Спомени за бъдещето: Вик към Вселената или плочката на Пионер 10 (Pioneer 10)


Точно преди един месец, на 3.03.2014 България чествува освобождението си, а сондата Пионер 10 – четиридесет и втората годишнина от изстрелването си. Строго погледнато, сондата не може да чествува нищо, а и от 2003 година тя не функционира заради изтощаването на изотопния си генератор.

Пионер 10 е забележителен с това, че носи на борда си послание на човечеството към извънземните цивилизации – златна плочка с размери 152 на 229 мм, на която се намира информация за строежа на Слънчевата система, за положението й в нашата Галактиката (спрямо няколко пулсара), и за вида на разумните същества, които населяват третата планета – хората.

Плочката е дело на Карл Сейгън, и аз за пръв път научих за нея от забележителната книга „Търсим космически цивилизации“ на чешкия писател и журналист Карел Пацнер (Karel Pacner). Издателство „Народна Младеж“ я публикува през далечната 1980 година. на моето детство и аз като другите хлапета не можехме да й се начетем – тя разказваше за полети в космоса и контакт с чужди цивилизации.

Първата глава на книгата се нарича „Полет до Алдебаран“ и в нея се разказва предисторията на плочата. Идеята възникнала в края на 1971 година, когато Сейгън се намирал в Лабораторията за изучаване на реактивното движение (JPL) във връзка с полета на Станцията Маринер 9. Той разговарял с двама журналисти – Ерик Бърджис и Ричард Хоугланд, – и станало дума за полета на Пионер 10 към Юпитер и към покрайнините на Слънчевата система. „Ето една нова възможност да привлечем вниманието на чуждите цивилизации върху себе си!“ възкликнали те. Сейгън харесал идеята и веднага се обадил на Чарлз Хол, директор на изследователския център на НАСА Еймс, където подготвяли Пионер 10 за старта. Хол се консултирал със своите началници в НАСА и те се съгласили, но поставили на Сейгън триседмичен срок да подготви съобщението заради скорошното изстрелване на сондата.

Ентусиазиран, Сейгън се свързал с Чарлз Дрейк, радиоастроном, един от пионерите на програмата СЕТИ. Двамата тъкмо са се върнали от първата съветско-амерканска конференция по въпросите на СЕТИ Бюракан (5-11.09.1971), където някой предложил да се сигнализира на извънземните цивилизации като в орбита се взриви целият запас на човечеството от атомни бомби. Плочката определено е по-елегантно решение.

Сейгън и Дрейк се срещнали отново на 136-тата годишна конференция на Американското астрономически дружество, която се провела между 5 и 8.12.1971 година в Сан Хуан, Пуерто Рико. Обсъдили съдържанието на писмото и след като решили какво искат да съобщят на извънземните, съставили следния приблизителен текст на писмото (цитирам дословно от книгата на Пацнер): „СЪЩЕСТВАТА, КОИТО СА СЪЗДАЛИ ТАЗИ АВТОМАТИЧНА СОНДА, ЖИВЕЯТ В ПЛАНЕТНА СИСТЕМА, ОЗНАЧЕНА ОТ НАЙ-БЛИЗКИТЕ ПУЛСАРИ. ТЯХНАТА СИСТЕМА СЕ СЪСТОИ ОТ ДЕВЕТ ПЛАНЕТИ, ПРИ КОЕТО НА ТРЕТАТА, НАЙ — БЛИЗКА ДО СЛЪНЦЕТО, БЕШЕ КОНСТРУИРАН ТОЗИ ЛЕТАТЕЛЕН АПАРАТ. ОТДЕЛНИТЕ ТЕЛА СА ОТДАЛЕЧЕНИ ПОМЕЖДУ СИ НА РАЗЛИЧНИ РАЗСТОЯНИЯ. РАЗУМНИТЕ СЪЩЕСТВА, КОИТО ОБИТАВАТ ТРЕТАТА ПЛАНЕТА, ЖИВЕЯТ ПО ДВОЙКИ И ТУК Е ИЗОБРАЗЕНА ТЯХНАТА ВЪНШНОСТ.“

За да бъде разбираемо подобно сложно съобщение, писмото трябвало да обяснява още основите на двоичната бройна система като математическа основа на посланието, да дефинира дължина на вълната 21 сантиметра на неутралния водовор като единица за мащаб, и на последно място да съдържа карта на близките до Слънцето пулсари и техните периоди на въртене.

В създаването на плочката участвали много хора, но заслужава да се отбележи че Линда, тогавашната съпруга на Сейгън, художничка по професия, която нарисувала мъжа и жената. С голяма вероятност това е произведението на човешкото изкуство, което ще се запази най-дълго време. Трескавата подготовка приключила с монтирането на плаката върху апарата, един месец преди той да бъде изстрелян. А една година по-късно дубликат на посланието полетял със сондата близнак Пионер 11.

Когато четях книгата на Пацнер (който на 29.03 навърши 78 години), Пионер 10 тъкмо беше пресякъл орбитата на Уран (18-20 астрономически единици от Слънцето). Сега станцията се намира на около 106 астрономически единици от Слънцето и продължава да се отдалечава в посока към звездата Алдебаран, която ще достигне след около два милиона години.

Официалният филм на НАСА за полета на сондата може да се види тук:

https://www.youtube.com/watch?v=C8njS3ARC-E

Програмата Пионер е забележителен успех в изследването на космоса. За пръв път са изследвани от близо гигантските външни планети в Слънчевата система и за пръв път обект, произведен от човешка ръце успява да я напусне.

 

Advertisements

Leave a comment

Filed under История, космонавтика, наука, history, science

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s