Daily Archives: January 7, 2020

Изгубени и намерени звезди


Тия дни в пресата се появиха съобщения за изгубени звезди:. Ето едно от тях:

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Astronomite-otchitat-zagubata-na-pochti-sto-zvezdi_142393.html

Държа веднага да отбележа, че то е написано добре и е сред от малкото, които не преследват сензация. Това е важно, защото основания за сензация няма.

За какво става дума – голяма група колеги, водена от Беатрис Виляроел, е сравнила един стар фотографски обзор на небето, правен преди около 70 години, с нов обзор, който се прави в момента. Те търсят „изчезнали“ звезди – които се виждат на старите кадри, но отсъстват на новите. Това е втората статия от поредицата – първата бе публикувана през 2016 г.

Има две вероятни обяснения за „изчезването“ на звездите.

Първата е, че това са променливи звезди, които по време на старите наблюдения са били ярки, а сега на са толкова ярки и са под границата на чувствителност на новия обзор. Бързам да добавя, че има класове променливи звезди, които променят блясъка си десетки и стотици пъти. Най-вероятно става дума за някой вид от така наречените избухващи променливи – такива са новите, свръхновите и някои млади звезди.

Втората възможност е „изчезналите“ звезди да имат големи собствени движения. Това е свързано в факта, че звездите се движат в Млечния път по различни орбити и гледано от една звезда останалите могат да се приближават, отдалечават или просто да се местят по небесната сфера – заради относително си движение една спрямо друга. Което дори е по-интересна възможност от променливите, защото такива звезди трябва да са близо до нас и потенциално биха могли да бъдат изследвани в детайли. Такива звезди не е необходимо да са много ярки – ако са „студени“, с температура под 3000 градуса, те могат да бъдат доста слаби. Звездата ба Барнард всяка година се премества по небесната сфера с около десет ъглови секунди, което за седемдесет години прави повече от една ъглова минута. Най-близката звездна система до Слънцето – Алфа Кентавър – всяка година изминава по небесната сфера малко под 4 ъглови секунди.

Много е трудно да се каже какви са тези обекти толкова години след първите наблюдения, защото след като отслабнат, не може да им се направи спектър, дори изобщо не е сигурно че могат да бъдат регистрирани отново.

Аз самият се боря с подобни проблеми – участвам в един обзор на вътрешната част на нашата галактика. Ние намираме хиляди, дори милиони променливи, много от които вече са „изчезнали“ – това е защото между получаването на самите наблюдения и анализа на данните минават 2-3 месеца, което е свързано с технологични причини. Ако е възможно, правя спектри на тези обекти.

Миналото лято с един колега инсталирахме система, която да обработва наблюденията бързо, макар и не по най-добрия възможен начин. Но това ни дава възможност да получим спектри преди обектът да е станал прекалено слаб. През септември изпратих заявка за наблюдателно време за да получаваме спектри, но ми отказаха с аргумента, че заявката е много обща и не отговаря на някакъв добре формулиран въпрос, което всъщност е вярно, защото не знам предварително какво ще избухне. Все пак посъбрах няколко наблюдения на няколко подобни обекти с един малък телескоп в Чили и колкото и да е странно – с нашия 2-метров на Рожен. За съжаление – не спектри, а само изображения, но и те са полезни защото показват какво е състоянието на звездата след избухването.

Потенциално, залогът в подобни проекти – на Виляроел и нашия – е много висок, не само защото могат да бъдат открити други звезди, близки до Слънцето като звездата на Барнард или като Алфа Кентавър, но и защото – ако имаме мноооого късмет, бихме могли да открием следващата свръхнова в нашата галактика.

Нашите изчезнали обекти кръщаваме с VVV-WIT-?? (където въпросителния знак обозначава пореден номер), което идва от „What Is This?“

Ето връзки към няколко наши статии по темата:

https://ui.adsabs.harvard.edu/link_gateway/2019MNRAS.490.1171S/EPRINT_PDF
На Фигура 1 се вижда, че разликата между най-яркото и най-слабото състояние на този обект – който не е звезда, а далечен квазар – е близо 3 звездни величини (звездните величини са логаритмични единици за яркост, използвани в астрономията), което съответства на разлика в блясъка с фактор около 15 пъти.

https://ui.adsabs.harvard.edu/link_gateway/2018ApJ…867…99B/PUB_PDF
Червените точки на Фигура 4 показват еволюцията в блясъка на нашата звезда. Тук разликата между най-високата и най-ниската яркост е около 7 звездни величини, което съответства на промяна по яркост с фактор от 610.

По-нагоре казах, че има две вероятни обяснения. Има и едно сензационно обяснение – че става дума за звезди, които през последните 70 години са били „обвити“ в астроинженерна структура подобна на тази, която Фримън Дайсън предлага през 1960 г. в своята статия в сп. „Science“ (https://science.sciencemag.org/content/131/3414/1667; http://www.islandone.org/LEOBiblio/SETI1.HTM).

Аз обаче съм настроен скептично към подобно обяснение главно защото не виждам особен смисъл в строителството на подобни съоръжения. Нещо повече, ако една цивилизация може да построи Сфера на Дайсън за седем десетилетия, тя вероятно е в състояние да преустрои цялата Галактика за няколко хиляди години.

Намирам изследването на Виляроел и компания за интересно, но далеч не заради потенциалната връзка с Дайсъновите сфери, за защото то може да ни каже нещо за Слънчевата околност – особено ако сред изгубените звезди техният проект намери звезди, които се намират близо до Слънцето.

Leave a comment

Filed under астрономия, наука, science