, космонавтика, наука, science

Тридесет години от изстрелването на космическия телескоп „Хъбъл“


На 24 април 1990 година совалката „Дискавъри“ изведе в орбита космическия телескоп „Хъбъл“. По съвременните мерки той не е голям – диаметърът на главното му огледал е 2.4 м. Според градската легенда, технологично той е сходен с шпионските спътници на Националното разузнавателно управление на САЩ. Казват, че когато инженерите от приемната комисия отишли в склада на компанията „Локхийд“, едва не им дали по погрешка шпионски спътник. Разбира се, това едва ли е вярно.
Три десетилетия и четири ремонтни мисии (една от които – в две части) по-късно, той продължава да бъде сред най-важните уреди за астрономическата общност в света. И не само за астрономите – ако многобройните статии в средствата за масова информация и множеството албуми с красиви космически картинки са доказателство за огромния доброжелателен интерес на широката публика към красивите изображения, който „Хъбъл“ получава. Новите знания за Вселената, който ни даде този телескоп са друга тема – по брой на публикации в научните списания само Европейската южна обсерватория (ESO) го надминава, но все пак ESO има четири от най-големите телескопи в света, а „Хъбъл“ е един. Всъщност, тук не става дума за конкуренция – космическите и наземните телескопи решават различни задачи и по-скоро се допълват, отколкото да се състезават.
Идеята за наблюдения от космоса, извън земната атмосфера не е нова, първите документирани записи за това датират от 1837 година и принадлежат на двама германци Вилхелм Волф Биър (Wilhelm Wolff Beer, банкер и астроном любител) и Йохан Хайнрих фон Медлер (Johann Heinrich von Mädler, когото бихме могли да наречем професионален астроном, въпреки липсата на формално образование). През 1923 г. австриецът Херман Оберт (Hermann Oberth) споменава космически телескопи като едно от възможните приложения на ракетите в своето съчинение „Ракетата в междупланетното пространство“ (Die Rakete zu den Planetenräumen). Първите по-реалистични планове принадлежат на американския астрофизик Лайман Спитцер (Lyman Spitzer) и датират от 1946 година. Първите астрономически телескопи в космоса са съветски – от серията „Протон“, започнала работа през 1965 г. А през 1978 г. Конгресът на САЩ гласува отделянето на 36 милиона долара за космически телескоп и останалото е история. Телескопът носи името на американския астроном Едуин Хубъл, известен с това, че пръв е измерил разширяването на Вселената.
Любопитни финансови факти: преди изстрелването за „Хъбъл“ за него са похарчени почти 5 милиарда долара (без отчитане на инфлацията), а до 2010 година общите разходи за телескопа – за ремонтните мисии и за експлоатацията – достигнаха 10 милиарда долара.
Има две причини за „излизането“ на астрономията над атмосферата. Едната е, че атмосферата не пропусна някои части от електромагнитния спектър като рентгеновите лъчи и далечния ултравиолет (за наше щастие, защото те предизвикват лъчева болест) и значителни части от инфрачервеното. Втората причина е, че движенията в атмосферата, които ние наричаме турбулентност – „размазват“ изображенията; с други думи, звездите вместо точки стават кръгчета и ако много от тях са наблизо върху небесната сфера, както например в звездните купове или в далечните галактики, става невъзможно да разделим звездите една до друга.
Трудно е да са изброят откритията на „Хъбъл“. Едно от първите и най-важни бе да измери на разширението на вселената с безпрецедентна точност – именно излизането над атмосферната турбулентност позволи на телескопа да „види“ в далечни галактики Цефеиди – особен вид променливи звезди, чиято светимост е свързана с периода на пулсациите им. След пет години упорит труд Робърт Кеникът, Уенди Фридман и Джереми Муулд „коригираха“ резултата на Едвин Хъбъл – стойността на параметъра, носещ неговото име и описващ скоростта, с която се разширява Вселената, спадна от около 500 до около 70.
„Хъбъл“ е универсален инструмент – може да се изпишат стотици страници за разнообразни открития, направени с него. Те обхващат практически всички области от астрономията – от вулканите на Йо в Слънчевата система до свръхновите и квазарите в ранната Вселена.
За съжаление бъдещето на телескопа е неясно. Със сигурност той ще продължи да бъде използван до последна възможност и дори придоби по-голямо значение с огледа на закъснението на неговия наследник – „Джеймс Уеб“. Обаче борбата срещу ентропията е трудна и „Хъбъл“ остарява – критични устройства като жироскопите в системата за ориентация един след друг излизат от строя. В момента няма планове за допълнителни ремонтни мисии и е трудно да се предскаже до кога астрономите ще могат да използват този уникален инструмент. Да се надяваме, че ще е по-дълго.

24.04-04.05.2020, Мюнхен
Валентин Д. Иванов

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, космонавтика, наука, science

Приказки от чекмеджето: разказ от шест думи


Преди десетина години списание New Scientist обяви конкурс за съвет за професионално израстване от шест думи. Ограничението по дължина навярно идваше от известния разказ на Хемингуей “For sale: baby shoes, never worn” (за който се спори дали изобщо е негов: https://en.wikipedia.org/wiki/For_sale:_baby_shoes,_never_worn). Когато видях обявата, срокът за изпращане на разкази вече беше минал, но идеята на конкурса ми хареса и ето какво сътворих:
For free: PhD Thesis, never defended.
Дори да бях научил за конкурса на време, едва ли щях да спечеля нещо, защото моят разказ не е никакъв съвет за израстване, дори по-скоро предлага отказване от академична кариера. Той се получи толкова песимистичен заради пълното доминиране на формата над съдържанието – исках да прилича по структура на първообраза.

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, Литературен конкурс, литература, наука, научна фантастика, science, science fiction

Космически годишнини: 1961-1979-1981


Понесен от енергии бушуващи,
играех жертвения танц
безмълвно.
И хиляди слънца
ликуващо
ме стрелваха
със нежните си мълнии.

Георги Пенков, из „Космическа рапсодия“ (2010)

 

12.04.1961: Юри Гагарин, първи полет на човек в космоса:

10.04.1979: Георги Иванов, първи полет на българин в космоса:

12.03.1981: първи полет на космически кораб за многократно използване:

Leave a comment

Filed under България, История, космонавтика, наука, science

Наука по време на коронавирус: лекция „Астрономия в ESO и нуждата от науката за Космоса“


Лекция изнесена пред кръжок по астрономия към катедра Астрономия във Физическия факултет СУ „Св. Климент Охридски“ на 18.04.2019 година:

https://www.youtube.com/watch?v=dTc5CG8nCuE

https://www.youtube.com/watch?v=fgi9ScM9ln4

Leave a comment

Filed under космонавтика, наука, science

RIP: Freeman Dyson (1923-2020)


Freeman John Dyson FRS (15 December 1923 – 28 February 2020) was an English-born American theoretical physicist and mathematician known for his work in quantum electrodynamics, solid-state physics, astronomy and nuclear engineering.

In 1960 Dyson wrote a short paper for the journal Science titled “Search for Artificial Stellar Sources of Infrared Radiation”.[60] In it he speculated that a technologically advanced extraterrestrial civilization might surround its native star with artificial structures to maximize the capture of the star’s energy. Eventually the civilization would enclose the star, intercepting electromagnetic radiation with wavelengths from visible light downward and radiating waste heat outward as infrared radiation. One method of searching for extraterrestrial civilizations would be to look for large objects radiating in the infrared range of the electromagnetic spectrum.

https://en.wikipedia.org/wiki/Freeman_Dyson

 

Leave a comment

Filed under astronomy, наука, history, science

Нова научнопопулярна статия: Биосигнатурите – „пръстови отпечатъци“ на живота


Анализирайки т.нар. биосигнатури, астрономите търсят следи от него дори на много отдалечени от нас планети.
До средата на 90-те години е било разбираемо един фантастичен роман да започва с описание как междузвезден кораб се приближава до някоя далечна звезда и астрономите в екипажа му трескаво се залавят да търсят планетите в тази нова и непозната система. Авторите, които описват подобни сценарии, сериозно са изостанали от развитието на съвременната наука – измина повече от четвърт век, откакто астрономията е в състояние да открие планети около други звезди и дори да определи от какво се състоят техните атмосфери. Следващата стъпка е търсенето на живот.

По-нататък четете в бр. 2 на списание „Осем“ за 2020 година:
https://spisanie8.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-22020-%D0%B3.html

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

RIP: George Coyne, 87, Vatican Astronomer and Galileo Defender, Dies


https://www.nytimes.com/2020/02/14/science/the-rev-george-c-coyne-dead.html

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, history, in memoriam, science

Наука в Европейската космическа агенция


В петък в нашата обсерватория направи семинар Маркус Кислер-Патиг (Markus Kissler-Patig; https://en.wikipedia.org/wiki/Markus_Kissler-Patig). Той дълги години работеше в ЕСО, после я напусна за да стане директор на обсерваторията „Джемини“, върна се за известно време в ЕСО и от около година завежда отдела за космическа наука в Европейската космическа агенция (ЕКА; https://www.esa.int). Този отдел се занимава с автоматичните научно-изследователски апарати на ЕКА, включително космическите телескопи.

Маркус описа как „работи“ ЕКА, каква е организационната ѝ структура, с какво се занимава той самият, за минали, настоящи и бъдещи космически апарати. Зададохме му много въпроси, просрочихме почти двойно стандартната едночасова продължителност – толкова беше интересно.

Ето някой от по-интересните теми, обсъждани на семинара и в последвалата дискусия (за конкретни космически апарати няма да разказвам – тази информация е лесно достъпна в Интеренет):

– ЕКА по същество планира научно-изследователските си мисии веднъж на десетилетие. Процесът започва с покана към научната общност да изпрати т. нар. white papers. Ето няколко примера:

https://arxiv.org/abs/1910.10092

https://arxiv.org/abs/1908.10977

https://arxiv.org/abs/1910.08376

(pdf са достъпни през връзка горе в дясно).

Те приличат на научни статии, но не са. Става дума по-скоро за есета, в които учените се опитват да предскажат две неща. Първото, разбора се е които въпроси ще са важни за науката след 10-20-30 години. Второ е да се предскаже с разумна степен на сигурност как ще се развият технологиите, защото от това зависи на които от споменатите важни въпроси ще бъде възможно да се отговори след 10-20-30 години. Интервалът от 1-3 десетилетия се определя от времето, необходимо за проектирането и построяването на един космически папрат, както и времето, необходимо за да се съберат наблюденията (ако става дума за космически телескоп) или за да се стигне до обекта на изследване (когато става дума за комета или планета в Слънчевата система).

В момента тече кампания за паниране на космическите мисии на ЕКА за периода до 2050 година

– космическия телескоп „Гая“ (Gaia; https://sci.esa.int/web/gaia) в момента е астрономическата мисия с най-голямо значение за науката. За последната година тя изпревари космическия телескоп „Хъбъл“ с около 1200 срещу 600-800 цитата годишно. Ако не сте чували за Гая, не се се изненадвайте – тя е космически телескоп, предназначен за астрометрия – най-общо казано това е раздел от астрономията, който се занимава с точно измерване на положенията на звездите (https://ru.wikibooks.org/wiki/%D0%90%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%8F/%D0%90%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%8F). Астрометрията е важна, защото ни дава средства за измерване на разстоянията до звездите, които пък са важни за да разберем по-добре самите звезди, което пък е важно за да разберем много други неща – като се почне от фундаменталната ядрена и атомна физика и се стигне до получаването на оценка за опасността от някоя близка свръхнова…

„Гая“ не е толкова известна на широката публика, защото не получава красиви картинки като „Хъбъл“. Обемът от данни, които „Гая“ генерира е прекалено голям и данните се обработват с компютър на борда на космическия апарат, до земята достигат само каталози.

– ЕКА, както и ЕСО, са кооперативни организации на множество страни (22 и 16, съответно; България не е член и на двете). Организационно те не са част от Европейския Съюз (ЕС), въпреки че мнозинството от членовете им са в ЕС.

Между ЕКА И ЕСО има интересни паралели. Те са създадени за да направят възможни проекти, които не са възможни в рамките на финансирането за научни изследвания за една отделна страна, било то Германия, Франция Великобритания. Както ЕСО спря строителството на национални 4- и 8-метрови телескопи в страните членки (но съществуващите 4-/-8-метрови телескопи продължават да се експлоатират и да се строят нови 1-/2-метрови телескопи), така и ЕКА спря строителството на национални ракети носители в своите страни-членки. И в двата случа се строят нови големи телескопи (ЕЛТ; https://www.eso.org/sci/facilities/eelt/) и нови големи ракети (Ариана-6; https://www.eso.org/sci/facilities/eelt/), но те са резултат на международно сътрудничество.

В същото време обаче и ЕСО и ЕКА оставят строителството на инструментите, които се слагат на телескопите (камери, спектрографи, полариметри) или на космически станции (мас-спектрометри, камери, броячи на частици и т.н.). на консорциуми, които в повечето случаи обхващат няколко университета в една или в две-три страни).

– Културата на сътрудничеството научната общност, която ползва „услугите“ на ЕКА не е толкова развита както в ЕСО. С други думи, астрономите, които ползват наземни телескопи са по-склонни да си сътрудничат, отколкото астрономите или по-общо казано физиците, които ползват космически апарати (които не са непременно телескопи, тук се включват и станции за измерване in-situ на условията на други планети). Може само да се правят предположения защо е така. Едно от най-очевидните обяснения е свързано с продължителностите на космическите мисии – 10-30 години е почти охваща дължината на една професионална кариера.

За да организира човек екип, който да създаде космически апарат на стойност половин или един милиард евро, за да спечели конкурс с още десетина подобни екипа, трябва да се е утвърдил като учен и организатор. В най-добрия случай това съответства на 30-40-годишна възраст. И човек работи по една мисия когато е на 30-40 години, може и да се пенсионира преди мисията да е донесла резултати. С други думи, залогът е много голям, влаганите години са дълго и е естествено, че хората, които работят по тези мисии претендират за правото лично да извлекат максимума от науката, която проектите ще донесат, лично да направят големите открития, които „техният“ апарат прави възможни.

За сравнение, наземните астрономически проекти рядко изискват повече от десетилетие и болшинството астрономически уреди, дори най-сложните не са по-скъпи от пет или десет милиона евро. „Гая“ (която бе изстреляна през 2013 година) в момента е единствена мисия по рода си и едва ли през следващия половин век ще друга има подобна (предната астрометрична мисия HIPPARCOS, също на ЕКА, бе изстреляна през 1989 година; https://sci.esa.int/web/hipparcos), За разлика от нея, на земята има много обсерватории и човек може да постави уникалния си инструмент за този или на онзи телескоп (поучителна е историята на UltraCam, която обходи някои от най-големите телескопи в света; https://arxiv.org/abs/0704.2557)

Повече за ЕКА може да се намери на тяхната страница:

http://www.esa.int/About_Us/ESA_Publications/ESA_Publications_Brochures/(archive)/0

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Нова моя статия в списание „Осем“: Лунна афера


През 1835 г. нюйоркският вестник „Сън“ публикува шест измислени репортажа за новооткрита цивилизация на Луната. Възможно ли е и как да видим „хора“ там?

Как да се спечелят много пари от астрономия? През 1835 г. Ричард А. Лок намира свое решение на проблема. Той публикува в нюйоркския вестник „Сън“ шест фалшиви репортажа за новооткрита лунна цивилизация. Тиражът се увеличава многократно и материалите, издадени по-късно като отделна книжка, донасят суми, които в съвременни долари биха се измервали с милиони. Защо тази мистификация се радва на такъв успех?

https://spisanie8.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-12020-%D0%B3.html

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, космонавтика, наука, научна фантастика, science, science fiction