Category Archives: астрономия

Нова научнопопулярна статия в сп. „Осем“ (брой 7/2020 г.): “Феи” ще търсят живот


Микрокосмически кораби ще изучават планетите до близките ни звезди, прототипите им вече са в Космоса

Валентин Иванов

Космосът е невъобразимо, нечовешки голям. Толкова голям, че светлината на най-близката звезда се нуждае от четири години и три месеца, за да достигне до нас. Тази звезда –Алфа Кентавър или Cen – е естествена цел на първите опити на човечеството да покори междузвездните разстояния. На 23 юни 2017 г. в Kосмоса бяха изстреляни работещи прототипи на първите междузвездни кораби, които човечеството – да се надяваме – ще изпрати един ден към най-близките звезди. Прототипите, сполучливо наречени Sprite (от англ. – дух, фея) са миниатюрни квадратчета със страна 3,5 см и тежат по 4 грама. Въпреки размерите си те носят на борда си системи за управление, ориентация и комуникация, слънчеви батерии и дори научен уред за измерване на магнитното поле.

От: https://spisanie8.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-72020-%D0%B3.html

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, космонавтика, наука, science

Qualitative classification of extraterrestrial civilizations, by Ivanov, Beamín, Cáceres & Minniti


Contributed talks presented at the virtual annual meeting of the European Astronomical Society, 29.06.2020, Leiden. The paper is available here:

https://ui.adsabs.harvard.edu/abs/2020arXiv200513221I/abstract

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Интервю с Грегъри Бенфорд / Inetrview with Gregory Benford


Юлия Новакова интервюира автора и учения Грегъри Бенфорд за роляата на научната фантастика в преподаването на природни науки, за шанса да има живот на Марс и за общуването през огромни бездни на пространство и време…

Julie Nováková interviews author and scientist Gregory Benford about the role of science fiction in STEM education, chances of life on Mars, communication across great gaps in distance and time…

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, литература, наука, научна фантастика, Literature, science, science fiction

Научно-популярна статия в сп. „Осем“: Най-близката черна дупка


От обявата за новия брой 6 от 2020 година:

https://spisanie8.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-62020-%D0%B3.html

Откриват HR 6819, тъй като не намират втората от двойка звезди

статия от Валентин Иванов


В началото на май 2020 г. група астрономи, водени от германеца Томас Ривиниюс, обяви откриването на най-близката до Слънчевата система черна дупка. Тя се намира в системата на звездата HR 6819, само на около хиляда светлинни години от Слънчевата система. Това е разстояние, което светлината изминава за хиляда години. По човешките мащаби изглежда огромно, но в сравнение с размерите на нашата Галактика, която има диаметър над сто хиляди светлинни години, е нищожно. Особено ако вземем предвид, че черните дупки се срещат хиляди пъти по-рядко от звездите, най-близката от които е само на около четири светлинни години от Слънцето.

Цялата статия можете да прочетете в списанието, а съобщение за пресата от Европейската южна обсерватория може да се види тук: https://www.eso.org/public/news/eso2007/

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Научно-популярна лекция online: „Класификация на извънземните цивилизации“, 9.06.2020, 19:30


Лекцията е част от редовната програма на клуба по фантастика, евристика и прогностика „Иван Еферемов“, гр. София. Може да се слуша/гледа на: https://discord.gg/xcyfgN5

Не е необходимо да се инсталира нищо, работи през през браузер и по-добре – с Хром.

За промени в програмата или за начина на гледане проверете тук: (темата „Конферентни сбирки“): http://sf-sofia.com/forum/index.php?f=6&t=27528&rb_v=viewtopic

Лекцията е популярно изложения на нашата статия в сп. „Astronmy & Astrophysics“:

https://ui.adsabs.harvard.edu/abs/2020arXiv200513221I/abstract

Leave a comment

Filed under астрономия, наука, science

Qualitative classification of extraterrestrial civilizations, by V. D. Ivanov, J. C. Beamin, C. Caceres and D. Minniti


Context. The interest towards searches for extraterrestrial civilizations (ETCs) was boosted in the recent decades by the discovery of thousands of exoplanets.
Aims. We turn to the classification of ETCs for new considerations that may help to design better strategies for ETCs searches.
Methods. This study is based on analogies with our own biological, historical, technological and scientific development. We take a basic taxonomic approach to ETCs and investigate the implications of the new classification on ETCs’ evolution and observational patterns. Finally, we use as a counter-example to our qualitative classification the quantitative scheme of Kardashev and we consider its implications on the searches for ETCs.
Results. We propose a classification based on the abilities of ETCs to modify their environment and to integrate with it: Class 0 uses the environment as it is, Class 1 modifies the environment to fit its needs, Class 2 modifies itself to fit the environment and Class 3 ETCis fully integrated with the environment. Combined with the classical Kardashev’s scale our scheme forms a 2-dimensional scheme for interpreting the ETC properties.
Conclusions. The new framework makes it obvious that the available energy is not an unique measure of ETCs’ progress, it may not even correlate with how well that energy is used. The possibility for progress without increased energy consumption implies a lower detectability, so in principle the existence of a Kardashev Type III ETC in the Milky Way can not be ruled out. This reasoning weakens the Fermi paradox, allowing for the existence of advanced, yet not energy hungry, low detectability ETCs. The integration of ETCs with environment will make it impossible to tell apart technosignatures from natural phenomena. Therefore, the most likely opportunity for SETI searches to find advanced ETCs is to look for beacons, specifically set up by them for young civilizations like ours (if they would want to do that remains a matter of speculation). The other SETI window of opportunity is to search for ETCs at technological level similar to ours. To rephrase the famous saying of Arthur Clarke, sufficiently advanced civilizations are indistinguishable from nature

Comments: accepted in Astronomy & Astrophysics; 7 pages, 1 figure; the acknowledgements were updated in the new version.

The manuscript is available at:
https://arxiv.org/abs/2005.13221
https://arxiv.org/pdf/2005.13221.pdf

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Предстои строителството на първата радиоастрономическа обсерватория в България: LOFAR-BG


Low-Frequency Array, съкратено LOFAR, е радиотелескоп, работещ в диапазона от 10 MHz до 240 Mhz. Холандки е водеща страна в проекта и финансирането идва главно от нея (http://www.lofar.org/about-lofar/general-information/sponsors/sponsors.html). Списъкът с партньори е дълъг, но се доминира от холандски институти (http://www.lofar.org/about-lofar/general-information/consortium/consortium-english.html).
Наблюдателни станции вече са изградени, или са в строеж, в Италия, Полша и Латвия и на други места (http://www.lofar.org/about-lofar/general-information/european-stations/european-stations.html).
Като правило радиотелескопите не изглеждат като гигантски „тръби“, както събратята си, работещи в оптичния диапазон. По същество радиотелескопите са антени и този не е изключение – няколко снимки могат да се видят тук: http://www.lofar.org/ и https://en.wikipedia.org/wiki/Low-Frequency_Array_(LOFAR).

В България предстои да бъде построена първата наблюдателна станция на LOFAR в Югоизточна Европа. Съобщението за пресата на БАН може да се прочете тук:
http://www.bas.bg/2020/05/21/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D1%87%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%BD%D1%84%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BA%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B0/
Това е голям проект и строежът ще продължи повече от десетилетие:
http://lofar.bg/novini/
За мащаба на проекта може да се съди по това, че станцията в Ирландия, струва около два милиона евро.

Радиоастрономията се ражда през втората половина на 1930те години и за неин баща може да се смята инженерът в телефонната компания „Бел“ Карл Янски (1905-1950; https://en.wikipedia.org/wiki/Karl_Guthe_Jansky), който за пръв път регистрира радио излъчване от космически обект – центъра на нашата галактика Млечния Път. За съжаление той умира много млад, не доживявайки да получи една заслужена Нобелова награда. Няколко години по-късно друг американец, Гроте Рибер (1911-2002; https://en.wikipedia.org/wiki/Grote_Reber), прави радио обзор на небето и регистрира за пръв път излъчване от друга галактика. През Втората световна война изследванията в областта на радиоастрономията се „сливат“ с работата по радарите, най-вече във Великобритания и Германия, а истински разцвет за тази нова – тогава – област от астрономията настъпва през 1940/50-те. Любопитен факт е, че по онова време в СССР сред пионерите на радиоастрономията е Йосиф Шкловский, който по-късно става известен с работите си по търсене на извънземни цивилизации. В Щатите през 1959 г. е основана Националната радиоастрономическа обсерватория.

В радио диапазона излъчват много космически обекти – от планети до галактики. Това е единствения диапазон, в който могат да се наблюдава студена материя като междузвезден газ, който просто няма енергия за да излъчва фотони с по-къса дължина на вълната. Радиоизлъчването практически свободно прониква през междузвездния прах (който силно поглъща светлината в оптичния диапазон) и ни позволява да надникнем в скритите централни области на нашата галактика. Друго голямо преимущество на радиоастрономията е, че заради по-ниските изисквания към точността на отражателните повърхности (което е свързано с по-голямата дължина на вълната), е по-лесно да се строят телескопи с размери 100-200 метра, непостижими за технологията за строеж на оптичните телескопи. Това дава предимство не само по отношение на по-голямата площ, в която се събират фотони, но и за разделителната способност – така астрономите наричат способността на един телескоп да разделя като отделно два обекта, които се намират много близо един до друг. Нещо повече, в радиодиапазона е много по-лесно, отколкото в който и да е друг диапазон, да се комбинират наблюдения от телескопи, разположени на хиляди километри един от друг – техника, наречена интерферометрия, позволяваща да се използват тези телескопи като един, с диаметър хиляди километри. В частност, това е една от важните причини за създаването на българската станция – увеличаването на ефективния размер на LOFAR.

Участието на България в LOFAR е един далновидно решение. Не само заради развитието на науката и заради участието на българските учени в един голям международен проект, но и заради особено важно и обикновено недооценявано – заради стимула, който този проект представлява за технологичните индустрии в страната ни, които неизбежно ще участват в строителството и поддръжката на телескопа през следващите десетилетия.

Тук може да се види непълен списък на научната продукция на LOFAR от последните години, сортирана по цитируемост:
https://ui.adsabs.harvard.edu/search/q=LOFAR&sort=citation_count%20desc%2C%20bibcode%20desc&p_=0
Повече за науката с LOFAR (на български): http://lofar.bg/aboutlofar/ и http://lofar.bg/aboutlofarbg/

Leave a comment

Filed under астрономия, наука, science

Близки срещи с чужди звезди: научнопопулярна статия в сп. „Astronomy“


Преди няколко години с група колеги публикувахме две статии за преминаването ба друга звезда през покрайнините на слънчевата система:

https://www.aanda.org/articles/aa/pdf/2015/02/aa24883-14.pdf

https://iopscience.iop.org/article/10.1088/2041-8205/800/1/L17/pdf

Темата се оказа благодатна, особено след като Европейската космическа агенция изпрати в космоса космическия телескоп Gaia (https://en.wikipedia.org/wiki/Gaia_(spacecrafт)), предназначен за астрометрични наблюдения на звезди. Бързам да поясня, че астрометрията е дял от астрономията, която се занимава с точно определяне на положенията на звездите; това не е самоцел – подобни измервания са първата стъпка към измерването на разстоянията до звездите по метода на паралакса (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D1%81). Gaia, която все още работи изправно, измерва разстоянията до милиони звезди, с точност, непостижима до сега.

Това направи възможно да се реконструират бъдещите и миналите траектории на тези милиони звезди и да се определи дали някои от тях не са минали покрай слънцето, или напротив – дали не им предстои да минат покрай нас в бъдеще:

https://www.aanda.org/articles/aa/pdf/2016/11/aa29835-16.pdf

https://www.aanda.org/articles/aa/pdf/2018/01/aa31453-17.pdf

https://www.aanda.org/articles/aa/pdf/2018/08/aa33456-18.pdf

https://arxiv.org/pdf/1706.08867.pdf

Оказа се, че архитектурата на външна част от слънчевата система може би е формирана под въздействието на подобни сближавания:

https://iopscience.iop.org/article/10.3847/1538-4357/aad23c/pdf

Нещо повече, при подобни сближавания планетните системи на звездите обменят материал, улеснявайки панспермията и разпространението на живота в нашата галактиката, Млечния път.

Най-важното последствие от сближаванията обаче е създаването на смущения в орбитите на кометите, щедро населяващи външните части на планетните системи. В резултат на тези смущения много комети достигат вътрешните части на планетните системи – от една страна кометите донасят вода и правят планети като Земята обитаеми, а от друга, предизвикват планетарни бомбардировки, които са в състояние да унищожат живота на една планета (справка – динозаврите).

Колкото по-масивни са звездите, които се сближават, толкова са по-силни подобни ефекти. За щастие, повече от половината звезди в Млечния път са миниатюрни (по космически мерки) червени джуджета, които нямат масата за да предизвикат значими смущения в кометните облаци на другите звезди.

*

Списание Astronomy се издава в Щатите от 1973 година. То е научно-популярно и често осветява по начин, разбираем за широката публика, нови резултати.

Цялата статия, публикувана на 21.05.2020 година, може да се прочете тук:

https://astronomy.com/news/2020/05/wandering-stars-brush-past-our-solar-system-surprisingly-often

Илюстрация от статията:

https://astronomy.com/-/media/Images/News%20and%20Observing/News/2020/05/starsnextdoor.jpg?mw=1000&mh=800

Проксима от съзвездието Кентавър ще премине най-близко до нас след около 27 хиляди години, а една друга студена звезда с маса около 60% от слънчевата – Глисе 710 – ще се приближи още повече, но едва след 1.35 милиона години.

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

НЛО-та и метеорологични балони


Вчера на редовната (но конферентна през Zoom!) сбирка на клуба за фантастика, евристика и прогностика „Иван Ефремов“, София, изнесох нещо като малка лекция за филмчетата с неидентифицирани летящи чинии (наскоро разсекретени от Пентагона!), които се въртят по медиите напоследък.

При това цитирах (или имах намерение да цитирам) няколко статии и показах няколко филмчета, връзки към които пускам по-тук:

– ревю за ефекта от контакта с извънземна цивилизация от Албърт Харисън (Albert Harerison, от Калифорнийския Университет, Дейвис) от 2011 година, публикувано в Philosophical Transaction of the Royal Society (бр. 369, стр. 656-668): https://royalsocietypublishing.org/doi/full/10.1098/rsta.2010.0229

– на нашата планета има още стотина племената, които не са влизали (или почти не са) в контакт с останалата част от човечеството, според една популярна статия в New Scientist от 13.08.2013 година: https://www.newscientist.com/article/dn24090-how-many-uncontacted-tribes-are-left-in-the-world/

– за подхода на солипсиста към извънземните цивилизации (Карл Сейгън): http://adsabs.harvard.edu/full/1983QJRAS..24..113S

– скалата от Рио за оценка на ефекта, който откриването на доказателства за друга цивилизация ще има върху нашата собствена – статия от Иван Алмар и Джил Тартър (Ivбn Almбra и Jill Tarterb; тя до скоро беше директор на SETI института) публикуваха в списание Acta Astronautka (2001, бр. 68, стр. 358-361): https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S0094576509003683

– Филмчета (на наглийски) с обяснения на последните съобщения за летящи чинии:

— „Бързият“ обект – вероятно става дума за метеорологичен балон, дори са измерени височината и скоростта му с няколко прости изчисленя: https://www.youtube.com/watch?v=PLyEO0jNt6M

— Видео „Нимиц“ – контурът на летящата чиния прилича на контур на пътнически лайнер: https://www.youtube.com/watch?v=s1oTg0kxzDs

— Видео от въртящата се камера – бързите маневри на НЛО-то се обясняват с особеностите на системата за насочване (впрочем, телескопите, поставени на така наречената алт-азимутална монтировка, имат същия проблем – и при тях изображението се върти и трябв2а да се вземат мерки за да се стабилизира): https://www.youtube.com/watch?v=ka_bX9Hx1H0

Разбира се, в Интернет има стотици, може би дори хиляди подобни видеозаписи. Изследването на всеки от тях изисква време, знания и усилия, не се чудете, че малко хора искат да се занимават с това.

Leave a comment

Filed under астрономия, космонавтика, наука, science

Тридесет години от изстрелването на космическия телескоп „Хъбъл“


На 24 април 1990 година совалката „Дискавъри“ изведе в орбита космическия телескоп „Хъбъл“. По съвременните мерки той не е голям – диаметърът на главното му огледал е 2.4 м. Според градската легенда, технологично той е сходен с шпионските спътници на Националното разузнавателно управление на САЩ. Казват, че когато инженерите от приемната комисия отишли в склада на компанията „Локхийд“, едва не им дали по погрешка шпионски спътник. Разбира се, това едва ли е вярно.
Три десетилетия и четири ремонтни мисии (една от които – в две части) по-късно, той продължава да бъде сред най-важните уреди за астрономическата общност в света. И не само за астрономите – ако многобройните статии в средствата за масова информация и множеството албуми с красиви космически картинки са доказателство за огромния доброжелателен интерес на широката публика към красивите изображения, който „Хъбъл“ получава. Новите знания за Вселената, който ни даде този телескоп са друга тема – по брой на публикации в научните списания само Европейската южна обсерватория (ESO) го надминава, но все пак ESO има четири от най-големите телескопи в света, а „Хъбъл“ е един. Всъщност, тук не става дума за конкуренция – космическите и наземните телескопи решават различни задачи и по-скоро се допълват, отколкото да се състезават.
Идеята за наблюдения от космоса, извън земната атмосфера не е нова, първите документирани записи за това датират от 1837 година и принадлежат на двама германци Вилхелм Волф Биър (Wilhelm Wolff Beer, банкер и астроном любител) и Йохан Хайнрих фон Медлер (Johann Heinrich von Mädler, когото бихме могли да наречем професионален астроном, въпреки липсата на формално образование). През 1923 г. австриецът Херман Оберт (Hermann Oberth) споменава космически телескопи като едно от възможните приложения на ракетите в своето съчинение „Ракетата в междупланетното пространство“ (Die Rakete zu den Planetenräumen). Първите по-реалистични планове принадлежат на американския астрофизик Лайман Спитцер (Lyman Spitzer) и датират от 1946 година. Първите астрономически телескопи в космоса са съветски – от серията „Протон“, започнала работа през 1965 г. А през 1978 г. Конгресът на САЩ гласува отделянето на 36 милиона долара за космически телескоп и останалото е история. Телескопът носи името на американския астроном Едуин Хубъл, известен с това, че пръв е измерил разширяването на Вселената.
Любопитни финансови факти: преди изстрелването за „Хъбъл“ за него са похарчени почти 5 милиарда долара (без отчитане на инфлацията), а до 2010 година общите разходи за телескопа – за ремонтните мисии и за експлоатацията – достигнаха 10 милиарда долара.
Има две причини за „излизането“ на астрономията над атмосферата. Едната е, че атмосферата не пропусна някои части от електромагнитния спектър като рентгеновите лъчи и далечния ултравиолет (за наше щастие, защото те предизвикват лъчева болест) и значителни части от инфрачервеното. Втората причина е, че движенията в атмосферата, които ние наричаме турбулентност – „размазват“ изображенията; с други думи, звездите вместо точки стават кръгчета и ако много от тях са наблизо върху небесната сфера, както например в звездните купове или в далечните галактики, става невъзможно да разделим звездите една до друга.
Трудно е да са изброят откритията на „Хъбъл“. Едно от първите и най-важни бе да измери на разширението на вселената с безпрецедентна точност – именно излизането над атмосферната турбулентност позволи на телескопа да „види“ в далечни галактики Цефеиди – особен вид променливи звезди, чиято светимост е свързана с периода на пулсациите им. След пет години упорит труд Робърт Кеникът, Уенди Фридман и Джереми Муулд „коригираха“ резултата на Едвин Хъбъл – стойността на параметъра, носещ неговото име и описващ скоростта, с която се разширява Вселената, спадна от около 500 до около 70.
„Хъбъл“ е универсален инструмент – може да се изпишат стотици страници за разнообразни открития, направени с него. Те обхващат практически всички области от астрономията – от вулканите на Йо в Слънчевата система до свръхновите и квазарите в ранната Вселена.
За съжаление бъдещето на телескопа е неясно. Със сигурност той ще продължи да бъде използван до последна възможност и дори придоби по-голямо значение с огледа на закъснението на неговия наследник – „Джеймс Уеб“. Обаче борбата срещу ентропията е трудна и „Хъбъл“ остарява – критични устройства като жироскопите в системата за ориентация един след друг излизат от строя. В момента няма планове за допълнителни ремонтни мисии и е трудно да се предскаже до кога астрономите ще могат да използват този уникален инструмент. Да се надяваме, че ще е по-дълго.

24.04-04.05.2020, Мюнхен
Валентин Д. Иванов

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, космонавтика, наука, science

Приказки от чекмеджето: Стъпки по небето


Особено твърда космическа фантастика: читателите трябва да се справят с тежки инфо-дъмпове и научни термини. Разказът е публикуван през април 2019 г. в немското фантастично списание „Phantastisch!“ под заглавие „Kielwasser“ (преводът е дело на Erik Simon). Не е публикуван на български. Кафенето, в което се развива част от действието, е кръстено в знак на почит към Павел Амнуел.

* * *
Докато пресичаше стаята и потупваше джобовете на протритите си дънки за да намери ключа на колата, Марица хвърли едно око към собствения си измерителен набор. Последната точка се беше сгушила нула цяло, нула-нула-нула-нула-два процента под линията на средната стойност, напълно в границите на грешката, с която се правеха измерванията. Десет пъти в секунда апаратурата определяше ъгъла, под който светлината се отклонява, докато пресича границата между две лещи за очила с различен коефициент на рефракция. Няколко математически операции превръщаха градусите в скорост на светлината. Устройството всъщност търсеше промени в стойността на тази фундаментална константа, а отклонението беше само удобна наблюдателна параметризация.
Лещите се продаваха в обикновени оптики по деветдесет и девет цента, а китайците произвеждаха и доставяха електрониката за около шест долара. Целият набор струваше на Марица по-малко от десетачка. На пръв поглед машинката щеше да още по-евтина ако тя беше използвала въздух и вода вместо двете стъкълца, но за да се достигне необходимото ниво на точност трябваше да се следят систематични ефекти като зависимостите на коефициента на рефракция от атмосферното налягане и от температурата. Системите за измерване и контролиране на външните условията струваха повече от лещите и – което бе по-важно – експериментът щеше да стане прекалено сложен за ученици, дори от горния курс.
Старата таратайка на Марица почиваше в ъгъла на паркинга, под сенките на две хилави дръвчета. Тя захвърли раницата си на дясната седалка, спусна всички стъкла за да отложи поне с малко настъплението на жегата, и потегли. Днес двигателят ръмжеше по-шумно от вчера, също както вчера беше вдигал повече шум от предния ден. Тенденцията беше очевидна и без да смята коефициент на корелация, колата се нуждаеше от основен ремонт, но смяната на ризите и буталата щеше да струва колкото построяването на двеста измерителни набора. В началото Марица се беше надявала да продава комплектите на училищата, дори да е само на нивото на себестойността им. Тя регистрира фирма за производство на лабораторна техника – също както Галилео преди няколко века, – но скромните бюджети за образование я накараха да се откаже от плановете си. Сега направо подаряваше наборите на училищата. Даже ги изпращаше по пощата за собствена сметка. Да, двигателят ще трябва да почака.
Пътят към училището започваше от лабиринта на Китайския квартал, където Марица бе наела разнебитено студио. Тя се измъкна на магистралата и се понесе на изток. Силите на колата едва стигаха за да поддържа петдесет мили в час, дори на този равен път, и Марица благоразумно остана в най-дясната лента. Това ѝ даде възможност добре да огледа изхода към новия кампус на Калифорнийския Технологичен Институт. Цели две години младата жена поемаше по това отклонение, преди да напусне тяхната докторска програма.
Станалото – станало, шепнеше си тя, хвърляйки един последен поглед в огледалото. Мантрата помогна и днес, както помагаше всеки ден, откакто Марица започна да минава отново от тук, на път към новото си работно място в седемдесет и шесто училище. Картата на Експеримента, закачена на стената в кабинета по физика, щеше да разведри мислите ѝ още повече. Самата мисъл за нея я караше да се чувства по-добре. Мрежата от карфици с червени главички – най-старомодният начин за изобразяване на експериментални резултати, за който може да се сети човек – ставаше по-гъста с всеки изминал ден.
Кафенето „При Кедрин“ се намираше на четири мили от училището. Марица паркира и се нареди на късичката опашката. Редът ѝ идваше, когато някой я потупа по рамото.
– Здрасти! – каза Весна. Те започнаха да работят по дисертациите си по едно и също време, в катедрата по Физика на Твърдото Тяло. Марица пресметна на ум, че старата ѝ приятелка навярно скоро ще защитава. – Как се чувстваш като звезда на образователния небосклон?
– Нищо особено. – Весна я закачаше за интервюто, което Марица даде миналата седмица пред Си Ен Ен. – Експериментът има нужда от популяризация. Ако по телевизията кажат, че е страхотно да се мери скоростта на светлината, повече учители ще се включат.
– Да, разбира се. А в лабораторията още те споменават – смени темата бившата ѝ колежка.
– Наистина? И какво казват?
– Че си губиш времето с идиотчета. С учениците, де.
Момчето на касата прие поръчките им. Те платиха и се отместиха настрани да почакат докато приготвят кафетата им.
– Старецът не иска и да чуе за тебе. Обаче всички други казват, че трябваше да останеш – продължи Весна.
Марица се зачуди дали събеседничката ѝ не се съмнява в избора, който е направила за собствената си кариера.
– На мен ми харесва в училището.
– Е, поне този експеримент със скоростта на светлината те направи велика учителка и ти осигури работа до пенсия – Марица не се обиди. Весна си беше такава, изразяваше констатациите си по най-директния начин, но без злоба и без намерение да обиди някого. – Това не е малко в наше време.
– Аха. А ти накъде си се запътила толкова рано?
– Ами точно за работа става дума. Помниш ли Морисън? Тя сега е в Тайван. Старецът я покани да изнесе семинар в Института и аз отивам да я взема от летището. Групата им се разширява, и не само тяхната. В Азия трябва да се ходи сега, в Азия…
– Чух за това.
– Наистина, трябваше да останеш. Един пропаднал експеримент нищо не значи. Може да се случи на всеки, а и в твоя случай сигурно беше заради слънчевата буря.
Не, освен ако слънцето не подрежда космическите частици като полковете в армията на Наполеон, помисли си Марица. Момчето зад щанда им подаде две картонени чашки, пълни с ароматна кафява течност.
– Тогава всички ми се смееха – не се сдържа Марица. – Де не можеш да измериш скоростта на светлината…
– Всяко чудо за три дни – махна с ръка Весна. – Веднъж Старицата, така те наричаха научната си ръководителка зад гърба ѝ, се изпусна да каже какво мисли за твоя експеримент с рефрактомера.
Двете години работа в училището не помогнаха на Марица да скрие любопитството си. Тя само отпи от кафето, но Весна забеляза интереса ѝ, и направи дълга пауза за ефект, преди да продължи.
– Старицата каза, че идеята ти е гениална.
– Благодари ѝ от мое име.
Те си размениха още няколко реплики в същия дух преди да се разделят.
Марица се вмъкна в таратайката си, послуша как двигателят й стене на празен ход, и включи радиото. Държеше го настроено на Ен Пи Ар, но сега обичайното бърборене на водещия я дразнеше. Пръстите ѝ зашариха по копчетата за смяна на програмата. Всички местни станции като че ли се бяха наговорили да предават реклами едновременно. Накрая Марица просто я изключи. Пет минути по-късно, след като спря на училищния паркинг, тя с изненада откри, че е успяла да изпие цялото кафе. Смачка чашката и я захвърли на задната седалка, където се въргаляха поне петдесет нейни посестрими.
До началото на часовете оставаше доста време, но училищата по Източният бряг вече трябваше да са докладвали първите резултати. Марица беше добавила Етернет платка във всеки набор за да могат устройствата сами да публикуват измерванията си в Интернет. Беше ѝ станало навик да проверява страницата, ползвайки безплатната безжична връзка в кафенето на Кедрин, но днешната среща с Весна не ѝ остави време да я стори. Тя включи настолния си компютър и отвори браузъра.
Страницата на Експеримента се състоеше от една единствена карта на Щатите, върху която всяко измерване беше закодирано с цветна точка: зелена, ако резултатът се намираше в рамките наблюдателната грешка, червена ако е извън тях и по-голям от средната стойност, и синя – ако е по-малък. Зелено море покриваше източните щати, освен ярка червена ивица, съединяваща Мичиган и Флорида. Марица не повярва на очите си. За всеки случай тя прокара курсора над точките и числените стойност на отклоненията се показаха на екрана: на север измерената скорост на светлината беше около два пъти по-висока от стойността, която пишеха в учебниците. На юг рекордът принадлежеше на училище в Маями – там бяха получили тридесет и пет пъти по-голяма скорост.
Марица се опита да си представи какво става в южна Флорида с електрониката заради необикновените стойности на фундаменталните константи. Тя предполагаше, че не може само скоростта на светлината да се промени без това да се отрази и на други други физически величини. Странно, че устройствата ѝ продължават безпроблемно да предават резултатите от измерванията. „Слънчевата буря“, избухнала по време на злополучния опит в началото на аспирантурата ѝ, се прояви по друг начин: тя удари йоносферата по толкова подреден начин, че можеше да се проследи как радиостанциите в съседните окръзи излизат от строя, една по една. Именно последователността на тяхното замлъкване наведе Марица на мисълта за изкуствения произход на проблема.
Безспорно беше само едно: вълна от нещо, което променяше скоростта на светлината, идваше от Канада, пресичаше континенталните Съединени Щати, и по пътя засилваше ефекта си. Навярно, преди да започне да се ускорява, нещото бе обикаляло земята по полярна орбита, точно както много от шпионските спътници…
Какво беше то? Странни космически частици, произлизащи от недрата на Слънцето? Или от центъра на нашата Галактика? Не, Марица беше убедена, че Експериментът, който тя беше подарила на стотици училища, на пръв поглед с образователна цел, най-после е дал резултат. Червената ивица беше следа от междузвезден кораб. Очевидно, абсолютното ограничение на скоростта от Специалната Теория на Относителността оставаше в сила за извънземните, но какво означава подобна бариера за един звездолет, ако конструкторите му могат да я повдигнат, когато пожелаят и колкото пожелаят?
Марица се запита дали същият кораб е минал покрай Земята преди две години и е провалил опита, върху който тя разчиташе да направи дисертация.
Валентин Д. Иванов
25.12.2012, Паранал
1,22,26.01.2013, Сантяго
24,26.07.2013, Малка Верея
3.05.2020, Мюнхен

Leave a comment

Filed under astronomy, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, астрономия, литература, научна фантастика, science, science fiction

Нова научнопопулярна статия: Биосигнатурите – „пръстови отпечатъци“ на живота


Анализирайки т.нар. биосигнатури, астрономите търсят следи от него дори на много отдалечени от нас планети.
До средата на 90-те години е било разбираемо един фантастичен роман да започва с описание как междузвезден кораб се приближава до някоя далечна звезда и астрономите в екипажа му трескаво се залавят да търсят планетите в тази нова и непозната система. Авторите, които описват подобни сценарии, сериозно са изостанали от развитието на съвременната наука – измина повече от четвърт век, откакто астрономията е в състояние да открие планети около други звезди и дори да определи от какво се състоят техните атмосфери. Следващата стъпка е търсенето на живот.

По-нататък четете в бр. 2 на списание „Осем“ за 2020 година:
https://spisanie8.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-22020-%D0%B3.html

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

RIP: George Coyne, 87, Vatican Astronomer and Galileo Defender, Dies


https://www.nytimes.com/2020/02/14/science/the-rev-george-c-coyne-dead.html

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, history, in memoriam, science

Наука в Европейската космическа агенция


В петък в нашата обсерватория направи семинар Маркус Кислер-Патиг (Markus Kissler-Patig; https://en.wikipedia.org/wiki/Markus_Kissler-Patig). Той дълги години работеше в ЕСО, после я напусна за да стане директор на обсерваторията „Джемини“, върна се за известно време в ЕСО и от около година завежда отдела за космическа наука в Европейската космическа агенция (ЕКА; https://www.esa.int). Този отдел се занимава с автоматичните научно-изследователски апарати на ЕКА, включително космическите телескопи.

Маркус описа как „работи“ ЕКА, каква е организационната ѝ структура, с какво се занимава той самият, за минали, настоящи и бъдещи космически апарати. Зададохме му много въпроси, просрочихме почти двойно стандартната едночасова продължителност – толкова беше интересно.

Ето някой от по-интересните теми, обсъждани на семинара и в последвалата дискусия (за конкретни космически апарати няма да разказвам – тази информация е лесно достъпна в Интеренет):

– ЕКА по същество планира научно-изследователските си мисии веднъж на десетилетие. Процесът започва с покана към научната общност да изпрати т. нар. white papers. Ето няколко примера:

https://arxiv.org/abs/1910.10092

https://arxiv.org/abs/1908.10977

https://arxiv.org/abs/1910.08376

(pdf са достъпни през връзка горе в дясно).

Те приличат на научни статии, но не са. Става дума по-скоро за есета, в които учените се опитват да предскажат две неща. Първото, разбора се е които въпроси ще са важни за науката след 10-20-30 години. Второ е да се предскаже с разумна степен на сигурност как ще се развият технологиите, защото от това зависи на които от споменатите важни въпроси ще бъде възможно да се отговори след 10-20-30 години. Интервалът от 1-3 десетилетия се определя от времето, необходимо за проектирането и построяването на един космически папрат, както и времето, необходимо за да се съберат наблюденията (ако става дума за космически телескоп) или за да се стигне до обекта на изследване (когато става дума за комета или планета в Слънчевата система).

В момента тече кампания за паниране на космическите мисии на ЕКА за периода до 2050 година

– космическия телескоп „Гая“ (Gaia; https://sci.esa.int/web/gaia) в момента е астрономическата мисия с най-голямо значение за науката. За последната година тя изпревари космическия телескоп „Хъбъл“ с около 1200 срещу 600-800 цитата годишно. Ако не сте чували за Гая, не се се изненадвайте – тя е космически телескоп, предназначен за астрометрия – най-общо казано това е раздел от астрономията, който се занимава с точно измерване на положенията на звездите (https://ru.wikibooks.org/wiki/%D0%90%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%8F/%D0%90%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%8F). Астрометрията е важна, защото ни дава средства за измерване на разстоянията до звездите, които пък са важни за да разберем по-добре самите звезди, което пък е важно за да разберем много други неща – като се почне от фундаменталната ядрена и атомна физика и се стигне до получаването на оценка за опасността от някоя близка свръхнова…

„Гая“ не е толкова известна на широката публика, защото не получава красиви картинки като „Хъбъл“. Обемът от данни, които „Гая“ генерира е прекалено голям и данните се обработват с компютър на борда на космическия апарат, до земята достигат само каталози.

– ЕКА, както и ЕСО, са кооперативни организации на множество страни (22 и 16, съответно; България не е член и на двете). Организационно те не са част от Европейския Съюз (ЕС), въпреки че мнозинството от членовете им са в ЕС.

Между ЕКА И ЕСО има интересни паралели. Те са създадени за да направят възможни проекти, които не са възможни в рамките на финансирането за научни изследвания за една отделна страна, било то Германия, Франция Великобритания. Както ЕСО спря строителството на национални 4- и 8-метрови телескопи в страните членки (но съществуващите 4-/-8-метрови телескопи продължават да се експлоатират и да се строят нови 1-/2-метрови телескопи), така и ЕКА спря строителството на национални ракети носители в своите страни-членки. И в двата случа се строят нови големи телескопи (ЕЛТ; https://www.eso.org/sci/facilities/eelt/) и нови големи ракети (Ариана-6; https://www.eso.org/sci/facilities/eelt/), но те са резултат на международно сътрудничество.

В същото време обаче и ЕСО и ЕКА оставят строителството на инструментите, които се слагат на телескопите (камери, спектрографи, полариметри) или на космически станции (мас-спектрометри, камери, броячи на частици и т.н.). на консорциуми, които в повечето случаи обхващат няколко университета в една или в две-три страни).

– Културата на сътрудничеството научната общност, която ползва „услугите“ на ЕКА не е толкова развита както в ЕСО. С други думи, астрономите, които ползват наземни телескопи са по-склонни да си сътрудничат, отколкото астрономите или по-общо казано физиците, които ползват космически апарати (които не са непременно телескопи, тук се включват и станции за измерване in-situ на условията на други планети). Може само да се правят предположения защо е така. Едно от най-очевидните обяснения е свързано с продължителностите на космическите мисии – 10-30 години е почти охваща дължината на една професионална кариера.

За да организира човек екип, който да създаде космически апарат на стойност половин или един милиард евро, за да спечели конкурс с още десетина подобни екипа, трябва да се е утвърдил като учен и организатор. В най-добрия случай това съответства на 30-40-годишна възраст. И човек работи по една мисия когато е на 30-40 години, може и да се пенсионира преди мисията да е донесла резултати. С други думи, залогът е много голям, влаганите години са дълго и е естествено, че хората, които работят по тези мисии претендират за правото лично да извлекат максимума от науката, която проектите ще донесат, лично да направят големите открития, които „техният“ апарат прави възможни.

За сравнение, наземните астрономически проекти рядко изискват повече от десетилетие и болшинството астрономически уреди, дори най-сложните не са по-скъпи от пет или десет милиона евро. „Гая“ (която бе изстреляна през 2013 година) в момента е единствена мисия по рода си и едва ли през следващия половин век ще друга има подобна (предната астрометрична мисия HIPPARCOS, също на ЕКА, бе изстреляна през 1989 година; https://sci.esa.int/web/hipparcos), За разлика от нея, на земята има много обсерватории и човек може да постави уникалния си инструмент за този или на онзи телескоп (поучителна е историята на UltraCam, която обходи някои от най-големите телескопи в света; https://arxiv.org/abs/0704.2557)

Повече за ЕКА може да се намери на тяхната страница:

http://www.esa.int/About_Us/ESA_Publications/ESA_Publications_Brochures/(archive)/0

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Нова моя статия в списание „Осем“: Лунна афера


През 1835 г. нюйоркският вестник „Сън“ публикува шест измислени репортажа за новооткрита цивилизация на Луната. Възможно ли е и как да видим „хора“ там?

Как да се спечелят много пари от астрономия? През 1835 г. Ричард А. Лок намира свое решение на проблема. Той публикува в нюйоркския вестник „Сън“ шест фалшиви репортажа за новооткрита лунна цивилизация. Тиражът се увеличава многократно и материалите, издадени по-късно като отделна книжка, донасят суми, които в съвременни долари биха се измервали с милиони. Защо тази мистификация се радва на такъв успех?

https://spisanie8.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-12020-%D0%B3.html

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, космонавтика, наука, научна фантастика, science, science fiction

Изгубени и намерени звезди


Тия дни в пресата се появиха съобщения за изгубени звезди:. Ето едно от тях:

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Astronomite-otchitat-zagubata-na-pochti-sto-zvezdi_142393.html

Държа веднага да отбележа, че то е написано добре и е сред от малкото, които не преследват сензация. Това е важно, защото основания за сензация няма.

За какво става дума – голяма група колеги, водена от Беатрис Виляроел, е сравнила един стар фотографски обзор на небето, правен преди около 70 години, с нов обзор, който се прави в момента. Те търсят „изчезнали“ звезди – които се виждат на старите кадри, но отсъстват на новите. Това е втората статия от поредицата – първата бе публикувана през 2016 г.

Има две вероятни обяснения за „изчезването“ на звездите.

Първата е, че това са променливи звезди, които по време на старите наблюдения са били ярки, а сега на са толкова ярки и са под границата на чувствителност на новия обзор. Бързам да добавя, че има класове променливи звезди, които променят блясъка си десетки и стотици пъти. Най-вероятно става дума за някой вид от така наречените избухващи променливи – такива са новите, свръхновите и някои млади звезди.

Втората възможност е „изчезналите“ звезди да имат големи собствени движения. Това е свързано в факта, че звездите се движат в Млечния път по различни орбити и гледано от една звезда останалите могат да се приближават, отдалечават или просто да се местят по небесната сфера – заради относително си движение една спрямо друга. Което дори е по-интересна възможност от променливите, защото такива звезди трябва да са близо до нас и потенциално биха могли да бъдат изследвани в детайли. Такива звезди не е необходимо да са много ярки – ако са „студени“, с температура под 3000 градуса, те могат да бъдат доста слаби. Звездата ба Барнард всяка година се премества по небесната сфера с около десет ъглови секунди, което за седемдесет години прави повече от една ъглова минута. Най-близката звездна система до Слънцето – Алфа Кентавър – всяка година изминава по небесната сфера малко под 4 ъглови секунди.

Много е трудно да се каже какви са тези обекти толкова години след първите наблюдения, защото след като отслабнат, не може да им се направи спектър, дори изобщо не е сигурно че могат да бъдат регистрирани отново.

Аз самият се боря с подобни проблеми – участвам в един обзор на вътрешната част на нашата галактика. Ние намираме хиляди, дори милиони променливи, много от които вече са „изчезнали“ – това е защото между получаването на самите наблюдения и анализа на данните минават 2-3 месеца, което е свързано с технологични причини. Ако е възможно, правя спектри на тези обекти.

Миналото лято с един колега инсталирахме система, която да обработва наблюденията бързо, макар и не по най-добрия възможен начин. Но това ни дава възможност да получим спектри преди обектът да е станал прекалено слаб. През септември изпратих заявка за наблюдателно време за да получаваме спектри, но ми отказаха с аргумента, че заявката е много обща и не отговаря на някакъв добре формулиран въпрос, което всъщност е вярно, защото не знам предварително какво ще избухне. Все пак посъбрах няколко наблюдения на няколко подобни обекти с един малък телескоп в Чили и колкото и да е странно – с нашия 2-метров на Рожен. За съжаление – не спектри, а само изображения, но и те са полезни защото показват какво е състоянието на звездата след избухването.

Потенциално, залогът в подобни проекти – на Виляроел и нашия – е много висок, не само защото могат да бъдат открити други звезди, близки до Слънцето като звездата на Барнард или като Алфа Кентавър, но и защото – ако имаме мноооого късмет, бихме могли да открием следващата свръхнова в нашата галактика.

Нашите изчезнали обекти кръщаваме с VVV-WIT-?? (където въпросителния знак обозначава пореден номер), което идва от „What Is This?“

Ето връзки към няколко наши статии по темата:

https://ui.adsabs.harvard.edu/link_gateway/2019MNRAS.490.1171S/EPRINT_PDF
На Фигура 1 се вижда, че разликата между най-яркото и най-слабото състояние на този обект – който не е звезда, а далечен квазар – е близо 3 звездни величини (звездните величини са логаритмични единици за яркост, използвани в астрономията), което съответства на разлика в блясъка с фактор около 15 пъти.

https://ui.adsabs.harvard.edu/link_gateway/2018ApJ…867…99B/PUB_PDF
Червените точки на Фигура 4 показват еволюцията в блясъка на нашата звезда. Тук разликата между най-високата и най-ниската яркост е около 7 звездни величини, което съответства на промяна по яркост с фактор от 610.

По-нагоре казах, че има две вероятни обяснения. Има и едно сензационно обяснение – че става дума за звезди, които през последните 70 години са били „обвити“ в астроинженерна структура подобна на тази, която Фримън Дайсън предлага през 1960 г. в своята статия в сп. „Science“ (https://science.sciencemag.org/content/131/3414/1667; http://www.islandone.org/LEOBiblio/SETI1.HTM).

Аз обаче съм настроен скептично към подобно обяснение главно защото не виждам особен смисъл в строителството на подобни съоръжения. Нещо повече, ако една цивилизация може да построи Сфера на Дайсън за седем десетилетия, тя вероятно е в състояние да преустрои цялата Галактика за няколко хиляди години.

Намирам изследването на Виляроел и компания за интересно, но далеч не заради потенциалната връзка с Дайсъновите сфери, за защото то може да ни каже нещо за Слънчевата околност – особено ако сред изгубените звезди техният проект намери звезди, които се намират близо до Слънцето.

Leave a comment

Filed under астрономия, наука, science

Астрономически Форум Бургас, 04.01.2020 г.


Културен Център „Морско Казино“

Програма за лекционен поток, зала „Георги Баев“

10:00 – 11:00 Откриване, комбинирана лекция от Astro School Burgas

11:00 – 11:45 доц. д-р Ваня Статева, Институт по Астрономия към БАН, „Как разгадаваме тайните на звездите?“

11:45 – 12:15 Кафе пауза и първа викторина

12:15 – 13:00 Стефан Иванов, Университет на Кеймбридж, „През погледа на олимпиадната астрономия“

13:00 – 14:00 Обедна почивка

14:00 – 14:45 д-р Валентин Иванов, Европейска Южна Обсерватория (ESO), „Съвременните обсерватории“

14:45 – 15:30 доц. д-р Димитър Колев, ППМГ Бургас, НАО Рожен, „40 години наблюдения на НАО Рожен“

15:30 – 16:00 Кафе пауза и втора викторина

16:00 – 16:45 д-р Янко Николов, Институт по Астрономия към БАН, „Интересният свят на рентгеново-двойните звезди“

16:45 – 17:30 доц. д-р Антоанета Антонова, Институт по Астрономия, „Астрономия на радиочестоти“

17:30 – 18:30 Закриване на форума и нощни наблюдения на терасата на КЦ „Морско Казино“ (при добри метеорологични условия)

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, космонавтика, наука, science

Научно-популярни статии в бр. 11/2019 на сп. „Осем“: за нобеловите награди и за космическата експанзия на човечеството


В последния брой има две статии, които особено заслужават внимание:
Един тъй чакан „Нобел“ – моя статия, в която разказвам на разбираем (надявам се) език за интригата отколо тазгодишните Нобелови награди: за какво са дадени и каква е предисторията им.
Билет до Йорд – втора статия от авторската поредица на писателя фантаст и футуролог Николай Теллалов за един фантастичен и в същото време реалистичен път на човечеството кум звездите, койот води през социални промени, създаване на изкуствен интелект и какво ли още не. Забележителна статия, която бих причислил към позабравения – за съжаление – жанр на фантастичния очерк или есе. Авторът предлага проникновен поглед в бъдещето и комбинира вече съществуващите технологии с такива, родени от въображението му, но нреалистични в смисъл, че почиват на истинска наука. Чудесен материал за хората с въображение и с любопитни умове. Горещо го препоръчвам!
Съдържанието на броя може да видите тук:
https://spisanie8.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-112019-%D0%B3.html

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, космонавтика, наука, научна фантастика, science, science fiction

ESO — широко отворен прозорец към Вселената – публична научнопопулярна лекция, 26.09.2019, 19:00, хотел “Москва”, София


ESO — широко отворен прозорец към Вселената
Публична научнопопулярна лекция: ESO — широко отворен прозорец към Вселената
Домакин: Институт по астрономия с Национална Астрономическа Обсерватория, БАН

26.09.2019, 19:00-20:00
Парк Хотел Москва / Park Hotel Moskva
ул. “Незабравка” № 25, София

Хората са гледали към небето и са опитвали да разкрият тайните му още от дълбока древност. До преди няколко века астрономията е била приложна наука, владеенето ѝ е било въпрос на оцеляване в еднаква степен за моряци и за земеделци.

Съвременните технологии превърнаха астрономическите изследвания в индустриален процес. В момента в света работят двадесетина гигантски телескопа с диаметър 5 и повече метра, строят се първите образци на свръх-големи телескопи от следващото поколение.

Но последното астрономическо откритие, което има пряко практическо приложение — откриването на хелия — беше направено преди 150 години. И все пак човечеството продължава да развива астрономическото знание.

Защо? И какво ще стане, ако утре всички тези „катедрали“ на нашето космическо любопитство изчезнат? Ще забележи ли някой?

На тези и на други въпроси ще отговори Валентин Д. Иванов, астроном от Европейската южна обсерватория (ЕСО), разположена във високопланинската пустиня Атакама в Чили. Той ще разкаже как функционира една съвременна високо-технологична и високо-ефективна обсерватория като ЕСО, как астрономите от европейските страни използват инструментите ѝ за да разкриват загадките на Вселената и не на последно място — какво е значението на астрономическата наука за съвременното общество.

По време на срещата ще бъде осъществен видео-мост с астрономи от ЕСО в Чили.

—————————-

Публичната лекция е част от международната школа по астрономия Opticon (https://www.astro-opticon.org/); ще бъде на български език и е насочена към широката публика, като е посветена на 100 години от основаването на Международния астрономически съюз и 150 години от основаването на Българска академия на науките.

Заповядайте в Парк хотел Москва на 26 септември, от 19:00 часа. Очакваме ви!

ВХОД СВОБОДЕН!

Leave a comment

Filed under астрономия, наука, science

Днес, 2.07.2019: репортаж от Южноевропейската Обсерватория за слънчевото затъмнение в Чили!


Днес, 2.07.2019, от Южна Америка може да се наблюдава пълно слънчево затъмнение. Максималната фаза ще настъпи малко преди полунощ българско време. Пътя на сянката минава през Ла Сия, където се намират част от телескопите на Европейската Южна Обсерватория (ЕСО). Тук:
https://meantime.live/letters-bg/2019/6/27/-?fbclid=IwAR1r-4IHRviSFTUaer87CdY0vE28U0fmuuvL4TVSIO7NzkInSYf7v_G9zqI
може да разберете как да „наблюдавате“ затъмнението през уебкаста на ЕСО в youtube:
https://www.youtube.com/user/ESOobservatory
Повече информация за събитието:
https://www.eso.org/public/live/
Приятно гледане!

Leave a comment

Filed under астрономия, наука, science