Category Archives: България

Безплатно четиво по време на коронавирус: електронни издания на алманаси „ФантАstika“ 2007, 2008, 2009, 2010-11, 2012, 2017, 2018


Малко са добрите новини в тези тревожни времена, но ги има. Вирусът е смъртно опасен на по-възрастните и за болните хора, но ни сближава с тях; дистанционното обучение не е толкова ефективно като присъственото, но кога друг път ще прекараме толкова време с децата си?

Като става дума за време, кога друг път ще имаме толкова време за четене на хубави книги и за гледане на хубави филми?

Човешката библиотека“ и Дружеството на българските фантасти ви предлагат електронни издания на алманаси „ФантАstika“ 2007, 2008, 2009, 2010-11, 2012, 2017, 2018 „ФантАstika“. Хиляди страници с разкази, повести. Откъси от романи и прекрасни илюстрации, всички избрани с любов и внимание, с идеята да поведат читателите по по пътя към едно по-добро бъдеще.

Алманахът е носител на европейската му награда Еврокон в категория „фантастична периодика“ (Best Magazine) през 2015 г.

Най-добро то описание на „ФантАstika“ дава неговият вдъхновител, основател и неизменен съставител Атанас П. Славов в предговора към броя от 2007 година: „Алманахът ще бъде територия на човечността…“

Можете да си поръчате бройки на: https://choveshkata.net/blog/?p=7160

Цената е… безплатна, или плащате колкото прецените.

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, алтернативна история, литература, научна фантастика, history, Literature, science fiction

Приказки от чекмеджето: „СВОБОДА ЗА ЕДИН ДЕН“1 или по въпроса за националните характери


Разказът е публикуван в електронната версия на сп. „Усури“ през 2003 година. Идеята за него произлиза от заглавието на случайно прочетена статия в сп. „Economist“. Самата статия няма нищо общо с Източна Европа.

*******
Йосиф се събуди на зазоряване. Толкова години бяха женени с Надежда, а той така и не свикна да спи до нея без да се буди от похъркването й. Побутна я леко с лакът. Тя се размърда, изсумтя нещо неразбираемо и се обърна на другата страна. Мъжът й не бързаше да се радва и наистина, само минута по-късно Надя продължи да издава същите звуци.
Знаеше от опит, че за тая нощ е приключил със спането; отметна завивката и затърси с крака чехлите. Леденият кремълски паркет го опари по петите. Йосиф изруга наум, коленичи до леглото и зашари с длани по пода. Чехлите се бяха сврели в най-далечния ъгъл и бяха нагризани. Той се зарече да изпрати кремълския котарак в Сибир, да лови мишки в лагерите. Ако намери.
През прозореца в спалнята надничаше утринната столица. Йосиф я погледна с неприязън. Още един ден, през който трябваше да се тревожи за изпълнението на петилетния план, за добивите на жито, за превъоръжаването на армията, за оня мустакат дърдорко от Берлин. А на Йосиф просто му се искаше да стегне въдицата и само да гледа как поплавъкът подскача всеки път, когато някоя рибка захапе стръвта. Не беше ходил за риба от години.
Това трябва да се уреди някак си, каза си той, и се почеса зад ухото.

* * *

Като видя шефа си да влиза, секретарят му Поскребишев скочи от стола. Кога ли спи този човек, запита се Йосиф.
– Здраве желая, другарю Сталин!
– Добро утро, другарю генерал. Пишете декрет, да се излъчи по радиото незабавно: по решение на ЦК и Президиума на Върховния Съвет днес до залез слънце целият съветски народ се обявява за свободен. Всеки може да ползва свободата си по свое лично усмотрение. А вие идете да се наспите.

* * *

Берия научи за декрета от агентите си в канцеларията на Сталин: машинописката помоли за разрешение да изтича до тоалетната веднага след като разшифрова драскулките на Поскребишев и даде индигото, което беше използвала, на един офицер от външната охрана. След три минути черна Емка изхвърча от Спаската порта – Берия не се доверяваше на телефоните, въпреки че се подслушваха от собственото му ведомство. Четвърт час по-късно той прочете декрета и веднага нареди два полка на НКВД да тръгнат към столицата.
Генерал Жуков пък разбра за новополучената свобода от радиото, докато се бръснеше. От изненада той за малко не се поряза, и за миг застина с бръснач в ръка. После отиде до телефона както си беше с пяна по лицето, и вдигна слушалката:
– Володя, седем и осемнадесет, на деветдесет и второ направление.
После Жуков се върна да си довършва бръсненето, а през това време още два полка, този път от Московския военен окръг, поеха към центъра на столицата.

* * *

Сталин освободи охраната и шофьора. По навик тръгна към бронирания Пакард, но размисли – пътят е лош, а колата е тежка – и натовари кошницата със сандвичи, които жена му беше приготвила в ЗиМ-а на охраната. Двамата се качиха и Йосиф Висарионович понечи да запали мотора, когато пред тях запъхтян изскочи Поскребишев.
– Другарю Сталин, чакайте, идвам с вас!
– Другарю генерал, не прочетохте ли какво пише в декрета?
– Прочетох, другарю Сталин, но…
– Значи знаете, че сте свободен до залез слънце.
– Знам, другарю Сталин, но ако ви потрябвам?
Йосиф Висарионович вдигна ръце в знак на безсилие, съвсем по грузински.
– Какво да ви правя, другарю генерал?
– Аз ще стоя съвсем тихичко, все едно че ме няма! И само ако ви потрябвам…
Сталин кресна:
– Бегом марш! Докато се върна да сте лъснали Цар-пушка!
Поскребишев се завъртя на пети и се затича към вътрешността на Кремъл. Сталин го изчака да се скрие, седна в колата и потупа жена си по коляното.
– А сега ние, Наденка, ще отидем да си починем.

* * *

Вечерта Сталин завари армията и частите на НКВД да стрелят едни срещу други из цяла Москва и веднага нареди да извикат при него Жуков и Берия. За техен късмет рибата беше кълвала чудесно през целия ден и в багажника на ЗиМ-а се кипреше цяла кофа с пресни климчета, които Надежда Алилуева тъкмо пържеше в кремълската кухня. Йосиф Висарионович нареди на охраната да натупа двамата палавници и заряза държавните дела за да си хапне рибка.
Новината за еднодневната свобода пътува до България повече от двадесет години. Държавното и партийно ръководство не загуби време да последва примера на Големия брат. Комюникето беше прочетено по радиото в централната емисия на новините в осем сутринта, Генералният Секретар веднага замина да лови риба на Искъра. Сам, понеже от доста години беше останал вдовец. След половин час по шосето за Калотина се образува задръстване от коли, каруци и пешеходци.
А вечерта Генералният обикаляше безлюдната София и се чудеше къде са хората.
1 „Freedom for a Day“ – статия в сп. „Economist“, Май 10-16, 2003, посветена на еднодневната среща на неправителствените организации в Узбекистан.
Валентин Д. Иванов
14-15.05.2003, 4.10.2006, 27.11.2006, 14.04.2014

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, алтернативна история, литература, научна фантастика, history, Literature, science fiction

„Прояснение“ – повест от Янчо Чолаков в чикагския вестник „България“


Янчо Чолаков е роден в град Бургас. Съвсем млад печели редица призове от конкурсите на списанията „Космос”, „ФЕП”, „Фантастика”, а по-късно и първи награди за роман и разказ на софийското издателство „Аргус”. Носител е на националната награда „Гравитон” (1997), както и на международната награда „Византийски ковчег” за принос в развитието на популярната литература на славянски езици (2018). Обича да смесва жанровете и дори създава нови. За „Запали свещ на дявола” „изобретява” фолкпънка, а заради „Историята на Самотния редник” влиза в сандалите на античния уестърн.
Повестта „Прояснение” му донесе преди месец отличието за белетристика „Петко Росен”. В нея двете най-популярни явления от литературата на двадесетото столетие, магическият реализъм и постмодернизмът, си дават среща в полето на двадесет и първия век. За болестите и болниците може и да са били създавани какви ли не писания, но такова със сигурност не е имало…

http://www.bulgaria-weekly.com/the-week/culture/8880-proyasnenie-povest-ot-yancho-cholakov.html

ПС Целия текст:
http://bulgaria-weekly.com/the-week/culture/8880-proyasnenie-povest-ot-yancho-cholakov.html

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Един фен на българската фантастика… в чужбина


Интересът към българската фантастика в България не е голям, а в чужбина е почти нулев.

Затова толкова се радвам на изключения като Алексей Алексеевич Грибанов, който публикува в „Лаборатория Фантастики“ (https://fantlab.ru) под псевдонима Вертер де Гёте (https://fantlab.ru/user6585). Бързам да поясня, че Лабораторията за руската общност е нещо като безценното уики на Григор Гачев (http://bgf.zavinagi.org) за нашата общност.

Вертер е създал или значително разширил 20 статии за български писатели фантасти.

По случай юбилея, той публикува един прекрасен и доста пълен обзор на българската фантастика: https://fantlab.ru/blogarticle65125

Да му благодарим за чудесните усилия!

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, литература, научна фантастика, science fiction

Наши фантасти в чужбинa: Янчо Чолаков в Македония


В бр. 43 на солидно македонско литературно списание „Книжевно житие“ (http://www.nuub.mk/index.php?option=com_content&view=article&id=1198:2017-11-15-12-35-42&catid=94:2017-11-08-12-15-40; от типа на нашенското „Везни“) от октомври 2019 г. е представен Ячно Чолаков, с текстове от „Целият свят в ръцете“. Със сигурност пробивът на македонския пазар, осоебно за българин, е по-труден, отколкото на английския или на руския. В „български брой“ са включени още стихове на Любомир Левчев, по повод кончината му, както и представяне на още бургазлии: Николай Фенерски, прозаик, и Наталия Недялкова, модерна поетеса.
Честито!

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, литература, Literature, science fiction

In memoriam: Иван Попов (1970-2019)


Отиде си писателят-фантаст и мислителят Иван Попов, автор на оригинални, едновременно весели и тъжни произведения, които едновременно са киберпънк и сатирична фантастика. За съжаление не го пизнавах лично, дори не съм сигурен,че съм го срещал на някоя от сбирките в клуб „Ив. Ефремов“, но съм чел повестите и разказите му и те говорят за него много повече от всичко, което мога да напиша тук.

Повече информация за Иван Попов може да се намери тук:
http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%9F%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B2

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%9F%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B2_(%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB)

Копие на сайта „Подкрушието“, чийто основател бе той, продължава да съществува в архива:
https://web.archive.org/web/20160304091037/https://7c989038637f593cd98e04b710130dca9de886b8.googledrive.com/host/0B8EtGI3J30xiODZ1X1RqY0NmZ00/underpear/

На тези, които не са имали щастието да прочетат нищо от Иван Попов, горещо препоръчвам повестта „Нашите марковски процеси“:

http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%9D%D0%B0%D1%88%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%86%D0%B5%D1%81%D0%B8

https://chitanka.info/text/408-nashite-markovski-protsesi

Спомени за Иван Попов него може да намерите във форума на клуба:

http://sf-sofia.com/forum/index.php?f=7&t=27456&rb_v=viewtopic

2 Comments

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Българска фантастика в чужбина: Love in the Time of Con Crud от Елена Павлова във Future Science Ficiton Digest


Разказът „Да ни намеря и да ни спася“ (с английско заглавие Love in the Time of Con Crud) от Елена Павлова ще бъде публикуван в брой 3, 2019 година на професионалното списание за фантастика Future Science Ficiton Digest:

Issue 3


Това произведение се очертава като един от най-добрите в жанра за последните години – разказът е спечелил първи места в няколко конкурса: за фантастичен разказ на тема “Пътуване във времето” 2017 година, за любовен разказ на списание “Дива” и за фантастичен разказ за позитивно бъдеще “Изгревът на следващото” 2018 година.
Българската версия може да чуете в подкаста за българска фантастика:

Новата публикация е забележително постижение!
Честито!

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, аудиофантастика, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Подкаст “Българска Фантастика” 016 : Фантастивал в Европолис, аудиотрейлър на сборника


Можете да чуете най-новото, шестнадесето издание на подкаста тук:
https://www.youtube.com/watch?v=uXrhaBLyWC0
То представя сборника: „Фантастивал в Европолис“, който съдържа разкази от двадесет и седем български писатели-фантасти.
Сборникът може да поръчате тук: https://choveshkata.net/blog/?p=6805
Приятно слушане и приятно четене!

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, аудиофантастика, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction

Български фантасти в Щатите: Атанас П. Славов и Кънчо Кожухаров


Българските писатели-фантасти Атанас П. Славов и Кънчо Кожухаров се появиха на страниците на вестник “България” (в бр. 28 за 2019 година):
https://issuu.com/lenakirk/docs/bulgaria_28_19-1-32-web?fbclid=IwAR3_h39DJmUq7A6FhpQ4hpFJhaEV6yPtqG7dRaLTx4VS45reVw0KJ2Np0Sg
Вестникът е публикувал откъс от хумористичния „Полуречник на инженерно язъкознание“ на Атанас П. Славов (очаквайте продължение в следващия брой!) и интервю с Кънчо Кожухаров.
Поздравления на двамата и пожелания за още по-голямо внимание от издателите зад океана!
Няколко цитата от „Речника“:
„Някъде имат хуманна медицина, у нас – хуманоиден медицинизъм!
Някъде ползват медицинско здравеопазване, ние пък едва се опазваме от медицинични здравеопасности.
Някъде се мъчат да променят Системата, ние пък сме претръпнали от системазохизъм.“

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Литературен конкурс за фантастика “Изгревът на следващото” 2019: резултати


Трите награди от 200 лева се присъждат на:
– “Експериментът “Гъливер” – Димитър Желев
– “Урокът” – Калина Александрова
– “Папъл, папъл и хайде в комина” – Елена Петрова

В алманаха “ФантАstika 2019” освен трите наградени разказа бъдат публикувани (ако авторите разрешат):
– “Миналото” – Калоян Захариев
– “Утре започва от днес” – Радина Ангелова

За пълна информация: https://choveshkata.net/blog/?p=7296

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Скръбна вест: Милан Асадуров (1949-2019)


Починал е Милан Асадуров, създателят на библиотека „Галактика“:

https://petel.bg/Tazhna-vest-za-literaturata-ni–Napusna-ni-golyam-pisatel-i-prevodach–sazdatelyat-na-Biblioteka-Galaktika__318606

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD_%D0%90%D1%81%D0%B0%D0%B4%D1%83%D1%80%D0%BE%D0%B2

Сигурно повечето фенове са попадали по един или друг начин на тази поредица – тя беше забележително постижение, с чудесна подборка от заглавия, с красиви корици:

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BA%D0%B0_%E2%80%9E%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%E2%80%9C

Вечна му памет!

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, литература, научна фантастика, in memoriam, Literature, science fiction

Българска фантастика в чужбина: сборник с разкази на А. Мелконян, В. Настрадинова, А. Карапанчев и други на руски


„Электрические слезы“, съставител С. В. Тренгова:
https://fantlab.ru/edition240202
Историята с този сборник не е много ясна, но обикновено fantlab.ru са доста надежден източник, така че разпространявам новината.
Корицата е на Ст. Лефтеров:
https://data.fantlab.ru/images/editions/big/240202

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, литература, научна фантастика, фантастина живопис, science fiction

Резултати от осмия литературен конкурс “Агоп Мелконян-2019”


„Шин“ от Иванка Миткова Сергилова – специална награда на името на Агоп Мелконян, изборът на сем. Мелконян и приятели

Награди на журито:
1. „Голиат“ от Владислав Димов Атанасов
2. „Девет“ от Красимира Тодорова Стоева
3. „Ани“ от Адела Анджело Миролевска

Пълните резултати може да видите на:
https://trubadurs.com/2019/05/01/rezultati-konkurs-agop-melkonyan-2019/

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, Литературен конкурс, научна фантастика, in memoriam, science fiction

Българска фантастика в чужбина: българска НФ антология на немски и български разказ в немско НФ списание


Двете постижения са обединени от едно име: Ерик Симон (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%95%D1%80%D0%B8%D0%BA_%D0%A1%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%BD), който преведе разказите на немски. Ерик е нещо като добрият ангел на българската фантастика в Германия за което всички ние трябва да сме му много благодарни!

Антологиятя „Sternmetall“ (http://bgf.zavinagi.org/index.php/Sternmetall_(V%D0%B5rlag_TORNSTEN_LOW,_2018) съдържа разкази от Георги Малинов, Светла Дамяновска, Велко Милоев, Елена Павлова, Вал Тодоров, Мария Спирова, Андон Стайков, Николай Тодоров и Ивайло П. Иванов.

Корицата може да се види тук: http://bgf.zavinagi.org/images/thumb/8/86/Stermetal%2B.jpg/160px-Stermetal%2B.jpg

Сборникът е достъпен през немския Амазон: https://www.amazon.de/Sternmetall-Bulgarische-Phantastik-Juri-Ilkow/dp/3940036471

Много положително ревю (на немски) може да се види тук: https://www.zauberwelten-online.de/Artikel/Sternmetall-Phantastische-Kurzgeschichten-aus-Bulgarien,699

А разказът е мой и беше публикуван в брой 74 на немското списание „phantastisch!“ (удивителната е част от името на списанието; http://www.phantastisch.net/), което в известен смисъл е аналог на американското „Локус“ – публикува статии за фантастиката: есета, интервюта, ревюта и само по един къс разказ във всеки брой.

Съдържание на броя: http://www.phantastisch.net/aktuell.htm

Корицата може да се види тук: http://www.phantastisch.net/cover_74.htm

Leave a comment

Filed under България, литература, научна фантастика, ревюта на книги, science fiction

Четиридесет години от първия полет на българин в космоса


На 10.04.1979 г. в 19 часа и 34 минути българско време е изстрелян космическият кораб „Союз-33“ с екипаж Николай Рукавишников и Георги Иванов. Корабът не успява да се скачи с орбиталната станция „Салют-6“ и е приземен 1 денонощие, 23 часа и 1 минута, след 31 пълни обиколки около Земята.
Г. Иванов в Пазарджик:

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, космонавтика, наука, history, science

Българска фантастика от Петър Бобев в чужбина


Докато някой „младежи“ се бъхтат да публикуват 200-300 думи в съседното село, разни „старци“, като Петър Бобев, който е преминал в по-добрия свят преди повече от две десетилетия, се издава в чужбина едва ли не повече от всички младежи взети заедно. Информацията е от: https://www.peterbobev.eu/%D0%B1%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D1%83%D0%B6%D0%B4%D0%B8-%D0%B5%D0%B7/
2017 – Месть мертвого инки („Отмъщението на мъртвия инка“) – Пётр Бобев – включен в журнал „Искатель“, 4/2017 (списание „Откривател“, книжка 4 от 2017 г.), стр. 35-186; издателство „Искатель“, Москва; превод: Михаил Филонов. Художник на корицата (изображението е свързано с романа на Бобев): Андрей Симанчук. Тираж: не е посочен. Формат: 84×108/32 (130×200 мм). 192 страници.
2016 – Пещера астронавта („Пещерата на астронавта“) – включен в „Этот фантастический мир“ (альманах), выпуск 1 (алманах „Този фантастичен свят“, 1); стр. 103-105; издателска къща „Тардис“ , Екатеринбург; превод руски език на разказа „Пещерата на астронавта“ (публикуван в списание „Пламъче“, 1966 г., книжка 5). Преводач: не е посочен. Съставител на алманаха: не е посочен. Художествено оформление на алманаха: Борис Владимирович Покровский. Тираж: 1300 бр. Формат: 60×84/8 (205×290 мм). Меки корици. 120 страници.
1994 – Crocodilul Sacru (в превод – Свещеният крокодил) (1989 – Каменното яйце) – Petar Bobev (роман); editura (издателство): Doris; locul publicarii (място на издаване): Bucuresti (Букурещ); traducator (преводач) – Tiberiu Iovan; 188 стр.; pret (цена): 4.00 lei (като допечатка върху някои корици – 2000 lei (?)); ISBN: 973-96811-0-7 (на румънски език)
И т.н.
На страницата, която съм цитирал по-нагоре, има корици.
Успех на младото поколение! 🙂

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, литература, научна фантастика, science fiction

Нова българска фантастика: 30.03.2019, премиера на „Приказки за Юнаци и злодеи“


Приятели (:

На 30 март 2019 година, събота, от 11 до 13 часа заповядайте в сектор „Детска литература“ на Столична библиотека, за да отпразнуваме първите три книги в поредицата „Приказки за Юнаци и злодеи“.

Преди 13 години Юнакиня Юна пое сред света, за да разбере какво го боли и кое премълчава. „Триптих за Юнаци и злодеи“ взе награда от международния конкурс „Златен кан“ – но, по-важното, нарои още: Юнаци, Приказници, въпроси, въпроси, въпроси…

На тройния ни празник Юна няма да е сама. 😉 Поканили сме всички: участниците в „Приказките“ (вече над 20!), художничките на кориците, родните автори, които сме издавали в поредицата ни (https://choveshkata.net/blog/?page_id=13)… заповядайте и вие! Историите за Юна и Юнаците, също като Човешката библиотека, значат „заедно“ и имат смисъл само тогава. 🙂

Повече подробности за премиерата и изненадите, които готвим, открийте тук: https://choveshkata.net/blog/?p=7164

Трите „Приказки за Юнаци и злодеи“ съществуват само в електронен вариант – и се възползват от някои възможности на технологиите, които на хартия няма как да възпроизведем. 😉 Файловете са без дигитални (DRM) защити (като останалите издания на Човешката библиотека) и се разпространяват безплатно. Но ако пожелаете, подкрепете авторите – с отзиви – и гражданските им каузи – с дарения.

А ако търсите подарък за приятели читатели – вижте как (https://docs.google.com/forms/d/1Teui-YqZsiXVWJVABu0cSiyki6lTPHRWIZSiD6EQfGY/viewform) да им подарите „Приказките“ с наша помощ. Искате ли с посвещение от автор? Все някой ще успеем да ви уредим. 😉

Чакаме ви!

Юнакините и Юнаците, Приказниците и Приказничките, всички наши автори и цялата Човешка библиотека

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Български фантасти в чужбина: сборник на Здравка Евтимова на френски (и награда от ДБФ)


Сборникът на Здравка Евтимова „D’un bleu impossible” („Невъзможно синьо“) беше издаден от френското издателство Le Soupirail. Превод – Красимир Кавалджиев. За повече информация: https://www.fakel.bg/index.php?t=6673

 

Преди няколко дни авторката получи грамота от Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“ за популяризиране на българската литература зад граница:

Leave a comment

Filed under book reviews, България, литература, научна фантастика, science fiction

Българска фантастика в Щатите: „Как инженер Ганев направи България велика“ в чикагския вестник „България“


В бр. 11 за 2019 г. на чикагския в-к „България“ беше публикуван моя фантастичен фейлетон за приключенията на инженер Ганев, в три епизода:
– Епизод първи: инженер Ганев извежда България на три морета
– Епизод втори: инженер Ганев превръща България в колониална империя, над която слънцето никога не залязва
– Епизод трети: инженер Ганев съживява българската космическа програма
Електронната версия на вестника е достъпна свободно на: https://issuu.com/lenakirk/docs/bulgaria_11_19-1-32-web?fbclid=IwAR2ZITSMdcLCjQ6T5IZEcFbIFgQggN6svrgTnWs00l1QegE16z3Nuyeid5c
Приятно четене!

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Литературен Конкурс „Агоп Мелконян 2019“


Срокът за изпращане на разказите (обем до 1500 думи) е до 24:00 ч. на 31 март 2019 г. Приемат се научна фантастика, фентъзи, ужаси, ню уиърд, приказен реализъм и т.н., включително и жанрово преливане. Допуска се един разказ от автор. Участващите разкази трябва да са авторски, непубликувани под каквато и да е форма (на хартия, в интернет, под формата на аудио и/или видео). Не се допускат разкази, участвали в предишни издания на конкурса. Разказите, които не отговарят на условията, няма да бъдат допуснати за участие. В конкурса не могат да участват членове на журито или победители от предишни години. Финалистите ще бъдат обявени на 26 април 2019 г. в сайта на списание „Сборище на трубадури“. На всеки от финалистите ще бъдат връчени персонализиран плакет и допълнителни награди от организаторите. Изпращайте разказите на имейл адрес: konkurs2019 [ет] trubadurs.com и обърнете внимание на изискванията за формат.
Пълните условия за участие може да прочетете тук: https://trubadurs.com/2019/02/11/konkurs-agop-melkonyan-2019/

Leave a comment

Filed under Bulgaria, България, Литературен конкурс, литература, научна фантастика, Literature, science fiction