Category Archives: космонавтика

Нова научнопопулярна статия: какво да очакваме от новия космически телескоп или опит за предсказване на предстоящите му открития (и микроразкази)


В бр. 8 на сп. „Осем“ излезе моя нова научнопопулярна статия, озаглавена „Прозорец към небето“.

Никой не знае за какво е мечтаел Галилео, когато е превърнал далекогледа в телескоп, насочвайки го към небето. А какви ли открития очакват астрономите от новия космически телескоп „Джеймс Уеб“?

Останалото може да прочетете в списанието.

В същия брой публикуваха и няколко микроразказчета. Свързва ги общата тема: как щяха да започват някои велики научно-фантастични романи, ако бяха написани от българи?

Leave a comment

Filed under alternate history, alternative history, Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, алтернативна история, астрономия, космонавтика, литература, наука, научна фантастика, Literature, фантастина живопис, science

За една шепа марсианска пръст… повече


Моето поколение се роди твърде късно за вълнуващите дни на ранната космическа надпревара, а откакто се помня, пилотирания полет до Марс си остава петнадесет-двадесет години в бъдещето.

Автоматичната доставка на марсианска почва е слаба утеха, но да се радваме на малкото, което може би ще имаме: NASA планира да донесе проби от Марс през 2033 година. Днес, 27.07, се състоя пресконференция, където тази програма бе обсъждана.

Обяснение на програмата може да се види тук: https://mars.nasa.gov/msr/

Всъщност тя започна вече и последният марсоход събира първите проби, които някой ден може да попаднат в земни лаборатории. Земните лаборатории са безкрайно по-добри и от най-изобретателния експеримент – забележете, че след толкова години учените биолозите още спорят за точната интерпретация от експериментите на борда на Викинг-ите.

Да се надяваме, че някоя неприятна изненада няма да попречи на тези амбициозни планове.

За отбелязване е, че Европейската космическа агенция също участва.

Архитектирата на мисията е доста сложна, предполага успешна работа на няколко космически апарата и техническият риск сигурно не е пренебрежим. През 196/70-те години на подобни мисии са изпращали по няколко апарата, които да се дублират един друг. Сега дублирането е „вътрешно“, в рамките на един апарат.

Самата пресконференция: https://www.youtube.com/watch?v=wThkJXvCmrw

Leave a comment

Filed under космонавтика, наука, технология

Малка стъпка за отделен човек, огромна – за цялото човечество


Велико постижение!
Днес, на 20.07.2022, се навършват 53 години, откакто кракът на Нийл Армстронг докосна лунната повърхност. Общо дванадесет човека стъпват на Луната, четирима от които са все още живи, включително вторият – Бъз Олдрин – и последният – геологът Харисън Шмит, който е единственият цивилен и учен сред тях. Никой от тази дузина не лети отново в космоса след края на Лунната програма.
Още дванадесет човека летят до Луната, без да кацат на нея. Половината от тях са все още живи. От тази група Том Стафорд лети по-късно в съветско-американската програма „Съюз-Аполо“, а Кен Матингли лети дори два пъти с космическата совалка.
През 1960-те години уникална комбинация от политически и технологични фактори прави възможни пилотираните полети до Луната. Имам съмнения дали днешното човечество е способно на такова сложно, рисковано и мащабно начинание. Може би „ракетомоделистите“ като Мъск и Безос ще го направят, когато космосът стане достатъчно достъпен за една компания, а не само за една-две държави, както беше преди.
В дългосрочен план без овладяване на космоса за човечеството няма голяма надежда, както биха потвърдили динозаврите, ако те самите се бяха заели с това навреме.

Leave a comment

Filed under космонавтика, наука, технология, science

„Джейсм Уеб“ пристигна в „точката“ на постоянната си дислокация


Точно един месец след изстрелването си на 25.12.2021 година, най-новият и за сега най-голям космически телескоп „Джеймс Уеб“ достигна точката на Лагранж Л2, от където предстои да прави наблюдения: https://www.jwst.nasa.gov/content/webbLaunch/whereIsWebb.html

Всъщност телескопът няма да стои точно в Л2, а ще обикаля около нея: https://cdn.mos.cms.futurecdn.net/NsBgcWZosTWhgBdhKswLSH.jpeg

Тук може да се види анимация, която показва орбитата на телескопа: https://www.youtube.com/watch?v=6cUe4oMk69E

Точката Л2 не е избрана случайно – за разлика от предшественика си „Хъбъл“, който се движеше по околоземна орбита и по тази причина не можеше да наблюдава дълго едни и същи обекти (освен ако не са в малки зони около „полюсите“ на неговата орбита), новият телескоп ще може да може да наблюдава в течение на много часове обекти почти навсякъде по небесната сфера, стига да не са от другата страна на Слънцето, разбира се. Новият телескоп е ориентиран така, че винаги да е в сянката на огромния си защитен екран, за да не не нагрява. Това означава, че телескопът наблюдава само настрани от Слънцето.

При „Хъбъл“ този проблем беше особено явен, когато трябваше да се наблюдават пасажи на планети около други звезди – повечето пасажи продължават 2-3 часа и наблюденията бяха разделени на серииот по 40 минути същински наблюдения и 40 минути пауза, през която Земята се намира между телескопа и обекта. Един пример може да се види тук:

На кого е кръстен „Джеймс Уеб“? – Изненадващо, телескопът не носи името на астроном, а на политика Джеймс Уеб (1906-1992; https://en.wikipedia.org/wiki/James_E._Webb), който е втори ръководител на НАСА през периода 1961-1968 г. Това е нова „мода“ – космическият телескоп „Роман“ също носи името на политик, но поне преди да премине към административна работа Нанси Грейс Роман (1925-2018; https://en.wikipedia.org/wiki/Nancy_Roman#Research_career) има успешна астрономическа кариера. А Уеб е юрист по образование и политик от кариерата. Името му би подхождало много повече на някой от компонентите на новата американска лунна програма – например на окололунната станция, а телескопът, на чийто прогрес се радваме сега би могъл да носи името на Джордж Елъри Хейл (1868-1938; https://en.wikipedia.org/wiki/George_Ellery_Hale) или на Клайд Томбо (1906-1997; https://en.wikipedia.org/wiki/Clyde_Tombaugh). Хейл революционизира строителството на големи телескопи в началото на двадесети век (на него се дължи построяването на 5-м телескоп в обсерваторията Паломар; https://en.wikipedia.org/wiki/Hale_Telescope, който дълго време е най-големият в севта и продължава, разбира се след много усъвършенствания, да работи успешно и днес), а Томбо открива Плутон и независимо дали това е планета или транснептунов обект, е забележително постижение. Тук съзнателно игнорирам не-американските астрономи, все пак това е мисия на НАСА.

През следващите два-три месеца предстоят още настройки, най-вече свързани с главното огледало. Първите технически изображения сигурно ще бъдат получени скоро, а за първото научно изображение навярно ще трябва да почакаме до март или април.

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, космонавтика, наука, технология, science

Какво прави космическият телескоп “Джеймс Уеб” в момента?


Пътува към точката на постоянната си дислокация и се настройва.

До къде е стигнал може да се види на страницата на НАСА:

https://webb.nasa.gov/content/webbLaunch/whereIsWebb.html

и до днес е изминал повече от 9/10 от разстоянието до точката Л2.

Любителите-астрономи са направили филмче, на което се вижда как телескопът се движи на фона на далечните звезди:

(повече информация как са направени тези снимки може да се намери тук: https://www.space.com/james-webb-space-telescope-video-image-virtual-telescope-project).

Настройката в момента се заключва в наместване на фрагментите на главното огледало. По-малките телескопи имат монолитни огледала, направени от едно парче стъкло (а по-съвременните телескопи – не от стъкло, а от от специални леки материали с малко температурно разширение, например зеродур; https://en.wikipedia.org/wiki/Zerodur). От известно време обаче големите (т.е. с диаметър над 6-8 метра) огледала за телескопи обикновено се правят от сегменти:

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/c/c5/Comparison_optical_telescope_primary_mirrors.svg

На тази картинка главното огледало на „Джеймс Уеб“ е показано в долния ляв ъгъл.

При изстрелването главното огледало на „Джеймс Уеб“ беше сгънато и впоследствие беше отворено (вижте самото отваряне на 1м 22сек до 1м 32сек):

Фрагментите са поставени на подвижни монтировки и могат да се местят, така че всички фрагмент да отразява светлината от обекта, който се наблюдава, на едно и също място във фокуса на телескопа. Самият процес може да се види тук:

или с малко повече подробности:

През подобен процес преминават всички телескопи със сегменти. Спомням си като аспирант преди много години как същото ставаше на MMT (https://en.wikipedia.org/wiki/MMT_Observatory), преди да сменят шестте му малки (1.8-метрови) огледала с едно голямо, 6.5-метрово. За ММТ това се правеше в началото на всяка нощ. Любопитно е да се знае, че малките огледала бяха остатък от канцелирана програма за шпионски спътници с кодово име KH-10 (https://www.nro.gov/Portals/65/documents/foia/declass/mol/680.pdf).

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, космонавтика, наука, science

Космическият телескоп „Джеймс Уеб“ – какво предстои през следващите дни


На 25.12.2021 от космодурма Куру във Френска Гвиана, с ракета-носител „Ариана“ беше изстрелян космическият телескоп „Джеймс Уеб“. Той често е наричан наследник на „Хъбъл“, но много по-добър – диаметърът на главното му огледало е 6.5 метра, а за сравнение огледалото на „Хубъл“ има диаметър малко над 2 м. „Уеб“ ще работи в оптичния и инфрачервения диапазон. За разлика от „Хъбъл“, обаче, „Уеб“ ще достига до средното инфрачервено – около 30 микрона – което е по-скоро продължение на мисията на 60-см космически телескоп „Спитцер“. От друга страна, „Уеб“ няма инструменти в ултравиолета, каквито „Хъбъл“ имаше.

Силата на космическите телескопи е в наблюденията в области от спектъра, които се поглъщат почти напълно от земната атмосфера. Слабостта им е, че те винаги са по-скъпи (за сравнение „Уеб“ струва десетина милиарда долара, а един 30-40м наземен телескоп – около милиард) и по-малки и от наземните телескопи.

Повече за „Джеймс Уеб“ може да се прочете тук:

https://jwst.nasa.gov/content/about/orbit.html

https://en.wikipedia.org/wiki/James_Webb_Space_Telescope

В момента телескопът пътува към мястото на постоянната си работа – точката на Лагранж Л2 – тя се намира на около 1.5 млн км от земята, върху продължението на линията, която съединява земята и Слънцето, по от „външната“ страна на Земята, т.е. по посока противоположна на посоката към слънцето. Движението на телескопа може да се проселиди тук: https://jwst.nasa.gov/content/webbLaunch/whereIsWebb.html

Телескопът беше изстрелян в „сгънато“ състояние и сега като една по-една „разтваря“ системите си. Процесът може да се проследи тук: https://jwst.nasa.gov/content/webbLaunch/deploymentExplorer.html

Последната операция, която се случи вчера, на петия ден след изстрелването, беше да се отворят капаците слънцезащитните екрани, коото по същество са многослойни сенници, предназначени да пазят телескопа от нагряване. Самите екрани все още не са разпънати, това ще става през следващите няколко дни и планът е да завърши на 2 януари. След това предстои разтваряне на главното и на вторичното огледала, настройка на отделните елементи на главното огледало – все критични са успеха на мисията стъпки, които ще продължат поне до 7 януари. Пътуването до токата Л2 ще отнеме около месец, след което ще започне половингодишна фаза на калибриране, изпитания и настройки на телескопа. Основната мисия на телескопа, когато ще се правят научни наблюдения, има продължителност 5 г. (телескопът носи гориво за евентуалното ѝ продължение с още 5 г.).

„Джеймс Уеб“ е изключително сложно инженерно съоръжение, което ще бъде прекалено далече от Земята за да бъде обслужвано или ремонтирано (поне за сегашното състояние на пилотираната космонавтика). Техническите рискове не са малки, но от друга страна са правени доста наземни изпитания, а и технологията, която се използва в този телескоп, не веднъж е била реално използвана в космоса (както твърдят градските легенди за шпионските спътници).

Телескопът е кръстен на един от ръководителите на НАСА от времето на Луната надпревара. За съжаление това е нова традиция, астрономическите спътници да се кръщават на името на политици и администратори (строящият се в момента космически телескоп Роман е друг пример), сякаш великите астрономи на миналото са се свършили.

Нека да пожелаем успех на „Джеймс Уеб“ и особено на астрономите, които ще го използват!

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, космонавтика, наука, science

Нов сборник с научнопопулярни статии и разкази от Николай Теллалов: ‘Мисли свободно – Лети високо’


Неочаквано – Необходимо

Сборникът научнопопулярни статии и разкази от Николай Теллалов – ‘Мисли свободно – Лети високо’ беше замислен като изненада за автора и се случи тъкмо навреме – в навечерието на именния му ден.

Да му е честито изданието, да бъде гордост и вдъхновение!

Да е честито и на всички, които с търпение и обич очакваха нова книга от Теллалов!

На тези, които сред мъглите на полузнания, суеверия и заблуди търсят хоризонта на истината!

За любопитните и питащи умове е тази сърцата книга. За мечтателите и емпириците, за романтиците, но и за скептиците.

За нагазилите дълбоко в науката и онези, които правят първите си крачки.

За нагазилите ‘до колене в небето’ – смелите, които знаят, че пропастите не са гибел, а шанс за полет.

С благодарност към въвлечените в изданието съзаклятници – без вашата помощ, подкрепа и отдаденост тази красива книга щеше да е само възможност. Сега вече е факт!

* * *

Повече за българският писател фантаст Николай Теллалов може да научите от неговата страница в уикито за българска фантастика, поддуържано от Григор Гачев: http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9_%D0%A2%D0%B5%D0%BB%D0%BB%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B2

Много от произведенията на Николай Теллалов са достъпни тук: https://chitanka.info/person/nikolaj-tellalov

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, космонавтика, литература, наука, Literature, science, science fiction

Интервю за класификацията на извънземните цивилизации на Николай Кардашев


През 1964 г. Николай Кардашев предлага извънземните цивилизации да се класифицират според количеството енергия, с която разполагат. За удобство той въвежда няколко категории според нивата на енергия:

– сравнима с тази, която е достъпна на една планета,

– сравнима с тази, която произвежда една звезда,

и

– сравнима с енергията, произвеждана от цяла галактика.

До голяма степен тези категории са условни и основната идея на неговата публикация (достъпна свободно тук: https://adsabs.harvard.edu/pdf/1964SvA…..8..217K) не е да класифицира извънземните цивилизации, а да оцени колко енергия е необходима за междузвездни радио комуникации и дали това количество е достъпно и влиза в мащабите на достъпност на една цивилизация. Бързам да кажа, че отговорът на този въпрос е положителен, да една цивилизация може да си позволи да комуникира с друга, отдалечен не междузвездни разстояния, без да се разори.

Но днес, започна да става ясно, че не може да продължаваме да си купуваме нов телефон всяка година, нов автомобил – на всеки две и да пътуваме с реактивен самолет до другия край на света всяка ваканция, и въпреки това да се наслаждаваме на незамърсен въздух и девствена природа. Вероятно и другите цивилизации стигат до подобно разбиране – неограниченото разрастване на потреблението не може да продължава вечно – за това е писал Томас Малтус още преди два века (https://en.wikipedia.org/wiki/Malthusianism).

Възниква въпросът не само колко енергия има една цивилизация, а и как я използва. Дори да се абстрахираме от малтусианските аргументи, изглежда наивно да очакваме, че извънземните цивилизации ще насочат всичките си достъпни ресурси само и единствено за целите на комуникацията с други извънземни цивилизации.

Това ни подтикна – мен и трима колеги от университети в Чили – да се опитаме да разширим класификацията на Кардашев, която по своя характер е количествена, в посока качество, превръщайки я в двумерна. Нашата статия е достъпна тук: https://www.aanda.org/articles/aa/full_html/2020/07/aa37597-20/aa37597-20.html

Преди няколко дни една журналистка от www.space.com ми зададе няколко въпроса и в отговорите си се опитах да обясня тези идеи. Материалът е достъпен тук: https://www.space.com/kardashev-scale

Приятно четене!

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, космонавтика, наука, science

Симпозиум по космическа медицина


През последните години за повечето хора медицината се сви до вируса, но противно на популярните представи, тя не е само това. Въпреки „спъването“ с Ковид-19, човечеството продължава да върви напред (и даже смея да се надявам, че в дългосрочен аспект, смъртта на тези пет милиона човека, отишли си по-рано заради вируса, ще ни научи на нещо, но това е друга тема).

От понеделник, 8.11.2021 до сряда, 10.11.2021 (включително), НАСА организира симпозиум по космическа медицина. Ще е на английски и ще може да се гледа свободно по НАСА ТВ (https://www.nasa.gov/multimedia/nasatv/schedule.html), както и през страницата на агенцията (https://www.nasa.gov/nasalive) или през тяхното приложение (https://www.nasa.gov/connect/apps.html).

Програмата на симпозиума може да се види тук: https://www.nasa.gov/hrp/spaceflightforeverybody и заглавията на повечето доклади изглеждат достатъчно популярни, за да бъдат разбрани от човек с малко по-голям интерес към космоса.

Leave a comment

Filed under космонавтика, наука, science

Космическата надпревара на милиардерите – как да гледаме на живо


Днес, на 11.07.2021, в 16:00 българско време, компанията за космически туризъм „Върджин Галактик“ (https://en.wikipedia.org/wiki/Virgin_Galactic) на Ричард Брансън (https://en.wikipedia.org/wiki/Richard_Branson) ще опита за пръв път да изпрати хора в космоса. Става дума за суборбитален полет, подобен на полета на Джон Глен.

Опитът може да се гледа на живо тук:

https://www.space.com/virgin-galactic-richard-branson-unity-22-launch-explained

(и вероятно на много други места).

Полетът ще трае около 90 мин, от излитането на самолета-носител от Спейспорт Америка в Лас Крусес, Ню Мексико, връщането на земята. Астронавтите ще се издигнат над символичната граница от 50 мили (около 80 км), от която започва космоса (според правилата на НАСА), и ще включва приблизително 4 мин дълъг престой в безтегловност.

Полетът е по схема на ракетен самолет, който се изстрелва от самолет-носител, подобно на някогашната програма Dina-soar (https://en.wikipedia.org/wiki/Boeing_X-20_Dyna-Soar) и особено Х-15 (https://en.wikipedia.org/wiki/North_American_X-15).

На 20.07 (годишнина от полета на Аполо-11) ще направи първия си опит и компанията на Джеф Безос „Блу ориджин“ (https://en.wikipedia.org/wiki/Blue_Origin). Също суборбитален полет. Предполага се, че корабът ще се издигне мало по-високо, до около 100 км, където се намира т.нар. граница на Карман (https://en.wikipedia.org/wiki/K%C3%A1rm%C3%A1n_line; Карман е унгарски/американски физик – https://en.wikipedia.org/wiki/Theodore_von_K%C3%A1rm%C3%A1n), над която въздухът е толкова разреден, че аеродинамичните кормила (елерони, рул) стават безполезни. Но и тези астронавти ще прекарат в безтегловност почти същото време.

Може дълго да се спори, дали тези полети са „ракетомоделизъм за милиардери“ или реален напредък на космическите технологии. За сравнение, компанията „Спейс Екс“ (https://en.wikipedia.org/wiki/SpaceX) на Илон Мъск (https://en.wikipedia.org/wiki/Elon_Musk) междувременно осъществи истинска революция в космонавтиката с въвеждането на ракети за многократна употреба и вози космонавти до околоземна орбита. Все пак трябва да се признае, че в случай на успех, Брансън и Безос ще направят космонавтиката (поне суборбиталната) достъпна до много повече хора, в сравнение с полетите на Мъск.

Leave a comment

Filed under космонавтика, наука, science

Първият китайски марсоход кацна на Марс


По тоя повод в медиите цари такава смесица на необразованост, незнание на историята, лоши преводи и прочее, че направо се чудя как човечеството изобщо е слязло от дърветата.

Примерно пише, че Китай е втората нация, изпратила марсоход. Първият марсоход, достигнал успешно повърхността на Марс е съветски – със станцията „Марс-3“, 1971 г. Не е известно дали е работил, връзката със спускаемия апарат прекъсва скоро след кацането, по време на изпращането на първата картинка (която не е съвсем сигурно дали е първата картинка или има дефект в електрониката). След това са американските марсоходи.

Така че Китай не е дори втората нация, изпратила марсоход, нито дори втората, доставила го на Марс. Може би ще е втората, за която ще се знае, че марсоходът работи.

Пише, че Китай е третата нация (след Съветския съюз и Щатите), осъществила кацане на Марс. Не е вярно, трети са Англичаните с „Бийгл-2“ от 2003 г. Известно време се смяташе, че апаратът се е разбил, но впоследствие на снимки от орбита се видя, че е кацнал успешно, обаче два от слънчевите панели не са се отворили, вероятно защото банално и непредсказуемо е кацнал в яма. Панелите покриват антената и правят връзката невъзможна. Но мекото кацане си е факт, иначе нищо нямаше да проработи.

С други думи, китайците са четвъртите, които правят успешно меко кацане на Марс.

Тези забележки са към слабата журналистика. Иначе самата мисия е небивал успех – от първи опит стигнаха друга планета, влязоха в орбита около нея, приземиха се и имат шанс да пуснат марсоход. Съвсем наскоро, т.е. от съвременни технологични позиции, Израел и Индия не можаха от първи опит да кацнат меко на Луната през 2019 г.

Статия за китайския марсоход може да се прочете тук:

https://forum.novosti-kosmonavtiki.ru/index.php?topic=11924.440

Статията в Укипедия за марсохода може да се види тук:

https://en.wikipedia.org/wiki/Tianwen-1

Анимация на кацането може да се види тук:

Все още няма снимки. По план марсоходът трябва да слезе от спускаемия апарат на 22.05, но може би ще видим снимки преди това.

Leave a comment

Filed under космонавтика, наука, science

Футурология от Николай Теллалов


Футурология е част от съвременната българска фантастика, бих казал дори – от най-добрата съвременна българска фантастика. Традицията да се „надниква“ в бъдещето могат да се проследят отще от прощъпалника на българската фантастика. Футурология има още в разказа на Иван Вазов „Последният ден на ХХ век“ (може да го чуете тук: https://www.youtube.com/watch?v=FE7D18L6yfE), с който според мнозина започва българската научна фантастика. От по-новите автори в това амплоа се изявяват Атанас П. Славов (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%90%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81_%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%BE%D0%B2_%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D0%B2) и особено покойният Иван Попов (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%9F%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B2), чиято последен сборник (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%9A%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BF%D1%8A%D0%BD%D0%BA_%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%A4%D1%83%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F_(%D0%98%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%9A%D0%BB%D1%83%D0%B1_%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%95%D1%84%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%B2,_2019)) бе публикуван наскоро.

Николай Теллалов (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9_%D0%A2%D0%B5%D0%BB%D0%BB%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B2) показа афинитет към изследване на бъдещето и към експерименти с него още в първите си произведения – мога да посоча като пример неговата „Драконска“ поредица (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%94%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%83%D0%B4%D0%B8%D1%88_%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%87%D0%B5…_(%D0%98%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D1%8A%D1%89%D0%B0_%D0%9A%D0%B2%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80,_2001)), която всъщност е и първата серия от романи в българската фантастика. Напоследък обаче той започна да пише и футуристична публицистика. В списание „Осем“ беше публикувана серия от статии за космическата експанзия на човечеството – за потенциалните стратегии и за опасностите, свързани с нея – ето няколко връзки:

https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=2912965558714754&id=166015240076480&__tn__=-R

https://m.facebook.com/166015240076480/photos/pcb.2881814861829824/2881814581829852/?type=3&source=49&__tn__=EH-R

Тези дни се появи ново интервю в Николай Теллалов на футурологична тема – то е поводът за това съобщение – озаглавено „Ами изобщо дали ни се мечтае?“ Може да го прочетете в страницата на Георги Караманев:

Самият Георги Караманев пък е журналист на свободна практика, пишещ често по теми свързани с технологиите.

Leave a comment

Filed under България, История, космонавтика, литература, наука, научна фантастика, Literature, science, science fiction

Кикстартер: астробиологична научно-фантастична антология


Европейският институт по астробиология (https://europeanastrobiology.eu/) представя проект за тематична антология „Life Beyond Us“. Изданието е посветено на въпроса дали има живот другаде, освен на Земята и ще бъде финансирано чрез Кикстартер кампания (https://www.kickstarter.com/projects/laksamedia/european-astrobiology-institute-presents-life-beyond-us). Редактори са Сюзан Форест, Лукас Лоу и Джули Новакова. Антологията щююе съдържа 22 разказа и 22 научно-популярни есета, свързани с темата. Сред авторите са Стивън Бакстър, Грегори Бенфорд, Мери Робинет Ковал, Джефри Ландис и Питър Уотс.

Целта на кампанията за събиране на средства, която започна в началото на на Април 2021, е около 16 хиляди евро, до сега са събрани около 2200, и остават още 27 дни до края на месеца.

Leave a comment

Filed under astronomy, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, астрономия, космонавтика, литература, наука, научна фантастика, Literature, science, science fiction

Шестдесет години в космоса


И първите космонавти са били хлапета.

Leave a comment

Filed under космонавтика, наука, science

Предстоящо кацане на Марс, 18.02.2021, около 22:40 българско време


Утре следващият марсоход „Perseverance“ („Постоянство“) ще предприеме опит да кацне на Марс. По план това трябва да стане около 22:40 българско време време.

Повече за марсохода може да се прочете на страницата на НАСА: https://mars.nasa.gov/mars2020/ или https://en.wikipedia.org/wiki/Perseverance_(rover)

Марсоходът е малко по-малък от двуместен „Смарт“ – има дължина 2м срещу 2.5м на автомобила, но е по-тежък: 1 тон срещу около 700 кг. За сравнение предният марсоход „Curiosity“ тежеше около 900 кг. За производството ма марсохода са изхарчени около 2.2. милиарда долара, като се предполага, че още около половин милиард ще бъде изразходван зв хода на мисията за следващите десетина години – толкова време се очаква да работи марсоходът. Той има 7 научни инструмента (включително, спектрограф, метеостанция, радар за изследване на структурата на почвата, експерименти за получаване на кислород от атмосферата и за търсене на живот), 23 камери и дори дрон – миниатюрен въртолет за снимки от високо. Освен преките изследвания, марсоходът ще събира проби от марсианската почва за евентуално връщане на Земята с бъдеща мисия.

Анимация показваща какво и как се очаква да стане в процеса на кацането може да се види тук: https://www.space.com/perseverance-mars-rover-ready-for-landing и тук: https://www.dlr.de/content/en/articles/news/2021/01/20210215_nasa-s-perseverance-rover-search-for-traces-of-past-life-on-mars.html (със субтитри на английски).

Самото кацане може да се гледа в реално време тук: https://www.nasa.gov/multimedia/nasatv/#public

По план този марсоход за пръв път откакто има кацания на Марс, ще предава „жива“ картинка и звук докато се спуска през марсианската атмосфера.

Leave a comment

Filed under astronomy, космонавтика, наука

Проект на НАСА и ЕСА за доставка на марсианска почва


В съобщение за пресата НАСА и ЕСА описаха бъдещата си съвместна програма за доставка на проби марсианска почва на земята:

https://www.nasa.gov/press-release/nasa-moves-forward-with-campaign-to-return-mars-samples-to-earth

Схемата се свежда до следното : марсоходът „Perseverance“, който предстои да кацне на Марс на 18 Февруари 2021 г. ще събира проби и ще ги съхранява в херметични контейнери. Друга
станция, която все още предстои да бъде построена, ще занесе на Марс ракета и още един марсоход. Този марсоход ще вземе пробите от „Perseverance“ и ще ги натовари на ракетата (но според съобщението това може да направи и сегашния марсоход). Следва изстрелване от Марс, скачване с още една станция в Марсианска орбита, прехвърляне на пробите на нея и пътуване обратно до Земята. Предполага се, че пробите ще пристигнат в началото на 2030-те г. Архитектурата на мисията има някои прилики с архитектурата на китайската Чангъе-5, която донесе на земята лунни проби.

Дългият срок за изпълнение на програмата е разбираем – той включва големи периоди на изчакване докато Земята и Марс се окажат в подходяща конфигурация, позволяваща полетите между двете планети да се осъществят с минимално количество гориво.

Това не е първия подобен проект. Още през 1970-те г. в СССР са обмисляли да върнат проби от Марс като отговор на лунната надпревара: http://www.russianspaceweb.com/5m-origin.html
Но са го сметнали за прекалено сложно и с ниски шансове за успех, и са се отказали от него. Друга причина за отказа е бил биологичния риск: при отказ на прашутната система, е имало риск херметичният съд с пробите да се разбие и – евентуално – хипотетични марсиански организми да заразят Земната биосфера.

Може би решението да не се бърза с подобен проект е било правилно, с оглед на ниската надеждност на електрониката през онези години. Сега животът на космически апарати се измерва с десетилетия – марсоходите „Spirit“ и “Opportunilty“ са подходящи примери – заради многократното дублиране (възможно заради по-леките и компактни електронни елементи) и заради по-напредналото разбиране на слънчевата активност и на екранировката. Нещо повече – днес знаем, че за добро или зло животът не е широко разпространен на Марс и на другите космически тела, и опасността от заразяване е много по-ниска, отколкото са смятали през оптимистичните 1960-те или 1970-те г.

Именно поради порасналата надеждност на космическите апарати може да се каже, че човечеството живее в „златен век“ на програмите за връщане на проби от космически тела: достатъчно е да си спомним двата японски апарата от серията „Hayabusa“ (https://en.wikipedia.org/wiki/Hayabusa и https://en.wikipedia.org/wiki/Hayabusa2) и американските „Stardust“ (https://en.wikipedia.org/wiki/Stardust_(spacecraft)) и (https://en.wikipedia.org/wiki/OSIRIS-Rex). Плановете на космическите агенции за следващото десетилетие включват доставка на проби от марсианския спътник Фобос (Япония), астероида Церес (Китай), Луната (Русия и Китай) и разбира се, Марс (САЩ и Китай).

Leave a comment

Filed under космонавтика, наука, science

Две мои научнопопулярни статии в сп. „Осем“, бр, 11/2020: за планетата Венера и за нобелистите по физика за 2020 година


Живот на Венера?

Засега не са известни небиологични причини за формирането на фосфин в атмосферата на планетата.

АЛМА – огромен радиотелескоп в Атакама – регистрира фосфин в атмосферата на Венера. Фосфинът, молекула от един атом фосфор и три водород, е известен с биологичния си произход. На Земята той се произвежда без участието на кислород от микроби в блатата, в отходните канали и в червата на животните. Възможно е фосфинът да се е образувал от микроби в атмосферата на Венера.

*

Сърцето на Млечния път

Лауреатите на наградата за физика за 2020 г. откриха в центъра на Галактиката ни свръхмасивен, невидим обект.

Втора поредна година Нобелова награда по физика се присъжда за астрономически изследвания: британецът Роджър Пенроуз получи половината от нея, защото показа, че съществуването на черните дупки е пряко следствие от общата теория на относителността. Втората половина си разделиха германецът Райнхард Гензел и американката Андрея Гез, които доказаха с наблюдения, че в центъра на нашата галактика се намира невидим свръхмасивен обект.

*

Съдържанието на новия брой може да видите тук:

https://spisanie8.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-112020-%D0%B3.html

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, космонавтика, наука, science

Kонференция «Познание и трансхуманитарна р/еволюция» — 16.10.2020


Темата и абстракта за доклада ми (15:15-15:30):
Астрономията в научната фантастика и фантастичното в науката астрономия
Астрономията и научната фантастика са вървели ръка за ръка от древността до днес – от романа «Somnium» на Йохан Кеплер до множество съвременни произведения. Това не е изненадващо, защото човешкото любопитство какво има зад съседния хълм или зад съседната галактика е главна мотивация и в двете, а човешкото въобръжение и изследователския духа са инструмент за постигане на отговорите на тези въпроси. Авторът прави обзор на астрономическите знания и концепции в научната фантастика, с акцент върху произведения на български автори.

Конференцията ще се проведе през зуум:
https://us02web.zoom.us/j/87400401449?pwd=RWNPaEJsdTRsQ2RKK2xwYithOGNSdz09

За цялата програма и за повече информация:

Leave a comment

Filed under astronomy, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, астрономия, космонавтика, литература, научна фантастика, Literature, science, science fiction

Живот на Венера – 2. Архивите са живи


След статията на Грейвс и ко., група химици/астробиолози/планетолози/астрономи (нарочно пиша това за да подчертая, че съвременната наука е когнитивна), прегледали отново измерванията, направени с един от уредите на мисията Пионер-Венера (https://www.nasa.gov/mission_pages/pioneer-venus/ и https://en.wikipedia.org/wiki/Pioneer_Venus_project) през 1978 година – масс-спектрограф, който е измерил масите на различните компоненти в атмосферата на Венера.
Новата статия на Mogul, Limaye, Way и Cordova Jr. може да се види тук;
https://arxiv.org/ftp/arxiv/papers/2009/2009.12758.pdf
Тя все още не е минала през рецензиране, т.е. вероятно в момента го минава.
На фигура 1 могат да се видят линии в масс-спектура на венерианската атмосфера – линията на фосфина е на около 34 AMU (Atomic Mass Unit; 1 AMU е приблизителни колкото масата на водородния атом). Но нещата не са толкова прости – линията е малко отместена от точната маса на фосфина и авторите го обясняват с това, че в атмосферата има приблизително толкова водороден сулфат (състоящ се от два атома водород и един сяра), колкото и фосфин, и комбинацията от линиите на двете молекули дава наблюдаваната линия. Разрешителната способност на масс-спектрографа не позволява линиите на фосфина и на водородния сулфат да се видят отделно, и те се сливат в една линия, чийто център е приблизително по средата между положенията на двете линии.
Това е доста силно доказателство за наличието на фосфин в атмосферата на Венера, но то не отговаря на въпроса как се е образувал фосфина – дали от биологични или от други процеси. Обаче демонстрира нагледно един възможен път да се изследва на място химичният състав на венерианската атмосфера.

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, космонавтика, наука, science

Космически дуолози: Атмосферите на екзопланетите, 20.07.2020, 16:30 българско време


Преди един век извънгалактичната астрономия едва прохожда. До такава степен, че астрономите не са наясно дали загадъчните мъглявини (спомнете си „Мъглявината Андромеда“, която – както знаем днес – е далечна галактика; но името ѝ, заедно с класификацията „мъглявина“ датират от един по-древна епоха!) по небето са части от нашата собствена галактика, или самите те са далечни галактики, сравними по размери в Млечния път. На 26.04.1920 г. Харлоу Шепли и Хубер Къртис провеждат дебат, опитвайки се да разрешат проблема (https://en.wikipedia.org/wiki/Great_Debate_(astronomy)).

Тази година, отбелязвайки едновековния юбилей на това събитие, Европейската Южна обсерватория организира серия от дебати – наречени дуолози – в които се обсъждат най-парещите проблеми на съвременната астрономия (там са достъпни и записи на предишните дуолози):

https://www.eso.org/sci/meetings/2020/Cosmic-Duologues.html

https://www.eso.org/sci/meetings/2020/Cosmic-Duologues/duologues.html#par_title

Последният от тях – посветен на атмосферите на екзопланетите – ще се състои в понеделник, на 20.07.2020, от 16:30 часа Българско време. Ще участват Н. Гибсън от колежа Тринити в Дъблин и Дж. Фортни от калифорнийския университет в Санта Круз.

Няколко статии и обзори по темата на дуолога може да се видят тук:

https://www.eso.org/sci/meetings/2020/Cosmic-Duologues/duologue7.html

А самият дуолог може да бъде гледан на живо в канала на Европейската южна обсерватория:

Събитието ще трае около 1.5 часа и зрителите могат да задават въпроси чрез коментарите на канала.

Приятно гледане!

Leave a comment

Filed under astronomy, Bulgarian speculative fiction, астрономия, космонавтика, наука, научна фантастика