Category Archives: Литературен конкурс

Литературен конкурс „Агоп Мелконян“ 2022


Ежегодният Конкурс за фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян ще се проведе малко по-късно тази година. Приемът на творби ще бъде обявен в края на лятото или началото на есента. Максимален брой отличени творби ще бъдат публикувани в годишна конкурса антология. Предвиждаме минимум две представяния/четения с участието на отличените автори и официално награждаване, съвпадащо с рождението на патрона на конкурса. За пръв път в това издание на конкурса авторът на разказа, отличен на първо място, ще бъде награден и със специална статуетка.

За повече подробности:

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, фентъзи, science fiction

Български номинации за наградите Еврокон 2022


Днес бяха обявени българските номинации за наградите на европейското дружество за фантастика. Пълният списък може да се види тук: https://fandombg.org/eurocon/2022/

Честито на номинираните!

Подкастът за българска фантастика, който правя (https://www.youtube.com/watch?v=O-QV3smqS1A&list=PLo3b4R_lZDshq52RPQ51uT7Kc92crxY5D), влезе в краткия списък, но не спечели номинация. Благодаря на феновете, които са го предложили и гласували за него!

Списък с моите собствени гласове може да се види тук: https://valio98.blog.bg/izkustvo/2022/02/10/moiat-izbor-za-bylgarskite-nominacii-za-nagradite-bezevronak.1802879

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, фантастина живопис, фентъзи, science fiction

Литературен конкурс: „Човешката библиотека“ и „Тера Фантазия“ обявиха резултатите от „Изгревът на следващото“


Фондация „Човешката библиотека“ и Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“ обявиха резултатите от първия си конкурс за романи „Изгревът на следващото“. В момента се провежда не един конкурс за български художествени текстове, но този е единственият, който има за тема възможното движение към позитивно бъдеще. Днес, пред лицето на световната паника и песимистичните прогнози, се изисква истинска интелектуална смелост, за да потърсим формите за Изхода. Смелост да допуснем, че Човешкият дух е в състояние да намери пътя си към по-високото ниво, интелект да си го представим и талант да го защитим художествено.

Какво е решението на задачата, наречена „Кризисно съвремие“?

Какво е решението, което води до по-висше състояние на ЧоВечността и Човечеството, към бъдеще, в което ЧоВечният Разум е надрасъл безчовечното невежество?

Какво е решението, което ще създаде свят, в който науките и технологиите ще се развиват, за да расте качеството на Човека, а не богатствата на единици?

Конкурсът „Изгревът на следващото“ приемаше истории, посветени на това търсене. Сред получените ръкописи сърцата и умовете на журито грабнаха „Една хромозома повече“ от Невена Паскалева и „Четиринадесет минути до изгрева“ от Божан Божков. Поощрения получиха „Планетарни сърца“ от Мария Вълчева, „Нощта на Страшния съд“ от Иван Иванов и „Усмихната дървесина“ от Мария Велчева.

Човешката библиотека и Тера Фантазия ще издадат двата наградени ръкописа.

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, Литературен конкурс, алтернативна история, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Започва изборът на български номинации за наградите Еврокон 2022!


Номинирайте любими български творци, творби и популяризатори за Европейските награди за фантастика – Еврокон 2022

За поредна година България отново ще изпрати своите номинации за наградите на Европейската общност за научна фантастика (ESFS), които се връчват на мащабния фестивал Еврокон 2022.

Избирането на финалните номинации ще премине през два етапа – номиниране и гласуване, в които всеки желаещ може да се включи. 

Номинирайте до 18 февруари

До 18 февруари всеки може да изпрати свои предложения за български номинации в категориите за наградите Еврокон. Това са творци и произведения в различни сфери на изкуството от жанровете фентъзи, фантастика, хорър, магически реализъм и всички техни разклонения.

Във всяка категория може да се изпратят до 3 (три) номинации. Тази година подредбата е от значение и най-високо поставената номинация получава най-много точки. Финалните точки от този етап се смятат на база индивидуалната подредба от всеки номиниращ, както и от броя хора, изпратили номинацията.

Категориите са общо 14 и в тях могат да се номинират писатели, поети, художници, издатели, преводачи, литературни произведения, списания, комикси, музика, филми, изложби и разнообразни други проявления в областта на фантастичното изкуство. 

Вторият етап ще започне на 22 февруари, когато за отворено гласуване ще преминат само най-подкрепяните номинации. Всички фантастични фенове ще могат да изберат чрез своя вот във всяка категория кандидата с най-голям шанс да спечели награда за България на фестивала.

За Еврокон и българското участие

Еврокон е ежегоден фестивал за фантастика в Европа и се провежда от 1972 година. Събитието е съпътствано от изложения на фантастична литература и изкуство, а по време на официалното му закриване се връчват Европейските награди за научна фантастика, от ESFS.

Тази година фестивалът има 50-годишен юбилей и ще се проведе в рамките на традиционния Люкскон (Luxcon). Мястото на събитието е Дюделанж, Люксембург, а датите са 7 до 10 април 2022 г.

Български номинации са печелили множество награди от Еврокон и това е един от най-добрите начини за популяризиране на родната фантастика пред европейската публика. Първата такава награда е от далечната 1976 г. в категорията за писатели, присъдена на Любен Дилов. През 2004 година Еврокон се проведе в България. Сред почетните гости бяха Робърт Шекли и Анджей Сапковски.

Екипът, който тази година организира избирането на българските номинации за Еврокон, се състои изцяло от доброволци. Основната цел е да администрира процеса и подсигури, че номинациите на България отговарят на правилата на Европейската общност за научна фантастика.

Номинирайте сега любими творци и произведения в различни сфери на фантастичното изкуство на сайта на българските номинации за Еврокон 2022 (https://fandombg.org/eurocon/2022/).

Повече информация може да намерите и във фейсбук страницата на Инициатива ФендъмBG (https://www.facebook.com/fandombgorg/).


* * *

Моите персонални фаворити за номинациите може да видите тук:
https://valio98.blog.bg/izkustvo/2022/02/10/moiat-izbor-za-bylgarskite-nominacii-za-nagradite-bezevronak.1802879

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, Литературен конкурс, алтернативна история, киберпънк, литература, научна фантастика, horror, Literature, фантастина живопис, фентъзи, poetry, science fiction

Моят избор за българските номинации за наградите Безевронакон 2022


Категория: Най-добро литературно произведение

  1. „По лунните пътеки“, от Бойко Драскачев
    Трети том на космическа опера за първата лунна база на траките и какво става, когато пет столетия по-късно експедиция до Луната изпратена от Географското Дружество на Негово Величество Цар Иван Шишман намира нейните останки.
  2. „Изворът на белоногата“, от Бялка Н. Писалкова
    Страхотен фентъзи роман в средновековна България.
  3. „Свредел в горните слоеве на уранската атмосфера“, от Б. Р. Д. М. Капитанов
    Военна фантастика. Това казва всичко.

Категория: Най-добро художествено (арт) произведение

  1. Мустакът на Колю Фичето, от П. Г. Л. Говедаров.
    Епично алт-историческо платно за момента, в който първите български магьосници губят магическите си способности.
  2. Шаржове на български фантасти, от А. И. Фелтеров-Младши.
    Художникът е изобразил всичките четирима български писатели-фантасти, които са печелили наградата „Хюго“ в категорията за роман, в реалиите на техните най-известни произведения.
  3. Илюстрации към романа „С еполетите на дявола“, от А. и Б. Шмиргелови
    Черно-бели графики, които напълно предават ноарната атмосфера на произведението, принадлежащо към жанра прогресорска фантастика.

Категория: Най-добро представление

  1. „Тайната на 33 и 1/2 планета“, от театралната група „Криптата на «Ал. Невски»“, сценарист Ф. А. Л. Измишльотинов, режисьор Н. М. Поставанчев.
    Фантастична комедия с елементи на екзистенциален ужас.
  2. „Мигове до микроскопа“ Студия за документаРни филми „Боряна“, адаптиран сценарий Славека Птичева, режисура М. А. Н. Иванова
    Филм със забележително дълги сцени, разказващ за борбата между две колонии разумни прото-бактерии.
  3. „Понеделник сутрин“, сценарист Милойко Велков, режисьор Черньо Работников
    Художествен филм, маскиран като учебно помагало за трудовото ежедневие на редови магьосници и магьоснически от службата за астрална сигурност, отделение Корабостроителни Заводи – Русе.

Категория: Най-добър фензин

  1. „Фантасмагор“, издание на литературен кръжец „Тайната вечеря“
    Изключително фантасмагоричен.
  2. „Зелените ливади на София“, апокрифно издание на литературен клуб „Бюфета на парламАнта“
    Във фендъма цари убеждението, че е списван почти изключително от политици с дълбок интерес към жанра. Номинира се за тяхното невъобразимо и неограничено въображение.
  3. „Пирон и тесла“, издание на литературна група „Край тезгяха“
    Специализиран в жанрова литературна и кино критика.

Категория: Най-добро произведение за деца

  1. „7х7+8!“, от П. Р. О. Светова
    Под прикритието на фантастичен роман е скрит най-занимателния учебник по математика, който обяснява на децата по разбираем начин дори факториелната функция.
  2. „Петимата от Морето на бурите“, А. В. Фантазмов
    Юношеска приключенска книга за първата любов между сина на семейство космонавти и русалка от каменните лунни морета.
  3. „Малката магоьснакина от Черния кос“, от Иванчо И. Иванчов.
    Нов том от невероятните приключения на младата магьоснакиня Марийка.

Категория: Най-добра Интернет публикация, различна от фензин

  1. „Тестът“, аз
    Тестово попълване на формата за номиниране за една велика литературна награда, която ще остане неназована.
  2. „Тестът. 2“, пак аз
    Горното попълване е толкова добро, че го номинирам два пъти.
  3. „Тестът на З“, от А. З.
    Не, това не е трета номинация на същото попълване, а блогът на неизвестния критик А. Замаянов, в който той излага вижданията си за книги и събития (основно въображаеми) във фендъма (основно въображаем).

Категория: Най-добър писател

  1. А. К. Мукавянова
    За изГАждане на цялостни и убедително образи.
  2. Б. Т. Икономистова
    За революционно нова и убедителна икономическа система в нейните фентъзи романи.
  3. Е. К. Нютон-Айнщайн
    Това е псевдоним, истинското име на автора е неизвестно. За убедително описание на алтернативна физическа реалност с отрицателна скорост на светлината и намаляваща ентропия. Авторът вече получи две Нобелови награди по физика, редно е да го отличим и за фантастика.

Категория: Най-добър художник

  1. С. Е. Оплесканов
    За изящество на рисунъка.
  2. П. Е. Треперушев
    За въвеждане на нов стил във фантастичното изкуство, така наречената „трепереща ръка“.
  3. Бялка Чернова
    За оригинален подход към избора на цветова гама.

Категория: Най-добър издател

  1. У. С. Неграмоников
    За систематична редакторска работа с авторите (двама от които вече се самоубиха, трима се отказаха от писането, и по слухове един е преминал към монументално-фасадна живопис).
  2. А. Р. Шестолистов.
    За смелостта да издаде космическа опера от девет 600-странични тома.
  3. Н. Е. Плащанев.
    За щедростта му към авторите.

Категория: Най-добър популяризатор на фантастика

  1. Г. А. Нямов
    За чудесната реч, с която представи българските номинации на последния уърлдкон. Сред фендъма е популярно мнението, че благодарение на него те донесоха в къщи три статуетки.
  2. А. Замаянов
    Втора номинация, за популяризацията на измислените български автори в неговия блог.
  3. М. С. Кочева
    За упоритостта, с която прокарва българската фантастика с рогите напред.

Категория: Най-добро периодично издание

  1. Вестник „Където ни няма“
    За увереността, с която осведомяват читателите си за далечни фантастични събития.
  2. Списание „Където ни има“
    За умението да създават събития около себе си, а после да ги описват.
  3. Електронен бюлетин „Не знам, не чух, не видях“
    За оригинално название на новинарска страница.

Категория: Най-добър преводач

  1. K. Kl. M. Wsk#jh@g!er-Gaf*jh
    За чудесните преводи на българска фантастика на клинонски и вогонски.
  2. А. Р. Димитровски
    За няколко особено трудни превода на северномаДЕКонски и южносБЪРски.
  3. В. Н. Петров
    За новите преводи на Шекспир на български, след което англоезичният свят си го преведе обратно и го преиздаде наново, но като фантастика.

Категория: Награда за дебют

  1. „Следите остават“ от А. Б. Повтарянчев
    За оригиналния криминален сюжет.
  2. „Дяволчето Тюф“ от А. Б. Повтарянчев
    За оригинален герои.
  3. „ПравопиЗен реШник“ от Н. Ново-Новаков
    За свеж и оригнален поглед към българския език (вкл. правопис и граматика).

Категория: Гранд-майстор на фантастиката

  1. Ст. Мустакатов
    За оригинално писане на фантастика – с помощта на натопени в мастило мустаци.
  2. Цвятко Бояджиев
    За монументална фантастична живопис.
  3. Ж. Принтеров
    За издателска смелост.

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, Литературен конкурс, алтернативна история, криптоистория, литература, научна фантастика, Literature, фантастина живопис, фентъзи, science fiction

Номинации на България за Европейските награди за научна фантастика, Еврокон 2022


Уважаеми колеги и приятели,

Пишем ви във връзка с тазгодишните номинации на България за Европейските награди за научна фантастика, които ще се раздадат на Еврокон 2022.

От Инициатива ФендъмБГ отново организираме процеса по избиране на българските официални номинации. Форматът е сходен с този на предишните две издания, през 2017 г. и 2021 г., и се състои от два етапа с отворено участие за всички почитатели на фантастиката. Първият етап дава възможност на всеки да номинира до трима кандидати във всяка категория на наградите. На втория етап се гласува за най-популярните номинации сред онези, които отговарят на условията за участие. Победителите във всяка категория ще са българските кандидати за награди на Еврокон 2022. Припомняме, че миналата година България успя да спечели цели три награди (едната по право) и се надяваме да подобрим постижението тази година.

Тазгодишният екип отново е изцяло от доброволци.

Синтезирана информация има и в нашия Фейсбук пост, който ще се радваме да споделите: https://www.facebook.com/fandombgorg/posts/1333023363776837

Очаквайте скоро и официалния прес рилийз с всички подробности, когато отворим платформата за номиниране по-късно тази седмица. Тогава ще обявим и детайлите по процеса и сроковете. Ще се радваме да подкрепите процеса като номинирате заслужили български творци и творби, като участвате в гласуването на втория етап и преди всичко – като популяризирате инициативата с цел да достигне до възможно най-много фенове. Силно българско представяне на европейските фантастични събития и повече видимост към процеса на номинациите според нас е от значение за това повече хора в България да говорят за фантастика и да я творят в различни медии и жанрове. Разчитаме на вас!

Насреща сме за всякакви въпроси.

Сърдечни поздрави,

Екипът на Българските номинации за наградите Еврокон 2022

*

За ежегодните конвенти Еврокон може да прочетете тук:

http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%82_%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BD

През 2004 г. двадесет и шестият конвент се провежда в Пловдив, а тазгодишният Еврокон ще се проведе от 7 до 10.04 в Люксембург.

Списък а лауреатите на наградите Еврокон може да се види тук:

http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%9D%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0_%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BD

Същата страница съдържа и списък на българите, носители на наградите Еврокон. Първият наш лауреат, от преди почти полови век, през 1976 г. е Любен Дилов. Любомир Николов печели два пъти – през 1986 г. за романа „Червей под есенен вятър“ (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%B9_%D0%BF%D0%BE%D0%B4_%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D0%B2%D1%8F%D1%82%D1%8A%D1%80) и през 2008 г. за най-добър преводач.

Обръщение на организаторите на Еврокон 2022 може да се види тук:

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, Литературен конкурс, научна фантастика, фентъзи, science fiction

Writers of the Future, Honorable Mention for Elena Pavlova’s “A Pilgrimage to Memories Tattooed”!


Елена Павлова, български писател-фантаст, за четвърти път получава Honorable Mention от престижния конкурс Writers of the Future. Поздравления!

Разказът ще бъде достъпен на български в следващия хартиен брой на сп. “Shadwodance”, посветен на апокалипсиса.

Повече за Елена Павлова може да научите тук: http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%95%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%9F%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0

*

Dear Writer,

Congratulations! Your story has been judged and is an Honorable Mention for the L. Ron Hubbard Writers of the Future Contest 4th quarter (entries received between July and September of 2021).

If you would like a certificate, please respond to this email with the following:

1) The name of your story

2) Your name exactly as you would like it to appear on the certificate

3) The address that you would like me to send it to

4) Your legal name for mailing (one that the post office will recognize)

You will not get a certificate unless you provide the above information.

If you have not taken advantage of the tools that we have developed to help you become a professional writer, I urge you to do so. We have a blog, a forum, and podcasts all designed to help you, and you can access all of them right on our site.

We also have our free online writers workshop available. It is our gift to you at no charge to help you. Go at your own pace and take advantage of this unique offer.

I look forward to your next story entry! The next deadline is 31 December at 11:59 pm Pacific Time.

Have a wonderful holiday season.

Best regards,

Joni Labaqui

Contest Director

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Литературна награда за Елена Павлова!


За пръв път от много време в западна медия се разказва за човек от България, който печели нещо, което не е милион, откраднат от европейски фондове!

Тъжната шега настрана, поздравления за Елена Павлова! Тази награда – SLF 2021 Diverse Writers Grant and Diverse Worlds Grant – е за писатели, за нея за кандидатства с художествено произведение.

Повече за наградата може да прочетете тук: http://file770.com/slf-announces-winners-of-2021-diverse-writers-grant-and-diverse-worlds-grant/

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, Литературен конкурс

Нов литературен конкурс: „Изгревът на следващото“ (срок 30.11.2021)


От тук: https://choveshkata.net/blog/?p=8772#comment-144946

Живеем в свят, където буквалните, механични екстраполации на съвременните тенденции пораждат усещане за предстоящи катастрофи.

Взети заедно, те се опитват да оправдаят очакването за непреодолим перманентен разпад (почти като перманентната революция на председателя Мао 🙂 ). Повечето писани днес антиутопии са резултат на трудолюбие, а не на творческо въображение. Те са призвани да обяснят отпуснатите ръце и безразличието с единствения аргумент, че утре нещата ще бъдат по-зле.

Неслучайно хиляди талантливи писатели, художници и кинотворци изградиха внушителни визии на такова мрачно бъдеще, с които едва ли не го „узакониха“. Но това всъщност не e нищо повече от ответна реакция на Изкуството, каквато то е правило досега през цялата човешка история! Убедени сме, че фантастиката трябва да продължи по-нататък, да не забравя пионерското си проникване в територията на истински новото.

~

Някога фантастиката започна като израз на търсещата младa енергия, на интелектуалната храброст, като експлозия на въображението и откривателството.

Днес истинската интелектуална смелост и сила на творческия талант е в търсенето на формите за Изхода.

Смелостта да допуснеш, че Човешкият дух е в състояние да намери пътя си към по-високото ниво,
интелектът да си го представиш
и талантът да го защитиш художествено.
Без готови идеологии, митологеми и религиозни догми!

Какво е решението на задачата, наречена „Кризисно съвремие“?

Какво е решението, което води до по-висше състояние на ЧоВечността и Човечеството, към бъдеще, в което ЧоВечният Разум е надрасъл безчовечното невежество?

Какво е решението, което ще създаде свят, в който науките и технологиите ще се развиват, за да расте качеството на Човека, а не богатствата на единици?

Какво е решението, което ще избегне застиналите утопиянства, където позьори с бели хитони рецитират един на друг надути речи?

~

Конкурсът „Изгревът на следващото“ очаква истории, посветени на това търсене. Произведения, които с художествен талант и моделираща сила защитават нови светове от този вид по един от следните два начина:

  • По спиралата към следващото: Съдби на индивиди и общества, търсещи изхода от съвременното кризисно състояние на света ни; образи на учени, мислители и обикновени хора, напипващи в мрака на неизвестното пътищата към тази цел; приключения на личности, въвлечени в такъв спирален процес и постепенно осъзнаващи смисъла му.
  • Визии на следващото: Изграждане на образи, възникнали в нашето съвремие, но носещи белезите на новото, притежаващи вътрешна свобода; образи на групи и общества, постигнали белези на следващото, без ескейпизъм, фанатизъм и аскетизъм. Хуманитарни технологии, водещи до освобождаване от опредметяването, разкриващи етическите и интелектуалните ресурси на ЧоВечното. Непротиворечиви и реалистично обрисувани общества на бъдещето, в които всяка личност е пълноценно разгърната и осъществена, без да зависи или да бъде притежавана от друга.

Приемливи са всички жанрове – достатъчно е текстовете да засягат поне една от горните две теми. Ако примерите в тях ви звучат твърде ограничаващо, приемете ги като насоки. Същественото е сюжетите ви да предлагат решения и надежда, а основните ви герои да ви вдъхновяват с отношението си към света и отношенията си с другите.

Очакваме вашите завършени романи на адрес: poslednorog -в- gmail -точка- com.

Приемат се до три ръкописа от автор. Съавторствата се броят като половин, третина, четвъртина и пр. ръкопис, според броя на участващите автори.

За всеки ръкопис ни пратете следните файлове:

1) пълният текст на романа;

2) един общ файл с откъси, които включват:
– началото на романа – до 10 станд. стр. (18 000 знака);
– финала на романа – до 10 станд. стр.;
– една сцена, която ви е любима – до 10 станд. стр.

3) (само по ваше желание) резюме/синопсис в рамките на 2 страници.

Запишете файловете в някой от форматите ODT, DOC, DOCX или RTF. Направете ги анонимни. Личната си информация – име, възраст, град, държава – напишете отделно, в самия имейл.

Допускат се и вече публикувани романи, стига да:

1) са изчерпани – напълно или почти;

2) имате разрешение за евентуалното им преиздаване.

Всички текстове ще бъдат оценявани анонимно от журито ни. Най-високо класираният ръкопис ще бъде редактиран, издаден и разпространяван от Човешката библиотека и Тера Фантазия. Авторът му получава процент от всички бъдещи тиражи (или приходи), който отговаря на мисията ни за достойно възнаграждение на творците. (Точният процент за автора се изчислява, когато книгата е готова за издаване – понеже зависи от работата, която всеки участник в творческия екип е свършил – но никога не пада под 18%.)

Запазваме си правото да:

  • не наградим нито един ръкопис;
  • наградим повече от един ръкопис.

Краен срок за изпращане: 30 ноември 2021 г.

Следете този запис за промени в условията.

~

Произведения-ориентири

Български:
Отличените разкази от предните три издания на конкурса, публикувани в алманасите „ФантАstika 2018“, „ФантАstika 2019-20“ и предстоящия „ФантАstika 2021“
„Трогателна екзекуция“ – Емил Манов
„Невероятната Марта“, „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“ – Величка Настрадинова
„Пълноземие“, „Слънце недосегаемо“, „Десет на минус девета“ – Николай Теллалов
„Дивна“, „Момичето от квартала“ – Светлини сред сенките
„Ортодокс“ – Григор Гачев

Преводни:
„Уменията на Ксанаду“ – Теодор Стърджън
„Падналите богове“ – Дейвид Зиндел
„Мъглявината Андромеда“ и „Часът на Бика“ – Иван Ефремов
„Еон“ и „Вечност“ (главите за Аксисград); „Радиото на Дарвин“ – Грег Беър
Трилогията „Марс“ – Ким Стенли Робинсън
„Далечната планета“ – А. и Б. Стругацки
„Битие“ – Дейвид Брин

Непреведени:
„Полдень, XXII век“ – А. и Б. Стругацки
„Тигр проводит вас до гаража“ – Сергей Другаль
Останалите две части от A Requiem for Homo Sapiens на Дейвид Зиндел: The Wild и War in Heaven
Earth – David Brin
2312; Three Californias Triptych – Kim Stanley Robinson
Seveneves; Anathem – Neal Stephenson
Darwin’s Children – Greg Bear
Поредицата Heartstrikers – Rachel Aaron

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, фентъзи, science fiction

Лауреати на наградите Еврокон 2021 (три за България!)


Във Фюджи (Италия) бяха обявени лауреатите на ежегодните награди на Европейското дружество на любителите на фантастиката Еврокон за 2021 година:

Най-добър художник – Игор Баранко / Игорь Баранько (Украйна)

Най-добър писател – Виктор Пелевин / Виктор Пелевин (Русия)

Най-добър издател – поделена е между: Azbooka / Азбука (Русия); Щрига (Хорватия); Colibri (България)

Най-добър популяризатор – Vanja Kranjčević (Хърватия)

Най-добро списание – двама победителя: Mir Fantastiki / Мир фантастики (Русия); Helion (Румъния)

Най-добър преводач – Serhiy Legeza / Сергій Легеза (Украйна)

Най-добро художествено произведение – Корицата на книгата „L’Héliotrope“ от Vaderetro (Франция)

Най-добро художествено произведение – Радек Рак – Baśń или wężowym sercu albo wtóre słowo или Jakóbie Szeli (Полша)

Най-добра постановка – Руска киберпанк ферма / Руска кибердеревня (Русия)

Най-добър фензин – Galaxy 42 # 4 (Румъния)

Най-добро произведение за деца – „Приключение в Долната земя. Коледари срещу Hallus Beasts “от Елена Павлова (България)

Най-добро мрежова публикация – Декамерон 2020, истории от karantene (Хърватия)

Награди Chrysalis (за дебют):

Анна Забини (Австрия)

Ирена Първанова (България)

Хелън Коркоран (Ирландия)

Ромина Брагион (Италия)

Cosimo Suglia (Люксембург)

Михаил Ковба / Михаил Ковба (Русия)

Bianca Sol (Румъния)

Влад Сорд / Влад Сорд (Украйна)

Жан-Мишел Ре (Франция)

Chiara Pumper (Хърватия)

Драгич Рабренович (Черна гора)

Сара Енгстрьом (Швеция)

Честито на победителите, особено на българските!

Информацията е от тук: https://fantlab.ru/blogarticle73512

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, фантастина живопис, фентъзи, science fiction

Награди на името на Аркадий и Борис Стругацки


Преди няколко дни на тържествена церемония в Пулковската обсерватория (където известно време е работил БНС) бяха връчени наградите на името на Аркадий и Борис Стругацки (http://absfond.ru/news-114.html). Тази година лауреати са:

Евгений Харитонов в категория „Критика и публицистика“ за книгата „Апокрифи от Задогледалната страна (етюди за фантастиката)“ / „Апокрифы Зазеркалья (Этюды о фантастике)“

и
Геннадий Прашкевич в категорията „Художественная проза“ заповестью „Последната карантина“ / „Последний карантин“.

И двамата са добре известни в България. Евгений Харитонов (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%95%D0%B2%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B9_%D0%A5%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2) дори е автор на боблиография на българската фантастика (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D1%84%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F) и както наскоро научих, негов очерк за българската фантастика е публикуван на немски в германска годишник за фантастиката преди 15-ина години.

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, science fiction

Нов разказ в подкаста за българска фантастика: „Аве“ от Яница Радева Радева


Разказът печели наградата на почетното жури в десетия юбилеен конкурс „Агоп Мелконян“ (2021) и е публикуван в специалния печатен брой на списание “Сборище на трубадури” (година 12, брой 3, ред. А. Карапанчев и П. Тушков, оформление А. П. Славов).

Илюстрация: “Адам и Ева”, Тициан.

Подкастът е издание на Дружеството на българските фантасти “Тера Фантазия”, на Фондация „Човешката библиотека“ и на Клуба по фантастика, прогностика и евристика “Иван Ефремов”.

Може да слушате разказа тук:

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

За българската фантастика в чужбина: конкурсът „Агоп Мелконян 2021“ в „Файл 770“ и алманахът „ФантАstika: Almanac of Bulgarian Speculative Fiction“ в блога Speculative Fiction in Translation


Два материала за българската фантастика се появиха през последните дни в западните жанрови медии:

– Статия за резултатите от литературния конкурс „Агоп Мелконян 2021“ (организиран от списание „Сборище на трубадури“ https://trubadurs.com/ и семейство Мелконян) в американския фензин „Файл 770“:

http://file770.com/bulgarian-sff-authors-win-agop-melkonian-2021-writing-awards/

Фензинът започва да излиза през 1978 година и е дело на Майк Глайер (Mike Glyer; https://en.wikipedia.org/wiki/File_770).

– Ревю на алманаха „ФантАstika: Almanac of Bulgarian Speculative Fiction“ (издание на фондация „Човешката библиотека“ https://choveshkata.net/blog/) в англоезичния блог Speculative Fiction in Translation:

https://www.sfintranslation.com/?p=10476

Създател на блога е Рейчъл Кардаско (Rachel Cordasco; https://www.sfintranslation.com/?page_id=108). Началото му е положено през 2016 година.

Радостно е, че за България се говори нещо различно от обичайната чернилка в чуждите новини.

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Човешката библиотека, Горната земя, Фентъзи ЛАРП Център и Фантастика и бъдеще обявиха наградените участници в литературния “Копнеж 2021”


През 2020-а в Копнежа за растящо творчество (https://choveshkata.net/blog/?p=8576) се включиха 36 автори, вдъхновени от близо 60 книги или поредици. Най-малкият ни участник беше на дванайсет.

Ето и списъкът с отличените:

В категория до 10 г.:

(няма участвали автори)

В категория 11 до 14 г.:

Хелин Хасанова – за „Тримата мускетари“

Тея Чобанова – за „Вината в нашите звезди“ и „Къде си, Аляска?“

В категория 15 до 18 г.:

Максимилиан Георгиев – за „Атомни навици“

Мартина Илиева – за „Джейн Еър“, „Поразените“ и „Крадецът на книги“

Стела Петкова – за „Железният светилник“

Гергана Генкова – за „Славея“

Лилия Енчева – за „1984“

Преслава Василева – за „Има ли места в рая“

Михаела Колева – за „Тютюн“

Сема Адемова – за „Моята орис“

Люба Кирилова – за „Епопея на забравените“

Виктория Славова – за „Без Мерит“

Даниел Цветанов – за „Въздушно величество“, „Биография на Джей Зи“ и „Изкуството на победата“

Надежда Нинова – за „На пет стъпки от теб“ и „Тази свирепа песен“

Симона Зашева – за „Моята история“ и „Аз съм Малала“

Никол Игнатова – за „Стъкленият похлупак“

Елизабет Чолакова – за „Живот в скалите“ и „Вечната Амбър“

Вяра Коларова – за „Портокал с механизъм“

В категория 19 до 22 г.:

Доника Димитрова – за „Малки големи неща“

Добринка Гочева – за „Алиса в страната на чудесата“ и „Последният еднорог“

В категория 23 до 27 г.:

Люкия Трифонос – за „Несъзнаваният образ на тялото“ и „Човекът в търсене на смисъл“

Наградите тази година са книги от Човешката библиотека и „Горната земя“ – хартиени или електронни.

Повече може да прочетете на страницата на Човешката библиотека: https://choveshkata.net/blog/?p=8728

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, Литературен конкурс, научна фантастика, history, horror, Literature, ревюта на книги, poetry, science fiction

Български фантасти в чужбина: Елена Павлова с Honorable Mention в Writers of the Future (1st Quarter/2021)


Организираният от Л. Рон Хабърд конкурс „Писатели на бъдещето“ (https://www.writersofthefuture.com/ и https://en.wikipedia.org/wiki/Writers_of_the_Future) се провежда ежегодно от 1985 г. до сега. Всяка година има четири кръга и разказите и илюстрациите на победителите се появяват в антология. С този конкурс са започнали кариерите си автори като Стивън Бакстър, Карен Джой Фулър, покойният Джей Лейк и Дейвид Зиндел.

В първия кръг тази година Елена Павлова си извоюва Honorable Mention (https://www.writersofthefuture.com/writers-of-the-future-1st-quarter-winners-announced-for-volume-38/)!

Поздравления!

PS В началото на 90-те години българският художник Атанас Стоянов също е получил подобно отличие. Имаме традиция. 😉

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, science fiction

Литературен конкурс „Агоп Мелконян 2021“


Електронно списание „Сборище на трубадури“ и семейство Мелконян за десета година (https://trubadurs.com/category/contests/konkurs-agop-melkonyan/) обявяват конкурс за кратък фантастичен разказ по повод годишнина от рождението на Агоп Мелконян.

Литературен конкурс „Агоп Мелконян 2021“

Електронно списание „Сборище на трубадури“ и семейство Мелконян за десета година (https://trubadurs.com/category/contests/konkurs-agop-melkonyan/) обявяват конкурс за кратък фантастичен разказ по повод годишнина от рождението на Агоп Мелконян.

Срокът за изпращане на разказите е от 10 март 2021 г. до 24:00 ч. на 12 април 2021 г.

Очакваме разказите ви в обем до 3600 думи, написани на кирилица, шрифт Times New Roman или Courier, размер на шрифта 12, във формат .odt, .doc, .docx или .rtf.

Жанр и форма: Литература на идеите във всички класически и модерни поджанрове на фантастиката (научна фантастика, фентъзи, ужаси, ню уиърд, приказен реализъм и т.н., включително и жанрово преливане). Оценяваме литературните и идейните качества на творбата. Приветстваме различни повествователни стилове в рамките на обема.

Разказите трябва да са на български език. Разкази на чужд език могат да бъдат изпращани, но организаторите не гарантират, че могат да осигурят навременен и качествен превод, така че творбата да се състезава наравно с останалите в конкурса. В този смисъл преводът остава задължение на участника.

Брой творби: Допуска се един разказ от автор.

Пълните условия могат да се прочетат на страницата на конкурса в електронното списание „Трубадури“:

https://trubadurs.com/2021/03/10/konkurs-agop-melkonyan-2021/

Успех на участниците!

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, Литературен конкурс, алтернативна история, киберпънк, криптоистория, литература, научна фантастика, Literature, фантастина живопис, фентъзи, science fiction

Нова българска фантастика в бр. 1/12 на сп. „Сборище на трубадури“


Списание „Сборище на трубадури“ хвана последния януарски влак (или самолет) и вечерта на 31.I.2021 г. публикува своя нов, дългоочакван брой. Основен акцент в него са наградените и някои отличени разкази от миналогодишния конкурс „Агоп Мелконян“. Но почти 180-те му страници са се побрали и множество други интересни текстове – новини, статии, разкази, рисунки от маестро Калин Николов…

За да добиете по-пълна представа, поместваме тук написаното от Александър Карапанчев

РЕДАКЦИОННО ВСТЪПЛЕНИЕ:

< Според класика Йордан Радичков най-българският месец в годината е януари.
Тъкмо през него работихме и по нашия специален брой 1 на списанието. Разгледан по-отблизо, той спокойно може да се раздели на три секции или, ако предпочитате, на три тематични блока.
Първата секция е посветена на Агоп Мелконян и „хвърля“ няколко погледа към неговото тъй богато творчество. Тук сме включили една от най-интересните му статии, публикувана навремето в „Библиотека Галактика“ (в която, нека припомним, той беше не просто най-младият член на редколегията, но и автор, преводач, съставител). Освен това тук сме приютили нов разказ на Явор Цанев, вдъхновен от агоповския цикъл „Досиета от лудницата“, и кратка като въздишка биографична импресия на Янчо Чолаков. На снимки ще видите превъплътения в бронз Агоп, синьо-бяла табела с неговото име… и не само.
По-нататък закономерно идва основният блок в този зимен брой – десет български разказа от нашия конкурс 2020, пет наградени от почетното и от основното жури и други пет, подбрани от двайсетицата най-добри. И много, много важна добавка: ухажвайте плътно вашите музи и точете здраво авторските си пера, защото съвсем скоро се задава десетият ни, юбилеен конкурс за разкази!
(Лично на мен ми се иска тая десета надпревара да се обогати и с нещо принципно ново. Ето защо съм предложил сега да се въведе допълнителна конкурсна категория за фантастично стихотворение или пък за фантастично есе – области, в които неуморният Агоп Мелконян също се изявяваше блестящо.)
Но хайде с бърз скок пак да погледнем първата корица на списанието пред нас. На нея е сложена веселата и изящна рисунка на Калин Николов, художник и изкуствовед с множество различни лица и почерци, който безвъзмездно ни отстъпи няколко свои графични работи, специално нарисувани за нас.
В такъв смисъл е редно да благодарим за преотстъпени права и на Розалия и Димитър – дъщерята и сина на Йордан Радичков, на преводачката от немски език Маргарита Дилова, на всички включени тука български автори, без които броят нямаше да се получи.
А той се получи действително пъстър – за това свидетелства и третата секция, предложила в страниците си особено точната, полезна статия на Явора Руменова на тема „редактиране“. И също – информация за последните към момента награди „Тера“, сред чиито носители се оказа и един писател, преминал в отвъдното преди… почти цял век. И нов фантастичен хорър от варненеца Йордан Матеев. И есе от австриеца Стефан Цвайг за вълшебника на перото Ернст Теодор Амадеус Хофман, роден през януари преди 245 години.
(Ако позволите, още една вметка. Като изписах името Цвайг, отново се подсетих колко хармонично е съчетал той в есето си биографични данни за автора на „Лешникотрошачката“ и свои размисли за творчеството му. Точно това е и любимият ми подход към литературата: научѝ повече за живота на писателя, за да проникнеш по-надълбоко в света на творбите му.)
Накрая остана да кажа две думи за антологията „Третье пришествие“, излязла през м.г. в голямото московско издателство „Вече“. Но тъй като за тази книга има отделно инфо, нека привърша с пожеланието – през 2021-ва българската фантастика да излезе на още по-широк международен друм! >

o o o

Това електронно списание е безплатно и не изисква въвеждане на средство за разплащане. Ако вече имате акаунт в книжарница „Ерго“, се уверете, че сте логнати. Ако нямате акаунт, ще можете да се регистрирате по време на поръчката. Натиснете бутона „Купи“, за да го добавите във вашата количка… Още за изтеглянето ТУК:
https://store.ergobooks.eu/product/sborishte-na-trubaduri-god-12-br-1-e-spisanie/

https://www.akg-images.com/Docs/AKG/Media/TR3_WATERMARKED/c/e/a/b/AKG896563.jpg

В броя е специално отбелязана и годишнината от рождението на великия приказник и диаболист Е. Т. А. Хофман.

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, horror, фентъзи, science fiction

Писателят-фантаст от ДБФ Александър Карапанчев с награда на „Цитаделата“ за Български автор на годината


В събота вечерта станаха известни двайсетите, юбилейни награди на Националния клуб за фентъзи и хорър „Ц и т а – д е л а т а“. Те бяха обявени от водещата на церемонията Ивета СТАНИСЛАВОВА и отидоха при редица родни и чуждестранни творци, творби и персонажи в необятното поле на фантазията.

Сред отличените се оказа и един член-основател на клубовете за фантастика „Златното перо“ и „Иван Ефремов“, член (а през периода 2011-20 г. и секретар) на Дружеството на българските фантасти Тера Фантазия и член на Управителния съвет при сдружение „Сборище на трубадури“. За да узнаете кой е той, днес поместваме кратък откъс от подробния и твърде живописен репортаж на Александър ДРАГАНОВ:

< … Категориите до финала започнаха застрашително да намаляват, когато стигнахме до едно от най-старите ни отличия, за Автор на годината. В тазгодишното му издание за него спориха майсторите Акиф Пиринчи за поредицата „Котки“, Емили Рода за приказното фентъзи „Походът на Делтора“, Скот Мариани за трилърите за суперагента от британските специални части „Бен Хоуп“. Преди да научим кой от тях печели, наградихме Александър Карапанчев с отличието за Български автор на годината. Това е голям успех за легендарния български фантаст, който коментира пред клуба:

Привет и от мен – Александър Карапанчев! Радвам се, че имам толкова хубав повод да се присъединя към тази млада и интересна аудитория, истински влюбена в Нейно величество Фантастиката.

Отдавна и редовно следя сайта „Цитаделата“ и от него се информирам всекидневно за разнообразни прояви, свързани със супержанра на въображението. А ето че сега, благодарение на Националния клуб за фентъзи и хорър, самият аз се превръщам в новина тук!

Благодаря от сърце и душа, че съм избран за Български автор на годината. За мен тази награда е не само висока чест, но и активна отговорност. И не на последно място: това, че съм посочен с гласовете на млади фенове и творци, ми подсказва, че те протягат ръка за сътрудничество към по-възрастните си събратя во фантастике. Привършвам с пожеланието през Новата 2021 година фантастична България да излезе на по-широк международен друм! >

По-подробно за всички отличени от НКФХ „Цитаделата“ можете да прочетете ей тука – https://citadelata.com/%d0%b4%d0%b8%d1%81%d0%bd%d0%b8-%d0%b4%d0%be%d0%bc%d0%b8%d0%bd%d0%b8%d1%80%d0%b0%d1%85%d0%b0-%d1%81-%d1%86%d0%b0%d1%80-%d0%bb%d1%8a%d0%b2-%d0%b8-%d0%bc%d0%b5%d0%b6%d0%b4%d1%83%d0%b7%d0%b2/.

Накрая нека използваме неръждаемата формула: „Честито на наградените и да почерпят!“, и да си пожелаем 2021-ва да бъде по-здравословна и още по-благодатна за творчески изяви.

Грамотата:

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, horror, фентъзи, science fiction

Литературен конкурс „Изгревът на следващото 2020“: резултати


Приятели (:

До 15 юли тази година приемахме разкази за третия конкурс „Изгревът на следващото“, организиран от Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, Фентъзи ЛАРП Център, Фантастика и бъдеще и Човешката библиотека. Получихме близо 60 текста. Чете ги жури в състав: Валентин Д. Иванов, Виктория Димитрова, Десислава Сивилова, Димитър Стефанов, Елена Павлова, Калин М. Ненов, Кристиана Петрова, Мария Велчева, Николай Генов и Рени Янкова. И дойде време да обявим резултатите.

(Всички текстове надолу са изброени в реда на пристигането им.)

Трите награди от 200 лева присъждаме на:

„Към недрата“ – Мария Вълчева

„По спиралата на времето“ – Антон Меляков

„Пришълци“ – Николай Теллалов

В алманаха „ФантАstika 2021“ освен трите наградени разказа ще помолим за разрешение да публикуваме и:

„Вечният Вавилон“ – Красимира Стоева

„Астрално пътешествие“ – Таня Георгиева

„Аз мога да съм всеки“ – Виктория Баръмова

„Абеона“ – Атанас Киров

Индивидуалните членове на журито връчват и следните специални отличия:

Валентин Д. Иванов – на „Разказвачка на приказки“ от Ценка Кучева

Десислава Сивилова и Димитър Стефанов – на „Астрално пътешествие“ от Таня Георгиева

Калин М. Ненов – на „Марокът“ от Елена Петрова

Мария Велчева и Рени Янкова – на „Пеперуди“ от Николай Петков

Николай Генов – на „Аз мога да съм всеки“ от Виктория Баръмова

Каним Ценка, Таня, Елена, Николай и Виктория да си изберат по три заглавия от електронните издания на Човешката библиотека.

Честито на отличените – и много вдъхновение на всички! През последните месеци повече от всякога има(х)ме нужда от позитивен поглед – към Ставащото и към Следващото.

Конкретното Следващо, което уточняваме в момента ние, е мястото и датата на награждаването. Веднага щом ги знаем, ще ви поканим на един общ празник. Да се запознаем, да обменим препоръки и наблюдения, да поговорим за какви бъдещета мечтаем и как виждаме пътя дотам…

В коментарите долу даваме думата на всеки член от журито, който желае да сподели лични впечатления.

БъДейте,

Кал и Дес, участници в журито

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Приказки от чекмеджето: Майндстер


Разказ за свободата на достъпа към информация и към знания, написан под влияние на Кори Доктороу – адвокат на свободния софтуер и на лиценза Creative Commons. По-наблюдателните може дори да забележат неговото „камео“ в една сцена. Разказът не е публикуван никъде, но с него участвах – не особено успешно – в конкурса, организиран в памет на Иван Попов и може би ще се появи в издание на хартия, заедно с други разкази от конкурса.

* * *

1. „Ко шъ праиш кату додат да тъ прибират?“(1)

По пода на апартамента се търкаляха книги и парчета от мебели. Две гигантски ченгета, които напомняха роботи от филм на ужасите, се бяха изправил до домакинята – жена на средна възраст със заплетени коси.

– Може ли да седна? – Попита тя.

– Не. Забранено е да променяте каквото и да е в сцената на местопрестъплението, – изрецитира полицаят отляво.

Местопрестъпление си беше, с всичките доказателства, които някой съд може да си пожелае, нахвърляни на масата.

– Ще чакаме инспектора. – Добави другият полицай.

Гласовете им бяха неразличими и безразлични. Не защото се опитваха да я смутят или объркат – жената добре ги разбираше – а следвайки естествена реакция на хора, които си вадят хляба като предлагат мускулите си на която и да е сила, без значение дали защитава или нарушава закона, стига да им плаща достатъчно добре. Тя реши, че е по-добре да гледа към плюшеното мече върху масата. Играчката бе част от доказателствата. Лапата ѝ беше откъсната и от дупката се подаваше антена на нелегален безжичен модем. Независимо от това куклата действаше на Ирина успокоително.

Инспекторът най-после се появи. Той бе облечен в измачкан шлифер, забележително постижение в ерата на синтетичните материали, които правеха почти невъзможно дрехите да изглеждат зле. Всичко висеше свободно по него, трябва да беше загубил доста килограми напоследък.

Известно време той изучава доказателствата. На свой ред жената го оглеждаше внимателно и не пропусна бързият поглед, който инспекторът хвърли към двойното легло в съседната стая. Той въздъхна, повдигна един съборен стол и кимна към патрулните полицаи.

– Сложете заподозряната да седне.

С премерени, едновременни движения те спуснаха омекналото тяло на домакинята върху седалката.

– Оставете ни! – Заповяда мъжът.

Ченгетата се подчиниха без да показват дали са разбрали, че заповедта му нарушава протокола. Жената остана в стаята сама с него.

– Ти си луда! – Той закрещя срещу нея веднага, щом вратата зад гърба му хлопна. – Как може да си помислиш дори, че ще се измъкнеш след всичко това?

– Ще се измъкна, само че трябва да ми помогнеш мъничко, Джош.

– Да, разбира се, трябва ти моята помощ. – Мъжът погледна отново към леглото в спалнята. Легло, което те двамата бяха делили преди цяла вечност. – Защо веднъж поне не си помогнеш сама като помислиш преди да сториш нещо особено глупаво. – Той кимна към входната врата, зад която чакаха двамата патрулни. – Те сигурно вече са се обадили в управлението. С теб е свършено, а също и с кариерата ми.

– Не е задължително.

– Ти го направи задължително.

– Джош, трябва ми само половин час, и всичко ще бъде наред.

– Луда ли си?

– Не луда, а подготвена. Имам спящи червеи в половин процент от всички мрежови устройства по света. Половин процент от целия Интернет! Това са страшно много компютри, телефони и импланти. Особено импланти.

– Много добре знам за твоите червеи.

– През следващите тридесет минути ще се реши всичко. Моите червеи ще инсталират нов драйвер на всеки имплант и ще свържат нашите мозъци пряко през мрежата. От сега нататък хората ще могат да учат самостоятелно или един от друг, и придобитите знания ще си остават техни за цял живот. Университетите няма да са щастливи, повярвай ми!

– Университетите няма да имат ни най-малък повод да се тревожат. Такава връзка е невъзможна заради прекъсване на хардуерно ниво. Искам да кажа – на биоуеърно, на биологично.

– Аз намерих начин.

Инспекторът помисли над думите ѝ, после поклати невярващо глава.

– Има начин да се възстанови връзката чрез програмируем вирус. Биологичен, не софтуерен. Самият хипоталамусът може да го генерира, след подходящо… стимулиране. По тази причина те моля за половин час – вирусът се нуждае от време за да изпълни задачата си.

Мъжът кимна.

– Това не е всичко, Джош. Подозирам, че възможността за възстановяване на връзката е била оставена нарочно. По същество тя е задна врата към мозъците на хората, към най-съкровените ни мисли.

– За какво ще я ползваш? Ще станеш императрица на Земята? – Пошегува се той, но гласът му не звучеше особено весело.

– Сякаш не ме познаваш! Напротив, ще освободя всички и ще им помогна да постигнат най-доброто, на което са способни.

– Ирина, ние вече сме водили този спор. Много пъти.

– Да, и ти никога не си направи труда да ме разбереш. Дори не искаше да ме изслушаш.

– Човечеството е пробвало да построи утопия и преди теб. Всички опити са завършвали с кръв. Сега ти искаш да го сториш във възможно най-голям мащаб – включвайки всеки човек, който по някакъв начин е свързан с мрежата. Представи си страданията, които ще причиниш.

– Вярно е, че утопиите са се проваляли до сега. Комунистическата не успя, защото хората не са еднакви, и някой от тях имат амбиции. Капиталистическата версия е на път да се изчерпи, защото хората не са достатъчно различни, и откровено казано, повечето нямат амбиции. А аз ще построя нещо различно, ще дам на всички възможността да бъдат най-доброто, на което са способни.

– Започваш да се повтаряш. – Той се намръщи. – И как ще им помогне твоят пряк интерфейс с мозъка?

– Моят драйвер ще им позволи да обменят невронните си структури. С други думи, да обменят части от собствените си съзнания. Това е много повече, отколкото да си предават един на друг знания, това е споделяне на самия себе си. Късогледите университетски администратори, които си мислят, че ще продължават да събират такси за ползване на лицензионно знание от студентите до топлинната смърт на Вселената, ще се пукнат от яд. Те си нямат и представа колко по-голямо е това, което правя: щом някой някъде научи нещо – независимо дали със собствени усилия или от преподавателска машина, – щом то стане част от неговото или нейното съзнание, човекът ще може да го сподели със света и всеки ще може да качи тези невронни структури и да ги „изпълни“ на своя собствен мозък. Хората ще могат да мислят мислите на другите.

– Ти ще разрушиш цивилизацията, защото хората ще бъдат еднакви, а това е най-сигурният път към застой.

– Няма да бъдат еднакви, защото всеки има своя собствена среда за… изпълнение на чуждите мисли. Говоря за нашите мозъци. Те не са идентични и следователно ще интерпретират невронните схеми по различен начин. Нещо повече, всички имат самобитни асоциации, неповторими преживявания и свой опит. Чуждите мисли ще бъдат изпълнени по уникален начин и ще доведат до собствени идеи. Аз ще издигна всеки индивид до най-високото ниво, което е способен да достигне.

Инспекторът направи няколко крачки към отворената врата на спалнята, спря, завъртя се на пети и въздъхна.

– Звучи прекалено фантастично за да е истина.

Тя си пое дълбоко дъх.

– До не много отдавна хората споделяха песни през Интернет, но това не накара всички да слушат една и съща музика, нали? Аз им предлагам неограничена свобода, те ще могат да споделят части от себе си с другите, да споделят себе си с другите, да стават другите. Кажи ми, няма ли да е чудесно?

Мъжът кръстоса ръце на гърдите си.

– Няма! Ако ти помогна, след тридесет минути ти ще направиш всички ни шизофреници. Заради твоя мозъчен Напстер(2) личностите ни ще се смесят и никой няма да знае повече кой е наистина.

– Ти все още си помниш Напстер! Не си прав за шизофренията. Ядрото на личността е както операционна система, а външните мисловни структури са аналози на програмните приложения. Само дето докато ги изпълнява, операционната система им добавя малко случайни елементи. Това е. – Тя погледна изпитателно към инспектора. – Какво ще правиш сега, Джош? Имаш избор: можеш да се свържеш с мрежата и ти самият да получиш драйвер; или да ме заведеш в участъка. Само че преди да сме стигнали до там, вече няма да има нито мрежа, нито мрежова полиция!

Той отговори с мълчание, само запристъпва нервно от крак на крак. Древният часовник с махало, който по чудо беше оцелял през претърсването на дома ѝ, с тихо тракане отбелязваше отминаването на секундите. Ирина преброи цели дванадесет, докато почукваше по фалшивата пломба на един от кътниците си. Това качи в нейния мозък доклад за активността на резервния безжичен модем, микроскопична схема, която тя бе отпечатала върху парче прозрачна пластмаса, залепено върху долната страна на масата, точно под мястото, където бяха струпани веществените доказателства. Файлът бе празен, нейните червеи продължаваха да спят.

Ирина го провери отново. И отново. Пръстите ѝ се разтрепериха.

– Виждам, че разбираш, – каза Джош. – Ченгетата също могат да пишат вируси. – Той повдигна ръцете си и ги погледна многозначително.

– Искаш да кажеш, че ти можеш да пишеш вируси, – поправи го тя.

– Да, аз мога. И аз не харесвам бъдещето, което ти готвиш за човечеството. Казвал съм ти го и преди.

– Е, тогава ни остава само една възможност. – Жената докосна челото си, преди той да успее да я спре.

Спазмите, които обхванаха телата им, накараха и двамата да подскочат, когато резервният модем съедини мозъците им. За няколко секунди чудовищната изчислителна мощност на работната станция, скрита в мазето на сградата от другата страна на улицата, проби защитната стена около мозъка на инспектора. Без помощта на червеите Ирина никога не би могла да проникне в половин процент от милиардите компютри, разпръснати по света, но в една или две машини – или мозъци – да.

Нямаше светкавици, нито дим и гръмотевици. Нищо видимо не се случи, докато тя прехвърляше копие на своите невронни структури в неговия мозък. Без да иска инспекторът направи няколко несигурни крачки и събори един от столовете. Той падна на пода из издрънча.

Двете ченгета се втурнаха в стаята с извадени пистолети.

– Сър, добре ли сте?

– Всичко е наред… – Успокои ги началникът им.

В този миг жената се нахвърли срещу първия от патрулните полицаи.

Безнадеждно начинание.

Ченгето-гигант имаше предостатъчно време да насочи пистолета си към нея и дори да произведе предупредителен изстрел, както го изисква правилникът.

Тя все още се намираше на метър от него, когато вторият му куршум я улучи право в гърдите.

До тогава двата разума в главата на инспектора се бяха овладели. Сливането помежду им се усещаше като вечност.

В следващия миг Ирина изчезна от съзнанието му. Богатият аромат на мислите ѝ се задържа няколко секунди по-дълго…

2. Долната палуба на пиратския кораб

Осем години по-рано.

Джош обхвана с дясната си ръка кръста на Ирина. На екрана над главите им вървеше стар пропаганден филм против закона за авторското право.

– Музикантите са печелили пари чрез концерти, – обяви говорителят. Чернобял клип показващ как свири биг-бенд пред весела публика придружи думите му. Кадрите се сменяха все по-бавно, докато щастливите негри с инструментите не застинаха, взрени в камерата. Изображението се пикселизира, покриха го все по-едри квадрати в различни оттенъци на сивото. Това беше именно видът програма, която обичаха да въртят в маниашки бар като този, пълен с либерално настроени студенти от техническия университет. – После се появили грамофоните. – Квадратите се превърнаха във въртящи се дискове от винил. – Музикантите се страхували, че звукозаписните компании ще ги разорят, защото хората ще слушат плочите вместо да ходят на концерти…

Момчето почувства топлината и трепета на женското тяло до себе си и стегна прегръдката.

Момичето му отвърна с осъдителен поглед.

– Музикантите, или по-скоро агентите, които ги представяли, успели да прокарат закони, според които звукозаписните компании трябвало да им плащат отчисления от печалбата за всяка продадена плоча. – Дебели букви оформиха думата „хонорар“.

Джош повдигна ръката си по-нагоре. Ирина бе слабичка и пръстите му лесно достигнаха мястото, където чашата на сутиена ѝ избутваше бялата тениска напред. Момичето леко се отдръпна и се обърна настрани. На гърба ѝ се показа надпис „Диво нещо“.

– След това се появило радиото, – гласът от говорителите продължи. Картината се пръсна на фрагменти, който се сляха в изображение на стар лампов приемник. – В началото то излъчвало програмите си на живо, но се оказало прекалено сложно да се организира непрекъсната поредица от концерт. Траеща двадесет и четири часа всеки ден, седем дни в седмицата… По-просто било да използват записи. – На екрана усмихната млада жена зареждаше CD плеър с устройство за автоматична смяна на оптичните дискове.

Ирина се извърна към Джош. Сутиенът ѝ се изплъзна от върховете на пръстите му.

– Спри! Искам да гледам, – каза тя шепнешком. Момчето усети как гърбът ѝ се извива като на котка и предпазливо се отдръпна от нея.

– Звукозаписните компании лобирали пред Конгреса за закон, според който всеки, който излъчва по радиото техни записи, трябва да им плаща… да, именно, отчисления за всяка песен. – Още звучни печати с думата „такса“. – А също и всеки, който пускал музика в ресторант, влак или автобус…

Джош напълно спря да се преструва, че слуша старецът, който проповядваше срещу авторските права, или поне срещу начина, по който големите фирми ги използваха за да печелят за сметка на изпълнителите, протегна се и целуна Ирина по бузата. После пак се отдръпна, дори още по-далеч от преди.

– Кабелните компании, цифровото радио и цифровата телевизия поели по същия път. Те доставяли на потребителите кристално чист звук и картина. – Думите на говорителя бяха илюстрирани с ням клип от МТВ. – Обаче този път ситуацията била различна, защото човечеството тъкмо преминало през технологична революция. Повечето хора вече разполагали с домашни компютри и станало лесно да се съхранява, копира и споделя музика, без тя да губи качеството си…

Неочаквано Ирина отвърна на целувката му.

– … за разлика от аналоговите носители. – Изображение на скандалния Напстер смени клипа. То бе зачертано от две кръстосани немски думи „verboten“, изписани с дебел шрифт, сякаш имаше опасност някой да не ги забележи. – На студентите в някои от най-реномираните университети било забранено да пишат P2P1 софтуер за да не могат да създават приложения за споделяне на файлове.

Момчето хвана ръката на Ирина и я поведе нанякъде.

– До сега всяко поколение пирати се е превръщало в консерватори, защитаващи тяхното любима форма на статукво. Сега е ред на университетите. Някогашните центрове на свободомислие се превърнаха в ключари на пътя на знанието и прогреса…

– Насам. – Джош отвори тясна врата близо до изхода от студентското кафе. – Внимателно, има стълби нагоре.

Те се озоваха в тясна и тъмна кабинка.

– Къде се намираме? – Попита момичето.

– В старата прожекторна. Кафето някога е било кино. – Това бяха последните думи, които те си размениха преди да срещнат устните си отново, за толкова дълго, че целувката им нямаше край.

Гласът на говорителя все още стигаше до тях, през отвора, от където някога са се прожектирали филмите.

– Новите идеи се раждат в свободни дискусии, в които хората изразяват собствените си виждания и критично обсъждат гледните точки на останалите участници. Университетите са против свободната обмяна на невронни структури под предлог, че бихме могли да обменим знания, които попадат под защита на законите за авторските права. Те твърдят, че „притежават“ – старецът изразително постави кавички около думата – знанията, защото са продали лицензи за употребата им на студентите. Те твърдят, че трябва да им отчисляваме процент от заплатите си, защото може да споделим нещо от наученото с другите. Звучи познато, нали? Каква е разликата между това споделяне и написването на учебни, при което използваме базовите знания, които сме получили в училище?

Джош и Ирина бяха твърде заети за да чуят останалото.

3. Изненади.

Две години по-късно.

Ако бившата ти съпругата наруши закона за защита на авторските права и бъде застреляна докато оказва съпротива при арест, не може да продължите да работите в мрежовия отдел на полицията. И ако изобщо не изхвръкнете от полицията, ставате обикновено патрулно ченге, благодарите на шефовете си за добрината и се изправяте пред всички гадости, които може да ви сервира улицата. Като тази вечер, когато Дожш беше пребит от някаква банда.

– Стая, включи светлината! – Заповяда Кели, неговата партньорка.

Нищо не се случи.

– Всичко тук към твоя глас ли е настроено? – Обърна се тя към него.

– Има механичен превключвател на ляво от вратата, – промълви той.

Малкото студио изглеждаше като че ли вчера я бяха претърсвали полицаи. Кели не бе изненадана, случвало ѝ се бе да донася колегата си тук и преди. Последното, което Джош видя преди очите му да се затворят бе как тя сваля куртката на униформата си и навива ръкавите на ризата си.

Бившият инспектор се събуди заради светлината. Не можеше да идва от неоновите осветителни панели, защото бе твърде силна и стопляше лицето му. Завесите, които не бяха пипани от години, бяха вдигнати. Отне му известно време за да осъзнае, че тази подредена стая е същото мръсно и изоставено място, което бе населявал до предната нощ. Или беше до вчера сутринта?

– Ваше величество, очакват ви велики дела! – Кели се появи на кухненската врата. Носеше една от роклите на Ирина. Червена и леко тясна на гърдите. Освен това полицайката бе по-висока от покойната му съпруга и коленете ѝ оставаха открити. – Закуската е готова, но не ти се позволява да приближиш масата преди да вземеш душ и да се преоблечеш.

Той се огледа. Все още бе облечен в окървавената си униформа.

– Заповядай! – Кели му подаде чиста хавлия.

Джош се изправи и неволно изпъшка, болката от вчерашния бой все още не бе отминала. Той се повлече към банята.

Четвърт час по-късно, бившият инспектор лъщеше като нов и даже се бе избръснал. Преди да се върне при Кели, той сложи мръсните дрехи в пералнята и се уви с хавлия.

Партньорката му тъкмо се справяше с последните остатъци от мръсотия около дивана, върху който той бе прекарал нощта. В ръцете ѝ прахосмукачката издаваше жални звуци, но жената бе усмихната, зарадвана от пълната и окончателна победа над безредието и праха в апартамента му.

Полите на роклята се развяваха от излизащата струя въздух.

– Какво си мислиш, че правиш? – Изтърси се от устата на Джош.

– Как мислиш, какво правя?

Тя го изгледа продължително в очите.

Той отиде до гардероба, скри се зад отворената врата и се облече.

– Какъв е проблемът, Джош?

– Облечи си униформата.

– Извинявай! Надявам се, че не съм те обидила като взех роклята.

– Не се притеснявай за това. Само се преоблечи.

Той отиде до кухнята и отвори хладилника. Трябва да имаше бутилка някъде там… Всъщност имаше три. Избра тази с уиски, намери чаша и я напълни до горе.

Минута по-късно Кели дойде при него. Вече носеше униформата си, наистина, без тежките служебни боти.

– Ще налееш ли и на мен? – Тя посочи бутилката, която Джош все още държеше в ръка.

– Не. Благодаря ти, че се погрижи за мен. Сега си тръгвай. Моля.

– Джош, не бъди толкова упорит. Ти си добър. Аз… аз те харесвам. И искам да остана, Наистина искам.

– Не е възможно. И отново, благодаря за всичко. А сега тръгвай.

– Забелязах как гледаш към проститутките. Ти имаш нужда от жена, Джош.

– Кели, не усложнявай нещата. И без това е достатъчно трудно. Тръгвай. Това е заповед.

Тя помълча за малко, обърна се и пое към изхода, с малки и бавни крачки. Забравил за чашата партньорът ѝ отпи уиски направо от бутилката.

Скоро обувките ѝ затрополиха надолу по стълбите. Той ги слуша докато не утихнаха, после се върна в хола и спусна завесите. След това донесе останалите две бутилки и продължи да пие.

Когато бившият инспектор отново се събуди, стаята бе потънала в тъмнина. Той лежеше на дивана, а телефонът се въргаляше на пода. Екранът му примигваше. Съобщение от банката за автоматично плащане на тока и водата. Мъжът го изтри и провери часовника. Минаваше полунощ. Той набра някакъв номер.

– Вики, – чу се женски глас.

– Джош се обажда. Ченгето.

– Каква изненада! Мислех си, че никога няма да ми позвъниш.

– Трябваш ми. Сега.

– Цялата съм твоя. Срещу скромно заплащане. Къде?

Той ѝ каза адреса и довърши уискито.

Двадесетина минути по-късно тя позвъни на вратата. Джош светна лампата и я пусна да влезе. Беше облечена в стегнат кожен костюм с дълбоко деколте. Косата ѝ бе боядисана в оранжево. Вики я освободи от шапката и я разлюля, докато оглеждаше дома му.

– Колко уютно! Не го очаквах от теб.

– Аз също.

Той постави ръцете си върху кръста на жената, привлече я към себе си.

– Сигурна бях, че ще ме потърсиш някой ден. Забелязах как ми оглеждаше…

– Подозирам, че всички са знаели, освен мен.

– Какви искаш?

– Всичко. Искам всичко.

– Като за пръв път ще ти дам намаление. – Вики започна да се съблича. Ръцете му побързаха да ѝ помогнат. Тя замълча, беше признак на лошо обслужване да се разваля концентрацията на клиента.

Тя направи с него всички неща, което той знаеше, че жените могат да правят с мъжете, и някои други, за който той не подозираше, че са възможни.

След около час те си почиваха на дивана.

– Съжалявам, – каза Джош. – Надявам се, че не прекалих.

– Разбира се, че не си. Ти беше фантастичен.

– Да разбирам ли, че комплиментите са включени в цената?

– Мога да се оплаквам, ако предпочиташ.

– Не е необходимо.

Вики взе хавлията, която все още висеше, преметната през вратата на гардероба и закрачи към банята с толкова грация и елегантност, сякаш всеки ден взимаше душ в жилището на някой непознат. Което може би не е твърде далеч от истината, помисли си ченгето.

* * *

Странни мисли се посипаха върху главата на Джош.

„Как можа да ѝ го сториш?“ попита гласът на Ирина.

Той скочи на крака.

– Ти си жива!

„Да, и още как. Как можа да ѝ го сториш?“

– Не, истинският…

В банята Вики спря душа, изглежда се готвеше да излезе. Джош зашепна.

– Не, истинският въпрос…

„Не е нужно да произнасяш думите на глас.”

„ОК. Истинският въпрос е как можа да сториш това на мен! Защо ме накара да мисля, че си мъртва?“ Той се удари по челото с юмрук. „За да се почувствам виновен? Защо изчезна?“

„За да те спася, глупако. За да спася и двама ни. Да не мислиш, че би могъл да ме скриеш от отдела за вътрешни разследвания, ако знаеше, че съм в главата ти?

„Исках да умра заради теб!“

„Не искаше. Не наистина. Аз знам, нали бях в мозъка ти. А сега ми кажи как можа да унижиш бедното момиче.“

„Това ѝ е работата.“

„Не говоря за проститутката… Всъщност и за нея също, но ще я обсъдим друг път. Сега става дума за твоята партньорка Кели. Тя е влюбена в теб.“

„А къде беше ти, когато тя бе тук? Защо не се показа и не сподели с нас твоето експертно мнение за любовта?“

„Защото твоето тяло е по-мързеливо от мозък ти. Трябва му дълго време да възстанови връзките, за които говорихме преди две години. Кажи ми, защо изхвърли Кели?“

Проститутката се върна и го спаси от необходимостта да отговори, поне за сега. Но Ирина в главата му със сигурност знаеше по-добре от него, че няма какво да каже в своя защита.

– Искаш ли да повторим, скъпи? – Предложи Вики. – За сметка на заведението.

– Веселбата свърши. Обличай се.

Тя разтвори хавлията и му показа какво се крие отдолу, започна да се поглажда тук и там.

– Господин полицай, аз съм толкова лошо момиче!. Няма ли да ме накажете?

– Време е си ходиш – Джош се сепна. – Не, Вики, почакай! Колко ти дължа?

4. Никога не знаеш какво печелиш, когато губиш, и какво губиш, когато печелиш.

Двадесет години по-късно.

„Щях да го набера десет пъти по-бързо от теб“, каза гласът в главата Джош.

Той тракаше на терминала в библиотеката на старческия дом.

„Остави печатането на мен и мисли за червея“, настоя той.

„Готов е. Надявам се, че ще успееш да вкараш целия код преди да получиш сърдечен удар.“

„Преди ние да получим сърдечен удар.“

„Стига!“

Пръстите му продължиха бавния си танц по клавишите.

„Помниш ли ареста?“ На Ирина ѝ стана скучно. „Ченге и нарушителка на закона обсъждаха бъдещето на човечеството в разхвърляна стая. Не беше ли смешно?“

„Разсейваш ме. И не, не беше смешно. Бъдещето често се определя от хора осъдени за укриване на данъци, хакери и други подобни.“

Той натисна неправилен клавиш.

„Извинявай! Не исках да ти преча.“

Отне му известно време, докато поправи грешката.

„Няма значение, продължавай да говориш. Обожавам да те слушам.“

„Съжалявам, твърде дълго трябваше да мълча.“

„Мисля за възможностите. Прехвърлянето на невронни структури е пряк път към безсмъртие,“ сподели той. „Милиони могат да си качват твоите структури и да ги изпълнят години след като твоето тяло си е отишло…“

„Затова ли се съгласи да поднови нашия малък проект? Нима само защото си стар и краят е близо? Забрави, да се върнем към набирането на кода…“

Frankfurt Airport / Santiago / Paranal

2007-10-29 / 2007-11-10…14 / 2007-11-20

(1) „Whatcha gonna do when they come for you?} – англ.. откъс от песента „Лоши момчета“ („Bad boys“) на вокално-инструменталната група „Вътрешен кръг“ („Inner circle“). Превод – автора.

(2) Напстер – приложение за споделяне на файлове по системата, което добива популярност през периода 1999-2001 г. след което компанията е подложена на съдебно преследване от множество големи музикални компании за нарушаване на законите за авторските права.

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, cyberpunk, Литературен конкурс, киберпънк, литература, научна фантастика, Literature, science fiction