Category Archives: България

Странни звезди: още една звезда с пръстен или с необикновени спътници


От време на време астрономите попадат на звезди, които не следват обичайното поведение, на милиардите си посестрими. Обикновено подобни находки са свързани с неподозирани явления или процеси.
Преди няколко години Табита Бояджиян (тогава постдок в Йейл; https://en.wikipedia.org/wiki/Tabetha_S._Boyajian) откри (статията, в която откритието беше обявено: https://arxiv.org/abs/1509.03622) в базата данни на космическия телескоп „Кеплер“ (https://en.wikipedia.org/wiki/Kepler_(spacecraft)), че една иначе обикновена звезда с телефонен номер KIC8462852 (https://en.wikipedia.org/wiki/KIC_8462852) вместо име (но има и име – звездата на Таби, от откривателката) показва странни промени в блясъка си – той намалява по странен начин. Най-дълбоките минимуми достигат 20% от нормалния блясък на звездата и не се подчиняват на никакви видими правила – формата им се мени и не следват строга периодичност.
За сега няма общоприета теория, която да обяснява наблюдаваните явления. Може би няй-близо до този статус се доближава теорията на двама словашки колеги, че около звездата обикалят няколко фамилии от разпадащи се астероиди или комети (https://arxiv.org/abs/1612.06121). Наскоро звездата на Таби отново показа активност, която бе регистрирана с наземни телескопи (https://arxiv.org/abs/1801.00732).
Обектът на Ерик Мамеджек (тогава професор в университета в Рочестър; http://www.pas.rochester.edu/~emamajek/) беше открит още по-рано и също показва намаляване на блясъка (https://arxiv.org/abs/1108.4070). Но за сега е потвърдено само едно такова намалячване, макар то да има сложна структура. Единственото обяснение е, че между нас и звездата е преминала планетата с огромна система от пръстени, многократно по-голяма и по-масивна от тази на нашия красавец Сатурн. При преминаването – наречено още пасаж или транзит – планетата „засенчва“ от нас част от повърхността на звездата и намалява светлината, която достига до нас.
Преди това откритие знаехме за съществуването на пръстени само около гигантските планети и около един (Чарикло: https://arxiv.org/abs/1706.00207) или най-много два (за втория не е съвсем сигурно) транснептунови обекта в Слънчевата система.
От края на 2009 година до сега на 4.1-метровия телескоп VISTA (https://en.wikipedia.org/wiki/VISTA_(telescope)) на Европейската Южна Обсерватория (https://www.eso.org/public/; https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%8E%D0%B6%D0%BD%D0%B0_%D0%BE%D0%B1%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F) в Чилийските Анди се прави обзор на вътрешната част на млечния път в инфрачервената област: VISTA Variables in Via Lactea (за кратко – VVV; https://arxiv.org/abs/0912.1056). Целта на тази огромна кампания, която продължава стотици нощи наблюдателно време, с участието на десетки астрономи от целия свят (включително български), е да изследва нашата галактика – Млечния път. Но данните могат да се използват за множество различни изследвания, едно от които е търсене на обекти, подобни на двете звезди, за които стана дума по-нагоре.
Заедно с група колеги от VVV попаднахме на нещо подобно: VVV-WIT-07 (което се разшифрова като VVV What Is This – 07). Все още нямаме ясна идея към кой от двата класа принадлежи нашата „странна“ звездичка. Статията, озаглавена „VVV-WIT-07: another Boyajian’s star or a Mamajek’s object?“ може да се прочете тук: https://arxiv.org/abs/1811.02265

Advertisements

Leave a comment

Filed under astronomy, Bulgaria, България, астрономия, наука, science

Български фантасти в чужбина: интервю с Янчо Чолаков в Русия


След 7м20с:
https://www.youtube.com/watch?v=P5Ja_eO8di8&fbclid=IwAR28aJKDzBlF1VNLD4pK5TLg9WtmjhnvMWpox26qAqFOAbCKdShXgjwCaCQ

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

„ПЛАНЕТА ЩАСТИЕ. Утопичен разказ с някои реални лица“ от Тодор ЯЛЪМОВ – Федята (1944-2018)


 

Дебютният (и единствен) разказ на Федята:

***

„В началото бе Словото“ – според старата Библия

„В началото бе Фантастичното слово“ – според новата Библия

Председателят на Звездния съвет Карапанчев нервно почукваше с пръсти по интерлинка и преглеждаше инструкциите за прекъсване на прякото предаване при извънредни ситуации. Такова явно се налагаше – при това съвсем в края на втория му мандат – и заплашваше пожизненото му преизбиране и банковите сметки. Дори предшественикът му лорд Ник Теллалов успя чрез умели маневри да не използва извънредното прекъсване въпреки яростните изяви на групата крайни анархо-екоопозиционери. Беше му оставил десетина подготвени сценария за подобни ситуации и сега Карапанчев трябваше да реши кой е най-подходящият.
Имаше още няколко минути, докато транспортният министър Иван Крумов се оправдаваше, притиснат от фактите, но скоро предстоеше да разнищят случая по-надълбоко. А най-вероятно и по-нагоре до неговото лично участие, нещо, което не биваше да се допуска на никаква цена.

Целия разказ може да прочетете във форума на софийския клуб за фантастика, евристика и прогностика „Иван Ефремов“:
http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=46945&sid=9aa72cede32e52d07458924e6163e5ec&rb_v=viewtopic#p46945

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, История, литература, научна фантастика, history, science fiction

Литературен конкурс: Копнеж за растящо творчество (до 15.11.2018)


Пишещи приятели (:

Общността на Човешката библиотека (http://choveshkata.net/blog/) и клуб „Светлини сред сенките“ (http://lightsamidstshadows.com) канят всички автори на възраст до 27 години (включително) да участват в

Копнеж за растящо творчество

Изпращайте на адрес poslednorog-маймунка-gmail-точка-com вашите есета, рецензии, размисли на тема „Книгите, които ми въздействат“.

Разкажете ни за една до три книги, които силно са ви впечатлили, развълнували, навярно даже… променили? 😉 Изданията може да са всякакви: хартиени, електронни, аудио, холо (… някой създаде ли вече холо книгите?); публикувани от официално издателство, издадени от автора си или просто качени в сайт; комикси, книги-игри, визуални романи, интерактивна литература и въобще всичко, в което главната роля я играе четенето… Важното е да:

1) разберем с какво и защо ви въздействат;

2) отговарят на критерий 1 от критериите на поредица „Човешката библиотека“;

3) ни ги изпращате за първи път. (Това е важно за онези от вас, които са участвали в минали Копнежи за растящо/ученическо творчество. Иначе може да ни пращате текстове, които вече са публикувани другаде или са участвали в други конкурси.)

Копнежът е отворен към всеки, който пише на български език, независимо къде по света.

Пратете ни файла с мислите си в RTF, ODT, TXT, DOC или DOCX формат. Няма ограничения за дължина (освен ограничението книгите да са най-много три).

Самият файл нека бъде анонимен. Отделно, в текста на самия имейл, ни пишете само възрастта си. Не ни пращайте нищо друго – включително името си или телефон за връзка; когато ни потрябват, ние ще ви ги поискаме.

Краен срок за участие: 15 ноември 2018.

Наградите ще обявим през декември. Те включват книги от Човешката библиотека (електронни и хартиени), публикация онлайн (по желание на авторите), участие в писателски работилнички на живо… и още изненади. 😉

Следете тук за промени: https://choveshkata.net/blog/?p=6834

Вдъхновение! 😉

Leave a comment

Filed under България, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

България – родината на слоновете: виц за чукчите, еволюцията, социалистическия реализъм и „Разказвачът на приказки“


Говорят си двама чукчи.

– Алкохолизмът не е нашият метод. Пияният чукча представлява жалко зрелище.

– А ти забелязал ли си, че ние се развиваме? Преди сто години чукчата падал като отсечен от половин чаша. А сега нищо ни няма, държим се. Скоро ще догоним руснаците.

– Не можем ги догони, Те също… еволюционират.

– При това – с изпреварващи темпове.

***

Това е мой мнооооого свободен превод на един диалог от „Родината на слоновете“ – алтернативноисторически роман от Олег Дивов.

Интересното в тази книга – въпреки или може би поради добре разкритата алкохолна тематика – е положителния подход към бъдещето. Дивов го оправдава и постига чрез фантастичното допускане, че мамонтите са оцелели на Чукотка и в Якутия. Нещо повече, те са като кучетата, но по-добри, и общуването с тези големи и мъдри животни прави и хората по-добри. По-добри, отколкото сме в нашата времева линия без мамонти. В резултат се е получило почти утопично общество – ако не в рамките на цялата планета или на отделно взета държава, поне в рамките на едно чукотско стопанство за отглеждане на мамонти. По атмосфера, като изключим алкохолната тема, романът изненадващо прилича на ранните книги от серията за „Пладне, 22 век“ на братя Стругацки.

За да обясни утопичния си модел Дивов привлича мамонтите, Стругацки – великата теория на възпитанието. А ние с Киро (барабар Петковци с мъжете*) привлякохме приказките.

Тук (нескормно*) ще завърша с това, че нашето безсмъФно произведение „Разказвачът на приказки служи на нравите“, с който започва цикълът ни за Приказничеството, открива (съвсем незаслужено*) антологията „Фантастивал в Европолис“, издание на Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“. Томчето е първи номер от поредицата за българска фантастика.

Може да си я поръчате тук:

http://choveshkata.net/blog/?p=6805

http://choveshkata.net/blog/?page_id=180

Приятно четене!

——-

* Автор на текстовете в скобите е моята съвест. От която се разграничавам (за малко*).

Leave a comment

Filed under alternate history, alternative history, Bulgaria, България, алтернативна история, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Сензационно разкритие: За пръв път българин участва в конвент за фантастика през 1954 година! Но кой е той?


В новия брой (17, 2018) на фензина „Тера фантастика“ четете записките на Ян Янсен за Тверпкон 1954. Най-интересното в тях е, че авторът споменава за български участник!
Натъкнах се на тези записки преди около година на Ерокона 2017 в Дюселдорф. Те бяха публикувани в немския фензин „Clocking Counter“, (брой 27, 2017), издаван от Уайт фон Волф.
Остава загадка кой е българският участник. В онези години, в разгара на Студената война, вероятно не е било безопасно името ти да се свързва с упадъчна западна литература.
Не знам къде и кога ще бъде достъпен новият брой на Терата, но вероятно ще може да си го купите от Генерала на предстоящия Булгакон (21-09.2018, комплекс „Копривки“) или ако пишете във форума на клуб „Иван Ефремов“.

Leave a comment

Filed under alternate history, alternative history, България, алтернативна история, литература, научна фантастика, history, Literature, science fiction

In memoriam: Тодор Ялъмов – Федята


На 12.09.2018 година почина Тодор Ялъмов-Федята. Фен, фотограф, приятел и светъл човек:

http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%A2%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80_%D0%AF%D0%BB%D1%8A%D0%BC%D0%BE%D0%B2

Прощаването с него ще е в неделя, от 12 ч. в Ритуалната зала на Централни гробища.

Leave a comment

Filed under България, литература, научна фантастика, in memoriam

Интервю във в. „Нов живот“: До десет години ще заработи нов европейски телескоп, който ще направи Вселената много по-близка


Кажи професионалното си мнение каква е ползата за човечеството от проучването на звездите, от развитието на астрономията ? -Астрономията е била приложна наука още преди няколко века, по времето на Великите географски открития. Може би едно от последните открития в астрономията, което има значително практическо приложение, е откриването на хелия, но и то е на няколко века. В заниманията с астрономията има друго, което, според мене, е много по-важно. Това е, че астрономията, бидейки визуална, много достъпна и разбираема наука за човек без никаква подготовка, е в състояние да накара хората да си задават въпроси. Даже, бих казал, че по-интересни са не толкова въпросите, колкото навикът, който се изгражда у човека, да задава въпроси. Това всъщност е в основата на научния подход. Когато ти кажат нещо, естествената реакция трябва да бъде: „Защо? На базата на какво? Откъде знаеш?

Цялото интервю може да си прочете на: http://www.novjivot.info/2018/08/21/%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%B4%D0%BE-%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%B5%D1%82-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D1%89%D0%B5-%D0%B7%D0%B0%D1%80/

Leave a comment

Filed under astronomy, България, астрономия, наука, science

Нова Българска фантастика: „Невидена река“ – хартиено и електронно издание


Публикувана от brrum под Е-книгите, Книгите …сред гробно мълчание

Приятели (:

Тридесетата книга в поредица „Човешката библиотека“ дойде. (Юпиии-лееей!)

„Невидена река“ – Мирослав Моравски

Автор: Мирослав Моравски, 2018
Редактор: Калин М. Ненов, 2018
Коректор: Христина Димитрова, 2018
Художници на корицата: Иво Константинов, Милена Стойкова, 2018
Предпечат: Атанас П. Славов, 2018
Електронно оформление: Александър Василев, Калин М. Ненов, 2018
Първо хартиено издание: фондация „Човешката библиотека“, 2018
Първо електронно издание: фондация „Човешката библиотека“, 2018
Най-нова версия: 2018-06-11

За да си поръчате хартиеното или електронното издание (във формат FB2), пишете ни на poslednorog -в- gmail.com.

Както всички наши електронни издания, файлът е без дигитални (DRM) защити. Заплащането е доброволно, според желанията и възможностите ви, и става по някой от начините тук. (Ако се колебаете – препоръчваме 2 лева.) Всички приходи разпределяме между творческите участници – автори, редактори, коректори, художници и оформители.

Хартиеното издание е с флуктуираща корична цена, но ако си го поръчате от нас, струва 7 лв. Сега внимание! То върви заедно с музикален диск, на който авторът и други русалии изпълняват надпяванията в историята. (Закъде история със самодива, а без надпявания?) Дискът, пак от нас, струва 11 лвСилно ви препоръчваме да ги вземете в комплект.

Друго важно? Може би това, че „Невидена река“ е първото хибридно наше творение, комбиниращо текст и музика. Тъй полиартистичният Миро Моравски ни предлага полифоничен отглас от душевността на завръщащия се от чужбина странник и от борбата на тъмните и светлите сили около него. Обаче не с толкова сложни думи.

Накрая ви напомняме как да помогнете в собствената ни борба: като ни пращате отзиви. Отзивите ви – дори да са само в един ред – ни казват: „Видях какво сте създали. Беше ми ценно; беше ми нужно. Продължавайте.“ Споделете ги тук, или във форума, или на мейла горе.

Заедно,
Велко, Кал и цялата ЧоБи

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction

Размисли за литературния конкурс: „ИЗГРЕВЪТ НА СЛЕДВАЩОТО“ (обем до 6000 думи, срок 1.06.2018 г.). III


До крайния срок остават броени дни (условиата може да видите тук: http://sf-sofia.com/forum/index.php?f=7&t=27350&rb_v=viewtopic), което ми напомни пак за „Сапиенс – кратка история на човечеството“ – книгата на Ювал Харари, в която той се опитва да предложи на читателите си един балансиран и дококото изобщо е възможно, обективен поглед върху човечеството.
Една от идеите, който той развива е, че за да работи успешно, човешкото общество се нуждае от илюзии. Харири разглежда три типа реалности: обективната и субективната са две, за които всички ще се сетим, Но освен тях той въвежда още една, наречена интерсубективна – най-общо това е системата от правила и понятия, която субектите споделят. Колкото по-сложни са тези общи идеи, толкова по-важни са за обществото. И тук не става дума за лексиката на някой език, а за сложни концепции, като бог, религия, държава… а също банка и валута. Ние хората до голяма степен възприемаме тези понятия като реални: печелим пари за корпорацията, водим войни за собствената си държава. Обаче ако корпорацията не фалира, тя няма да страда, а ако загубим войната, държавата също няма да страда. И в двата случая ще страдат хората, съответно: служителите, вложителите и акционерите или целокупното население на държавата. Харири очертава границата между обективната и субективната част на интерсубективна реалност с въпроса дали има страдание или не.
Което ме довежда до конкурса – страданието за хора и идеи винаги е било част от избора на пътя към бъдещето и книгата на Харири подсказва още един инструмент, с който можем да определим от къде преминава границата на приемливото.

Leave a comment

Filed under България, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction, Uncategorized

Български фантасти в чужбина: Янчо Чолаков и Атанас Петков лауреати на наградата „Византийский ковчег“


„Писатели от Бургас спечелиха престижни награди „Византийский ковчег“ в Русия. Фантастите Янчо Чолаков и Атанас Петков получиха холуйски лакови миниатюри, придружени с дипломи…“ Цялата статия може да се види тук: http://www.kompasbg.com/cultura/item/5276-pisateli-ot-burgas-specheliha-prestizhni-nagradi-v-moskva
а илюстрацията ѝ – тук:

Добавям от себе си, че и двамата са членове на Дружеството на българските фантасти.

Повече за тях може да научите на страницате им в уикито (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0) Българска фантастика завинаги:

http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%AF%D0%BD%D1%87%D0%BE_%D0%A7%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2

и

http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%90%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81_%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%BE%D0%B2_%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D0%B2

Повече за наградата (но тази статия е за по-старото ѝ издание):
http://vizkov.ru/kultura-4/sobytiya/470-%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%8F-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%8F-%C2%AB%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9-%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%87%D0%B5%D0%B3%C2%BB-%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%8C-%D0%B2-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%BC-%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5.html

Честито на наградените!

Leave a comment

Filed under България, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Софийски фестивал на науката – 10-13.05.2018, Грация и Гравитация XVIII: „Има ли живот на Марс?“ – 14.05.2018 и други предстоящи събития…


През следващите няколко дни в София Тех Парк ще се проведе фестивал на науката, с много научно-популярни доклади. Програмата му може да видите на:
https://www.britishcouncil.bg/sofia-science-festival/programme/events/table
Сред няколко доклада по астрономия, обръщам внимание на доклада, който ще изнесе Джули Новакова (Julie Novakova; https://www.julienovakova.com/about/) от Чехия, По образование тя е биолог, но е и писател-фантаст. Освен това, в понеделник, 14.05.2018 година, от 19:30 часа, тя ще участвува в осемнадесетото издание на семинара „Грация и Гравитация“, който ще се състои в Университетската обсерватория в Борисовата градина (https://www.uni-sofia.bg/index.php/novini/kalendar/graciya_i_gravitaciya_xviii_ima_li_zhivot_na_mars). В срещата ще участват още класическия и джаз виолист Валентин Геров (Квартет София) и писателката Мaги Уейди, която ще се включи от Лондон чрез видеовръзка. А във вторник, 15.05.2018 година Новакова ще бъде на обичайната среща на клуб „Иван Ефремов“ в общинския дом на културата „Средец“ (програма: http://sf-sofia.com/forum/index.php?f=6&rb_v=viewforum).

Leave a comment

Filed under astronomy, Bulgaria, България, астрономия, космонавтика, литература, наука, научна фантастика, Literature, science, science fiction

Размисли за литературния конкурс: „ИЗГРЕВЪТ НА СЛЕДВАЩОТО“ (обем до 6000 думи, срок 1.06.2018 г.). II


Припомням, че целта на конкурса (обявата му с условиата може да видите тук: http://sf-sofia.com/forum/index.php?f=7&t=27350&rb_v=viewtopic) е да открие произведения, свързани с търсенето на оптимистично бъдеще. Това ме накара да се спомня как преди време Димитър Съселов, астроном в Харвард, изнесе TED доклад за първите резултати от търсенето на планети с американския космически телескоп „Кеплер“. TED е съкращение от Technology, Education and Design и макар че в тези дни на глобализация едва ли ще остане някой не разбрал, давам превода: технология, образовани и дизайн. По това време „Кеплер“ вече беше работил известно време, но още не бяха публикувани никакви статии с резултати, и явно в момента по света не се случваше нищо достойно за интереса на новинарските агенции, защото те подхванаха новината и съобщиха с огромни заглавия, че планетите от земен тип (по-точно е да се каже – с размер, подобен на земния, защото „Кеплер“ мери само размерите на планетите, не месите и още по-малко – химическия състав на атмосферите или температурата на повърхността им) се срещат често в Млечния път. Дори да оставим настрана стремежа към сензационност, това е важна новина, защото означава, че в нашата галактика има много планети (оценката е милиарди), които потенциално биха могли да поддържат живот, подобен на земния.
Докато четях коментарите на новината в страницата на CNN, бях изумен: много хора негодуваха, че резултатът от тази американска мисия е бил обявен в Лондон, при това от някой си с явно неамериканско име, и т.н. и т.н.
Обаче изходът от тази неприятна на пръв поглед ситуация беше положителен. Огромният брой коментари потвърждава големия обществен интерес към астрономията и в частност към търсенето на живот. Злобарстващите коментатори, вместо да извадят очи, изписаха вежди, както каза друг колега. Скоро тимът, който управлява „Кеплер“ публикува плеада от статии със забележителни резултати, а продължението на мисията – наречено К2 – прие много по-открита политика по отношение на данните, което е допълнителен бонус за астрономите по света. А също и за създателите на „Кеплер“, защото тяхното творение ще остави по-широка следа в науката.
Последният алманах „ФантАstika 2017“ (http://sf-sofia.com/forum/index.php?f=7&t=27352&rb_v=viewtopic#p46750) излезе съвсем наскоро. Появата му също беше съпроводена с проблем – поради не дотам добра комуникация се оказа, че нямаме разрешение за публикуване на един от най-добрите разкази – „Терпсихора“ от Тереса Мира де Ечеверия (http://teresamira.blogspot.de/) от Аржентина.
Какво да се прави в подобна ситуация? Написахме на авторката, обяснихме проблема, извинихме ѝ се и … намерихме нова приятелка! На снимката по-надолу ще видите Тереса с нашия алманах в ръка.
Какво общо имат тези истории с конкурса? – Те показват, че от лошото може да се направи добро, още повече, че понякога няма от какво друго, Разкази за това търсим…
Тереса с новия алманах „ФантАstika 2017“:

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Българска фантастика в чужбина: Янчо Чолаков за пореден път публикува в САЩ


Колекция от миниатюри „65 заглавия (които още не съм използвал“ излезе във вестник “България”, брой 18, 2018 година, на страница 27: https://issuu.com/lenakirk/docs/bulgaria_18_18-1-48-web
Поздравления!

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction

Последната граница сме самите ние – интервю за BG Север


Интервю с моя милост: http://bgsever.info/prepress/?p=38332

Leave a comment

Filed under astronomy, България, астрономия, литература, наука, научна фантастика, history, Literature, science, science fiction

Български фантаст издава в САЩ: Янчо Чолаков в Чикагския вестник „България“


„Човек не може да промени света, но може да го опише.“ Това е двадесет и деветото, от четиридесет и деветте „гениални прозрения на един несретник, писани на коляно“.

По-нататък четем:

„Господ си знае работата… може би.“

„Истинският рай не си заслужава цената да влезеш в него/“

Останалите може да намерите на 27 страница в брой 9 от 2018 година: https://issuu.com/lenakirk/docs/bulgaria_09_18-web

От прозренията си личят едновременно острото перо на автора и тъжната му ирония.

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Юбилей на големия български писател-фантаст Любен ДИЛОВ, роден на 25 декември преди 90 години


Спомени от и за Любен Дилов (събрани и подготвени от Александър Карапанчев):

http://sf-sofia.com/forum/index.php?f=7&t=26834&rb_v=viewtopic&start=80#p46684

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, История, литература, научна фантастика, history, Literature, science fiction

Премиера на „Разкажи ми приказка“ от Мел


Приятели (:

Двайсет и шестата книга в http://choveshkata.net/blog/?page_id=13 поредица „Човешката библиотека“ дойде: „Разкажи ми приказка“ от Мел:

https://images.gr-assets.com/books/1510827549l/36203058.jpg

https://images.gr-assets.com/books/1510827624l/36203102.jpg

Дебютният сборник на Мел съдържа шест приказки в духа на Едуард Успенски и Джани Родари. (А Всевластното коте от „Дотам и обратно“ намига на един друг Джон.)

Повече за „Разкажи ми приказка“ открийте на http://choveshkata.net/blog/?page_id=6267, а за авторката – http://mellindor.blogspot.bg/.

Сборникът излиза както в хартиен, така и в електронен вариант. Като останалите издания на Човешката библиотека, електронната версия се разпространява без дигитални (DRM) защити и следва принципа „читателите плащат колкото и ако преценят“. Всички приходи се разпределят между творческите участници: автори, редактори, коректори, художници и оформители.

И ако търсите подарък за приятели читатели – вижте как да им подарите е-изданието с наша помощ:

https://docs.google.com/forms/d/1Teui-YqZsiXVWJVABu0cSiyki6lTPHRWIZSiD6EQfGY/viewform

Може и с посвещение от автора. 😉

Премиерата на „Разкажи ми приказка“ беше на 16 декември 2017 в детския отдел на Столична библиотека, като част от награждаването в шестия ежегоден Копнеж за растящо творчество: http://choveshkata.net/blog/?p=6390. А на 19 декември 2017 от 18 часа се събираме на приятелска среща с Мел в Книжен център „Славейков“: http://choveshkata.net/blog/?p=6399.

Хайде да си направим приказен декември!

* * *

Откъс:

– Хайде да измислим приказка!

– Хайде.

– За какво ще се разказва?

– Не знам. Нека първо решим как ще започне.

– Много ясно: „Имало едно време…“.

– Неее, всички приказки започват така! Нашата приказка ще започне с „Туп!“.

– „Туп!“ ли? И какво ще падне?

– Ами, не знам… нещо.

– На нашата тераса?

– Да. От небето.

– А как ще се казва това нещо?

– Нещо… Нещо Такова.

Туп!

Нещо Такова се сгромоляса върху плочките на терасата и нададе жален стон. Във вечерната тишина той не се разнесе надалеч, но звездите, които заиграха пред очите на Нещото, бяха почти като истински.

То никога не беше падало толкова силно.

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction

Статия от Светослав НИКОЛОВ за издателство „Аргус“: КОЙ Е ИСТИНСКИЯТ „АРГУС“?


От: http://sf-sofia.com/forum/index.php?f=7&t=27331&p=46663&rb_v=viewtopic#p46663

„Вчера в „Карнеги Хол“ пианистът Д. С. изнесе концерт. Защо?“ Спомних си тази безсмъртна микрорецензия, принадлежаща на Бърнард Шоу, след като прочетох написаното от г-н Явор Цанев за двете издателства „Аргус“ – „истинското“ и „копираното“, както той ги нарича в статията „Издателят на издателство „Аргус“, публикувана в собственото му списание „Дракус“, брой 4/2016 г. Доколкото и моето име е замесено в основаването и битуването на „неистинския“ „Аргус“, реших да отговоря на някои от обвиненията. Всъщност в какво се изразяват те?

Първо – в натрапчиво повтаряното твърдение, че собственикът и основател на „Аргусъ“ е пренебрегван за сметка на писателите Светослав Минков и Владимир Полянов. Оттук тръгва и внушението, че около създването на новия „Аргус“ не всичко е чисто, че едва ли не ние сме нямали право да използваме това име, че (най-вече чрез публикациите на особено изтъквания от г-н Цанев „литературен мистификатор“ Александър Карапанчев) се опитваме да подменяме фактите и историята. Такова твърдение – и то от перото на бивш библиотечен работник и настоящ издател – наистина буди учудване. Я. Ц. не може да не знае, че всяка фирма в България минава през съдебна регистрация и след като съдът е решил, че тя е в правото си да носи съответното име, за никакво „копиране“, тоест плагиатство, не може да става дума. Не е нужно човек да е фантаст, за да си представи колко епигони на най-известните родни издателства биха се нароили в противен случай… Пък и тъкмо тук „Аргус“ съвсем не е уникален – без особено замисляне мога да спомена „Златорог“, „Везни“ и т.н. Може би „най-фрапантният“ пример е с издателство „Хемус“, което не само че копира „Хемусъ“, съществувало до 1947 г., но и възстановява знаменитата библиотека „Златни зърна“ (естествено със съгласието на издателя ѝ Славчо Атанасов, когото имах честта лично да познавам).

Но да се върнем към главното обвинение – това за собственика на първия „Аргус“. Имали сме стотици срещи с читатели, публикувани са десетки материали за двете издателства. Никога не сме се опитвали да преиначим истината – и не виждам защо е трябало да го правим. Избирателното цитиране на отделни случаи, в които Радослав Спасов не е споменат, не променя нещата. Ще приведа само един, но достатъчно красноречив контрааргумент. В публикация във Форум „Иван Ефремов“ от 18 юли 2017 г. Александър Карапанчев изрично отбелязва: „Не всякога издателят, собственикът на издателство или издание и неговият основател съвпадат. В случая нека изпишем издателя и собственика на книгоиздателство „Аргусъ“ – Радослав Спасов, и да дадем поне още един пример за току-що споменатото несъвпадане. Основател на списание „Съвременник“ е Павел Вежинов (1914-1983), което е и записано в самото начало на тази литературна трибуна. Неин издател преди 10.11.1989 г. е бил Съюзът на българските писатели, а понастоящем се публикува от Медийна група „България“. И подобни примери в родната ни практика има множество…“.

Нима когато във връзка със списание „Златорог“ говорим за Дора Габе, Елисавета Багряна, Николай Лилиев, Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев, Николай Райнов, Георги Райчев… винаги трябва да добавяме, че то е финансирано от Владимир Василев – друго голямо име в българската литературна мисъл? Да, важно е кой дава парите, но не по-малко важно е за какво и на кого ги дава! В случая с „Аргусъ“ смятам, че поне от гледна точка на българската фантастика всички са били печеливши.

Изкушавам се да спомена и един друг малко известен факт. През януари 1984 г. културният и обществен деец Александър Пиндиков провежда седем пространни разговора, в резултат на които излиза особено ценната литературна анкета „Владимир Полянов“ (Издателство на БАН, 1988). Ето какво отговаря Полянов на въпроса „У двамата ли със Светослав Минков се породи идеята да издавате „Галерия на фантастите“? – Това беше общо решение на двама ни. Написахме и афиш. Обаче Минков беше майсторът, който умееше да увлича издателите. Той увлече този младеж да създаде издателство „Аргус“, той увлече и Филип Чипев да поеме издаването на „Галерия на фантастите“.

Оставям това твърдение без коментар, всеки сам може да си направи изводите. Но понеже споменах името на другия „потърпевш“ в „мистификациите“ на Карапанчев, свързани с „Аргусъ“, не мога да отмина без коментар написаното от г-н Цанев за книгата на издателство „Аргус“ „Болгария фантастическая“ (2003 г.), и по-специално за нейния автор Евгений Харитонов, снизходително наречен „някакъв известен руски учен и библиограф“. Един от поводите за иронията на Я. Ц. е фактът, че Харитонов е пропуснал да отбележи „Полянов“ като псевдоним. Да, това е пропуск. Но не по-малко фрапиращо е, че самият Явор Цанев не знае името на известния български писател! А истинското име на Владимир Полянов, мили известни библиографи, е Георги Иванов Тодоров – заявява победоносно той. „Да, ама не!“ – както бе възкликнал преди време един голям български журналист. „Аз съм роден на Гергьовден – казва във вече споменатата литературна анкета Полянов – и нашите са имали желание да ме кръстят Георги. Прадядо ми е Георги. Кръстникът пък е настоявал да бъда Владимир и затова съм Владимир-Георги. Постепенно обаче името Георги отпадна и останах Владимир.“ Ето това е истината, изречена от първо лице единствено число!

Сега за най-деликатния момент – „мистификациите“ . Тук вече, щем не щем, тряба да излезем от темата „Аргус“ със или без „ъ“. Да наречеш един човек „мистификатор“ само по себе си е сериозно обвинение. Но да наречеш така не някого друг, а тъкмо Александър Карапанчев е направо абсурдно. Познаваме се от почти половин век – от 1969 г., когато двамата, заедно с още няколко млади хора, спечелихме „Златното перо“ на списание „Космос“. От тогава до днес животът ни е сближавал и раздалечавал много пъти, но не е успял да ни раздели. За Сашо мога да кажа, че е от малцината, за които фантастиката е начин на живот – както за Ивайло Рунев (светла му памет!), Атанас П. Славов, Юрий Илков-Генерала, Дилян Благов… Това го прави не само прецизен до педантичност изследовател, но и удивително продуктивен, неуморен популяризатор и редактор. И – преди всичко останало – той е талантлив писател с невероятно образен, пъстър и ароматен свой свят. След като близкият на други хора г-н Иван Атанасов (Deadface) едва ли не „взриви“ литературната ни наука с твърдението, че българският хорър водел началото си от 90-те години на XX век, Институтът за литература към БАН и Катедра „Теория на литературата“ в Софийския университет организираха кръгла маса, на която авторитетни учени, преподаватели и писатели изслушаха мнението на Карапанчев и се обединиха около неговата теза, че родоначалници на този жанр у нас са диаболистите от 20-те години на миналия век, сред които: Светослав Минков, Владимир Полянов, Георги Райчев. Удивителен успех за един „мистификатор“! И чаша студена вода за друг…

Не, с това не искам да кажа, че Сашо е съвършен и непогрешим (знаем само кой е такъв). Смятам, че в случая с Нийл Геймън той сгреши, поне спрямо някои литературни влъхви. Но не се заинати (въпреки че от съвместната ни работа аз много добре помня как умее да отстоява позициите си!), а обясни мотивите и пое „човешкия грях“ за постъпката си. Ангелът на нестандартното ме изкуши много силно – ето това е Александър Карапанчев. Дай Боже повече личности и творци с такъв морал в България!

Накрая искам да се върна към темата „Аргус“ – със или без „ъ“. Да, г-н Цанев, между двете издателства има общо. Но то не е там, където го търсите, не е в изопачаването на истината, в някакво „присвояване“, „копиране“, „донагласяне“ и т.н. Общото е, че и двете са издателства с мисия. Мисия, заради която бяха създадени и която според силите си изпълниха. За мисията на „Аргусъ“ смятам, че е нескромно да говоря. За мисията на „Аргус“ мога да кажа, че успя да развие, да „издърпа“, да извиси познанието на българския читател за фантастика – от застиналите догми на соца до някои от най-високите световни върхове в жанра. Ето защо и двата „Аргус“-а са част от историята на родната фантастика, в което съм имал възможност да се убедя неведнъж. Пожелавам същото и на Вашето издателство. Но, да Ви предупредя, с хейтърство това няма да стане!

Светослав НИКОЛОВ

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, История, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Подкаст „Българска фантастика“: „Бочо“, от Мел


В новия брой на подкаста ни гостува Мел с откъс от следващата си книжка:

https://www.youtube.com/watch?v=nrkL0z_gN6Q&list=PLo3b4R_lZDshq52RPQ51uT7Kc92crxY5D&index=1

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, science fiction