„Ферма за лица“ от Стивън Крос (Стефан Кръстев)


По случай 24.05 предлагам ревю на един български фантастичен роман.

*

Издателство „Монт“, 2016, ИСБН 978-619-169-104-3

Един призрак броди из българската фантастика. За разлика от други призраци, той е жив и се нарича литературна фантастика. Това е доста размита категория, която за мен поне се свежда до добре написаните книги. В които има нещо повече от мукавени герои-функции, които размахват мечове или бластери, които също са функции, и на които се случват функции-премеждия.
Като че ли преди процентът литературност в българската фантастика е бил по-висок, но не съм сигурен дали това усещане не е продукт избирателност, защото вятърът на времето е отвял „плявата“ и само по-добрите творби от миналото са „оцелели“ до днес.
Фантастичниото допускане във „Ферма за лица“ е технология, която позволява да се култивират „дизайнерски“ лица и да се търгува с тях. Това е очевидна екстраполация на съвременната модна индустрия и в някаква степен на развлекателната индустрия. Като сюжетообразуващ елемент това допускане позволява да се изследва идентичността – кое е истинското аз; някой беше казал, че човекът е три „аз“ – това, което си мисли за себе си, това, което другите мислят за него, и накрая – истинската му същност. Спомням си една новела от западен автор, чието име съм забравил, в която подобна дискусия се водеше на друга планета, където обичаите изискваха да се носят ритуални маски. Но потенциалът на ситуацията не беше използван до край, за разлика от романа на Стивън Крос, където въпроса за идентичността е главен.
Формални историята е криминална. Но няма типично полицейско разследване. Напротив, като в роман на Джон Льо Каре, още от началото се знае кой какво е направил. Обаче точно както прави льо Каер, Стивън Крос ни принуждава не един път да се усъмним в подозренията си, да ги обърнем на сто и осемдесет градуса и после пак да се върнем към тях. Книгата излезе наскоро и все още може да се намери, така че ще се въздържа да издавам подробности от интригата.
Езикът е богат и разкошен. Героите са интересни и няма нито един случаен, даже епизодичните имат свои роли в развитието на историята. Главните герои претърпяват интересни еволюции, но повече ме впечатлиха второстепенните. Особено внимание бих обърнал на кратките глави с разпитите на свидетелите, където се правят няколко неочаквани разкрития за самите свидетели. Тези моменти ми напомниха за лаконичното въвеждане на бунотвниците в „Обитаемият остров“ на А. и Б. Стругацки. Наистина, тук авторът е имал свободата да работи с повече обем, от няколкото изречения, които са си позволили братята, но и откровенията са по-значими.
Все пак главното в романа са въпросите на моралния избор и на творчеството. В известен смисъл „Фермата“ е писателска книга и макар медиумът на изкуството да е различен, става дума за същите мотиви, които движат и писателите. Само че тук авторът може да „напише“ самият себе си, без да му се налага да създава собствено романизирано, романтизирано, ревизирано и розовизирано минало, примерно с автобиография. Разликата между реалност и творчески продукт тук е напълно заличена.
Интересна ми се стори и идеята да се пренесат творците в „кристална кула“, една такава всеобхватна Арлес или Барбизон, където хората могат да се занимават само с изкуство. Обаче Крос не е забравил, че някой трябва да чисти улиците, да подстригва и да сервира коктейли в бара. Иначе казано, кулата не е никаква кула, а напълно функционално място за живеене с всички произлизащо от това конфликти. И те си имат мястото в сюжета. Авторът не е опростил и дезинфекцирал реалността на книгата, докато четях изпитвах усещането, че общувам с един истински жив свят.
Развръзката носи своята изненада и затваря сюжета. Не забелязах да остават въпроси за продължение, макар че на корицата пише „Репортажи от Платония“ и предстоят продължения. Авторът в едно свое интервю рзкрива планираното заглавие на втория том – „Резерват за души“.
Накрая ще отбележа и интересното оформление на романа. Става дума за издание от 254 страници, с меки корици и необичайно миниатюрен джобен формат 10 х 13 см.

*

Стефан Кръстев е роден в Асеновград на 14.09.1969 годна, но през последните десетина години живее в Плевен. Дебютира през 1992 година. Пише фентъзи, трилъри, антиутопии. Автор е на няколко романа и сборници с разкази. Фентъзи романът му „Ромфея“ написан по тракийски мотиви.
23.05.2017
Garching

Advertisements

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, България, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, science fiction

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s