Category Archives: астрономия

Poland joins ESO (or Hi Mom, I am on TV!)

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Press release: Planet-like object may have spent its youth as hot as a star

WISE J030449.03-270508.3 belongs to a class of cold, extremely low mass objects, known as Y dwarfs. Only about twenty of those are known, and this one shows a peculiar spectrum suggesting that it may be metal-poor and/or older than previously identified Y0 dwarfs. It was discovered and studies by an international group of astronomers, including myself.

A link to the press release:

A link to the paper (accepted for publication in MNRAS):

A full text pdf is publicly accessible at:

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Euronews story: “E-ELT: Europe’s extreme new telescope”

Almost a month ago, on Jun 18, .2014 the top of Cerro Armazones was blown up to clear a wider flat space for the new E-ELT. Contrary to what the Euronews title says, the abbreviation is deciphered European Extremely Large Telescope.

A team of journalists from the news channel led by Jeremy Wilks attended the event and prepared a report, featuring (briefly) yours truly:

Bellow is the Paris-time broadcast schedule for the next week:

– Monday: 11:15, 22:45

– Tuesday: 15:15, 19:45

– Wednesday: 11:15, 18:45

– Thursday: 13:45, 18:15, 23:45

– Friday: 05:15, 11:45, 13:45, 15:15, 18:15

– Saturday: 12:45, 18:15, 21:45, 22:45

– Sunday: 08:45, 13:45, 19:15

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Строителството на европейския 39-метров телескоп

Вчера, на 18.06.2014 година, върхът Серо Армазонес, в околностите на чилийския град Антофагаста, бе изравнен за да се създаде достатъчно голяма равна площадка за строителството на 39-метровия европейски телескоп Е-ЕЛТ (European Extremely Large Telescope; Телескопът е проект на Европейската южна обсерватория (European Southern Observatory;, в която работя от 2001 година. Предполага се, че неговото строителството ще отнеме десетилетие, и първите наблюдения ще започнат през 2024 година.

Най-лесно изравняването се прави с експлозия, което се случи тук към 2 часа следобед, чилийско време. Съобщение на ЕСО за пресата, с много снимки и видео от събитието може да се види тук:

Моето собствено видео е тук:

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Book Review: Neutrino Hunters, by Ray Jayawardhana, Scientific American / Farrar, Straus and Giroux, New York, 2013

I just finished reading the book Neutrino Hunters, by Ray Jayawardhana, the fourth popular science book of the author.

The neutrinos are electrically neutral, weakly interacting elementary subatomic particles with half-integer spin, as Wikipedia teaches us. Also, they are the last best hope of ambitious young physicists for a breakthrough, for an opening to some new physics, outside of the Standard model.

Ray Jay, who is a professor of astronomy at University of Toronto, wrote a popular physics book, nearly at the level of an introductory undergraduate physics class, but with a historic flavor. The story begins with present-day efforts of the scientists at the IceCube detector, located near the South Pole, to detect neutrinos, but it quickly jumps back in time to the beginning of the twentieth century to follow the pursuits of Einstein, Schroedinger, Heisemberg, Dirak and the likes, to revolutionize our understanding of the nature.

To me, the historic aspect of the book was as successful as the Dreadnought and Castles of Steal books by Robert Massie, for example. Although the main stage it taken by the particles themselves, the paragraphs about Pauli, Pontecorvo, Bahcall and the others are interesting because they portray the best of the human struggle for knowledge. This made me think about the strange atmosphere that reigns in the academia – the attitudes of the scientists span between playfulness and hubris, the research is driven by motives ranging from curiosity to ego satisfaction – just like outside the academic environment. And yet, the academia fosters collaborations and team work more than any other environment, as many of my friends who went to the industry testify. The book has captured some of that, in addition with the story of the neutrino.

Back to the neutrino. The existence of this particle was proposed in the 1930 by Wolfgang Pauli to solve a crisis in the physics of the time – it appeared that the conservation laws were broken during the beta decay, unless a new particle was born. Pauli called it a neutron, except two years later Chadwick discovered another, much heavier particle with no electrical charge – the one that we now call neutron – and a new name was needed. Enrico Fermi came to the rescue and the name neutrino was born.

The book follows in detail the long saga of the neutrino detection. It wasn’t until 1956 until Reines and his collaborators detected neutrinos from a nuclear reactor. Davies detected the solar neutrinos in 1968, the first supernova born neutrinos were detected in 1987, and 2011 brought the detection of the geoneutrinos, born from radioactive decay inside the Earth.

The last two chapters cover the most recent events in the neutrino studies, and even go as far as describing some speculations about practical applications applications of the neutrinos, including oil prospecting and even communication. I suspect these chapters are likely to make the largest impact on the reader, because they differ from most physics texts – by construction the physics textbooks, especially high school ones, that are likely to represent the background of many of Ray Jay’s readers, present our knowledge as something complete and self-consistent. Let’s leave this deception to the conscience of their authors. Our knowledge of the world is not complete, and often the current state of affairs is contradictory – as the long-though deficiency of solar neutrinos demonstrated. Ray Jay makes this an important point in his books, describing how the scientific process works, how the science copes and resolves such contradictions, and what are the main unanswered questions, faced by neutrino hunters: what is the mass of the neutrino, are there any other neutrino flavors, is the neutrino its own antiparticle?

I definitely recommend the Neutrino Hunters.

Leave a comment

Filed under astronomy, Book Review, book reviews, астрономия, наука, history, ревюта на книги

Астрономия на живо: конференция “The Search for Life Beyond the Solar System: Exoplanets, Biosignature & Instruments“, 16-21.03.2014, Tucson, Arizona

Конференцията “The Search for Life Beyond the Solar System: Exoplanets, Biosignature & Instruments“ може да се гледа на живо през Adobe Connect:

Тя ще се проведе от 16 до 21.март.2014 в гр. Tucson, щатра Аризона. Проргамата с докладите може да се види тук:

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, science

Time magazine covers our results: finding a sub-stellar mass companion candidate in a nearby binary dwarf system

More coverage:

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Carnegie Observatories Press release: Nearby Failed Stars May Harbor Planet

Pasadena, CA— Astronomers, including Carnegie’s Yuri Beletsky, took precise measurements of the closest pair of failed stars to the Sun, which suggest that the system harbors a third, planetary-mass object.The research is published as a letter to the editor in Astronomy & Astrophysics available online at
Failed stars are known as brown dwarfs and have a mass below 8% of the mass of the Sun—not massive enough to burn hydrogen in their centers. This particular system, Luhman 16AB, was discovered earlier this year and is only 6.6 light-years away.
After the discovery announcement, several teams of astronomers, including the one with Beletsky, used a variety of telescopes to characterize the neighbouring couple.
After two-months of observations and extensive data analysis, Beletsky’s team, led by Henri Boffin of the European Southern Observatory (ESO), found that both objects have a mass between 30 and 50 Jupiter masses. By comparison, the Sun has a mass of about 1,000 Jupiter masses.
The two brown dwarfs are separated by about three times the distance between the Earth and the Sun. Binary brown dwarf systems are gravitationally bound and orbit about each other. Because these two dwarfs have so little mass, they take about 20 years to complete one orbit,” explained Beletsky.
The team used the FORS2 instrument on ESO’s Very Large Telescope at Paranal to image the brown dwarf couple in the best possible conditions, every 5 or 6 days over the period April 14, to June 22, 2013. Because of the instrument enabled the observers to make very precise measurements, the scientists were already able to detect tiny displacements of the two objects in their orbit during only this the two-month period.
The astronomers were able to measure the positions of the two brown dwarfs with ten times better accuracy than before and thereby detect even small perturbations of their orbit.
“We have been able to measure the positions of these two objects with a precision of a few milli-arcseconds,” said Boffin. “That is like a person in Paris being able to measure the position of someone in New York with a precision of 10 centimetres.”
The measurements were so fine that the astronomers were able to see some very small deviations from the expected motion of the two brown dwarfs around each other. The fact that the deviations appear correlated is a strong indication that a companion perturbs the motion of one of the two brown dwarfs. This companion is most likely a planetary-mass object, which has an orbital period between two months and a year.“Further observations are required to confirm the existence of a planet,” concludes Boffin. “But it may well turn out that the closest brown dwarf binary system to the Sun turns out to be a triple system!”
The team is composed of Henri Boffin, Kora Muzic, Valentin Ivanov, Andrea Mehner, Jean-Philippe Berger, Julien Girard, and Dimitri Mawet (ESO, Chile), Dimitri Pourbaix (Université Libre de Bruxelles, Belgium), Rudy Kurtev (Universidad de Valparaiso, Chile), and Yuri Beletsky (Carnegie Observatories at Las Campanas Observatory, Chile).

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

„Possible astrometric discovery of a substellar companion to the closest binary brown dwarf system WISE J104915.57-531906.1“, H.M.J. Boffin, D. Pourbaix, K. Muzic, V.D. Ivanov, R. Kurtev, Y. Beletsky, A. Mehner, J.P. Berger, J.H. Girard, D. Mawet (Astronomy and Astrophysics, in press)

Abstract: Using FORS2 on the Very Large Telescope, we have astrometrically monitored over a period of two months the two components of the brown dwarf system WISE J104915.57-531906.1, the closest one to the Sun. Our astrometric measurements – with a relative precision at the milli-arcsecond scale – allow us to detect the orbital motion and derive more precisely the parallax of the system, leading to a distance of 2.020+/-0.019 pc. The relative orbital motion of the two objects is found to be perturbed, which leads us to suspect the presence of a substellar companion around one of the two components. We also perform VRIz photometry of both components and compare with models. We confirm the flux reversal of the T dwarf.

A PDF is available here:

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Астрономия на живо – конференция посветена търсенето на екзо-планети с космическата обсерватория Кеплер

11.11.2013: Конференцията свърши, но видео записи на докладите са достъпни на:

От понеделник, 4.11.2013, в изследователския център на НАСА Аймс (, в Калифорния, тече втората конференция, посветена на резултатите от работата на космическия телескоп Кеплер (
Конференцията може да се наблюдава на живо:
Програмата на конференцията е достъпна тук:

Кеплер е предназначен да търси планети около други звезди по метода на планетарните пасажи ( – ако една планета при движението си по орбитата между нас звездата, около която обикаля, блясъкът на звездата ще намалее. В зависимост от параметрите на планетата и на звездата ефектът може да бъде както няколко процента от блясъка на звездата, така и няколко милионни от него. В Слънчева система подобни пасажи има например Венера – именно по време на такъв пасаж Ломоносов е открил, че Венера притежава атмосфера.
От техническа гледна точка Кеплер е 1.4-метров телескоп, който наблюдава поле от приблизително 10 на 10 градуса, с камера, снабдена с 42 CCD матрици. Телескопът беше изстрелян на 7.03.2009 и до 11.05.2013, когато се повреди един от жироскопите в системата за ориентация, той изправно наблюдаваше близо 150 хиляди звезди в съзвездието Лебед. Безпрецедентната му точност позволи да открие близо три хиляди планети-кандидати, обикалящи около две хиляди звезди. Съвсем малка част от тях е потвърдена със спектроскопични наблюдения, но предварителни те оценки говорят, че около осемдесет процента от кандидатите са истински планети. Потвърждаването им е технически в възможно и е въпрос на телескопно време.
Резултатите на Кеплер са твърде много за да ги обясня или дори само да ги изброя тук. Безспорно един от най-важните е, че около двадесет процента от звездите, подобни на слънцето, имат планети в т.нар. обитаема зона. „Обитаема зона“ е условно наименование за интервала от разстояния между звездата и планетата, в който равновесната температура на планетата позволява наличието на вода в течна форма (а не под формата на пара или лед!) на повърхността на планетата. Границите на обитаема зона са размити – те зависят както от параметрите на звездата (главно температура и светимост – т.е. колко е гореща и колко е ярка), но и от параметрите на самата планета. Примерно, една по-масивна планета с плътна атмосфера би могла да поддържа по-висока температура на повърхността си, отколкото една по-малко масивна планета – за сметка на парниковия ефект. С други думи, ако Марс беше по-масивен, може би все още щеше да има атмосфера и океани, въпреки че е по-далече от земята. Някои астрономи включват в дефиницията на обитаема зона и други параметри, като например ултравиолетова и рентгенова радиация на звездата (защото подобна радиация има свойството да стерилизира повърхността на планетата), но според мен това е ефект от по-висок порядък.
Преди две години аз бях на първата конференция за Кеплер, но други ангажименти ми попречиха да отида на тази и сега се възползвам от услугата на организаторите, да слушам докладите в реално време. Това започна да става традиция на конференциите през последните една-две години и се надявам и по-нататък да е така. Не на последно място, защото по този начин науката става достъпна за несравнимо по-широка аудитория.

Любопитен факт – един от водещите участници в проекта Кеплер е българинът Димитър Съселов, професор в Харвард.

PS В края на днешния ден предстои доклад на Франк Дрейк, бащата на СЕТИ: „Kepler and Its Impact on the Search forExtraterrestrial Intelligence“

Leave a comment

Filed under астрономия, космонавтика, наука, science

“ГОДИНА ОТ ПОНЕДЕЛНИЦИ” или приказка за новооткритото двойно кафяво джудже, само на 2 парсека от Слънцето

“Понедельник, понедельник,
понедельник дорогой,
принеси мне понедельник
непогоду и покой…”

Полузабравено стихотворение от забравен поет, четено в далечното детство. Но много подходящо точно за този понеделник, който ми донесе английската версия на “Cosmic Front. Illuminating the Magellanic Clouds” – документален филм на японската телевизионна програма NHK (, в което участвах почти случайно. Филмчето е интересно преди всичко с външния поглед към нашата работа.

Освен това понедленикът ми донесе и първата ни статия ( за двойното кафяво джудже, което моят колега Кевин Луман намери само за 2 парсека от слънцето (…767L…1L). Всъщност, нашата статия се появи в петък, когато я изпратихме в Astrophysical Journal Letters, и едновременно с това я пуснахме в един астрономически препринт сървър. А днес на същия сървър има още една статия (, която потвърждава част от нашите резултати. Останалите резултати нито ги потвърждава, нито ги опровергава – простo ние имаме различен наблюдателен материал от техния, и можем да правим с него едно допълнително измерване, в частност да мерим лъчевата скорост на двата компонента. За изследването на кафяви джуджета и звезди с ниски маси този обект ще е същото, каквото беше свръхновата 1987А за изследването на свръхнови. А най-интересното е, че: (1) около двата му компонента могат сравнително лесно да се намерят планети – ако го има, разбира се, и (2) съвременните технологии _почти_ позволяват да се измерят директно радиусите на двата компонента, но дори да получим само горни граници, и това ще е успех.

Leave a comment

Filed under астрономия

Честита Нова Година с едно филмче за душата: метеорния поток Джеминиди от Паранал

Метеорите са прашинки, обикновено с маса по-малка от един грам, които се сблъскват със Земята, със скорости от порядъка на няколко десетки километра в секунда, и изгарят в атмосферата, оставяйки след себе си огнена следа. Джеминидите са метеорен поток, чийто радиант се намира в съзвездието Близнаци (Gemini на латински), от където произлиза името им. Максимумът на потока (когато има най-много метеори) е в средата на Декември.

 Моят приятел и колега Джанлука Ломбарди е създал невероятно красиво филмче с наблюдения на Джеминидите около максимума им през Декември 2012, направени от Паранал:


Leave a comment

Filed under астрономия, наука

RIP: Леонид Георгиев (Leonid Georgiev)

Leave a comment

Filed under астрономия, наука

ESO E-ELT Programme Confirmed / Европейската Южна Обсерватория ще строи най-големия телескоп в света

Вчера съветът на страните, членки на Европейската Южна Обсерватория (ЕСО) потвърди програмата за строителството на E-ELT (European Extremely Large Telescope). Телескопът ще е от 40-метров клас, ще се намира в Чили и по предварителни оценки ще струва малко над 1 милиард евро. Вече са осигурени около 60% от тази сума, строителството ще започне след като ЕСО събере 90% – такава е политиката на обсерваторията, за да няма недовършени проекти. Телескопът ще се строи повече от десетилетие, така че има шанс преди да се пенсионирам, да поработя с него. 🙂

Защо петнадесетината държави, членки на ЕСО, са готови да изхарчат толкова пари в средата на кризата, за един на пръв поглед ненужен проект? По мое мнение проектът е ненужен само на пръв поглед, а очевидно така мислят и други хора.

Първо, тези пари няма да отидат на бунището, те са ре-финансиране на собствените високотехнологични индустрии на страните-членки на обсерваторията; технологиите, които ще бъдат разработени при строителството на E-ELT и неговите инструменти ще намерят приложение в какви ли не области (това е огромна отделна тема, само един пример – има хора, които в момента работят върху деформируеми изкуствени очни лещи, базирани на принципите на адаптивната оптика, използвана в астрономията; те ще могат да променят фокусното си разстояние).

Второ, и според мене по-важно – науката подтиква хората да си задават по-често въпроса “защо”. Пред по-голяма част от ежедневието си ние сме потопени в свят, който активно се бори срещу този “вреден” навик – имам предвид рекламите и индустриите, които стоят зад тях или политиците: идеалният потребител само след два-три кадъра е готов да посегне към кредитната карта или механично да гласува с бюлетина в този или онзи цвят. Пред тези индустрии обаче стои бариерата на навика да питаме защо: защо ни казват това или онова, защо тази стока е по-добра от онази, защо този политик е по-малката злина от онзи… Хората, които са гласували един милиард за строителството на E-ELT (част то тях са политици!) много добре разбират, че децата, които ще се загледат в изображенията на далечни галактики, са бъдещите инженери и технолози, които ще създадат iPhone модел 105 и онези адаптируеми лещи, от които всички ще имаме нужда на стари години…

Отношението между между науката и бизнеса е двупосочна симбиоза – ние им даваме технологии и кадри, но също използваме технологии и кадри, създадени с чисто търговска цел. Ние изграждаме и поддържаме в обществото онзи вреден навик със задаването на въпроси, който го поддържа стабилно и го предпазва (в някаква степен) от залитания във фатална посока. Но също така ние се нуждаем от бизнеса, който ни издържа с данъците си (дори и да не ги плаща целите).

В нашата обсерватория работят около 800 човека (приблизително два мото-стрелкови батальона от едновремешната БНА) и годишният ни бюджет през последните години варира от 120 до 150 млн. евро (публична информация, има я в годишните отчети на ЕСО). Това е приблизително съпоставимо с цената на един Ф35 (154-237 млн. долара, в зависимост от модификацията), от който до сега са произведени 63 и се планират над 2400 (всички числа тук са от Wikipedia). Обсерваторията е една, а самолетите са хиляди. На фона на тези суми недостигащите средства за поддържането на Националната Астрономическа Обсерватория в Рожен, са направо смешни и тъжни.

Съобщението за пресата за вчерашното заседание на Съвета на ЕСО може да се прочете тук:

Leave a comment

Filed under астрономия, наука

Отворено писмо от българските учени до президента, министър председателя и председателя на Народното Събрание на Република България

Дами и господа управляващи, Миналата седмица българските медии разпространиха новината, че за поредна година, Националната Астрономическа Обсерватория “Рожен” е пред затваряне. Гласове за спасяването й се надигнаха не само сред астрономите, които биха загубили ценна апаратура и възможности за научна работа, но и сред българските граждани, за които Обсерваторията е символ за нашите космически амбиции…
Пълният текст на писмото, написано от д-р Ивелина Момчева, се намира на:

Leave a comment

Filed under астрономия, наука

Статия в Nature

В днешния брой на Nature има статия с участието на вашия скромен слуга:

Albedo and atmospheric constraints of dwarf planet Makemake from a stellar occultation

Ortiz et al.

Pluto and Eris are icy dwarf planets with nearly identical sizes, comparable densities and similar surface compositions as revealed by spectroscopic studies. Pluto possesses an atmosphere whereas Eris does not; the difference probably arises from their differing distances from the Sun, and explains their different albedos. Makemake is another icy dwarf planet with a spectrum similar to Eris and Pluto, and is currently at a distance to the Sun intermediate between the two. Although Makemake’s size (1,420 ± 60 km) and albedo are roughly known, there has been no constraint on its density and there were expectations that it could have a Pluto-like atmosphere. Here we report the results from a stellar occultation by Makemake on 2011 April 23. Our preferred solution that fits the occultation chords corresponds to a body with projected axes of 1,430 ± 9 km (1σ) and 1,502 ± 45 km, implying a V-band geometric albedo pV = 0.77 ± 0.03. This albedo is larger than that of Pluto, but smaller than that of Eris. The disappearances and reappearances of the star were abrupt, showing that Makemake has no global Pluto-like atmosphere at an upper limit of 4–12 nanobar (1σ) for the surface pressure, although a localized atmosphere is possible. A density of 1.7 ± 0.3 g cm−3 is inferred from the data.

Цялата статия:

Съобщение за пресата от ЕСО:

Видео и други допълнителни материали:

Leave a comment

Filed under астрономия

ESO (European Southern Observatory) Celebrates 50th Anniversary on Oct 5, 2012 with a live stream from Paranal

This coming Friday, Oct 5, the Observatory where I have been working since 2001 celebrates the 50th anniversary of the signing of the founding agreement. I am happy to have been a part of this great scientific adventure for more than ten years.

There will be a 6-hour long live stream starting at 11:00 CEST:
In the words of our PR officer: “For the first time in ESO’s history, the VLT will be pointed towards an object in the sky selected by members of the public — the Thor’s Helmet Nebula (NGC 2359). We look forward to sharing this event with you.”

Unfortunately, I will be at La Silla – the other telescope site. In fact, it was the first ESO telescope site in Chile.

Leave a comment

Filed under астрономия