Мой сборник с есета: “Мисли за фантастиката”

– pdf:

– epub: https://chitanka.info/book/9994-misli-za-fantastikata.epub

– txt: https://chitanka.info/book/9994-misli-za-fantastikata.txt.zip

Информация за книгата в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12800

Братко фен

Каня те да дойдеш с мен на едно фантастично пътешествие, колкото в пространството, толкова и във времето.

Интересът ми към научната фантастика датира от края на 70-те години на миналия век, когато бях ученик в ЕСПУ[1] „Димитър Благоев“[2], Кърджали. С моя стар приятел и съученик Кирил Добрев — с него по-късно заедно цапахме белите листи с разкривени букви — започнахме да четем жанрови произведения. Почти съм сигурен, че за мен първото от тях беше една детска книга на Величка Настрадинова — „Сърдитият Дядо Пиперко“, в която редом с избухливия главен герой и неговата търпелива баба Кана, по-известна като Камба, се подвизаваха рой антропоморфни животни — комай единствения жанров атрибут на книгата. При една училищна екскурзия до Велико Търново влязох в някаква тамошна книжарница и попаднах на „Обитаемият остров“ (издателство „Отечество“, София, 1981 година, превод Георги Георгиев). По-късно открих, че кърджалийското читалище „Авицена“ имало чудесна подборка от ранните романи на Стругацки… Млади и наивни, каквито бяхме, с Киро нямахме представа, че влизаме в гето, от което вече близо тридесет години не сме намерили изход и вероятно няма да намерим.

В гетото обаче ми харесва. Тук по-често от където и да било другаде, се срещат хора, които се интересуват от необичайното и намират изненадващи отговори на баналните въпроси. Тук мечтите не срещат граници, бъдещето настъпва всяка сутрин преди закуска, а миналото и далечните галактики са само на една ръка разстояние.

Аз самият съм скучен човек без въображение, но околожанровата средата е толкова мотивираща, че от време на време и мен самия ме спохождат разни неочаквани мисли. Подозирам, че те са се запътили за нечия чужда глава и по погрешка са попаднали в моята, но не ми се иска да се затрият. Затова в подобни случаи се хващам за перото, писалката или клавиатурата — според ситуацията — за да ги подредя и запазя.

Пред вас е резултатът на моите изблици на нещо средно между впечатлителност и съзидателност. Не е изненадващо, че идеята да събера публицистиката си в книга не е моя: следвах примера на един от моите любими писатели, Кори Доктороу (Cory Doctorow) и неговия сборник „Съдържание“ („Content“).

Тук включих само малка част от статиите и есетата си — единствено онези, които са написани на български език в периода между 1999 година и 2014 година („чистите“ ревюта на книги и материалите на английски оставям за бъдещи сборници), но повечето датират от 2007–2008, когато тъкмо бях спечелил постоянен договор (tenure) в ЕСО и посвикнах с нощните смени и с честите пътувания. За щастие тези обстоятелства съвпаднаха с „локален“ разцвет на българската фантастика, когато почти ежегодно се появяваха нови алманаси, а списанията бяха повече и излизаха по-често, отколкото сега. Текстовете, които са публикувани в хартиени, а и в някои електронни издания, имаха щастието да бъдат редактирани от истински специалисти. По тази причина в бележките — написани тъкмо за този сборник, — предхождащи всеки материал, не пропускам да отбелязвам имената на съставителите и редакторите.

Темите са разнообразни, но някои се срещат по-често и затова оформих за тях самостоятелни раздели. Оставих повечето статии в първоначалната им форма или поне ги запазих в близък до нея вид, защото исках в максимална степен да съхраня автентичността им. Освен в няколко случая, където беше належащо, съм си позволявал само минимални редакторски промени. Встъпленията разказват историята на написването му, предлагат някои обяснителни бележки за факти, които може би не са добре известни и ако е необходимо, посочвам направените промени.

* * *

Последно и може би най-важно — книгата се разпространява безплатно, но в замяна аз все пак искам нещо. Не са парите на читателите, а времето и вниманието им. Замислих този сборник като crowdsourcing project, който разчита на помощта на „тълпата“ (както се превежда на български английското crowd) за редактирането му. По-нагоре споменах, че само част от материалите са редактирани от специалисти, а колкото и труд да полагам, в края на краищата не съм литератор. Положих усилия, доколкото можах, но редактирането изисква и време. За подготовката на тази книга можах да отделя само две седмици и то по няколко часа на ден — сутрин преди децата да се събудят и после докато пътувам с градския транспорт до работа и обратно. По тази причина моля читателите, които имат време и желание, да ми изпратят бележки и корекции, по възможност направени в doc файл, в редакторски режим.

Благодаря и приятно четене!

2017–04–28/05–05, Мюнхен